Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 09.12.2016
Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд първи
граждански състав
На девети ноември две
хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима
Вангелова-Петрова
Секретар:
С.Д.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 616 по описа за 2016 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно основание член 59 от ЗЗД.
Ищците – З.Х.Ч. и К.И.Ч. твърдят, че са собственици при режим на СИО на
втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда и една втора идеална част от УПИ
II-602, в кв. 49 по плана на село К., община К., П. област с административен
адрес: село К., улица „****“ № 24. В имота им живеели, като семейство - Л.Х.И.
и Г.Н.И.. С нотариална покана от 21.11.2014г. поканили Л.Х.И. да освободи
имота, като в противен случай ще следва да им заплаща ежемесечен наем в размер
на 400 лева месечно. Сочат, че били лишени от възможността да ползват имота си
от 01.08.2013г. Многократно искали от ответниците да им освободят имота, но те
отказвали. Същите и сега ползват имота им.
С допълнителна молба от 23.06.2016г. ищците конкретизират, че имота са
придобили въз основа на покупко-продажба, съгласно нотариален акт № 183, том
II, рег. № 4952, нотариално дело № 354/2013г. от 23.07.2013г. на нотариус С.Р.
град К., в режим на СИО. Т.е., собствеността върху имота придобили чрез правна
сделка, по смисъла на член 77, прод. Първо от ЗС.
МОЛЯТ съда, да постанови решение, с което да осъди ответниците солидарно да
им заплатят сумата от 13 800 лева, представляваща обезщетение за неползване на
собствения им недвижим имот, съставлаващ втори жилищен етаж от двуетажна
жилищна сграда и една втора идеална част от УПИ II-602, в кв. 49 по плана на
село К., община К., П. област с административен адрес: село К., улица „****“ №
24 за периода 01.08.2013г. до 15.06.2016г., ведно със законната лихва до
пълното й изплащане. Претендират за направените по делото разноски.
В ХОДА на делото, ищците са поискали и съдът, на основание член 214 от ГПК
е допуснал изменение в размера на предявения, като същият се счита предявен в
размер на 4979.04 лева,
представляващ обезщетение за наема за
периода от 01.08.2013г.до 15.06.2016г.
ОТВЕТНИКЪТ - Л.Х.И. оспорва искова молба изцяло, както по основание, така и
по размер. Счита, че предявеният иск е изцяло неоснователен. Сочи, че
ответниците не ползват имота. Техният син - Х.Л. И. бил собственик на 1/2
идеална част от дворно място, описано в исковата молба и на първият етаж от
двуетажната жилищна сграда, построена в имота. Така че, дори ответниците да са
посещавали имота, те са правили това със съгласието на сина им. Освен това,
ищците не били собственици на процесния имот. Между Т.Ц.К. (продавачка по нотариалния
акт) и страните по настоящото дело било налице влязло в законна сила съдебно
решение, постановено по в. гр. д. № 849/2016г. по описа на ПОС, с което съдът
обявил за относително недействителен по отношение на Л.Х.И. - първия ответник,
договор за покупко-продажба от 23.07.2013г. обективиран в нотариален акт № 183,
том II, peг. № 4952, нотариално дело № 354/23.07.2013г. на нотариус С.Р., с
който Т.Ц.К. продала на З.Х.Ч. процесния недвижим имот. Следователно и ищците
не могли да претендират нищо от ответниците на основание този нотариален акт.
Т.е., предявеният иск бил изцяло неоснователен и недоказан. Твърди, че Т.Ц.К.
