Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1586 17.07.2018 год. град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ
граждански състав,
На девети юли две
хиляди и осемнайсета година
В публичното заседание, в следния състав:
Председател: Райна Кирякова
Секретар:
Зинаида Монева
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско
дело № 7604 по описа за 2017 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Бургаският районен съд е сезиран с
искова молба от П.Х.В., с ЕГН **********,
с адрес ***, със съдебен адресат адвокат Р.С. ***, с адрес на кантората град Б,
ул. № , ет. , срещу „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: България, област С (столица), община С, град С 1766, район В, ул. № , с която моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати сумата от 8895.00 лева, от която 3500.00
лева-неползвани и неплатени задължителни почивки по време на изпълняваната
длъжност по време на изпълняваната длъжност в Банката „експерт индивидуално
банкиране“, в периода от 31.07.2012 г.
до 31.07.2017 г. и 5395.00 лева-възнаграждение за извънреден труд за същия
период, заедно със законната лихва върху общата сума от предявяването на исковете-10.10.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението. Претендира направените по делото
разноски. Ангажира писмени доказателства.
Обективно съединените искове са
процесуално допустими и с правно основание чл. 357, ал. 1 от Кодекса на
труда/КТ/, във вр. чл. 136, ал. 4 и 150 от КТ. Предявени са от лице, имащо
правен интерес от защита, срещу надлежен ответник, като исковата молба съдържа
задължителните реквизитите по чл. 127 и чл. 128 от Гражданско процесуалния кодекс ГПК/.
Ответникът „Юробанк България” АД, своевременно
с отговора на исковата молба, оспорва исковете изцяло като неоснователни, с
оглед реално положения труд в рамките на и след изтичане на редовното работно
време в работните дни. Твърди, че съобразно длъжностната характеристика
трудовите задължения на ищеца В. се отнасят до осчетоводяване на платежни
документи по сметки на клиенти, обслужване на преводи WU и др. и най-вече до
обработване на кредитни апликации-продажби на банкови продукти, подписване на
договори за потребителски кредити, кредитни карти и т.н., като началото и края
на работното време в Банката и ползването на почивки не се отчита с контролни
листове, като той твърди по делото, а чрез чекиране с личната карта за достъп
на служителя, съгласно чл. 20 от Правилника за вътрешния трудов ред на „Юробанк
България” АД. Твърди, че проверката на дневната работа е отнемала на ищеца В. не
повече от десетина минути след края на работния ден в 17:00 ч. Въведено е и
фактическо твърдение, че ищецът В. живее на адрес ***, в непосредствена близост
до местоработата си /ФЦ 811 на адрес гр. Б, ул. , като често е излизал от работа непосредствено
след 17:00 часа, в рамките на регламентираната си почивка по чл. 139а, ал. 5 от КТ и се е връщал на работното си място по-късно, във връзка с издаването на
контролния лист за дневната отчетност. Прави възражение, че Банката като
работодател е осигурила на служителите си на всички длъжности, работещи на
ненормиран работен ден, допълнителен платен годишен отпуск, в размер на 5
работни дни, предвиден в Правилника за вътрешния трудов ред на Банката/чл. 26/
и в Колективното споразумение на Банката/чл. 14, ал. 2/, с което тя като
работодател е компенсилара извънредния труд. Твърди, че ищецът В. е ползвал без
изключение редовния си платен годишен отпуск, в размер на 20 работни дни и
допълнителния платен годишен отпуск, в размер на 5 работни дни, за всяка година
от процесния период 31.07.2012 г.- 31.07.2017 г. На трето место, оспорва
предявените искове и по размер, като прави възражения, че изчислението на
размера на претендираното възнаграждение е произволно, незаконосъобразно и
неправилно. На четвърто место, прави правопогасяващо възражение за изтекла
погасителна давност на вземанията за възнаграждение за извънреден труд и
неползвани почивки за период по-стар от три години, преди завеждането на
исковата молба по делото, на основание чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ, с което
исковите претенции да бъдат ограничени до тригодишен период. Ангажира
доказателства.
Бургаският районен съд, след преценка
на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с доводите на страните
намира, че исковете по делото са неоснователни, поради следното:
Не се спори между страните, че между ищеца
В. и ответника „Юробанк България” АД е съществувала дългогодишна
трудовоправната връзка, по която е изпълнявал
длъжността „експерт индивидуално банкиране“/27.08.2015 г. до 31.07.2017 г./, с
място на работа: Финансов център 811 на Банката, находящ се в град Б, ул. ,
прекратена по взаимно съгласие между страните, на основание чл. 325, ал. 1, т.
1 от КТ, считано от 31.07.2017 г. Предхождащо
това, длъжността на ищеца В. е била с наименование „експерт обслужване на
клиенти и продажби“, в периода от 24.03.2006 г. до 27.08.2015 г. На доказване
подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между
тях/чл. 153 от ГПК/.
Основателно е правопогасяващо
възражение на работодателя за изтекла погасителна давност на вземанията за
възнаграждение за извънреден труд и неползвани почивки за период по-дълъг от
три години, преди завеждането на исковата молба по делото-10.10.2017 г., на
основание чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ, с което исковите претенции да бъдат
ограничени до тригодишен период. Нормата
предвижда, че искове по трудови спорове от вида на процесните основателно могат да бъдат предявени в 3-годишен срок, с което
споровете за вземанията по делото следва да бъдат разрешавани надолу за периода
от 10.10.2014 г. до 31.07.2017 г. Погасената по давност част е в периода от
31.07.2012 г. до 09.10.2014 г.
