№ 82
гр. Пловдив, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря П. В. Георгиева
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно гражданско
дело № 20225300503047 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Постановено е решение № 3426/24.10.2022 г. с което е призната за незаконна и
като такава е отменена Заповед № 00016/03.05.2022 г. на Директора на Детска ясла №
30 „***“, ЕИК 0004715040031, с която на основание чл. 328, ал. 1, т.10Б от КТ – по
взаимно съгласие, считано от 03.05.2022 г., е било прекратено трудовото
правоотношение с П. Н. А., ЕГН ********** и е задължен ответникът да впише в
трудовата книжка на ищцата периодът, в който тя е работила при него и основанието за
прекратяване на трудовото й правоотношение, като е отхвърлен, като неоснователен и
недоказан искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ
– за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за оставането й без
работа поради уволнението през периода 03.05 - 30.11.2022 г. в размер на 7 564, 38
лева, заедно със законната лихва, като са присъдени разноски между страните и в полза
на бюджета на съдебната власт.
Депозирана е въззивна жалба от П. Н. А., ЕГН **********, против решението, в
частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателката иск по чл. 344, ал. 1, т.
3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – за осъждане на ответника да заплати на ищцата
обезщетение за оставането без работа поради уволнението през периода 03.05.2022 г.
– 03.11.2022 г. в размер на 7 564,38 лева, заедно със законната лихва, като са изложени
подробни оплаквания за неговата незаконосъобразност и неправилност, както и
допуснати процесуални нарушения при постановяването му. Поддържа се, че
необосновано първостепенния съд е приел, че до приключване на устните състезания
по делото ищцата не е представила доказателства, от които да се установява, че след
прекратяване на трудовото правоотношение с ответника същата не е започнала
работа по друго трудово правоотношение, като се сочи, че така приетото е в
противоречие с тълкувателно решение № 6/15.07.2014 г. по тълкувателно дело №
1
6/2013 г. на ОСГК на ВКС, доколкото към исковата молба е представено заверено
копие на трудовата книжка на ищцата, от което е видно, че няма вписано последващо
трудово правоотношение. Сочи се, че в същото време съдът е допуснал процесуално
нарушение, като не е изпълнил задължението си по чл. 146, ал. 2 от ГПК и не е указал
на жалбоподателката, че същата не сочи доказателства за твърдения от нея факт на
оставането ѝ без работа, поради което изготвеният по делото доклад е останал непълен.
Поради изложеното се моли за отмяна на решението в атакуваната му част и вместо
това уважаване на осъдителния иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа
поради уволнението. Претендират се разноски.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Детска ясла № 30 „***“, чрез
адвокат В. М., с който се оспорва същата, като неоснователна. Излагат се доводи в
подкрепа на обжалваната част от решението и се моли то да бъде потвърдено. Сочи се,
че задължение на ищцата е да представи трудовата си книжка, но тя не е сторила това
нито преди, нито по време на съдебното производство. Оспорва се наличието на
допуснато от първостепенния съд процесуално нарушение, доколкото съдът е
изпълнил задълженията си, като е указал на жалбоподателката, че в нейна тежест е да
установи истинността на изложените в исковата молба твърдения и точния дължим
размер на претендираното обезщетение, като е дадена възможност в тази връзка да
ангажира допълнителни доказателства за съдебното заседание по делото на 19.09.2022
г. Поддържа се, че жалбоподателката не е останала без работа по вина на работодателя,
а по свое желание, тъй като е отказала да приеме предложената от същия
работодател нова работа, включително и към настоящия момент и не следва да черпи
права от подобно поведение. Независимо от това се сочи, че обезщетение не се дължи,
доколкото жалбоподателката не е в трудоспособна възраст, а е пенсионер, поради
придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Претендират
се разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против подлежащ
на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане.
Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове
с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 4 и т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от
КТ, предявени от П. Н. А. против Детска ясла № 30 „***“ за признаване за незаконно
уволнението на ищцата считано от 03.05.2022 г., извършено със заповед №
00016/03.05.2022г., с която трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.