му дължи на основание член 72, ал.1 от ЗС, сумата от 14148.24 лева,
представляваща общия размер на увеличената стойност на процесния недвижим имот,
в резултат на извършени подобрения в имота, като на основание член 72, ал.3 от
ЗС, Л.Х.И., има право на задържане на процесния имот до заплащане от Т.Ц.К. на
сумата в общ размер на 14 148.24 лева, като за периода на задържането не дължи
обезщетение. Тези свои права предявил пред PC-К., за което било образувано
гр.дело № 1030/2013г. по описа на КРС, по което съдът присъдил сумата. Решение
било потвърдено от ОС - Пловдив по в.гр.д. № 1496/2014г., но решението на ПОС
било обезсилено и понастоящем делото било висящо пред PC-К., за което било
образувано гр.д. № 367/2016г. по описа на КРС. Счита, че имал право да задържи
имота, докато не му бъдат заплатени подобренията, извършени от него, като за
периода през който упражнява това свое право не дължи обезщетение. Твърди, че
на основание цитирания нотариален акт, Т.Ц.К. запазила за себе си правото на
ползване върху целия процесен имот, което право същата ще осъществява пожизнено
и безвъзмездно. Т.е., ако някой има право да търси обезщетения за ползване на
имота, това не били ищците, тъй като те по силата на този нотариален акт не
били получили правото да ползват имота. Намира, че претендираният от ищците
размер на обезщетение за ползване на процесния имот бил необосновано висок и не
съответствал на имота. Не ставало ясно, защо и на какво основание ищците
претендирали ответниците да бъдат осъдени да заплатят обезщетение за ползване
на процесния имот солидарно. Такова основание в закона нямало. Моли съда, да
постанови решение, с което да отхвърли исковата молба изцяло. Претендира за
направените по делото разноски.
ОТВЕТНИЦАТА - Г.Н.И. оспорва предявения иск изцяло, както по основание,
така и по размер. Намира иска за изцяло неоснователен. Твърди, че не е ползвала
процесния имот. Собственик на първия жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда
построена в дворното място, находящо се в село К., улица „****” № 24, както и
1/4 идеална част от дворното място бил
собственост на сина на ответниците - Х.Л. И., съгласно нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 115, том III, рег. № 6559, дело 483 от
22.06.2006г. на нотариус С.Р.. Ответниците упражнявали неговото право на
собственост, посещавайки къщата. Между праводателката на ищците - Т.Ц.К. и
страните по настоящото дело били водени множество дела с предмет процесния
имот. Историята на имота била следната:
Т.Ц.К. била призната за собственик на имота по давностно владение с
нотариален акт № 114, дело № 166/1989г. на Карловски районен съдия. С
нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане № 122, том II, дело 528/1991г., Т.Ц.К. продала на Х.Л. И. (син на
ответниците) процесния имот срещу поето от ответниците задължение да я гледат и
издържат. С нотариален акт за дарение № 117, том II, дело 294/2002г., Х.Л. И.
дарил на Л.Х.И., своя собствен недвижим имот, а именно: втори жилищен етаж от
двуетажна жилищна сграда, построено в процесното дворно място, както и 1/2
идеална част от дворното място и подобренията в него, като правото на ползване,
учредено в полза на ответницата и нейният съпруг било запазено. С декларация за
отказ от вещно право на ползване, Т.И. И. се отказала от учреденото в нейна
полза право на ползване. С влязло в законна сила Решение № 72 от 28.01.2013г.
по гр.д. № 2007/2011г. по описа на КРС, потвърдено с Решение № 958 от
31.05.2013г. по в.гр.д. № 931/2013г. на ПОС, съдът развалил сключения с
нотариален акт № 122, том II, дело 528/1991г. договор, с който ответницата
прехвърлила на Х. И., процесния недвижим имот и обявил за недействителна спрямо
нея сделката обективирана в нотариален акт за дарение № 117, том II, дело
294/2002г., с който Х. И. дарил на Л.И., същия недвижим имот.
В периода 2005-2008г. Л.И. - съпруг на Г.И. извършил подобрения на висока
стойност в процесния имот. Същият предявил иск против Т.И. И. за заплащане на
извършените от него подобрения в имота на обща стойност 14 148.24 лева и
за признаване от страна на съда на правото му да задържи имота до окончателното
изплащане на подобренията. По исковата молба било образувано гр.д. №
1030/2013г. по описа на КРС, като с решение от 13.03.2014г., постановено по
същото дело съдът осъдил на основание член 72, ал.1 от ЗС, Т.Ц.К. да заплати на
Х.Л. И. и Л.Х.И., сума в размер на 14 148.24 лева, представляваща общия
размер на увеличената стойност на процесния недвижим имот, в резултат на
извършени подобрения в имота, подробно описани в съдебното решение, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19.07.2013г. до окончателното
изплащане и признал на основание член 72, ал.3 от ЗС, на ищците Х.Л. И. и
Л.Х.И., правото на задържане на процесния имот до заплащане от Т.Ц.К. на сумата
от 14 148.24 лева.