Настоящият съдебен състав споделя
даденото разрешение на квалификацията за ненормирания работен ден, дадена с
решение № 75 от 29.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 812/2010 г., III г. о., ГК,
докладчик съдията Илияна Папазова, с която по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
и чл. 290 ГПК е прието, че работното време, през което се полага труд при
ненормиран работен ден е редовно работно време и трудът не се оформя и не се
заплаща като извънреден труд. Правилата за работа на ненормиран работен ден
важат само за работните дни. Работата през почивните и празничните дни е на
общо основание извънреден труд, защото се полага извън установеното за
длъжността редовно работно време. На второ место, от неоспорените свидетелски
показания по делото съдът установява, че ищецът В. е ползвал малките почивки
сутрин и след обяд от 15 min, по време
на изпълнението на длъжността, за да изпуши цигара, да пие кафе, да отдъхне или
да си свърши извън банковия офис някаква работа. Той е имал и регламентирана
обедна почивка от 30 min за хранене, през време на работното време. По делото
липсват доказателства, от които съдът да напрани извод, че ищецът В. е бил
препятстван от работодателя да ползва тези си почивки. От личната му
организация на работата и хармонизирането с колегите от банковия офис е
зависело как ще ги ползва. Физиологичните почивки по Наредба № 15 от 31.05.1999
г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на
физиологични режими на труд и почивка по време на работа, издадена от министъра
на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика, обн., ДВ, бр.
54 от 15.06.1999 г., на която ищцовата страна се позовава, е част от работното
време по предвиждането на § 1, т. 2 от ДР на посочената наредба. Следователно,
не могат да доведат до твърдяното удължаване на работното време, за което се
дължи допълнително заплащане от работодателя. Заради непрекъснатия дневен
характер на работата в Банката физиологичната почивка, както и обедната 30 min
за хранене, е била плаваща за служителите, без предварителен график, по тяхна
организация, с което няма нарушение на закона. Възражението от писмените
бележки по делото, за липсата на специално обзаведени помещения за провеждането
на физиологичната почивка, каквито са предвидени с посочената наредба, също не
могат основателно да се слушат по делото, тъй като това е само основание за налагане
на административно наказание на работодателя от Инспекцията по труда.
От заключението на допуснатата,
изслушана и неоспорена от страните комплексна съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена след проверка във Финансов център 811 на Банката, оригиналите на изготвените
от ищеца В. контролни листи, за периода от месец юли 2014 до месец юли 2017 г.,
трудовото му досие и нормативната база в правоотношението, съдът установява, че
няма положен и незаплатен от ищеца В. извънреден труд по време на изпълняваната
длъжност в Банката „експерт индивидуално банкиране“. Ищецът В. е ползвал изцяло
редовния си платен годишен отпуск, в размер на 20 работни дни и допълнителния
платен годишен отпуск, в размер на 5 работни дни, за всяка година от процесния
период. Всеки контролен лист, издаден за периода от 31.07.2014 до 31.07.2017
г., съставен от ищеца В., е бил приключван в края на присъствения ден от
процесният период, приблизително между 17:25 часа и 17:45 часа, при средна
продължителност на ден след 17:00 часа = 35 min. За този извънреден труд има
предвиждане с Правилника за вътрешния трудов ред на „Юробанк България” АД/листи
85-92 от делото/, да бъде компенсиран с ползвания от ищеца В. допълнителен
платен годишен отпуск, в размер на 5 работни дни, който и реално е ползван за
целия процесен период.
Неоснователни са възраженията на
ищцовата страна за наличието на други клаузи за продължителност на работното
време по процесния трудов договор № 1 от 04.04.1994 г. и допълнителните
споразумения към него, тъй като действително в тях има клауза за пълно работно
време 8 часа, но има и двустранно подписани длъжностни характеристики към допълненията
на трудовия договор за процесния период, с които ищецът В. се е задължил е извършва
продажби на банкови и финансови продукти и услуги предназначени за физически и
юридически лица, в съответствие с нормативната уредба и вътрешните правила и
процедури на Банката. Това е допълнително постигнато съгласие към трудовия
договор, в писмена форма, което обвързва страните по него и с което той е приел
действието на правилника за вътрешния ред в Банката, в частност извънредния
труд за изготвянето на контролните листи, за отчитане на дневната работа, със средна
продължителност на ден 35 min. Резултат е от конкуренцията на банковия пазар и
ноторно известен факт е, че точно този банков клон понастоящем работи и с
клиенти до 19:00 часа. Касае се за довършване на започната работа, по смисъла
на чл. 144, т. 6 от КТ, която не може да бъде извършена през редовното работно
време.
Предвид изложеното от фактическа и
правна страна, обективно съединените искове по делото, като неоснователни и
недоказани, следва да бъде отхвърлени изцяло.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
исковете на П.Х.В., с ЕГН **********, с адрес ***, срещу „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: България, област С (столица), община С, град С 1766, район В, ул. № , за заплащане на сумата от 8895.00 лева, от
която 3500.00 лева-неползвани и неплатени задължителни почивки по време на
изпълняваната длъжност по време на изпълняваната длъжност в Банката „експерт
индивидуално банкиране“, в периода от
31.07.2012 г. до 31.07.2017 г. и 5395.00 лева-възнаграждение за извънреден труд
за същия период, заедно със законната лихва върху общата сума от предявяването на исковете-10.10.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване, в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Бургас.
Районен
съдия: /п/ Райна Кирякова
Вярно с оригинала: З.М.