РЕШЕНИЕ
№ 662
гр. Бургас, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Нася Ив. Япаджиева
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Въззивно гражданско
дело № 20232100500373 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по въззивната жалба
подадена от “Банка ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. "Московска" № 19, представлявана от Кристина Стоянова Манева, старши
юрисконсулт, със служебен адрес: гр. София бул. "А. Батенберг" № 4, като пълномощник,
редовно упълномощена от Виолина Спасова – главен изпълнителен директор и Доротея
Николова – изпълнителен директор на банката, против Решение № 377/15.11.2022г.
постановено по гр.дело № 676 по описа на РС гр.Несебър с което съдът е обявил за
нищожна клаузата на т. 13 „к“ от Договор за кредит за подобрения на недвижим имот от
27.09.2005г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и А. И. К., която задължава
кредитополучателя да предоставя на кредитора всяка поискана от него информация и
документи, свързани с използването и издължаването на кредита, както и необходимата
информация за оценка на платежоспособността на кредитополучателя в срока на кредита, в
съответствие с чл. 44 от ЗБ, като при непредставяне на тази информация или при
предоставяне на невярна информация, кредиторът има право да превърне кредита в
предсрочно изискуем, като неравноправна клауза; обявил за нищожна клаузата на т. 23.1
„а“ от Договор за кредит за подобрения на недвижим имот от 27.09.2005г., сключен между
„Банка ДСК“ ЕАД и А. И. К., според която кредитополучателят дължи такса за управление
на кредита, която всяка година на падежната дата по т. 6 се събира от авоара на
разплащателната сметка по т. 8.2, като при недостатъчен авоар таксата се капитализира към
1
дълга, като неравноправна клауза; обявил за нищожна клаузата на т. 23.3 от Договор за
кредит за подобрения на недвижим имот от 27.09.2005г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД
и А. И. К., която предвижда, че с договора кредитополучателя предоставя съгласие за
инкасиране на суми от свои сметки в лева и чуждестранна валута в Банка ДСК, от които
кредиторът може да се удовлетворява при неизпълнение на договорните задължения, като
неравноправна клауза и осъдил „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК *********, да заплати солидарно
на А. И. К. с ЕГН ********** и С. М. К. с ЕГН **********, сумата в размер на 2733.68
лева, представляваща недължимо платена сума, поради разликата между първоначално
договорените суми, под формата на лихви и заплатените от ищците завишени такива за
периода от 11.04.2018г. до датата на завеждане на исковото производство - 20.05.2021г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковото производство
до действителното плащане на исковата претенция. С решението си НРС е осъдил е „Банка
ДСК“ ЕАД с ЕИК *********, да заплати солидарно на А. И. К. и С. М. К. сумата в размер
на 4369.35лв. представляваща направените по делото разноски, от които: държавна такса -
169.35 лева, депозит за съдебно-счетоводна експертиза - 200 лева и заплатено адвокатско
възнаграждение - 4000 лева.
Въззивникът изразява недоволство от решението, като моли съдът да го отмени.
Твърди, че решението е необосновано, неправилно постановено в противоречие с
процесуалния закон. Заявява следните възражения: на първо място сочи, че предявения иск е
недопустим, тъй като ищците са предявили иск пред СРС и с влязло в сила решение №
543726 дт 23.11.2018г. банката е осъдена да им заплати солидарно сумата от 2115.71лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от 11.04.2018г. до окончателното
изплащане, ведно с разноските като сумата е платена след влизане в сила на решението и
СРС е разгледал и обсъдил в своите мотиви, че клаузите са неравноправни и в този смисъл
нищожни и е уважил предявения иск от ищците, а отново с исковата молба от 20.05.2021г.
пред PC - Несебър, ищците претендират сума в размер на 1000,00 лв., представляваща
недължимо платена сума поради разликата между първоначално договорени суми, под
формата на лихви и заплатените от тях завишени такива за периода от 11.04.2018г. до датата
на завеждане на настоящата искова молба, ведно със законната лихва и искат отново
въпросните клаузи – т.7.1 , т. 13 и т.23.1 от договора за кредит да бъдат обявени за
нищожни. Счита, че иска е недопустим тъй като се касае за претенция което е решена в
предходно поизводство и повторно заведеното дело следва да бъде прекратено служебно от
съда; на следващо място сочи, че съдът е приел, че ищците са надплатили на банката лихва
в размер на 697.76лв. и главница в размер на 1785,27 лв. , а в диспозитива на решението „
Банка ДСК“ АД е осъдена за сумата 2733,68 лв. т.е. с 250,65 лв. повече като не се изяснява
причината за тази разлика. Твърди, че повторно изготвената експертиза, назначена
допълнително от съда за изясняване на фактическата обстановка, вещото лице прави извод,
че надплатената сума за претендирания период под формата на завишена лихва е в размер
на 697.76 лв. и за тази сума е била претенцията на ищците – за надплатена сума под
формата на лихва , а с постановяване на съдебното решение и осъждане на банката и за
надплатена главница, съдът се е произнесъл извън рамките на иска, с който е бил сезиран,
което по своя смисъл представлява процесуално нарушение. Обжалва решението и в частта
на присъденият хонорар за адвокатско възнаграждение, кат счита, че е прекомерен предвид
правната и фактическа сложност на делото. Прави възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение за въззивното производство.