328, ал. 1, т. 10б от КТ, вписване на основанието за уволнение в трудовата книжка,
както и за присъждане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без
работа за срок от шест месеца, считано от 03.05.2022 г. в общ размер от 7564,38 лева,
заедно със законната лихва.
Претенцията е обоснована с твърдение, че в периода от 03.09.2018 г. до
03.05.2022 г. ищцата е работела на длъжност „касиер - домакин“ при ответника, като
извършеното от последния уволнение с процесната заповед № 00016/03.05.2022г. на
основание чл. 325, ал. 1, т. 10б от КТ, е незаконно доколкото, като причина за
прекратяването в нея се сочи „по взаимно съгласие“, а в противоречие с това, е
посочена квалификация на основание – чл. 328, ал. 1, т. 10б от Кодекс на труда и
предизвестие с вх.№ 65/01.04.2022 г. за прекратяване на трудовото правоотношение,
отправено от работодателя. Изложени са твърдения, че записаното уволнително
основание е грешно и не кореспондира с действителната фактическа обстановка. Сочи
се, че съгласно Разпореждане № **********, издадено от ТП на НОИ – гр. Пловдив,
2
считано от 02.12.2019 г. на ищцата е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст
по чл. 68а от КСО, което обстоятелство е настъпило след започване на трудовото
правоотношение с ответника. Поддържа се и че работодателят не е вписал в трудовата
книжка на ищцата основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, както и
че ищцата не е постъпила на работа при друг работодател, поради което се претендира
съответно работодателят да бъде задължен да впише в трудовата книжка на ищцата
коректното основание за прекратяване на трудовото правоотношение, както и да
заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа за срок от шест
месеца, считано от 03.05.2022 г.
В подаден по реда на чл. 131 от ГПК отговор от Детска ясла № 30 „***“, не се
оспорва, че между страните е съществувало трудово правоотношение, прекратено със
заповед № 00016/03.05.2022г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ след отправено
до ищцата писмено едномесечно предизвестие. Основателността на иска за незаконно
уволнение е оспорена с аргумент, че самата ищца е настоявала трудовото
правоотношение да бъде прекратено по този начин, за да е възможно да получи
съответното за него обезщетение. Поддържа се, че действителното основание за
прекратяване на трудовото правоотношение е това по чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ, тъй
като правото на пенсия е не само възникнало, но и вече упражнено, като
несъответствието му с посочената в заповедта причина за прекратяване се дължи на
техническа грешка. Искът за присъждане на обезщетение е оспорен, като
неоснователен по съображения, че е подаден от лице, което не е в трудоспособна
възраст, а е пенсионер, поради придобито и упражнено право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Сочи се също така, че ищцата не е останала без работа,
доколкото е предложено преди уволнението да премине на работа в Детска ясла
„***“, при който работодател е прехвърлена заеманата от ищцата щатна бройка, но тя е
отказала да работи.
За да постанови обжалваното сега решение в атакуваната част, с която е
отхвърлен предявеният осъдителен иск за заплащане на обезщетение за оставането на
ищцата без работа за период от шест месеца, въпреки основателността на иска за
признаване за незаконно на оспореното уволнение, районен съд е приел, че ищцата не е
представила доказателства, от които да се установява, че след прекратяване на
трудовото правоотношение с ответника, не е започнала работа по друго такова, поради
което претенцията в тази част е неоснователна.
При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на дадените му
правомощия, съдът намира така обжалваното решение за валидно, а в обжалваната му
част и допустимо. Поради това, на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК, следва да бъде
проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата, с изключение на
случаите на установени нарушения на императивни материалноправни норми, които
въззивният съд е длъжен да отстрани без да има изрично направено оплакване в тази
насока, съгласно ТР № 1/2013 на ОСГТК на ВКС.
Предмет на въззивното производство е предявеният иск с правна квалификация
чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ – за осъждане на работодателя да
заплати на работника обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение без работа за срок от шест месеца, считано от 03.05.2022 г. в общ размер от
7564,38 лева, заедно със законната лихва.
