№ 529
гр. Ловеч, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА ИЛ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Гражданско дело № 20254310101204 по описа за 2025 година
Обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.
РС-гр.Ловеч е сезиран с искова молба, подадена от К. Д. С. от ***, чрез пълномощника й адв.С. Л. от
АК-гр.Ловеч срещу „Уейк Брос“ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление : ***, представлявано от
Управителя С.М., в която посочва, че доверителката й работела на длъжност „Сервитьор" в ответното дружество
от 03.01.2025 год. по силата на трудов договор № 085/03.01.2025 год. и добросъвестно изпълнявала задълженията
си. Трудовият договор е сключен като безсрочен на пълно работно време 8 часа при петдневна работна седмица.
Уговореното основно трудово възнаграждение с в размер 1 077 лева за осемчасов работен ден при петдневна
работна седмица или минималната работна заплата за страната.
Твърди, че на 19.05.2025 год. на доверителката й е връчена Заповед №75/07.05.2025 год., с която е
прекратено трудовото й правоотношение. Като основание за прекратяването в издадената заповед е посочен
текста на чл.325, т.1 от КТ - по взаимно съгласие. Словесно е изписано като причина за прекратяване на трудовия
договор - „по взаимно съгласие". Посочено е още, че на служителя се дължи обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за
неизползван платен годишен отпуск за 2024/2025 год., без да се посочва броят дни и дължимата сума.
Счита, че извършеното прекратяване на трудовото правоотношение е незаконно, тъй като между
страните по него не е било постигнато взаимно съгласие за прекратяването му. Доверителката й не е отправяла
молба за прекратяването нито такава с отправена до нея от страна на работодателя, която тя да е приела. Между
страните не е постигано съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Ето защо,
фактическият състав на чл.325, ал.1, т.1 от КТ не е изпълнен и прекратяването на трудовото правоотношение е
незаконосъобразно. Този фактически състав изисква писмено изявление от някоя от страните по трудовия
договор за прекратяването му по взаимно съгласие, по което изявление насрещната страна е длъжна да вземе
отношение в 7-дневен срок, както и да уведоми другата страна в същия срок от получаването на нейното
предложение, а в случай че не вземе отношение, се счита, че предложението на иницииралата го страна не е
прието.
Доверителката й К. С. е депозирала молба за прекратяване на трудовото й правоотношение, но не по
взаимно съгласие, а по здравословни причини, която е подала на 25.04.2025 год. Причина за подаване на тази
молба е, че тя страда от заболявания, които са я довели до състояние на невъзможност да изпълнява трудовите си
задължения. К. С. е с определен 81% трайно намалена работоспособност, като процентът е определен на база
1
двете й основни заболявания - асептична некроза на лява тазобедрена става и разпространена белодробна
фиброза след туберкулоза на бял дроб. В отправената молба за прекратяване на трудовото й правоотношение тя е
посочила „по здравословни причини", като е търсила именно такъв вид основание за прекратяване на трудовото
си правоотношение. В него обаче не е посочила дата, от която предлага да бъде прекратено трудовото й
правоотношение, поради което по този съществен елемент съгласие не е било постигнато. Съгласие не е
постигнато и по основание за прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като тя е посочила здравословни
причини, а не взаимно съгласие. Ответникът-работодател не е отговорил на нейната молба в законоустановения 7-
дневен срок съгласно чл.325, ал. 1, т. 1 от КТ. Много по-късно, едва на 19.05.2025 год. доверителната й е
получила оспорваната Заповед №74/07.05.2025 год. Дори да се приеме, че ищцата е отправила предложение до
работодателя си с правно основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, той е трябвало да отговори на него в седемдневен
срок, като я уведоми за решението си, а в настоящия случай той издава заповед за прекратяване на трудовото й
правоотношение на 07.05.2025 год. и я връчва едва на 19.05.2025 год., т.е. свежда я до знанието на ищцата 12 дни
след издаването й. Счита, че следва да се приеме, че след 25.04.2025 год. са изтекли повече от 7 дни до
19.05.2025 год. и предложението на ищцата /ако се приеме, че е такова по чл.325, ал.1, т.1 от КТ/ не е било
прието от работодателя й. Липсва и постигане на съгласие относно важния момент, от който трудовото
правоотношение да се счита прекратено, тъй като никоя от страните не е посочила такава дата.
