Решение по дело №1848/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІ от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Делото е образувано по искова молба на К. Т. К. [ЕГН] от [населено място], [улица], със съдебен адрес: ***. Х. от АК – Варна, с адрес: [населено място], [улица] , *** против Община Варна за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 24 009, 23 лв. от отменен АУЗД № МД-АУ-046/ 02.04.2012 г., както и законна лихва от 1 056, 36 лв. на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД (от датата на влизане на съдебното решение за отмяна на АУЗД до датата на предявяване на иска – 14.08.2022 г., според уточняващата молба), ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата.

В исковата молба се сочи, че ответникът по иска е издал АУЗД № МД-АУ-046/ 02.04.2012 г., с който са установени задължения за ТБО и ДНИ, като са му начислени и лихви за забава за периода 2007 – 2011 г. в общ размер на 20 598 лв. Между страните има образувани няколко изпълнителни дела. По повод на горе посочения АУЗД е образувано изп.д. № 484/ 2015 г. на ЧСИ С. Д. с рег. № *** на КЧСИ. По делото е извършена публична продан на 19.04.2019 г. на собствения НИ на ищеца К., а именно: ***** с адм. адрес: [населено място], [улица], със ЗП от *** кв.м. с идент. № *** за сумата от **** лв. Процесният адм.акт АУЗД № МД-АУ-046/ 02.04.2012 г., е бил оспорен от ищеца пред АдмС – Варна, който го е отменил с Решение № 8/ 07.01.2022 г. по АД № 2816/ 2020 г. по описа на същия съд. Решението е оставено в сила с Решение № 3661/ 05.04.2023 г. постановено по АД № 3513/ 2022 г. по описа на ВАС, VIII отд.

В с.з. по делото, ищецът, редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. А. Х. от АК – Варна, който поддържа жалбата и пледира за присъждането на направените разноски по делото. В дадения от съда срок представя писмени бележки с изразено становище за уважаване на исковата претенция.

Ответникът – община Варна, редовно призован, се представлява от гл. юрк. ***Х., редовно упълномощен, който изразява становище за отхвърляне на предявената искова претенция поради неоснователност и недоказаност по основание и размер. В дадения от съда срок представя и писмени бележки в същия смисъл.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че исковата претенция е неоснователна.Според нормата на чл. 1 от ЗОДОВ отговорността на държавата/ общините може да бъде ангажирана за обезщетяване на вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията. В случая ищецът претендира вреди от изпълнение на незаконосъобразен акт, който сочи на правно основание по-скоро за предявяване на претенцията на разпоредбата на чл. 301 от АПК. Процесуалния му представител набляга повече на незаконосъобразно изпълнение на адм.акт, за което ищецът има друг ред за защита, установен в АПК. Претенцията се основава на незаконосъобразен акт – АУЗД от 2012 г. Безспорно този акт е отменен през 2022 г., но в съдебните решения и на АдмС – Варна и на ВАС по същество не е обсъдена неговата законосъобразност. Актът е отменен единствено поради изтекла абсолютна давност. Поради това липсва първата от необходимите предпоставки за ангажиране на отговорността на община Варна, а именно наличието на незаконосъобразен адм. акт. Поради това исковата претенция следва да бъде отхвърлена.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

За задължения на ищеца К. за ТБО и ДНИ към община Варна е бил издаден АУЗД № МД-АУ-046/ 02.04.2012 г. АУЗД не е бил съобщен на ищеца. На 06.06.2012 г. и било изпратено съобщение до него, което се е върнало в цялост с отбелязване, че пратката не е потърсена. Адресът на ищеца е бил посещаван на 04.06.2012 г. и на 12.06.2012 г., като не е бил открит. На 21.06.2012г. е било поставено съобщение на таблото за съобщения, което е било свалено на 12.07.2012 г. Ответникът е приел, че АУЗД е връчен на ищеца по реда на чл. 32 от ДОПК, поради което е предприел и действия по принудително изпълнение

По молба на община Варна от 30.12.2012 г. е било образувано изп.д. № 14259/ 2012 г. в СИС на РС – Варна, по АУЗД № МД-АУ-046/ 02.04.2012 г.

По молба на община Варна от 17.08.2015 г. изп.д. № 14259/ 2012 г. по описа на СИС при РС – Варна е било изпратено на ЧСИ С. Д. с рег. № ***, където на то е било образувано по изп.д № 484/2015 г. по описа на ЧСИ ***. Д..

На 19.04.2019 г. ЧСИ Д. е извършила публична продан по изп.д. № 484/ 2015 г. на жилищен имот, собственост на жалбоподателя, а именно апартамент с адм. адрес: [населено място], [улица], със ЗП от *** кв.м. с идент. №****за сумата от *** лв., като на община Варна е преведена сума в размер на **** лв., /претендирана от ищеца К. като нанесена имуществена вреда по настоящото дело/ след удържане на банкова такса от 2 лв. ЧСИ е съобщил на ищеца за АУЗД, но не го е връчил.

АУЗД е бил оспорен на 23.12.2020 г. Въпросът за допустимостта на жалбата е бил решен с Определения №№5994/ 18.05.2021 г., постановено по ч.адм.д. № 3794/ 2021 г. и № 9632/ 27.09.2021 г., постановено по ч.адм.ад. № 8888/ 2021 г. по описа на ВАС на Р. България.

АУЗД е бил отменен поради изтичане на абсолютната давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК с Решение № 8/ 07.01.2022 г., постановено по АД № 2816/ 2020 г. по описа на АдмС – Варна, което е оставено в сила с Решение № 3661/ 05.04. 2023 г. постановено по АД № 3513/ 2022 г. по описа на ВАС на Р. България. ВАС е отменил решението на АдмС – Варна само в частта за присъдените разноски на ищеца К. за размера над 1 210 лв.

От правна страна съдът намира, че исковата молба е допустима, като разгледана по същество е неоснователна поради следното:

Конституционно регламентираният принцип в чл. 7 от Конституцията на Република България за отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконни актове, действия и/или бездействия на нейни органи и длъжностни лица е детайлно уреден в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и в Глава единадесета на АПК. Тази отговорност се различава от отговорността по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), която е обусловена от общия принцип да не се вреди другиму.

Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предвижда отговорност на държавата и общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, осъществени при или по повод изпълнението на административна дейност. Исковете се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. от АПК, към който препраща и чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице, тоест отговорността е обективна и безвиновна. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, а именно: 1/. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред или установени в хода на производството за обезщетение; 2/. вреда от отменен административен акт, респективно от незаконосъобразно действие или бездействие и 3/. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и/или незаконосъобразни действия или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата, на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В конкретиката на настоящия казус съдът намира, че не е налице първата предпоставка на визираната в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ хипотеза, а именно: незаконосъобразен акт на общински орган. В хода на съдебното производство безспорно се установи наличието на щета в имуществото на ищеца, вследствие на осъществената публична продан от ЧСИ С. Д., като размерът на имуществената вреда не е спорен между страните по делото. В тази връзка съдът намира обаче, че имуществената вреда не е резултат от отменен адм. акт, тъй като към момента на проданта на недвижимия имот АА не е бил съобщен на ищеца и не е бил отменен от съда. Вредите които претендира ищеца съдът намира, че са от действията по изпълнението на ЧСИ, като към момента на изпълнението ищецът е следвало да се заведе отрицателен установителен иск по реда на ГПК пред РС – Варна, като се докаже от него, че не дължи семите по изпълнителното основание, че АА който се изпълнява не му е връчен по реда на чл. 32 от ДОПК и да спре изпълнението по ид.№ 484/ 2015 г. на ЧСИ **Д.. В същото време да получи процесния АУЗД и да по оспори пред АдмС – Варна.

Отделно от това следва да се посочи, че и след обжалване на АА АУЗД № МД-АУ-046/ 02.04.2012 г. същият не е разгледан по същество от двете съдебни инстанции АдмС – Варна и ВАС, като е отменен поради изтекла абсолютна погасителна давност по реда на чл. 171, ал. 2 от ДОПК, без съдът да се произнесе по законосъобразността на АА, както правилно сочи представителя на ОП – Варна.

Следователно не е налице първата изискуема предпоставка - вреди, които ищецът е претърпял в резултат на незаконосъобразния акт или на действия, респ. бездействия на служители на ответника.

По изложените съображения, претенциите на ищеца за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 24 009, 23 лв., ведно със законната лихва от 1 056, 36, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД (от датата на влизане на съдебното решение за отмяна на АУЗД до датата на предявяване на иска – 14.08.2022 г., според уточняващата молба), ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.

С оглед изхода на правния спор, неоснователно се явява искането на ищеца за присъждане на направените по делото разноски. Такива се дължат в полза на ответника, с оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, според която съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Поради своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски, предвид проявената процесуална активност и осъщественото процесуално представителство – с писмена защита и становища от юрисконсулт Х.. / с представено по делото пълномощно/, то на ответника – община Варна следва да се присъдят разноски на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ вр. чл. 37 от Закона за адвокатурата и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 200 лева.

Така мотивиран на основание чл. 203, ал. 3 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на К. Т. К. [ЕГН] от [населено място], [улица], със съдебен адрес: адв.**. Х. от АК – Варна, с адрес: [населено място], [улица] , *** против Община Варна за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 24 009, 23 лв. от отменен АУЗД № МД-АУ-046/ 02.04.2012 г., както и законна лихва от 1 056, 36 лв. на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД (от датата на влизане на съдебното решение за отмяна на АУЗД до датата на предявяване на иска – 14.08.2022 г., според уточняващата молба), ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата.

ОСЪЖДА К. Т. К. [ЕГН] от [населено място], [улица], да ЗАПЛАТИ на община Варна направените разноски по делото в размер на 200 лева за юрк. възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните.