МОТИВИ към присъдата по НОХД
№ 245
по описа на С. районен съд за 2017г.
Районна
прокуратура - С. е внесла обвинителен акт срещу И.Ч.И. ***, ЕГН **********, за
престъпление по чл.343в, ал.2 НК, затова че на 24.03.2017г. в с.С., обл.С., по
ул.“Д.“ е управлявал МПС-л.а.“Рено Еспейс“ с рег. № ТХ5840НХ без съответно
свидетелство за управление на моторно превозно средство в едногодишния срок от
наказването му по административен ред с влязло в сила на 27.10.2016г. НП №
16-0259-000521/10.10.2016г.
на началник-група при ОД МВР-С., РУ-Д. и с влязло в сила на 16.12.2016г. НП №
16-1886-000117/15.11.2016г.
на началник-група при ОДМВР-С., РУ-С., за управление на МПС без съответно
свидетелство за управление;
За
престъпление по чл.270, ал.1 НК, затова че на 24.03.2017г. в с.С., обл.С., по
ул.“Х.Т.“ противозаконно е попречил на орган на властта – полицейски служител
при ОД МВР-С. мл. автоконтрольор Т.Т., да изпълни задълженията си по контрол за
спазване правилата за движение по пътищата като след подаден му и възприет от
него сигнал за спиране със „стоп-палка“ по образец на МВР не е спрял
управлявания от него л.а.“Рено Еспейс“ с рег. № ТХ5840НХ и е увеличил скоростта
на движение, за да не може да му бъде извършена проверка;
За
престъпление по чл.131, ал.2, т.3 вр. чл.130, ал.1 НК, затова че на
24.03.2017г. в с.С., обл.С., е причинил лека телесна повреда на полицейски
орган - мл. автоконтрольор Т.Т. ***, при
изпълнение на службата му, изразяваща се в контузия на лява длан с
посттравматичен оток и контузия на ляво бедро, обусловили временно разстройство
на здравето, неопасно за живота;
За
престъпление по чл.144, ал.2 вр. ал.1 НК, затова че на 24.03.2017г. в с.С.,
обл.С., се заканил на длъжностно лице - полицейски служител Т.Т. - мл. автоконтрольор при ОД МВР-С., при
изпълнение на службата му, с престъпление против неговата личност с думите „Ще
ти избия зъбите, боклук такъв!“, „Ще те пребия, ще те набия!“ и това заканване
би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
Прокурорът поддържа всяко от
обвиненията по внесения обвинителен акт и пледира за признаване на подсъдимия за
виновен по всички пунктове с налагане на наказание по вид лишаване от свобода,
което да се търпи или ефективно, или изпълнението му да бъде отложено, както и
да се определи едно общо най-тежко наказание при условията на чл.23 НК.
Защитникът на подсъдимия заявява, че по обвиненията по чл.343в, ал.2 НК и
по чл.270, ал.1 НК няма спорни моменти досежно фактите и поведението на И. е
било укоримо. Изрично подчертава, че деянието по чл.144, ал.2 НК е
несъставомерно поради липсата на субективната страна, а именно умисъла за
осъществяването му, а за леката телесна повреда на служителя счита, че
подзащитният му не може да носи отговорност, тъй като полицаят се е самонаранил
с хващането верижката на белезниците. Поради това моли за постановяване на
оправдателна присъда по тези две обвинения.
Подсъдимият И.Ч.И. дава обяснения по случая и посочва, че се признава за
виновен по първото обвинение и че не е спрял при подадения му сигнал от полицая.
В последната дума моли за присъда, с която да му бъде наложено условно
наказание, за да може да работи.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната взаимовръзка, в съответствие със закона и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното:
Подсъдимият И.Ч.И. ***,
многократно е осъждан за престъпления против собствеността, не е
придобивал правоспособност за водач на МПС, тъй като не е завършил необходимата
образователна степен - има начално
образование с придобити минимални умения да чете и пише на български език.
Последното наказание по вид лишаване от свобода за срок две години му е било
наложено с влязла в сила на 28.05.2013г. Присъда № 17/09.05.2013г. по НОХД № 51/2013г. на Районен съд-Т. за
престъпление по чл.196, ал.1, т.2 НК, което е изтърпял към 2015г., след което
по НОХД № 648/2016г. на
РС-С. са му били наложени наказания пробация с продължителност на пробационните
мерки две години и 1000 лева глоба за престъпление по чл.235, ал.1 НК.