Материалноправните предпоставки за неговото уважаване са незаконност на
извършено от работодателя прекратяване на съществуващото с ищеца трудово
правоотношение, в резултат от което незаконното уволнение работникът да е
претърпял вреди, изразяващи се в неполучаване на трудово възнаграждение /или
получаване на възнаграждение в по-малък размер/ по трудово правоотношение в
3
продължение до шест месеца след уволнението.
В случая с влязлата в сила необжалвана част на решението е установено със сила
на присъдено нещо незаконността на уволнението на П. Н. А., ЕГН **********,
извършено със Заповед № 00016/03.05.2022 г. на Директора на Детска ясла № 30 „***“,
ЕИК 0004715040031, на основание чл. 328, ал. 1, т.10Б от КТ – по взаимно съгласие,
считано от 03.05.2022 г. Следователно първата предпоставка - незаконност на
извършеното уволнение, е налице.
Относно оставането без работа на жалбоподателката поради незаконното
уволнение:
Доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без
работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на работника. Фактът на
безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на
последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на
регистрирано трудово правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на
ищеца в бюрото по труда като безработен, или чрез установяването на други
обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без работа
(тълкувателно решение № 6/15.07.2014 г. по тълкувателно дело № 6/2013 г. на ОСГК
на ВКС). В съответствие с посоченото, към исковата молба са ангажирани писмени
доказателства за оставането на ищцата без работа, като е представено заверено копие
от трудова книжка – продължение № 267, серия Р, № 442080 (л. 7 – л. 22 от делото на
РС). С оглед обстоятелството, че ход на устните състезания пред районен съд е даден
на 12.10.2022 г., а периодът, за който се претендира обезщетение е изтекъл на по –
късна дата – 03.11.2022 г. във въззивното производство е прието, като доказателство в
хипотезата на чл. 266, ал. 2, т. 1 от ГПК, заверено копие от същата трудова книжка –
продължение № 267. От тях се установява, че последното извършено вписване в
трудовата книжка на работника е на страници 22 и 23 от работодател Детска ясла № 30
„***“, относно процесното трудово правоотношение. Същата констатация е направена
от съда и на 16.01.2023 г. в открито съдебно заседание по делото, когато е представен
оригиналът от трудовата книжка, като установеното кореспондира изцяло и на
приетото във въззивното производство удостоверение изх.№
160192204096578/26.10.2022 г., издадено от НАП – Пловдив относно регистрирани
трудови договори на жалбоподателката. С оглед на така установената липса на
вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищцата за
претендирания с исковата молба период 03.05.2022 г. – 03.11.2022 г, фактът, че
жалбоподателката не е работила по трудово правоотношение в релевантния период е
категорично доказан.
За неоснователни се приемат предявените с отговора и поддържани и пред
въззивната инстанция възражения на работодателя, че обезщетение на работника в
конкретния случай не се следва, доколкото от една страна същият е придобил и
реализирал правото си на получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а от
друга отказва да приеме предложена му работа при друг работодател. Между страните
няма спор, а и от разпореждане № **********/02.04.2020 г. (л. 23 от делото на РС) и
писмо изх.№ 1029-15-45946/05.12.2022 г. (на л. 56 от делото на ОС, прието във
въззивното производство), издадени от ТП на НОИ – гр. Пловдив се установява, че
действително, считано от 02.12.2019 г. на работника е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст в размер на 606,34 лева. Последното обстоятелство обаче
не е въведено от законодателя, като факт от значение за изключване или намаляване на
дължимото се на работника обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ. Лицата придобили
и/или реализирали правото си на пенсия разполагат с правото на обезщетение при
незаконно уволнение в равна степен с лицата, за които правото на пенсия не е
4
придобито или реализирано. Не може да освободи от отговорност работодателя и
последващото му уволнението поведение по отправяне на предложение до работника
да постъпи на работа при нов работодател, на длъжност различна от освободената.
Уволненият работник не е длъжен да приеме всяка предложена му след уволнението
работа, още повече в случая не се твърди предложението да изхожда от
легитимираното лице нов работодател - Детска ясла № 17 „***“, а от работодателя
извършил уволнението.
Поради посоченото, обусловеният иск по чл. 225, ал. 1 от КТ е доказан в своето
основание. Същият се явява доказан и по размер доколкото между страните няма спор,
а и от представените на л. 24 и л. 65 от делото на РС фишове за работна заплата, се
установява, че последното получено от работника преди уволнението брутно трудово
възнаграждение за месец април 2022 г. е в размер на 1260,73 лева. Изчислено по този
размер, дължимото обезщетение за исковия шестмесечен период възлиза на 7564,38
лева (1260,73 лева х 6), който съвпада с претендирания. Обезщетението следва да бъде
присъдено ведно със законната лихва за забава считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 01.07.2022 г. до окончателното изплащане.
Не до същите правни изводи е достигнал първостепенният съд, поради което
въззивната жалба се явява основателна. Първоинстанционното решение в атакуваната с
нея част, следва да бъде отменено, вместо което искът на работника за заплащане на
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за период от шест
месеца, считано от датата на прекратяването, уважен.
Като законна последица от частичната отмяна на решение, присъдените в
първата инстанция разноски следва да бъдат ревизирани, както и да се присъдят такива
на жалбоподателя за въззивното производство и в полза на бюджета на съдебната
власт. На жалбоподателя се дължат разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Същите са за платено адвокатско възнаграждение в размер на разликата над
присъденото от 400,00 лева до претендираното от 1200,00 лева, съгласно договор за
правна защита на л. 26 от делото на РС, възлизащо на сумата от 800,00 лева за
първоинстанционното производство, както и 700,00 лева за въззивното производство,
съгласно договор за правна защита на л. 27 от делото на ОС, и следва да бъдат
присъдени.
Решението следва да бъде отменено в частта за присъдените на Детска ясла № 30
„***“ 1 000,00 лева - разноски по съразмерност в първоинстанционното производство.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Детска ясла № 30 „***“, дължи в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС Пловдив, сумата от общо 453,87 лева, от
които 302,58 лева – държавна такса в производството пред РС Пловдив, както и 151,29
лева – държавна такса за производството пред ОС Пловдив.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3426/24.10.2022 г., постановено по г. д. № 9736/2022 г.
по описа на Районен съд Пловдив в частта, с която е отхвърлен предявеният иск по
чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – за осъждане на Детска ясла №
30 „***“, ЕИК 0004715040031 да заплати на П. Н. А., ЕГН ********** обезщетение за
оставането без работа поради уволнението през периода 03.05.2022 г. – 30.11.2022 г.
в размер на 7 564,38 лева, заедно със законната лихва, както и в частта, с която П. Н.
5
А. е осъдена да заплати на Детска ясла № 30 „***“ 1 000,00 лева - разноски по
съразмерност и вместо това постановява:
ОСЪЖДА Детска ясла № 30 „***“, ЕИК 0004715040031, гр. Пловдив, ул. ***,
да заплати на П. Н. А., ЕГН **********, от гр. Пловдив, ул. ***, сумата от 7 564, 38
лева (седем хиляди петстотин шестдесет и четири лева и тридесет и осем стотинки),
представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради
уволнението за период от шест месеца (от 03.05.2022 г. до 03.11.2022 г.), ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от 01.07.2022 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА Детска ясла № 30 „***“, ЕИК 0004715040031, гр. Пловдив, ул. ***,
да заплати на П. Н. А., ЕГН **********, от гр. Пловдив, ул. ***, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, сумата от 800,00 лева (осемстотин лева), представляваща разноски по г.
д. № 9736/2022 г. на РС Пловдив и сумата от 700,00 лева (седемстотин лева),
представляваща разноски по в. г. д. № 3047/2022 г. на ОС Пловдив.
ОСЪЖДА Детска ясла № 30 „***“, ЕИК 0004715040031, гр. Пловдив, ул. ***,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Пловдив,
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от 453,87 лева (четиристотин петдесет и три
лева и осемдесет и седем стотинки), представляваща дължими държавни такси за
първоинстанционното и въззивно производство по делото.
Първоинстанционното решение в необжалваната част, с която исковете по чл.
344, ал. 1, т. 1 и т. 4 от КТ са уважени, е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6