Предвид изложените обстоятелства, за доверителката й се поражда правен интерес да подаде настоящата
искова молба, на основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.
Моли да бъдат призовани на съд и след като се убеди във верността на гореизложеното, да отмени като
незаконосъобразна Заповед №75/07.05.2025 год. на Управителя на „Уейк Брос"ЕООД, с ЕИК : ***, със седалище и
адрес на управление : ***, с която е прекратено трудовото правоотношение на К. Д. С., на основание чл.325, т.1
от КТ, да признае уволнението, извършено с тази заповед, за незаконно и да възстанови ищцата К. Д. С. на
заеманата от нея преди уволнението длъжност „Сервитьор", като й присъди и съдебно-деловодните разноски.
В законният едномесечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК е представен писмен отговор наисковата молба от
страна на ответника, „Уейк Брос" ЕООД, ЕИК : ***, чрез адв.К. С. от АК-гр.София, в който последният от името
на доверителя си намира, че исковете са допустими, доколкото с тях се твърди, че са нарушени трудови права на
К. С. и са подадени в срока по чл.358, ал.1, т.2 от КТ. Относно основателността на исковете и обстоятелствата, на
които се основават. Възражения срещу исковете и обстоятелствата, на които те се основават счита, че исковете са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени в тяхната цялост. Обстоятелствата и фактите, на които се основават
и които са преюдициални за спора не доказват и не обосновават незаконосъобразно прекратяване на трудовото
правоотношение. Конкретните възражения срещу обстоятелствата, на които се основават исковете и тяхната
основателност са следните : Между К. С. и Дружеството първоначално е сключен Трудов договор №83/11.12.2024
год. с изпитателен срок от 6 месеца в полза на работодателя, като ищцата е назначена на длъжност „Сервитьор“
на 4 часов работен ден, тъй като към тази дата е работила и при друг работодател на същата длъжност. На
03.01.2025 год. между страните по делото е сключен Трудов договор №85/03.01.2025 год. за пълен работен ден и
отново за длъжността „Сервитьор". Нито при постъпването на работа, нито при сключването на трудовите
договори ищцата е представила на работодателя си приложеното към исковата молба Експертно решение
№92508/12.09.2023 год. На 25.04.2025 год. К. С. е подала молба до работодателя да бъде освободена „от
заеманата длъжност „Сервитьор", поради здравословни причини". В тази молба обаче не е посочена конкретна
дата за прекратяване на правоотношението и не са представени никакви доказателства за наличието на
здравословни проблеми. Управителят на дружеството е сложил резолюция да бъдат представени доказателства за
наличието на здравословни проблеми. След като не са представени доказателства, на 07.05.2025 год. е издадена
процесната Заповед №75/07.05.2025 год., в която като основание за прекратяване на трудовото правоотношение е
посочено „по взаимно съгласие". Заповедта е връчена на 19.05.2025 год. В исковата молба се твърди, че Заповедта
е незаконосъобразна, защото : ищцата е търсила прекратяване на правоотношението по здравословни причини,
дори и да се приеме, че с молбата от 25.04.20205 год. ищцата е търсила прекратяване по взаимно съгласие не е
налице фактическия състав визиран в чл.325, ал.1, т.1 от КТ, защото ответникът не е отговорил в 7 дневния срок
и не е постигнато съгласие за датата, от която да бъде прекратено трудовото правоотношение. Конкретните им
възражения срещу обстоятелствата, на които се основават исковете и срещу исковете са следните : 1. Относно
твърдението, че е търсено прекратяване на трудовото правоотношение по здравословни причини и са налице
здравословни причини за прекратяването му в чл.325, ал.1, т.9 от КТ е посочено, че трудовото правоотношение се
2
прекратява „при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест,
довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на
трудово-експертната лекарска комисия". Ответникът счита, че към датата на издаване на Заповедта не са били
налице основания за прекратяване на трудовото правоотношение посочени в цитираната разпоредба, защото : на
ответника никога не е представяно от К. С. каквото и да е експертно решение на ТЕЛК (доколкото представлява
отрицателен факт не се нуждае от доказване от Дружеството). Визираните в чл.325, ал.1, т.9 от КТ предпоставки
изискват заболяването да е установено след възникването на трудовото правоотношение (т.е. след 11.12.2025
год). Приложеното обаче, като доказателство Експертно решение №92508/12.09.2023 год. е издадено на
12.09.2023 год. (повече от една година преди възникването на трудово правоотношение между страните).