С решение № 1395 от 11.07.2014г. на ПОС, постановено по в.гр.д.
1496/2014г., съдът оставил в сила решението на PC-К., в частта, в която съдът
осъдил ответницата по настоящото дело да заплати на Л.И. сумата от общо 14
148.24 лева, представляваща общият размер на увеличената стойност на процесния
имот в резултат на извършени от него подобрения в имота, като в това решение било
записано, че същото е окончателно, поради което и Л.И. се снабдил с
изпълнителен лист за изпълнение на същото. Впоследствие, с Решение № 107 от
30.06.2015г. на ВКС, постановено по гр.д. № 445/2015г., съдът обезсилил
въззивното решение на ПОС, постановено по в.гр.д. № 1496/2014г. и върнал делото
на друг състав на ПОС. По в.гр.д. № 1832/2015г. на ПОС, съдът обезсилил
решението и върнал делото на PC-К., като към настоящия момент делото било
висящо под номер гр.д. 367/2016г. по описа на КРС.
Междувременно ответниците узнали, че Т.Ц.К. прехвърлила процесния имот на
своята дъщеря - първата ищца по настоящото дело. Поради това, че тази сделка
била сключена с единствената цел да бъдат увредени правата на Л.И., като
кредитор на Т. К., по искова молба на Л.Х.И. бил предявен иск по член 135, ал. 1 от ЗЗД за
отмяна по отношение на него на договор за покупко-продажба от 23.07.2013г.,
обективиран в нотариален акт № 183, том II peг. № 4952, нотариално дело №
354/23.07.2013г. на нотариус С.Р..
С влязло в законна сила съдебно решение № 720 от 18.05.2016г. по в.гр.д. №
849/2016г. на ПОС, съдът обявил за относително недействителен по отношение на
Л.Х.И. - първия ответник по настоящото дело, договор за покупко-продажба от
23.07.2013г., обективиран в нотариален акт № 183, том II peг. № 4952,
нотариално дело № 354/23.07.2013г. на нотариус С.Р., с който Т.Ц.К. продала на
З.Х.Ч. процесния недвижим имот. Т.е., в отношенията между праводателката на
ищците - Т.Ц.К., ищците и ответниците било налице влязло в законна сила съдебно
решение, постановено по в.гр.д. № 849 по описа за 2016г. на ПОС, с което съдът
обявил за относително недействителен по отношение на Л.Х.И. (първия ответник по
настоящото дело) договор за покупко-продажба от 23.07.2013г., обективиран в
нотариален акт № 183, том II peг. № 4952, нотариално дело № 354/23.07.2013г. на
нотариус С.Р., с който Т.Ц.К. продава на З.Х.Ч. процесния недвижим имот.
Следователно и ищците не могли да черпят права от този договор по отношение на
ответниците, следователно и предявеният иск бил изцяло неоснователен и
недоказан.
Освен всичко гореизложено, намира иска за неоснователен и поради това, че
ищците не били активно легитимирани да предявят иск за заплащане на обезщетение
за ползване на процесния имот. Съгласно нотариален акт № 183, том 2, рег.№
4952, нотариално дело № 354/2013г. от 23.07.2013г. на нотариус С.Р.,
праводателката им - Т.Ц.К. запазила за себе си правото на ползване върху целия
процесен имот, което право същата ще осъществява пожизнено и безвъзмездно.
Т.е., дори да се приеме, че посоченият нотариален акт легитимира ищците като
собственици на процесния имот, то същите по силата на този нотариален акт не
били получили правото да ползват имота, което право праводателката им запазила
за себе си, съответно и същите не могли да претендират обезщетение, основано на
нарушено тяхно право, което същите към исковия период не притежавали.
Дори да се приеме, че процесния имот се ползва от първия ответник и
неговата съпруга, то Л.Х.И., държи имота, упражнявайки свое признато от закона
право по член 72, ал. 3 от ЗС, което предявил с исковата си молба по гр.дело
1030/2013г. на КPC, понастоящем висящо под № 367/2016г. по описа на КРС, а не е
лишил чрез противоправни действия ищците от възможност да ползват процесния
имот, така както се твърди с исковата молба. Това негово право с оглед на
влязлото в законна сила съдебно решение, постановено по в.гр.д. № 849/2016г. на
ПОС било изцяло противопоставимо на ищците по делото.