На 24.03.2017г. в следобедните часове подсъдимият И. ***, където живеели
родителите на жена му. Тя казала на подсъдимия, че ще се прибере в с.Ч. на
следващия ден с автобус, тъй като майка и била болна. Подсъдимият, алкохолно
повлиян, потеглил с л.а. “Рено Еспейс“ с рег. № ТХ5840НХ, без да включи
светлините. По същото време в посока от гр.С. през селото се движел полицейски
автомобил, управляван от св.Т.-мл.автоконтрольор при ОД МВР-С.. Полицейският
служител изпълнявал задълженията си по осъществяване контрол по движението по
нарочен график на територията на село С.. Видял, че срещу него бавно се движи
л.а. без включени фарове, спрял, излязъл от автомобила си и подал сигнал за
спиране на водача със „стоп-палка“. Подсъдимият не се подчинил, а минал покрай
служебния автомобил като го заобиколил и завил в първата улица вляво като
увеличил скоростта. Незабавно бил последван от св.Т., който възприел
преминаването на л.а.“Рено Еспейс“ с висока скорост покрай намиращите се до
улицата хора – св.Ю.В. и св. К.К.. Последните видели преследването на
подсъдимия от полицейския автомобил и завиването им по ул.“Д.“ към края на
селото.
След като стигнал края на посочената улица автомобилът на подсъдимия
внезапно спрял и веднага до него успоредно спрял и полицейския л.а. Св.Т.
излязъл от колата, видял, че лявата ръка на подс.И. е сложена върху спуснатия
прозорец от лявата му страна и му сложил белезник. След това отворил
шофьорската врата и изкарал И. оттам, като възприел, че е пиян. При отварянето
на вратата изпаднал един дървен крак от маса със заострен край, който останал на
земята между двете коли. Полицейският служител закопчал и другата ръка на
подсъдимия отпред и в него момент същият започнал да буйства като вдигнал
ръцете си и с извъртане ударил с лакът лявата част на врата на св.Т.. Служителят
хванал с лявата си ръка верижката между двете гривни, за да установи контрол
върху движенията на подсъдимия, но той започнал да се дърпа и усуква, което
довело до разраняване ръката на св.Т.. Подсъдимият започнал да настъпва полицая
по краката и да го рита и при вкарването му на задната седалка на полицейския
автомобил започнал да псува и да се заканва на полицая, че ще има големи неприятности,
защото бил лежал дълги години по затворите и какъв бил св.Т., че да спира на
сигнала му. Подсъдимият седнал с краката към врата и със сила ритал по предната
част на тялото на полицая, който се опитал да притвори врата. И. ритнал врата и
ритнал силно свидетеля по лявото бедро и в слабините. В този момент вече били дошли
св.Ю.В. и св.К.К., които възприел нетрезвото състояние на подсъдимия и че
същият псува полицая и го нарича „боклук“. Св.В. казал на подс.И. да не се държи
по този начин със служителя, при което И. нападнал словесно и него с ругатни и
обиди.
Св.Т. се обадил по телефона на свои колеги и на мястото се отзовали св.В.А.,
св.И.Р. – мл. полицейски инспектори при ПУ-К. и св.С.С. – командир на отделение
към сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР-С..
До идването на посочените полицаи на мястото на задържането на подсъдимия
отишъл и св.К.Ж. – охранител в базата на
„П.“ ООД - С. в с.С., понеже дочул
разправиите. Видял, че подсъдимият е с белезници, седнал настрани на задната
седалка на полицейската кола, посягал да рита св.Т. и му викал „Боклук с
боклук, аз ще те оправя тебе“, както и отправял псувни „майка ти ще еба“. Св.Ж.
възприел, че И. е във видимо пияно състояние и през цялото време буйствал и
сипел ругатни и закани не само към полицая, а и към всички присъстващи.
При пристигането им св.А. и св.Р. видели, че подсъдимият е пиян, седнал
на задната седалка на полицейския автомобил и с белезници, както и че същият
постоянно наричал всички присъстващи свидетели „боклук“ и повтарял, че понеже
лежал в затвора не го било страх от нищо. Свидетелите А. и Р. възприели, че панталоните
на св.Т. са прашни, както и че лявата му ръка е разранена. Видели дървеният
крак от маса на земята и попитали подс.И. какво е това. Той отговорил, че го
носи като ходи в гората, за да се защитава от горските.
През това време пристигнал и св.С., който получил пряко обаждане от св.Т.
да му окаже съдействие поради това, че имал проблем с лице, което му „посягало“.
Св.С. знаел, че колегата му сам изпълнява задълженията си в с.С. и се отправил
натам с друг служител. При пристигането им на мястото видял, че подсъдимият е с
белезници и седнал на задната седалка на служебния л.а., и намиращите се до
него полицейски служители от ПУ–К. – св.А. и св.Р.. Св.С. видял, че по
униформата на св.Т. има следи от подметки на обувки по цялото тяло и че по
лявата му ръка има кръв. Св.Т. се оплакал, че изпитва болки в слабините и в
крака и разказал на колегите си развилата се ситуация по повод опита за спиране
на подсъдимия при управлението на автомобила. Пред св.С.И. не отправял реплики
към св.Т.. При опит за изпробване на подсъдимия с техническо средство за
употреба на алкохол той отказал пред всички.
Дошли и роднини на подсъдимия – шурей му–св.С.М. и неговата жена, които
разбрали, че подсъдимият е задържан. Пред този свидетел подс.И. се оплакал, че
му стягали белезниците, но понеже разговаряли на турски език полицейските
служители му казали да не говорят на турски и св.М. да си тръгва. Казали, че ще
задържат И.. След това свидетелят си заминал, а подсъдимият бил отведен в РУМВР
– С.. Там бил задържан за срок 24 часа и му били съставени четири броя АУАН от
24.03.2017г. - с № 428937 – за нарушение
по чл.103, 137а, чл.139, ал.1, т.1 ЗДВП; № 428938 – за нарушение по чл.150
ЗДВП; № 428939 –з а нарушение по 638 КЗ; № 428939 – за нарушение по чл.174,
ал.3 ЗДВП – за отказ да бъде изпробван за алкохол.
Поради установените по св.Т. следи от наранявания, по делото била
назначена съдено-медицинска експертиза. Заключението по същата фиксира, че на
служителя са били причинени контузия на лявото бедро и контузия на лявата длан
с оток, които са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
Пред съда вещото лице пояснява, че прегледът на свидетеля и бил
осъществен час след инцидента, и че ударите по бедрото следва да са с голяма
кинетична сила, за да се получат контузиите, тъй като дрехите са опосредили и
до известна степен предпазили тялото. Визира, че нормалния период за
отзвучаване на болката е около няколко часа.
Гореизложената
фактическа обстановка, съдът приема за установена при обсъждането на
свидетелските показания, които са еднопосочни и логически последователни
досежно релевантните обстоятелства по случая, от обясненията на подсъдимия,
които в значителна част съответстват
на показанията на свидетелите, от събраните по делото и писмени доказателства.
Управлението
на МПС на процесната дата 24.03.2017г. – в случая на л.а.“Рено Еспейс“ с рег. №
ТХ5840НХ от подсъдимия, без същият да е правоспособен като водач на МПС и
съответно без да притежава СУМПС, се установява по несъмнен начин от писмените
доказателства – официалната справка за нарушител/водач, издадена от ОД МВР-С. (л.84 ДП),
съответстваща и на неговите обяснения, че няма шофьорска книжка. Видно от
приобщените като писмени доказателства НП № 16-0259-000521/10.10.2016г. на началник-група при ОД
МВР-С., РУ-Д. – влязло в сила на 27.10.2016г. и от НП № 16-1886-000117/15.11.2016г. на
началник-група при ОДМВР-С., РУ-С. – влязло в сила на 16.12.2016г., подсъдимият
е бил наказан по административен ред по чл.177, ал.1, т.2 ЗДВП за управление на
МПС без съответно свидетелство за управление и в рамките на едногодишния срок
от налагането на визираните наказания отново е управлявал МПС, без да има
свидетелство за управление.
Така
изяснените обстоятелства очертават наличието на осъществен от обективна страна
състав на престъплението по чл.343в, ал.2 НК от страна на подсъдимия И.. Деянието
е намерило израз в извършване на действия по управление на МПС от подсъдимия,
без същият да е имал издадено по съответния ред СУМПС въобще за каквато и
категория да е моторни превозни средства поради липсата на изначална негова
правоспособност като водач. Подсъдимият е управлявал автомобила в рамките на
едногодишния срок от наказването му по административен ред на основание чл.177,
ал.1, т.2 ЗДВП с две последователно влезли в сила наказателни постановления за
същата такава простъпка от административен характер.
От субективна
страна престъплението е извършено умишлено, тъй като подсъдимият е съзнавал, че
не е спазил изискванията на закона да притежава СУМПС, защото няма изискуемата
по закон образователна степен и респ. нарочно обучение за водач. Наясно е бил с
факта, че вече е бил наказан за това, че управлява автомобил, без да има
издадена „шофьорска книжка”, но съзнателно е предприел последващите действия по
управление на л.а., тъй като е искал това.
По това
обвинение съдът намери подсъдимия за виновен и му наложи предвидените от
законодателя в чл.343в, ал.2 НК кумулативни наказания в техния минимален размер
– една година лишаване от свобода и глоба в размер 500 лева. Мотивите на съда
да наложи този размер на наказанията са, че налаганите до този момент за това
престъпление са били по вид пробация и са очертали липсата на възпиращо
въздействие в поведението на И. в тази насока. Съдът намира, че с оглед
фиксираните от законодателя цели на наказанието наложеното лишаване от свобода
следва да се търпи ефективно при първоначален строг режим, а глобата в този и
размер би повлияла откъм съобразяване занапред на неговите действия, тъй като
същата засяга имуществените му интереси.
Съдът намира,
че по категоричен начин се явява доказано и второто обвинение за извършено от
подсъдимия И. престъпление по чл.270, ал.1 НК. Показанията на св.В. и св.К. в
пълна степен кореспондират помежду си относно обстоятелството за преминаването
на автомобила на подсъдимия през селото с висока скорост и гонитбата му от
полицейския автомобил. Тези данни съответстват на показанията на св.Т., че след
като е излязъл от служебния автомобил и е подал сигнал на подсъдимия да спре
същият не се е подчинил на този сигнал, което съответства, както на показанията
на св.С. – пряко запознат от св.Т. със случилото се, така и на обясненията на
подсъдимия И. в тази насока - че не спрял, защото го било страх, тъй като нямал
шофьорска книжка. Тези действия на И., съпоставени с непосредствено
последвалото му бягство в посока края на селото, по ясен начин фиксират
противозаконното му поведение да попречи на орган на властта да изпълни
задълженията си. В случая св.Т. е заемал длъжност мл.автоконтрольор при ОД МВР-С.
и по предвиден нарочен график е бил ангажиран да изпълнява служебните си
задължения по контрол за спазване правилата за движение по пътищата. Тези данни
се установяват от показанията на св.Т. и св.С. и писмените доказателства - справка
рег.№ 342р-4101/29.03.2017г. по отношение мл.инспектор Т.Д.Т. (л.90), ежедневна
ведомост за разстановка на силите и средствата за 24.03.2017г. (л.97), Заповед
№ 8121з-748/24.06.2015 г., на министъра на вътрешните работи (л.98-99).
От обективна
страна подсъдимият е осъществил действия по неподчинение на дадено по
предвидения от закона ред разпореждане на полицейски орган, които обаче не са
се ограничили само в неспирането на автомобила, за да се приема, че това
поведение съставлява единствено административно нарушение. Последвалото
отдалечаване и продължаване движението на подсъдимия с л.а. с увеличаване на
скоростта, последвалата гонка, а след спирането му и оказаната на полицейския
служител съпротива след поставянето на белезниците, цялостното му арогантно
поведение, макар и повлияно от употребения алкохол (установено от показанията
на всички свидетели, че бил пиян), в съвкупност очертават преченето на органа
на властта да изпълни вменените му по закон задължения да извърши проверка при
възприето нарушение по ЗДВП – невключени фарове.
От субективна
страна престъплението е извършено с пряк умисъл, тъй като подсъдимият е
съзнавал, че полицейски служител иска да му извърши проверка и е взел
преднамерено решение да не се подчини и да избяга. Съзнавал е
общественоопасните последици на това си поведение и ги е целял, а именно да
препятства дейността на служителя.