Посочените в Експертно решение №92508/12.09.2023 год. заболявания не установяват невъзможност на ищцата
да заема длъжността „Сервитьор". Ответникът моли съда да вземете под внимание, че К. С. е работила като
сервитьор и след издаването на приложеното решение на ТЕЛК, но преди да постъпи на работа при ответника,
както и след прекратяването на трудовото правоотношение с „Уейк Брос“ЕООД (в тази връзка ще проведат
доказване в хода на делото). Ако действително посочените заболявания в Експертно решение №92508/12.09.2023
год. водят до невъзможност за заемане на длъжността „Сервитьор", защо ищцата съзнателно е сключвала след
12.09.2023 год. трудови договори и е работила на тази длъжност. Накрая, но не на последно място, ответникът
изтъква, че следва да се вземе под внимание от съда, че молбата по чл.325, ал.1, т.9 от КТ по своята правна
същност представлява форма на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение. 2.Относно
твърдението за незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение, само защото в Заповед
№75/07.05.2025 год., като основание е посочено „по взаимно съгласие" заявява, че този правен въпрос е
повдигнат пред Върховния касационен съд (ВКС), който се е произнесъл с Решение №50173 от 23.03.2023 год. на
ВКС по гр.дело №4041/2021 год., IV г. В разгледания от ВКС казус, (както и в настоящия случай), е подадена
молба за напускане на работа, чието съдържание не включва изрично искане за прекратяване на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие, нито посочена дата, от която трудовото правоотношение да бъде
прекратено. Независимо от това следва да се приеме, че молбата представлява предизвестие по смисъла на
чл.326, ал.1 от КТ, защото работникът иска изрично да напусне. Обстоятелството, че работодателят се е съгласил
с подадената от работника молба за освобождаване от длъжност, като е издал заповед за прекратяване на
трудовото му правоотношение, посочвайки като основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, без да изчака изтичането на
срока на предизвестие, не променя характера на молбата, нито може да обоснове извод за незаконосъобразно
уволнение. В настоящия случай са налице всички преюдициални факти посочени от ВКС - в молбата на ищцата
от 25.04.2025 год. не е посочена нито дата, нито искане за прекратяване правоотношението по взаимно съгласие,
но съдържа изрично искане за напускане, което по своето правно естество представлява предизвестие.
Ответникът е издал акт за прекратяване на трудовото правоотношение без да изчака срока на предизвестие и
посоченото основание „по взаимно съгласие" не променя правния характер на Заповедта и не води до
незаконосъобразно уволнение. 3.Относно искането за възстановяване на работа изтъква, че доколкото
незаконосъобразното уволнение предпоставя уважаването на този иск, същият следва да бъде отхвърлен заедно с
иска по чл.344, ал.1 от КТ.
Предвид изложените по-горе аргументи и съображения, моли съда да отхвърли исковете като
неоснователни и недоказани. Претендира и разноски по делото, за които своевременно заявява, че ще представят
списък, че са реално понесени от Дружеството.
В проведените две публични заседания ищцата, редовно призована, не се явява лично. Същата се
представлява от нейния пълномощник адв.С. Л., която от името на доверителката си поддържа исковата молба и
оспорва отговора на исковата молба. Счита, че от всечки събрани по делото писмени и гласни доказателства,
безпорно се установяват подробно изложените в исковата молба съображеиня, а именно, че доверителката й не е
отправяла молба за прекратяване на трудовите правоотношения по взаимно съгласие. Намерението й е било
съвсем друго – да бъде освободена по здравословни причини, за които са представили надлежни писмени
доказателства. Потвърждава се и от събраните по делото гласни доказателства, че намеренията на ищцата са
били да ползва правото си на обезщетение за оставане без работа поради безработица, което може да се ползва
когато трудовото правоотношение не бъде прекратено на това основание, на което го е прекратил работодателя –
по взаимно съгласие. Обстоятелството дали са били налице предпоставките за това да бъде прекратено
правоотношението по чл.325, т.9 от КТ или на друго основание по КТ счита, че не е предмет на настоящия трудов
3
спор, тъй като дали е било налице основание за прекратяване на трудовото правоотношение поради
невъзможност по здравословни причини на лицето да извършва тази работа стои извън неговата воля как е искал
да прекрати правоотношението. Намира за неоснователни изложените в отговора на исковата молба възражения,
че няма каквито и да било доказателства, нито пък може по тълкувателен път да се изведат, че ищцата е имала
намерение да прекрати по взаимно съгласие трудовото правоотношение или пък да отправи предизвестие.