Намира, че претендираиият размер на обезщетение за ползване на процесния
имот бил прекомерно завишен. Сума от 400 лева месечно значително надвишавала
размера на средно-пазарния месечен наем за процесния имот. Липсвало и законово
основание, ответниците да бъдат осъдени да заплатят обезщетение за ползване на
процесния имот при условията на солидарност. Солидарна отговорност възниква
единствено, когато е уговорена между страните или изрично е посочена в закона.
В конкретния случай липсвало договорно или законово основание за възникване на
солидарна отговорност на ответниците за заплащане на обезщетение за ползване на
имота.
Моли съда, да постанови решение, с което да отхвърли предявеният от З.Х.Ч.
и К.И.Ч. иск за солидарно осъждане на ответниците да им заплатят сумата от 13
800 лева, представляваща обезщетение за неползване на процесния недвижим имот.
Претендират за направените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представеното копие от нотариален акт № 183, том II, рег. № 4952,
нотариално дело № 354/2013г. от 23.07.2013г. на нотариус С.Р. град К., Т.Ц.К. е
продала на З.Х.Ч. втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда и една втора
идеална част от УПИ II-602, в кв. 49 по плана на село К., община К., П. област
с административен адрес: село К., улица „****“ № 24, като продавачът е запазил
за себе си правото на ползване върху целия продаден имот пожизнено и
безвъзмездно.
Видно от представеното Удостоверение за сключен граждански брак, издадено
въз основа на Акт за граждански брак № 0002/03.04.1977г. от Община К., З.Х.Ч. и
К.И.Ч. са сключили граждански брак та 03.04.1977г. в Община К..
Сключването на посочената сделка е през време на брака на
ищците, който договор е оформен с приложения договор за продажба на недвижим
имот, като възмездният му характер обосновава действие на презумпцията за
съвместен принос по смисъла на СК и права, придобити в режим на семейна
имуществена общност за двамата, т.е. същият е в съсобственост, в режим на СИО.
От представеното копие на нотариална покана от
21.11.2014г. – рег. № 8265, том 1, Акт 175 на нотариус С.Р. град К., ищците са
отправили покана до ответниците, в която им указват, че са собственици на
процесния имот, който въпреки направените многобройни искания отказват да им
предадат, поради което следва да им
заплащат наем в размер на 400 лева месечно, начиная от 01.08.2013г. до
освобождаването. Поканата е редовно връчена на ответниците на 28.11.2016г. –
дата, удостоверена от нотариуса.
По делото е приложено гражданско дело № 949/2014г. по
описа на КрлРС. Видно от същото, по иска с плавно основание
Първоинстанционният съд е отхвърлил
иска, предявен от Л.Х.И. против Т.Ц.К., 3. Х. Ч. и К.И.Ч. с
правно основание член 135 от ЗЗД, но с влязло в законна сила съдебно решение №
720 от 18.05.2016г. по в.гр.д. № 849/2016г. на ПОС, съдът обявил за относително
недействителен по отношение на Л.Х.И. (първия ответник по настоящото дело)
договор за покупко-продажба от 23.07.2013г., обективиран в нотариален акт №
183, том II peг. № 4952, нотариално дело № 354/23.07.2013г. на нотариус С.Р., с
който Т.Ц.К. продала на З.Х.Ч. процесния недвижим имот.
Съдът е изслушал заключение на вещо лице Р.М.М. по назначена съдебно
счетоводна експертиза, което не бе оспорено от страните и съдът го възприема,
като обективно, компетентно и безпристрастно. Съгласно заключението, пазарния
наем на процесния недвижим имот месечно без обзавеждането възлиза на 124.32
лева, а с обзавеждането – 144.32 лева. Стойността на обезщетението,
претендирано като наем за периода от 01.08.2013г.до 15.06.2016г., без
обзавеждането възлиза на 4289.04 лева, а с обзавеждането на 4979.04 лева.
Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетели на двете страни. От
показанията на свидетелите, осигурени от ищцовата страна се установява
следното: Свидетелката Т.Ц.К., майка на Л.И. и З.Ч. *** къщата. Имотът
представлявал двуетажна къща, с двор. В тази къща, живеела в една стая на
първия етаж от 2010г., а на втория етаж живеел синът й с жена му още от 2005г.
Понастоящем синът й също живеел там, като не е имало случаи да напуска жилището.
Дворът на имота също го ползвал, дори пътната врата била заключена с катинар.
Признава, че била във влошени отношенията със сина си и в добри отношения с
дъщеря си. Свидетелката И.С.М. твърди, че живеела в село К., не много далеч от
страните, през 5 къщи от Т.И.. Твърди, че Т. и Л. живеели в една къща. Л.
живеел на 2-ия етаж в къщата, а Т. живеела на първия етаж, на бившия си съпруг
в етажа. Л. живеел с жена си на 2-ия етаж от 2005г. Къщата имала двор, в двора
имало постройки и всичко ползвал Л., дори голямата пътната врата, през която Т.
не можела да минава, защото била заключена с катинар. На Л. му идват нагости
децата. Виждала ги с колата, когато идвали на гости, а те живеели в С.. Твърди,
че Л. и Г. ***.
От показанията на свидетелите,
осигурени от ответната страна се установява следното: свидетелят М.Д. Х.
твърди, че Г. и Л. ***. В село К. имали една къща, където живеел Х. и той я
обитавал. С Х. били съученици от началното училище, приятели били и поддържали
контакти. Къщата била двуетажна. Твърди, че много пъти се събирали там - ходили
на 25-и декември за Х. ден, по рождени дни се събирали. Когато се събирали,
празнували на втория етаж, където ги посрещал Х. и съпругата му. Имало случаи,
когато само Х. ги е посрещал, защото се събирали само мъже. Не е виждал
неговите родители в къщата. Твърди, че в годината ходили около 10-15 пъти в
къщата, събота и неделя се събирали да се черпим само момчета. Описва втория
етаж от къщата, че имало коридор с две стаи. До тоалетна винаги ходили навън, в
двора. На етажа не знае дали има тоалетна. Известно му било, че Г. ***, защото
ходили в град С. да им помагат да си режат дървата, Живеели в бл. № *** на кв.
„****“. Свидетелят С.Д. Х. твърди, че познават Л. и Г., тъй като бил приятел
съм с техния син Х.. Ходили в село К. в къща, за която Х. казвал, че
притежавал. Последно ходили за ракията, преди няма и месец. Известно му било,
че Х. имал апартамент в град С., където живеели майка му и баща му. В къщата
постоянно живеело семейството на Х. – жена му и дъщеря му. Влизал вътре на
втория етаж. За етажа се качвал по стълби, които били външни. На етажа имало
коридор, стаи, баня и тоалетна. На двора не е сигурен дали имало тоалетна.
Ходил в апартамента в град С., който се намирал в бл. № ***, за да помага да се
свърши някаква работа, за дърва например. Последно в С. прибирали дървата
миналата година.
При постановен преразпит на свидетеля
Т.Ц.К. с оглед събраните гласни доказателства, същата заявява, че не е
посещавала втория етаж, от както я изгонили през 2010г. Преди 2010г. живеела
при тях. До 2010г. на втория етаж имало три стаи, една стая - тоалетна и баня,
за тавана имало стълба, която била при банята, имало и антре. Не й е известно
да е правено преустройство на етажа, нищо не било правено.
Въз основа на така установената и възприета фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Обявената относителна недействителност възстановява
в отношенията между кредитора и длъжника имущественото състояние на длъжника по
времето на възникване на задължението, когато имуществото, предмет на
разпореждането, е притежавано от длъжника и по правилото на чл.133
от ЗЗД е
служело за общо удовлетворение на кредитора. Ищците не могат да
черпят права от договора, обективиран в нотариален акт № 183, том II, рег. №
4952, нотариално дело № 354/2013г. от 23.07.2013г. на нотариус С.Р. град К.,
доколкото съдът обявил за относително недействителен по отношение на ответника
- Л.Х.И. договор за покупко-продажба от 23.07.2013г., с който Т.Ц.К. (длъжница
на Л.И.) продала на ответницата З.Х.Ч. процесния недвижим имот.
При така установените обстоятелства, предявения иск
съдът намира за неоснователен. Искът по чл. 59, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на сумата, като обезщетение за неоснователно ползване на принадлежащи
на ищците имот е неоснователен, тъй като същите не установиха, при условията на
пълно и главно доказване, че са собственици на втория етаж от къщата в село К.
(по отношение на ответниците).
Това е така,
тъй при относителната недействителност, настъпваща в
хипотезата на чл.135 от ЗЗД, с влизане в сила на съдебно решение, с което се
уважава предявения от кредитора Павлов иск, сделката поражда своите правни
последици, но те не могат да се противопоставят на определени
трети лица, тъй като засягат по неблагоприятен начин техни имуществени
интереси. Приема се, че по отношение на кредитора (в случая – ответникът Л.И.)
с уважен Павлов иск прехвърленото право се смята за притежание на длъжника (в
случая - Т. К.), а приобретателят (ищцата – З.Ч.) не може да му противопостави
своето придобивно основание.
Ето защо, съдът намира, че ищците не доказаха в процеса, че са собственици
в режим на СИО на процесния имот. Не се събраха и в достатъчна степен доказателства,
установяващи - кой ползва имота към настоящия момент. За
доказване твърденията на страните по делото са представени изключително гласни
доказателства от две групи свидетели: В първата
група свидетели – доведени за разпит от ищците, се включват Т.Ц.К.
- майка на Л.И. и З.Ч. и И.С.М. – без родство със
страните. Във втората група свидетели се включват М.Д. Х. и С.Д. Х., които не са в родствени отношения със страните.
Показанията на първата група свидетели съответстват и се
покриват изцяло с обясненията на ищците, като в показанията и на двамата
свидетели се съдържа допълнително уточнението, че майката – Т. К. е в
изключително лоши отношения със сина си и в добри отношения с дъщеря си.
Поддържа се, че имотът се владее от ответниците.
От показанията на втората група свидетели се потвърждава
обстоятелството, че синът на ответниците живее в процесния имот, а последните
живеят в град С.. Тези свидетелите не живеят постоянно в село К., но посещават
имота често, т.к. са приятели със сина на ответниците. Свидетелите на ищцовата
страна потвърждава факта, че само ответниците живеят в имота и са преки
очевидци на това.
Показанията на двете групи свидетели съдът възприема в частта, в която съдържат данни за
релевирани от страните факти, базиращи се на непосредствени впечатления на
свидетелите и отчитайки тяхната възможна заинтересованост. От анализа на
показанията на свидетелите съдът намира, че се доказват обстоятелството, че
ищците не живеят в имота, но не се установи по безспорен начин – кой в момента живее
там – ответниците или техния син. Безспорно в случая Т. К. има преки
наблюдения, тъй като живее в имота на първия етаж, но съдът преценя показанията
и по реда на чл. 172 от ГПК, като заинтересована в полза или във вреда на една
от страните, имайки предвид, че същата е в лоши отношения със сина си (ответник
по делото) и в добри отношения с дъщеря си (ищец по делото).
Нормата на член 59 от ЗЗД предвижда, че всеки, който се е обогатил без
основание дължи да върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. Изцяло в тежест на ищеца е в случая да установи релевантните за
тази норма факти, а именно: обедняване на ищеца, произтичащо от ползването на
собствения му имот, обогатяване на ответника,
произтичащо че ползва неоснователно същия. Поради това, че за тези факти
не са събрани доказателства съдът намира, че следва да отхвърли иска, като
недоказан.
По отношение на разноските:
При този изход на спора и с оглед изричната претенция на ответниците,
ищците, следва да бъдат осъдени да заплатят на същите, на основание член 78, ал. 3
от ГПК, направените по делото разноски. Съгласно представените списъци за
разноски, същите възлизат на 944 лева, представляващи заплатен адвокатски
хонорар от ответницата Г.И. и 1200 лева, представляващи заплатен адвокатски
хонорар от ответницата Л.И..
Направено е искане по чл. 78, ал.5 от ГПК от ищците за прекомерност на
адвокатското възнаграждение в хода на исковото производство, като същото се
явява своевременно.