Съдът прие, че
особеностите на случая очертават не малка степен на обществена опасност на
извършеното, което редом с недобрите данни за личността на дееца – доста
обременено съдебно минало, незачитането на установения от закона ред,
целенасоченото демонстриране на „непукизъм“ към органите на властта, изявената
арогантност към същите – не само към конкретния служител, мотивираха съда да
наложи наказанието лишаване от свобода за срок една година, което И. да търпи
при първоначален строг режим.
Изразеното от
защитника становище, че св.Т. се е самонаранил по ръката като е държал
верижката на белезниците и че не е било изследвано с какви обувки бил обут
подсъдимия, за да се счита, че би могъл да нарани служителя, съдът приема за несъстоятелно.
По ясен и
категоричен начин показанията на св.А., св.Р., св.С. – еднопосочни и
безпротиворечиви относно факта, че униформата на св.Т. била прашна и имало следи от подметки, съпоставени с
показанията на св.Т., че подс.И. го ритал по краката и в слабините, сочат на
осъществено физическо посегателство от страна на И. спрямо служителя. Тези
показания се подкрепят и от показанията на св.В., св.К. и св.Ж., че седнал на
задната седалка в полицейския автомобил И. непрекъснато ритал вратата и посягал
да рита полицая, което кореспондира с показанията на св.Т. в частта им, че след
като се опитал да притвори врата подс.И. я ритнал и ритнал силно свидетеля по
лявото бедро и в слабините.
По отношение
на разраняването на лявата ръка на св.Т., съдът приема, че това увреждане е в
пряка причинна връзка с действията на подсъдимия. Последният е започнал да
буйства, поради което служителят се е опитал да наложи контрол върху ръцете му
с хващането на верижката на белезниците. В тази насока са и обясненията на
подсъдимия, че бил блъснал полицая, защото го стягали белезниците и изпитвал
болки, и че е възможно да го е ударил с крака, когато св.Т. го изправил.
Показанията на този служител напълно кореспондират с показанията на св.Р. и св.С.,
че са възприели нараняването по ръката и кръвта, и са били уведомени от
колегата им на какво се дължи това. Последвалото след час съдебно-медицинско
освидетелстване на св.Т. и заключението на СМЕ фиксират, че посочените
увреждания с оток и палпаторна болезненост при движение на пръстите на лявата
ръка и при движение на лявото бедро са причинени от удар с или върху твърди
тъпи предмети. Редом с това съдът обсъди и поясненията на вещото лице, че за да
се получи този физически дискомфорт при движение е необходимо ударите да са
били със значителна сила.
Съдът не дава вяра, че тези действия на И. са
били инцидентни и по непредпазливост, тъй като същите са били доста
продължителни, възприети от всички цивилни свидетели, и обсъдени с отправяните
псувни и изявления, че не го било страх от нищо, защото лежал години по
затворите, визират изначална преднамереност да нанесе някакви поражения по служителя.
Предвид това
съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил
състава на престъплението по чл.131, ал.2, т.3 вр. чл.130, ал.1 НК.
От обективна страна изпълнителното деяние е намерило израз в причиняване
на лека телесна повреда чрез извършване на действия от подсъдимия по нанасяне
на удари с крака със значителен интензитет в предната част на тялото на св.Т.,
довело до контузия на лявото бедро, и действия по нарочно усукване на
закопчаните с белезници ръце, което е довело до разраняване повърхностния слой
на кожата на лявата ръка на св.Т., и които наранявания в своята съвкупност са
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Нараненият свидетел е имал качеството на полицейски орган към датата на
деянието и е изпълнявал служебните си задължения в рамките на установеното му
работно време, което обуславя и квалификацията по ал.2 на чл.131 НК.
От субективна страна престъпното
деяние е осъществено от подсъдимия при пряк умисъл, тъй като е съзнавал
общественоопасния характер на същото, а именно, че извършва посегателство
спрямо телесната неприкосновеност на друго лице и то полицейски служител, поради
което е бил и наясно относно общественоопасните последици от тези си действия и
е искал настъпването на им, а именно съзнателно да причини физическа увреда и респ.
дискомфорт.
Наказанието една година лишаване от свобода, което подсъдимият да търпи
ефективно при първоначален строг режим, се явява адекватно на извършеното с
оглед степента на причиненото увреждане, което не било свързано с физическо
страдание на потърпевшия за повече от ден (визирано от в.л.), липсата на
предходни прояви на подсъдимия от този вид, като бе отчетено, че употребеният
от И. алкохол е допринесъл за отпадането на волевите задръжки в поведението му,
но самият той се е поставил в това състояние, цялостното му поведение като
показност, че няма намерение да се съобразява със законовия ред и действията на
полицейските органи.