Заявява, не на последно място, че работодателят нито е взел отношение по подадената от ищцата молба в
седемдневен срок, нито я е уведомил за взетото от него решение, нито е връчил издадената заповед в
седемдневен срок, поради което счита, че не може да се приеме, че е законосъобразно прекратяването на
трудовото правоотношение по взимно съгласие. По тези съображения, които доразвива в представена в
определения от съда срок писмена защита, моли съда да уважи исковата молба, като отмени оспореното
уволнение като незаконно и да възстанови доверителката й на заеманата от нея преди уволнението длъжност.
Пълномощникът на ищцата – адв.Л. моли да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38 от
ЗАдв. Прилага списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Ответното дружество „Уейк Брос" ЕООД, редовно призовано, се представлява от процесуален
представител адв.К. С. от АК-гр.София, който от името на доверителя си пледира съдът да постанови решение, с
което да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана. Акцентира на това, че волята на ищцата
през цялото време е била да прекрати трудовото правоотношение. Счита, че нейната молба има характер на
предизвестие и това се установява не само от цитираното от тях в отговора на исковата молба Решение на ВКС,
но и от Решение №82/07.02.2024 год. по гр.дело №4133/2023 год. на ВКС на РБ, вкоето се споделя същата
практика на ВКС и дори има изрично становище, че не трябва да се тълкуват разпоредбите в заповедта буквално,
а трябва да се търси волята, т.е. заявява, че след като ищцата е търсила прекратяване на трудовото
правоотношение, то молбата й има характер на предизвестие и работодателят се е съобразил с това. Това, че
работодателят не е чакал предизвестието е само в полза на ищцата. Държи да отбележи, че от свидетелските
показания става ясно, че целта на прекратяването на трудовото правоотношение е била ползването целогодишно
на борса, което според адв.Славчен навежда на извода, че настоящата искова молба е опит за злоупотреба.
Моли за присъждане на съдебно-делодните разноски, за които прилага списък с разноски. Същите са
определени съглано минималния размер на Наредба №1 и тъй като искът няма определен размер, са определили
минимален размер според цитираната по-горе Наредба.
Настоящият съдебен състав като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,
становището на процесуалните представители на страните, поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и
обусловеност, по вътрешно убеждение, на основание чл.12 от ГПК, и съобразно нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, приема за установени следните факти :
По силата на трудов договор №085/03.01.2025 год. на Управителят на „Уейк Брос" ЕООД, в качеството му
на работодател, на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ, ищцата К. Д. С. от ***, в качеството й на служител, е
назначена да изпълнява длъжността „Сервитьор“, код по НКПД 51312004, с основни задължения, подробно
описани в длъжностна характеритика към настоящия договор. За място на работа е определен : гр.Ловеч, площад
„Тодор Кирков“№1. Страните са постигнали договореност, видно от сключения между тях трудов договор,
затова, че служителят ще работи на пълно работно време, при сумарно изчисляване на работното време –
приравнено към 8-часов работен ден и пет дневна работна седмица, 40 часа седмично. Основното месечно
възнаграждение на служителя е определено на 1 077,00 лева, като той има право и на допълнително трудово
възнаграждение 0,6% от основното месечноза придобит трудов стаж и професионален опит завсяка прослужена
година във фирмата. Възнаграждението ще бъде изплащано ежемесечно – до 25 число на всеки следващ месец за
предходния, намалено с всички финансови задължения на служителя, предвидени от закона, включително данък
общ доход.
Трудовият договор е сключен със срок на изпитване – 6 месеца в полза на работодателя, като
работодателят може да прекрати едностранно договора без предизвестие в срока на изпитване. Трудовият
договор се смята за окончателно сключен, ако не бъде прекратен до изтичане на срока за изпитване. През време
на изпитването страните имат всички права и задължения като при окончателен трудов договор.