Основанието по чл. 78, ал.5 от ГПК се свежда до преценка за съотношението
на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото.
Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно
фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените
факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно
разрешение на
повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност, при
всеки отделен случай – например задължителната практика, разрешаваща основните
спорни въпроси определя сложност в по-ниска степен. С тази преценка, ако се
изведе несъответствие между размера на възнаграждението и
усилията на защитата при упражняване на процесуалните права,
съдът намалява договорения адвокатски хонорар. Минималният размер на
възнаграждението за всеки вид адвокатска услуга е определен по силата на
законова делегация с издадената Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения – чл. 36 от ЗА. С тази наредба Висшият
адвокатски съвет може да създава норми, уреждащи изчерпателно посочената в
закона материя – определяне на минималните размери на възнагражденията, когато
се касае за договор между адвокат и клиент. Обсъжданата наредба е подзаконов
нормативен акт, поради което при противоречие с основен нормативен акт,
правораздавателният орган е задължен да приложи акта от по-висока степен – чл.
15 от Закона за нормативните актове. В случая § 2 от ДР на Наредба №1/2004г. влиза в
противоречие с чл. 36 от ЗА и чл. 78, ал.5 от ГПК, като променя, без да има
такава правна възможност, процесуалното правомощие на съда да осъществи
самостоятелна преценка за прекомерност, след като е сезиран от страната за това
и съответно да намали дължимото като разноски адвокатско възнаграждение до
размера, определен от чл. 78, ал.5 от ГПК, във връзка с чл.36 ЗА (ТР №6 от
6.11.2013г. на ВКС по т.д. №6/2012г.).
Първоначалният иск (преди изменението му по реда на чл. 214 от ГПК) е в
размер на 13800 лева. Съобразно материалния интерес и разпоредбата на член 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, предвижда за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела при интерес от 10 000
лева до 100 000 лева - 830 лева плюс 3 % за горницата над 10 000 лева, т.е.
сума от 944 лева или колкото е заплатено от ответницата Г.И..
Претендираното обаче адвокатско възнаграждение от Л.И. е в размер на 1200
лева при минимално 944 лева. Съдът намира, че в
случая са налице предпоставките за намаляване на адвокатския хонорар до
посочения минимален размер, като за да достигне до този извод съобрази с липсата на фактическа и правна
сложност на казуса и обстоятелството, че е налице задължителна практика,
разрешаваща основни спорни въпроси, което определя сложност в по-ниска степен.
Уговореният и изплатен размер от 1200 лева хонорар се явява прекомерен, с оглед
положените от защитата усилия, при упражняване на процесуалните права. Ето
защо, размера на адвокатското възнаграждение, заплатено от Л.И. следва да се намали до размера,
определен от чл. 78, ал.5 от ГПК, във връзка с чл.36 от ЗА като същото бъде
присъдено в размер на 944 лева.
Мотивиран от изложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от З.Х.Ч. с ЕГН ********** и К.И.Ч. с ЕГН
**********,*** против Л.Х.И. с ЕГН ********** и Г.Н.И. с ЕГН **********,***, иск за заплащане
солидарно на сумата от 4979.04 лева, представляваща обезщетение за неползване
на собствения им недвижим имот, съставлаващ втори жилищен етаж от двуетажна
жилищна сграда и една втора идеална част от УПИ II-602, в кв. 49 по плана на
село К., община К., П. област с административен адрес: село К., улица „****“ №
24 за периода 01.08.2013г. до 15.06.2016г., ведно със законната лихва до
пълното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание член 78, ал. 3 от ГПК, З.Х.Ч. с ЕГН ********** и
К.И.Ч. с ЕГН **********,*** да заплати на Г.Н.И. с ЕГН **********,***,
направените по делото разноски в размер от 944.00 лева.
ОСЪЖДА, на основание член 78, ал. 3 от ГПК, З.Х.Ч. с
ЕГН ********** и К.И.Ч. с ЕГН **********,*** да заплати на Л.Х.И. с ЕГН
********** ***, направените по делото разноски в размер от 944.00 лева, като на
основание член 78, ал. 5 от ГПК, за разликата над 944.00 лева до пълният
предявен размер от 1200.00 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Пловдивски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.