Въззиваемите чрез пълномощника адв. В.Волева в срока по чл. 263 от ГПК
представят отговор, като оспорват изцяло въззивната жалба, като считат въззивната жалба
2
на „Банка ДСК” ЕАД за неоснователна и немотивирана, а решението на
първоинстанционния съд за правилно, мотивирано, обосновано и съобразено с
материалноправните и процесуалноправните разпоредби на закона. Молят решението на
първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендират разноските за настоящото
производство. Оспорват твърденията на насрещната страна, че предявените искове са
недопустими, доколкото спорът между страните е решен в друго исково производство пред
Софийски районен съд, тъй като предявените претенции пред Районен съд Несебър не са
разглеждани от друг съд и пред Софийски Районен Съд не е инициирано исково
производство с предмет обявяване на клаузи от процесния договор за кредит за нищожни, а
исково производство, образувано пред СРС е било за надплатена сума по процесния договор
за кредит за период, който не касае исковия период по делото, образувано пред Районен съд
Несебър. Сочат, че е неоснователно възражението на ответника, че сумата в размер на
2733.68 лева е неправилно изчислена и неоснователно присъдена, като правилно съдебния
състав приема, че дължимата сума в размер на 2733.68 лева, представлява недължимо
платена сума, поради разликата между първоначално договорените суми, под формата на
лихви и заплатените от нас завишени такива за периода от 11.04.2018г. до датата на
завеждане на исковото производство - 20.05.2021г. Оспорват възражението за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК, от
легитимирано лице и е процесуално допустима.
При извършена проверка по реда на чл. 269 от ГПК, съдът намира постановения
съдебен акт за валиден и допустим.
С оглед твърденията на страните и представените по делото доказателства, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред Районен съд – Несебър са предявени кумулативно съединени два иска: иск е
с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД и иск за прогласяване за нищожни
клаузи от Договор за кредит за подобрения на недвижим имот от 27.09.2005г. С исковата
молба ищците са поискали съдът да осъди ответника „Банка ДСК“ АД да им заплати
солидарно сумата в размер на 1000лв. представяваща недължимо платена сума поради
разлика между първоначално договорените суми под формата на лихви и заплатени от
ищците завишени такива за периода от 11.04.2018г. до датата на предявяване на иска, ведно
със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до действително изплащане
на исковата претенция. В хода на производството на основание чл.214 ГПК, съдът по искане
на ищците е приел изменение на иска изразяващо се в увеличение на претендираната сума
от 1000лв. на 2733.68лв.
Не се спори по делото, че на 27.09.2005 г. между въззивника и въззиваемите, в
качеството им на кредитополучатели е сключен Договор за кредит за подобрения на
недвижим имот по силата на който банката предоставила на ищците по делото кредит е в
размер на 20000 лева, платим от кредитополучателя на 240 месечни вноски, считано от
датата на първото усвояване на суми от кредита. Уговорената лихва при сключване на
договора е 14.25%, като в т.7.1 от договора е предвидено, че за предоставения кредит
кридитополучателя заплаща лихва в размер определян периодично от банката и промяната
на лихвата е задължителна за страните. Посечено е в т.7.2, че при промяна на лихвения
3
процент, кредиторът определя нов размер на месечната погасителна вноска, за което
предоставя на кредитополучателя актуализиран погасителен план. Съобразно т. 15.1 от
договора за кредит същият се обезпечава с втора по ред договорна ипотека върху недвижим
имот собственост на кредитополучателя – апаратамент №*** находящ се на втори
надпартерен етаж в комплеск „Джой“ в туристически комплекс Сл.бряг, като съгласно т. 22
съпругата на въззивника – С. К. е уведомена за кредита и носи солидарна отговорност за
изплащане на задълженията.