В трудовият договор са посочени и задълженията на служителя, а именно : да изпълнява трудовите си
задължения точно, компетентно и добросъвестно; да изпълнява заокновите нареждания и/или указания на
4
работодателя; дапази имуществото, което му е поверено от работодателя и да го ползва с грижата на добър
стопанин; да пази доброто име на фирмата на работодателя, както и на всички търговски марки собственост или
ползвани от него; да използва определеното му работно време за изпълнение на трудовите си задължения, като
спазва установените начало и край на работния ден, както и регламентираните часове за почивка; своевременно
да уведомява работодателя при невъзможност да се яви навреме на работа и при необходимост от
преждевременно напускане на работното място да получи разрешение от работодателя.
Работодателят се задължава да осигури на служителя : работата, която е определена при възникването на
трудовото правоотношение; заплащане в размер и според сроковете по този договор; работно място, необходими
технически пособия, безопасни и здравословни условия на труд в съответствие с характера на работата.
В трудовият договор е посочено, че служителят няма право : без предварително писмено съгласие на
работодателя да сключва други граждански или трудови договори и да извършва стопанска или консултантска
дейност, за своя или чужда сметка, в пределите на осъществявания предмет на дейност на работодателя; да
полага труд по безтрудово правоотношение с ъзложител, осъществяващ конкурентна на работодателя дейност; да
извършва самостоятелно или в сдружение дейност, която е конкурентна на осъществяваната от работодателя
дейност.
Служителят се е задължил да постъпи на работа на 03.01.2025 год. или в 7-дневен срок от получаването на
екземпляр от този договор,подписан от двете страни икопие от уведомлението по чл.62, ал.4 от КТ, заверено от
ТД на НАП.
Изрично е договорено между страните, че настоящият трудов договор може да бъде прекратен от всяка от
двете страни с двумесечно писмено предизвестие до другата страна.
При едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от някоя от страните преди изтичането на
срока на трудовия договор без спазване на срока на предизвестие, неизправната страна се задължаа да заплати на
изправната страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на служителя за неспазения срок
на предизвестието.
Трудовият договор може да се изменя с писмено съгласие между страните, като изрично е посочено, че за
неуредените в същия условия следва да бъдат прилагани разпоредбите на КТ и нормативните актове по
прилагането му.
Трудовият договор е подписан от работодателя и от служителя, като в него е удостоверено срещу подпис
от служителя К. Д. С., че езапочнала работа при работодателя на 03.01.2025 год. и тя е получила екземпляр от
настоящия договор, както и копие от Уведомлението по чл.62, ал.3 от Кт, заверено от ТД на НАП.
От представената като доказателство по делото длъжностната характеристика на длъжността
„Сервитьор“, клас по НКП : персонал, зает с услуги на Код по НКП : 5131 2004 се установява, че основните
длъжностни задължения са да ослужва определения му район и да оказва съдействие при по-голямо натоварване
на колегите; да осигурява качество и бързина на обслужване; да поддържа хигиената в определения му район; да
сервира и да отсервира при спазване на технологичните правила и дискретност; да оформя съответните касови
документи за извършените услуги; да отчита ежедневно оборота от извършената дейност; да изпълнява и други
конкретно възложени задачи, свързани с длъжността.
Основните отговорности, присъщи за длъжността са да отговаря за качеството и хигиената на обслужване
и да носи отговорност при рекламации, свързана с точността на сметките.
Относно организационните връзки и взаимоотношения в длъжностната характеристика е посочено, че
длъжността „сервитьор“ е пряко подчинена на управителя на ресторанта или бара. При изпълнение на длъжността
се осъществяват организационни връзки и взаимоотношения с персонала в ресторанта или бара и клиентите.
Необходимата компетентност за изпълнение на длъжността е свързана с това, че трябва да знае правилата
за обслужване и сервиране; реда и изискванията за извършване на касови операции при изписването и отчитането
на оборота; нормативните изисквания за охрана на труда и противопожарната охрана; касовите системи за
извършване на сервитьорската дейност.
Служителят К. Д. С. е получил екземпляр от длъжностната характеристика срещу подпис на 12.12.2024
год.