Предвид осъществените от подсъдимия три отделни престъпления, за всяко
от които не е имало постановена присъда, съдът приложи разпоредбата на чл.23,
ал.1 НК и определи едно общо най-тежко наказание, а именно лишаване от свобода
за срок една година, което да бъде търпяно при първоначален строг режим, и към
което наказание присъедини и наказанието глоба в размер 500 лева. При
определянето на режима съдът съобрази и разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ ЗИНЗС, че не са изтекли повече от пет години от изтърпяване на предходното
наказание лишаване от свобода по НОХД № 51/2013г. на РС-Т..
По отношение
на обвинението за престъпление по чл.144, ал.2
вр. ал.1 НК, съдът обсъди показанията на всички свидетели поотделно и ги
съпостави едни спрямо други. Прокурорът е визирал в обвинението, че подс. И. се
е заканил на св.Т. с думите „Ще ти избия зъбите, боклук такъв!“, „Ще те пребия,
ще те набия!“. Пред съда този свидетел депозира други данни, че подсъдимият му
е казал, да го пусне, че ще го убие и излежи, защото имал 20 години стаж по
затворите. При проследяване като хронология извършените от страна на подсъдимия
и св.Т. действия се констатира, че тези думи подсъдимият казал след като вече
бил задържан с поставени белезници и на двете ръце и при опита на свидетеля да
го качи в полицейския автомобил. Визираните реплики за стажа по затворите, за
обидите и псувните и почти постоянната употреба на думата „боклук“, се
установява от показанията на св.Ю.В., св.К., св.Ж., св.А. и св.Р., които са
еднопосочни, без разминавания и възпроизвеждат словесното поведение на И.
последователно като развой на ситуацията. Всички свидетели категорично визират,
че подсъдимият е бил видимо в нетрезво състояние и е реагирал на всяка реплика
от тези свидетели. Въпреки разминаването на думите в обвинението и в
показанията на св.Т. съдът обсъди дали е било възможно отправените от И. думи
да възбудят основателен страх у свидетеля, че могат да бъдат осъществени като
действия.
От показанията
на св.Т. се установява, че след като автомобила на подсъдимия спрял служителят
веднага закопчал лявата му ръка с белезник през напълно отворения прозорец,
след което изкарал И. от колата и веднага поставил белезник и на дясната му ръка.
Тези данни напълно съответстват на обясненията на подсъдимия в тази им част,
като същият визира, че поради болката от белезниците започнал да буйства и да
отправя разни реплики. Обясненията на И. за стегнатите белезници намират подкрепа
в показанията на св.М.. Действията на полицейския служител по дърпането на
белезниците, за да укроти И., факта, че св.Т. е имал време да отправи и въпрос
към него защо не е спрял при подадения му сигнал, възприетото от него, че
подсъдимият е пиян, бързото пристигане на други хора на мястото непосредствено
след поставянето на белезниците, налагат извод, в конкретната ситуация не е
била налице реална възможност И. да осъществи отправените закани. Още повече,
че неговото състояние заради алкохолното повлияване е било такова, че постоянно
е повтарял едни и същи неща и в присъствието на другите хора, псувайки и тях.
Относно изпадналия от колата дървен крак от маса съдът счита, че е важен
момента по изваждането на подсъдимия от неговата кола и че преди това дясната
му ръка е била свободна и имал възможността да вземе този своеобразен кол,
което обаче той не е сторил, което обсъдено и с момента на започване на
отправяне на заканите и буйстването – след поставянето на белезниците,
затвърждава извода на съда за липсата на съставомерност на вмененото на И.
престъпление, поради което го оправда по същото.
Предвид
признаването на подсъдимия за виновен по обвинението за причинена на
полицейския служител лека телесна повреда и съгласно разпоредбата на чл.180,
ал.3, същият бе осъден да заплати направените в двете фази на наказателното
производство разноски за съдебно медицинска експертиза и изслушването на вещото
лице. Относно релефния дървен крак от мебел, с четвъртита форма и заострен в
единия му край, съдът постанови да бъде унищожен.
Мотивиран от
изложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: