Решение по дело №532/2024 на Административен съд - Пловдив

А. И. К., [населено място], *** с пълномощник адв.Ст.М. обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 24-0367-000034/18.02.2024г. на мл.автоконтрольор към РУ Велинград при ОД МВР - Пазарджик, изразяваща се в прекратяване регистрацията на ППС – лек автомобил Киа Оптима с рег.№ [рег. номер], за срок от шест месеца.

Становища на страните :

- Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна и моли да бъде отменена. Поддържа, че за да се приложи ПАМ по чл.171 т.2А б.Б от Закона за движение по пътищата /ЗДв.П/, е необходимо да е налице безспорно установено управление на МПС с концентрация на алкохол над 0,5 промила. Заявено е, че в случая това не се е осъществило, тъй като жалбоподателят е дал кръвна проба и по арг. от последно предложение на чл.171 т.1 б.Б зДв.П – при наличие на изследване с кръвна проба, резултатите от нея са определящи. В тази вр. се счита ,че оспорената заповед е издадена преждевременно преди да има резултат от химикотоксикологичната проба на кръвта за установяване на концентрация на алкохол. К. дори е поискал повторно изследване на кръвта чрез повторно извършване на химически анализ за концентрация на алкохол и урина в кръвта, което е сторил със заявление № 367000-2031/05.03.2024г. по описа на РУ Велинград. Поради това се счита, че липсва установена по безспорен начин стойност на концентрацията на алкохол в кръвта, което обуславя съмнение за извършено административно нарушение от обективна страна.

- Ответникът мл.автоконтрольор към ОД МВР – Пазарджик, РУ Велинград, К. П. С. не изрази становище по жалбата.

- Окръжна прокуратура-Пловдив не участва в съдебното производство.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК - в 14 дн.срок от съобщаването й /л.7 гръб – съобщаване на 18.02.2024г. ; вх.номер на жалбата в РУ Велинград от 05.03.2024г. – 14 дн.срок изтича на 03.03.2024г. – неработен ден /официален празник/, като 04.03.2024г. е също неработен ден и първият работен ден, респект. края на срока изтича на 05.03.2024г./. Оспорващото лице е адресат на ограничителен акт, поради което оспорването е с правен интерес и в срок - допустимо.

1. На основание чл.168 ал.1 АПК съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на възраженията, заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания по доказателствата и доказателствената тежест при насрочване на делото /л.37/ и се съобразява задължението им да съдействат за установяване на истината /чл.171 ал.4 АПК/.

1.1. Ответникът представи и по делото са приети : Заповед № 317з-1237/14.04.2022г. на Директор ОДМВР-Пазарджик, т.1, 1.7 /относно предоставени правомощия за издаване на административния акт, л.27, 28/; АУАН № GA1206278/18.02.2024г. /л.8/ – Отразено е, че на 18.02.2024г., в 11.10ч., в [населено място], ул.Гоце Делчев – А.К. управлява лек автомобил Киа Оптима с рег.№ [рег. номер] /лична собственост/, след употреба на алкохол. При извършена проверка с техническо средство Дрегер 7510 с номер ARNA – 0197 в 11:13 ч. на 18.02.2024г. е отчетена концентрация на алкохол от 1.17 промила в издишания въздух, като показанието е показано на водача. Издаден е талон за изследване с номер 0159836. Водачът е запознат с правото да бъде тестван с техническо средство доказателствен анализатор. Лицето е предупредено, че до вземане на биологични проби за установяване употребата на алкохол в кръвта – не трябва да употребява алкохолни напитки. Водачът е бил сам в МПС; талон за изследване № 0159836 /л.11/ от 18.02.2024г. – вписано е, че е извършена предварителна проба в 11ч. и 13 минути с техническо средство Дрегер 7510 с номер ARNA – 0197, показало положителен резултат 1,17; лицето е избрало да бъде изследвано за установяване концентрацията на алкохол в кръвта чрез медицинско и химическо изследване; отразено е уведомление за явяване на водача във ФСМП – Велинград до 45 минути от връчване на талона, връчен в 11ч и 50 минути на 18.02.2024г.; в талона е отразен и текст - протоколът за медицинско изследване и протоколът за химическо изследване да се изпратят на РУ Велинград; протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта /л.12, 13/, издаден от медицински специалист във ФСМП – Велинград, в който е отразено, че на 18.02.2024г., в 12ч. и 20 минути са взети кръв/урина от К.; същият е посочил за употребено уиски в количество 300-400гр. на 17.02.2024г. – 23ч.; протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина от 23.02.2024г. /л.10/, извършена от Специализирана химическа лаборатория при УМБАЛ – Пловдив АД, [населено място] със заключение – 1, 06 промила в кръвта; документ от Лаборатория за проверка на средства за измерване /СИ/, преминали последваща проверка анализатори на алкохол в дъха в Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха рег. номер от 08.09.2023г. /л.17/, със заключение за успешно преминало проверката средство за измерване - средство Дрегер 7510 с номер ARNA – 0197, като извършената последваща проверка е със срок на валидност от 6 месеца – в този период е извършена проверката на 18.02.2024г.; справка за нарушител /водач – влезли в сила 25 НП, влезли в сила 28 фиша; НП № 24-0367-000175/29.02.2024г., в което е посочено, че протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина от 23.02.2024г. е получен в РУ – Велинград на 27.02.2024г., при което е наложена глоба в размер на 1000лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, на основание чл.174 ал.1 т.2 ЗДв.П.

1.2. Фактическата установеност е квалифицирана за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.1-во ЗДв.П : „На водача на пътно превозно средство е забранено: 1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози;“.

Текстово нарушението е описано в заповедта със съдържанието от АУАН – изцяло са възприети данните по отношение дата, час и място на извършване на нарушението. Същите не са оспорени от жалбоподателя.

Правното основание за налагане на ПАМ е чл.171 т.2А б.Б ЗДв.П : „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: б) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година;“.

Жалбоподателят поддържа преждевременно издаване на заповедта преди получаване на резултата от кръвната проба, вкл. че е поискал повторно изследване на кръвта със заявление от 05.03.2024г. – тоест липсва установена по безспорен начин стойност на концентрация на алкохол в кръвта.

2. По делото са приети : заявление до началник РУ Велинград с вх.номер от 05.03.2024г. от А.К., в което е посочил, че на 05.03.2024г. му е връчено Наказателно постановление № 24-0367-000175 / 29.02.2024г., в което е отразено, че е налице и протокол за извършена химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръв и урина, предвид което К. е направил искане за повторно извършване на химически анализ за негова сметка, за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина /на основание чл.27 ал.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози/; отговор от РУ Велинград / 16.05.2024г., в който е посочено, че във вр. със заявлението на К. /№ 367000-2031/05.03.2024г./, на 14.03.2024г. му е изпратено уведомително писмо за номер на банкова сметка и банка за заплащане на таксата за изисканата повторна експертиза, вкл. за изпратено писмо до СХЛ Пловдив за извършване на повторна химическа експертиза на лицето в законоустановения срок.

В отговора на РУ Велинград е отразено, че на 29.04.2024г. е получен протокол № 69-К/20.03.2024г. с вх.номер от 26.04.2024г., видно от който е доказано наличие на етилов алкохол в количество 1,04 промила в кръвта. Протоколът за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина е от 20.03.2024г. със заключение за 1,04 промила етилов алкохол в кръвта на К..

3. Обжалваната заповед е издадена от мл.автоконтрольор към ОД МВР – Пазарджик, РУ Велинград, К. П. С.. Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДв.П принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква "а", т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. Представената Заповед № 317з-1237/14.04.2022г. на Директор ОДМВР –Пазарджик относно определяне на длъжностни лица от ОД МВР – Пазарджик да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5, б.А и т.6 ЗДв.П изключва съмнение за компетенции на издалия заповедта административен орган, компетентен в пределите на неговата материална /предметна/ и териториална компетентност.

По отношение мотивите - те може да се съдържат в относими към издаването на административния акт доказателства, след като същите са част от административната преписка и органът се е позовал на тях / ТР № 16 от 1975г. на ОС на ГК на ВС/. Хипотезата е приложима в конкретния случай. Оспорената заповед съдържа фактически основания, обосновали разпоредителната й част – административният орган се е позовал на АУАН и на талон за изследване. Установените факти са били основание за налагане на ПАМ по приложените правни основания - чл.22 ЗАНН и чл.171 т.2А б.”Б” ЗДв.П. Задължението за обосноваване на административния акт от фактическа страна е за органа – издател, който в конкретния случай не е допуснал нарушение на административно производствените правила и ясно е изразил волята си посредством позоваване на АУАН - официален документ. Официалният документ има формална доказателствена сила – удостоверява спрямо всички с обвързваща доказателствена сила извършването на обективираното в него изявление, посочените дата и място на издаване, авторството на вписаното като издател лице, както и, че последното е действало в отразеното в документа длъжностно качество. АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства по смисъла на чл. 59 ал.2 т. 4 пр. 1 АПК – цитиран е в обстоятелствената част на заповедта. Последното не означава, че установените факти не подлежат на опровергаване. За целта е предвидена възможността за съдебно оспорване на ПАМ, тъй като заповедта за налагането й е самостоятелен административен акт. В случая преписката съдържа доказателства за взета кръвна проба и резултатите от нея. Те съгласно чл.171 т.1 б.Б пр.последно ЗДв.П – са определящи.

Налице е индивидуализация на определен от административния орган срок на действие на ПАМ – шест месеца. Тоест, волеизявлението за действието на ПАМ е ясно, което гарантира нейната изпълняемост. Срокът е определен в предвидения минимум, което ведно със съответствието с целта на закона изключва нарушение на принципа на съразмерност по см. на чл.6 АПК.

Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ и в частност според чл. 171 ал. 1 ЗДв.П принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което са от вида на преустановяващите ПАМ. ПАМ се прилага без оглед на вината и не съставлява административнонаказателна санкция, вкл. не се подчинява на режима на ЗАНН и на НК. Принудителната административна мярка се налага при обективно извършване на нарушение. Принудителната мярка не е насочена към личността на дееца – да санкционира неправомерното му поведение, а към правните последици от неправомерното поведение – да се предотврати и преустанови административното нарушение /чл. 22 ЗАНН/.

Според теорията, съществено е нарушението, което създава вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени и които са от значение за издаване на разпореждането. Данните по делото не водят до извод в тази насока, тъй като фактическите основания за издаването на заповедта не са разколебани или опровергани – резултатът от химическата експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина от 23.02.2024г. е 1,06 промила етилов алкохол в кръвта, а по подаденото заявление на основание чл.27 ал.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози – е осъществено поисканото повторно изследване с резултат 1,04 промила етилов алкохол в кръвта, удостоверено в протокол от 20.03.2024г. Съгласно чл.27 ал.3 от посочената наредба : „В седемдневен срок от връчване на наказателното постановление изследваното лице може да поиска за своя сметка повторно извършване на химически анализ чрез органа по производството, ако не е изтекъл срокът по чл. 26, ал. 4.“, като в случая заявлението е подадено на 05.03.2024г., в срока по чл.26 ал.4 от наредбата : „Пробите по ал. 1 и контролните проби към тях се съхраняват за срок не по-малък от 3 месеца, а пробите по ал. 2 и контролните проби към тях – за срок не по-малък от 12 месеца.“, а според ал.1 от същата наредба : „След изследване на пробите кръв за установяване на концентрацията на алкохол същите се съхраняват в химическите лаборатории при температура от +4 °С до +8 °С.“. Пробата е взета на 18.02.2024г. в 12.20ч. и предвиденият срок за съхранението й не е изтекъл към 05.03.2024г., вкл. към 20.03.2024г. Протоколът за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина от 20.03.2024г. е официален документ и не е оспорен по предвидения процесуален ред.

Съобрази се, че в ЗДв.П изрично не е посочено, че при издаване на талон за медицинско изследване, компетентният административен орган за издаване на заповед за ПАМ е длъжен да изчака определен в закона срок, в който да бъде извършено изследване и да му бъдат изпратени Протоколът за медицинско изследване и Протоколът за химическо изследване. Независимо от това, талонът за изследване съдържа задължение за изпращане на съответната структура на МВР, РУ Велинград – както протокол за медицинско изследване, така и протоколът за химическо изследване, което задължение е за медицинските заведения /по вземане на проба и по извършване на химическо изследване/ - чл.27 ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /наредбата/. Резултатът от химическата експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина е положителен – 1,06 промила алкохол в кръвта по изследването от 23.02.2024г. и 1,04 промила алкохол в кръвта по изследването от 20.03.2024г.

В конкретиката на фактите - фактическото основание за издаване на оспорената заповед не е опровергано, нито разколебано. Както бе посочено, в случая има заявено искане за повторно изследване по предвидения в наредбата ред. Способът за опровергаване на фактическото основание за издаване на заповедта – управление на МПС след употреба на алкохол, установено посредством проверка с техническо средство, е провеждане на медицинско изследване /химическа експертиза/, резултатът от което да е отсъствие на концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, при издаден талон за изследване. Способът цели проверка с резултат, поради което явяването в медицинско заведение в изпълнение на указанията в издаден талон не е отрицателна предпоставка за издаване на ПАМ. Резултатът от химическата експертиза за установяване употреба на алкохол е положителен и при заявено в срок искане за повторно извършване на химически анализ, на лицето е била осигурена възможност за опровергаване първоначалния резултат от кръвната проба. Възможността е регламентирана в наредбата и съответства на идентична възможност за административно-наказващия орган по см. на ал.2 от чл.27 : „В тридневен срок от получаването на резултата от изследването административнонаказващият орган може да поиска повторно извършване на изследването.“. Наредбата е осигурила равнопоставеност на страните, поради което при неосъществено поискано повторно извършване на изследването, правата на жалбоподателя биха били ограничени до степен, непозволяваща да докаже друг резултат. При осъществено повторно медицинско изследване резултатът потвърждава установените неблагоприятни данни за лицето. Това означава, че възприетият от административния орган резултат от техническото средство и потвърден с първото изследване, може да бъде възприет за безсъмнено доказващ фактическото основание за издаване на заповедта.

Принудителната административна мярка не се отклонява от предназначението си - обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на държавна принуда. Оспорената заповед е съобразена с целта на закона / чл.1 ал.2 вр. с чл.171 ЗДв.П/. При тези обстоятелства следва да се приеме, че жалбата не е основателна.

Мотивиран с изложеното и на основание чл.172 ал.2 АПК вр. с чл.172 ал.5 пр. 2-ро ЗДв.П, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Отхвърля жалбата на А. И. К., [населено място], *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0367-000034/18.02.2024г. на мл.автоконтрольор към РУ Велинград при ОД МВР – Пазарджик.

Решението не подлежи на обжалване.