5
С молба с дата 28.04.2025 год. К. Д. С. е помолила Управителя на „Уейк Брос"ЕООД да бъде освободена от
заеманата длъжност „Сервитьор“, поради здравословни проблеми. На молбата е налице резолюция с дата
28.04.2025 год. да се представят доказателства.
Като доказателство към исковата молба е представено Експертно решение №92508 от 12.09.2023 год. на
ТЕЛК към МБАЛ“Проф.П.Стоянов“АД-гр.Ловеч, издадено на името на К. Д. С., от което се разбира, че тя има
81.00% ТНР, без чужда помощ. Срокът на определения % ТНР е 3 години. Водещата диагноза, която е
поставенана ищцата е : Асептична идиопатична остеонекроза. Придружаващи заболявания : Късни последици от
туберколоза на дихателните органи с неуточнена туберкулоза. като протовопоказни условия на труд в решението
е посочено : Вреден микроклимат, натоварване на долни крайници.
В отговор на Съобщение №202543112429/22.08.2025 год., във връзка с производството по настоящото
гр.дело, съдът е уведомен, че лицето К. Д. С., ЕГН-**********, не е било в никакви правоотношения,
включително и трудови правоотношения с „Ралитекс“ЕООД-гр.Ловеч.
С молба вх.№12485/29.10.2025 год. се приложени писмени доказателства, касаещи трудово-правни
отношения между „АНИВИ 99“ЕООД К. Д. С. през календарната 2024 год., които според съда са неотносими за
настоящия трудов спор, поради което и не следва да ги кредитира.
По делото ищцовата страна ангажира и гласни доказателства като от показанията на св.Г. С. А. се
установява, че е приятелка с К. от гр.Летница от над 20 години. Свидетелката е работила в „Уейк Брос"ЕООД от
24.02.2025 год. до 15.04.2025год., тъй като последните дни била в болнични. Работила като помощник в кухнята.
Впечатленията й от работодателя не са добри, тъй като те взема на работа за едно, но работиш още
допълнителни неща. К. била на длъжност сервитьорка, но когато липсвал барман, тя работила и това. Правила
кафета и други. Едновременно работила и като барман и като сервитьор. Работили на смени. Повечето пъти с нея
били първа смяна. К. работила по 12 часа. било й трудно, защото има износена става и изпитвала болки. Било й
трудно да се изкачва по стълбите. ищцата искала да бъде освободена по здравословни причини, за да може да
ползва обезщетение за безработица пове една година. движила се повече с такси, за да не ходи пеша. Ищцата е
споделяла на свидетелката, че и ма решение на ТЕЛК и когато е започнала работа е представила решението.
Свидетелката знае, че ищцата има и здравословни проблеми с белия дроб – туберкулоза. Изрично ищцата й е
казвала, че не иска да прекратява трудовото си правоотношение по взаимно съгласие, за да може да ползва
обезщетение за безработица. След напускането й на свидетелката не й е известно да е работила като сервитьор.
От показанията на св.Х.В.Ц. се разбира, че познава ищцата от много години, тъй като двете са приятелки.
Заедно са работила в „Т-маркет“ преди 1 година и 3 месеца. След това знае, че К. е работила като сервитьор в
„Люспата“ в гр.Ловеч, като ищцата й е казвала, че работата й е много натоварена и че работи по 12,00 часа.
започнал да я боли кракът и е споделяла на свидетелката, че е говорила с работодателя да я освободи по
здравословни причини. Свидетелката знае, че ищцата има заболяване на ставата на крака, но не знае дали е
оперирана. Преболедувала е туберкулоза. Работното й време би трябвало да е 8,00 часа, но често остава повече от
това. Ищцата искала да получи обезщетение за безработица, но на нея не й е споделяла, че иска да напусне по
взаимно съгласие, защото по този начин няма да има право на обезщетение за една година, а само за 4 месеца.
Знае, че К. има решение на ТЕЛК, както и че е работила в „Уейк Брос"ЕООД по-малко от година. След като е
прекратен трудовият й договор свидетелката я е виждала, като К. й е споделила, че е на борсата за 4 месеца.
Свидетелят В.И.В. поясни пред съда, че е работил с К. в „Люспата“ /“Край реката“/. когато тя постъпила
той вече работил там. Изтъкна, че работата на барман е по-лека от тази на сервитьора. Работното време е
спазвано на 99%., като е имало и изключения. Познава К. от преди,като преди това работила в кафе-аперитив
„Дървото“. Свидетелят уточни, че това заведение е на две нива, като стъпалата са неудобни, а в „Люспата“ са по-
широки. Лично той си е спазил изискването за предизвестие, като работодателят му изплатил всички дължимо.
Той работил от откриването на зевадението, считано от 29.01.2024 год. до 30.04.2025 год. К. дошла преди Нова
година и работила като сервитьор. Свидетелят заяви, че всеки влиза в бара в даден момент – да налее нещо или
да помогне на бармана. по принцип в заведението имало барман. когата имало работа К. идвала по-рано, но
когато нямало работа – по-късно. Свидетелят смята, че К. си изпълнявала задълженията както трябва. По-често се
е срлучвало да си тръгнат по-рано, отколкото да остава след края на работното му време. Когато имало банкети се
е налагало по-късно да си тръгнат.
Със Заповед №75/07.05.2025 год., на основание чл.325, т.1 от КТ, Управителят на „Уейк Брос"ЕООД е
6
прекратил трудовият договор с К. Д. С., ЕГН-**********, с място на работа : Хотел с ресторант "Край реката",на
длъжност : сервитьор, код по НКПД 51312004, считано от 08.05.2025 год.. Като причини за прекратяване на
трудовия договор в заповедта е посочено : по взаимно съгласие.
По обективно съединения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
Цитираната по-горе заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена на служителя срещу
подпис на 19.05.2025 год., а исковата молба е заведена в РС-гр.Ловеч с вх.№8244/08.07.2025 год., т.е. в срока по
чл.358, ал.1, т.2 от КТ и е допустима за разглеждане. Разгледана по същество съдът я намира за неоснователна и
недоказана.
В основата на правната защита срещу незаконното уволнение стои правото на работника или служителя
да оспори законността на уволнението. Като презумира всяко уволнение за законно, законодателят предоставя на
уволнения субективното процесуално право : да оспори неговата законност. Когато то е упражнено чрез съда,
придобива процесуалната природа на субективно публично право на иск, който в случая съдържа две тясно
свързани искания : да се признае уволнението за незаконно и искане за неговата отмяна. Тежестта на доказване в
съдебния процес за незаконно уволнение тежи върху работодателя. Твърдението на работника или служителя, че
уволнението е незаконно, се основава на упражненото от работодателя право на уволнение. Ето защо носителят
на това право – работодателят, трябва да докаже, че законосъобразно го е упражнил.
Съдът намира уволнението за законосъобразно. Съгласно чл.325, т.1 от КТ трудовият договор се
прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие по взаимно съгласие на страните, изразено
писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми
другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е
прието. Волеизявленията на страните се правят в писмена форма. Тази форма е необходима за тяхната
действителност. Взаимното съгласие е постигнато в момента, когато съвпаднат двете писмени волеизявления за
прекратяване на трудовия договор. Вземането на отношение към направеното предложение трябва да бъде
извършено в 7-дневен срок от получаването на предложението. По начало другата страна е длъжна да се
произнесе изрично по направеното предложение в 7-дневен срок. Ако тя не направи това се смята, че
предложението не е прието и трудовият договор не се прекратява. Тук законът придава на мълчанието значението
на воля за неприемане на предложението, т.е. на отказ. И създава необорима презумпция за това. Заповед за
прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, издадена след 7-дневния срок е незаконна, защото поради
необоримата презумпция за „мълчалив отказ“ липсва вече воля на една от страните за прекратяване на трудовия
договор. А без нея и взаимно съгласие. От друга страна, съгласието на работодателя може да се изразява и без
отделно уведомяване на работника или служителя, който е предложил прекратяване на договора по взаимно
съгласие, ако в 7-дневния срок е издал заповедта за прекратяване на трудовия договор.