Пред РС – Несебър са представени доказателства за приключило гр. дело водено
мужду същите страни, като с решение № 543726/23.11.2018г. по гр. д. № 23488/2018 г. по
описа на СРС, „Банка ДСК“ е осъдена да заплати на солидарно на А. И. К. и С. М. К. сума
в размер на 2115.71лв. представляваща надвнесена без правно основание възнаградителна
лихва по договор за кредит за подобрения на недвижим имот от 27.09.2005г. за периода от
11.04.2013г. до 11.04.2018г. ведно със законната лихва върху сумата от 11.04.2018г. до
окончателото изплащане и е отхвърлен предявения иск за разликата над сумата от
2115.71лв. до пълния предявен размер от 3698.84лв. и за периода от 10.04.2013г. до
27.09.2015г. Видно от изложените мотиви, съдът е приел, че клаузата по т. 7 от договора за
кредит за подобрения на недвижим имот от 27.09.2005 г. е нищожна, като не е установено
клаузата да е индивидуално уговорена, и същата е непарвноправна, тъй като предвижда
правато на банката едностранно да променя условията на сключения с ищците дотовор за
кредит, без да са изчерпателно посочени условията при които търговецът може да промени
съдържанието на договора. Това решение е влязло в сила. Пред първоинстанционния съд са
допуснати и приети основна и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи. Във връзка с
приетата от съда ССЕ е и последвалото изменение на иска, след като вещото лице в
експертизата е достигнало до извод, че надвнесената сума общо от ищците по делото по
договора за кредит за подобрения в недвижим имот от 27.05.2009г. за периода от
11.04.2018г. до 20.05.2021г. е 2483.03лв. в която сума е включената сумата от 697.76лв. –
лихва и надвнесена сума от 1785.27лв. според вещото лице главница. Вещото лице е
посочило, че с вноската от от 10.06.2019г. кредита е изцяло погасен.
По предявения иск за прогласяване за нищожни клаузи на договора за кредит за
подобрения на недвижим имот от 27.09.2005г. т.13 к, т.23.1 и т.23.3. настоящата съдебна
инстанция намира, че първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна и е
достигнал до правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, която на
основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първата инстанция. Иска не е
недопустим, тъй като иск за прогласяване нижожност на клаузи от договора не е предявен
пред СРС, макар и съдът да е изложил мотиви относно нещожността на отделни клааузи от
договора – чл.7 от договора.
Относно предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД съдът намира
претенцията на ищците за чистично основателна.
Във връзка с основното възражение на ответника за недопустимост на иска, следва
да се отбележи, че претенцията заявена пред РС – Несебър е за друг период и обхваща
4
периода от 11.04.2018г. - датата на предявяване на иска пред СРС до 20.05.2021г. - датата на
предявяване на иска пред НРС, или въведеният от ищците период, за който претендират
парично вземане по правилата на неоснователното обогатяване пред НРС, не се обхваща от
силата на присъдено нещо на съдебен акт постановен от СРС - решение №
543726/23.11.2018г. по гр. д. № 23488/2018 г. по описа на СРС.
Във въззивната жалба са направени оплаквания свързани с размера на уважения
иск, като се сочи, че в заключението вещото лице е посочило, че надплатената лихва е в
размер на 697.76лв. и точно за това е била и претенцията на ищците, да им бъде
възстановена надплатената лихва и с постановеното решение съдът се е произнесъл свърх
петитум.
Настоящата съдебна инстанция намира направените оплаквания във въззивната
жалба в тази насока за основателни. Искането на ищците е било ясно и недвусмислено, като
предявения иск е бил за „1000лв. – представляваща недължимо платена сума поради
разликата между първоначално договорени суми под формата на лихви и заплатените от
нас завишени такива за период от 11.04.2018г. до датата на заваждане на настоящата искова
молба, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
действителното изплащана не исковата претенция“.
Клаузата от договора предвиждаща банката без съгласието на кредитополучателя
да измени лихвата – т.7 от договора е неравноправна, тъй като с предвидената в договора
клауза банката едностранно може да промени лихвака, без да са посочени придварително
изчерпателно условията при които това може да стане. Таза клауза е изцяло в полза на
банката и в ущърб на кредитополучателя и тя води до неравновесие между правата на
банката и кредитополучателите в разрез с изискването за добросъвестност, поради което
клаузата на чл.7 от договора е неравноправна съобразно изискването начл. 143, ал.1 от ЗЗП,
което води до нейната нищожност
Установено е по делото, че банката се е възползвала от предвидената в договора
възможност да увеличи лихвата и видно от назначената ССЕ е увеличила лихвата, без
съгласието на кредитополучателя. След допускане на първоначалната съдебно-
икономическа експертиза, която е констатирала изплащане на суми в по-висок размер от
2733.68лв. като е посочено, че размерът на надплатените лихви е 664.84лв., като вещото
лице е изготвило заключението ползвайки погасителния план е допусната допълнителна
експеритиза. Вещото лице, след запознаване с допълнително представени от банката
документи е посочило, че размерът на надплатените лихви за процесния период е 697.76лв.,
а размера на надплатената главница е 1785.27лв. или надплатената сума като цяло над
първоначално договореното с договора за кредит от 27.09.2005 г. за периода от завеждане на
исковата молба пред СРС на 11.04.2018г. до завеждане на настоящата искова молба възлиза
на 2483.03лв. Вещото лице е категорично и в с.заседание посочва, че надплатената лихва е
696.76лв, а останалата част е надплатена главница или някакви такси. В тази връзка съдът,
счита че от надплатените суми които според вещото лице са общо 2483.03лв. от които
697.76лв. лихва, неоснователно събраната в резултат именно на едностранното завишаване
5
на лихвените проценти от банката, която е предмет на настоящото производство и която
следва да бъде върната на ищците е сумата от 697.76лв. Сумата която е присъдил на ищците
първоинстанционния съд в размера над 697.76лв. не е платана от ищците като разлика
между първаначално уговорена лихви и променената от банката лихва и иска е
неоснователен за тази сума. Претенцията на ищците е била точно и конкретно за надплатени
лихви и са изложени в исковата молба фактически твърдения, именно за надплатени лихви в
резултат на нищожна клауза на договора, даваща възможност на банката едностранно да
измени размера на лихвата, а не за надплатени други суми - главница или такси. По
изложените в обстоятелсвената част на исковата молба факти и обстоятелства другата
страна се е защитавала, затова и не следва да се присъждат суми извън претендираните
надплатени във връзка с уговорената между страните нищожна клауза даваща възможност
на банката едностарнно да промени лихвата. Затова и настоящия състав счита, че иска е
основателен за сумата от 697.76лв. която сума е доказано по категоричен начин, че е
надплатана от ищците в резултат на променения от банката – увеличен лихвен процент или
тази сума е получана от банката без основание и подлежги на връщане.
Решението на РС Несебър следва да се отмени в частта с която е уважен иска за
сумата над 697.76лв. до предявения от 2733.68лв. и да се потвърди в останалата част. В
частта за разноските с оглед резултата, вместо присъдените разноски в размера на
4369.35лв. на ищците се дължат такива в размер на 1115лв. съразмерно с уважения размер.
Във връзка с направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на въззиваемите, съдът, като съобрази разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК
намира, че претендираната сума от 4000 лева, съобразно Наредба № 1/2004 г. за МРАВ
следва да бъде редуцирана на сумата от 573лв. направени разноски. От тази сума с оглед на
резултата на въззиваемите се дължат разноски в размер на 146.40лв.
Въззивниците също претендират разноски и представят списък видно от който
направените такива във въззивното производство са 410лв. и съобразно резултата
въззиваемите следва да заплатят на въззивниците разноски в размер на 305лв.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 377/15.11.2022г. постановено по гр. д. № 676/2021 г.
по описа на РС-Несебър, в частта, с която съдът е ОСЪДИЛ на основание чл. 55, ал. 1 от
ЗЗД „БАНКА ДСК“ ЕАД, да заплати на А. И. К. и С. М. К., сумата в размер над 697.76 лв.
до предявения размер от 2733.68лв. , ведно със законната лихва връху сумата от датата на
предяванане на иска – 20.05.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта,
с която е осъдил ответника „Банка ДСК“, ЕАД да заплати на ищците А. И. К. и С. М. К.,
сумата в размер над 1115 лева до 4369.35лв. разноски в производството пред НРС и вместо
6
него постановява:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на А. И. К., ЕГН ********** и С. М. К., ЕГН ********** и
двамата със съд.адрес гр.София ул. Алабин № 50, вх.А, ет.4 адв. Веска Волева за осъждане
на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр София
ул.Московска № 19 представлявана от В.Спасова и Д.Николова – изп.директори на
основание чл. 55, ал.1 ЗЗД да им заплати солидарно сумата 2035.92 / две хиляди тридесет и
пет лева и 92ст./ представляваща разликата между претендираните от ищците 2733.68 / две
хиляди седемстоттин тридесет и три лева и 68ст./ и присъдените от ОС – Бургас 697.76 /
шестстотин деветдесет и седем лева и 76ст./ представляваща недължимо платена сума
поради разликата между първоначално договорени суми под формата на лихви и
заплатените от ищците завишени такива за период от 11.04.2018г. до 20.05.2021г., ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска 20.05.2021г. до окончателното
изплащане на сумата.
Потвърждава решението в останалата част.
Осъжда „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на А. И. К., ЕГН
********** и С. М. К., ЕГН ********** сумата в размер на 146.40 / сто четиридесет и шест
лева и 40ст./ разноски съразмерно с отхвърлената част на жалбата направени пред БОС
Осъжда А. И. К., ЕГН ********** и С. М. К., ЕГН ********** да заплатят на
„БАНКА ДСК“, с ЕИК ********* сумата в размер на 305 / триста и пет/ лева разноски
съразмерно с уважената част на жалбата направени пред БОС
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7