По делото се установи безпорно, че на 25.04.2025 год. К. Д. С. е подала молба за освобождаване от
заеманата длъжност „Сервитьор“, поради здравословни проблеми. Съдържанието на молбата не включва изрично
искане за прекратяване на трудовото правоотношение с нейния работодател по взаимно съгласие, нито посочена
дата, от която трудовото правоотношение да бъде прекратено, поради което следва да се приеме, че молбата
представлява предизвестие по смисъла на чл.326, ал.1 от КТ. Аргумент в тази насока е и последващото поведение
на служителя, който е престанал да се явява на работа /по делото липсват както твърдения на страната, така и
доказателства в обратния смисъл/. Предложението на служителя не съдържа конкретно волеизявление за
прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, за да е недопустимо да се тълкува като предизвестие по
чл.326 от КТ. Обстоятелството, че работодателят се е съгласил с подадената от К. Д. С. молба за освобождаване
от длъжност, като е издал заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение, на основание чл.325, ал.1, т.1
от КТ, без да изчака изтичането на срока на предизвестие, не променя характера на молбата, нито може да
обоснове извод за незаконосъобразно уволнение, в който смисъл съдът се позовава на съдебната практика и по-
конкретно Решение №50173/23.03.2023 год. на ВКС по гр.дело №4041/2021 год., IV г.о., ГК, което решение е
цитирано и от пълномощника на ответника в отговора на исковата молба и е изцяло относимо към настоящия
казус. Дали са били налице законови предпоставки за прекратяване на трудовия договор на друго правно
основание - чл.325, ал.1, т.9 от КТ, каквито доводи са наведени от пълномощника на ищцата в представената по
делото писмена защита, в случая съдът счита, че не са предмет на обсъждане в настоящия казус, тъй като
съгласно чл.6, ал.2 от ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от
7
страните, т.е. съдът е длъжен да се произнесе по искането, с което е сезиран в петитума на исковата молба.
Следователно предвид изложените съображения съдът намира, че претенцията на ищцата с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, с която иска да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед №75/07.05.2025
год. на Управителя на „Уейк Брос"ЕООД, с ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление : ***, с която е
прекратено трудовото правоотношение на К. Д. С., на основание чл.325, т.1 от КТ, се явява изцял онеоснователна
и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена от съда.
По обективно съединения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
Видно от петитума на исковата молба е, че съдът е сезиран и с обективно съединен иск с правн
ооснование чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на работа на ищцата на длъжността, която е заемала преди
уволнението, който иск може да бъде уважен само и единствено при уважаване на първия обективно съединен
иск – за отмяна на уволнението. Този обективно съединен иск е допустим, но изцяло основателен, предвид факта,
че съдът е счел, че заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата е законосъобразно
издадена от работодателя, в който смисъл така предявеният иск следва да се отхвърли като изцяло неоснователен
и недоказан.
По разноските.
При този изход на процеса съдебно-деловодни разноски на ищцата не следва да се присъждат. Последната
от своя страна следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата 1 000 лева разноски на ответника, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК. Според съда
адвокатският хонорар следва да бъде присъден в пълен размер, тъй като не е сезиран с възражение за
прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК от ищцовата страна.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. Д. С., ЕГН-**********, с адрес : ***, *** против „УЕЙК БРОС“ЕООД,
ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление : ***, представлявано от Управителя С.М., обективно съединен
иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, за отменя като незаконосъобразна на Заповед №75/07.05.2025 год.
на Управителя на „Уейк Брос"ЕООД, с ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление : ***, с която е прекратено
трудовото правоотношение на К. Д. С., на основание чл.325, т.1 от КТ, като НЕОСНОВТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. Д. С., ЕГН-**********, с адрес : ***, *** против „УЕЙК БРОС“ЕООД,
ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление : ***, представлявано от Управителя С.М., обективно съединен
иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, за възстановяване на К. Д. С. на заеманата от нея длъжност преди
уволнението „Сервитьор“, като НЕОСНОВТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на К. Д. С., ЕГН-**********, с адрес : ***, *** против „УЕЙК БРОС“ЕООД,
ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление : ***, представлявано от Управителя С.М. за заплащане на
направените по делото разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА К. Д. С., ЕГН-**********, с адрес : ***, *** да заплати на „УЕЙК БРОС“ЕООД, ЕИК : ***, със
седалище и адрес на управление : ***, представлявано от Управителя С.М. сумата 1 000 /хиляда/ лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, съгласно представен списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред ОС-гр.Ловеч с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
8