РЕШЕНИЕ
Номер 2377 Година 2018 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд
VІІІ граждански състав
На 14.06
Година 2018
В публично заседание на 22.05.2018 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар:
ВЕРА ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 3165 по описа за 2018
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.150 във връзка с чл.262, ал.1 от КТ във връзка с
чл.187, ал.5 и чл.179, ал.1, предл.3 от ЗМВР във връзка с чл.19, ал.2 от ЗИНЗС и
чл.86 от ЗЗД.
Ищецът В.Д.К. *** моли съдът да
постанови решение, с което да осъди ответната страна да му заплати сумата 1 721,
16 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 219 часа извънреден
труд, положен през периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2017 г., заедно с
мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно
вземане – 26-то число на следващия месец до датата на подаване на исковата
молба в размер общо на 250, 92 лева, заедно със законната лихва върху главницата,
по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира
разноски.
Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”
при Министерството на Правосъдието – гр. София оспорва признава исковете по основание,
но ги оспорва по размер, по изложените в отговора на исковата молба съображения.
Прави възражение за погасяване по давност на част от претенциите на ищеца,
както и възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му
адвокатско възнаграждение. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази
насока писмени доказателства се установява, че от 1999 г. ищецът работи като ***
от *** на ответната Дирекция, с местоизпълнение на служебните му задължения ***,
последно на длъжност *** в ***.
Както се установява от събраните по делото писмени
доказателства, показанията на разпитания по делото свидетел Д.И. и заключението
от 23.04.2018 г. на вещото лице по ССЕ З.М. и уточнението на вещото лице в
съдебното заседание на 22.05.2018 г., действително през процесния период ищецът
е положил общо 219 часа извънреден труд, за което му се полага допълнително
възнаграждение в размер общо на 1 721, 16 лева, а мораторната лихва върху тази
сума за посочения в исковата молба период е в размер общо на 250, 92 лева.
При така установената фактическа обстановка, доколкото
претендираните от ищеца размери (съобразно допуснатото в съдебното заседание по
делото на 22.05.2018 г. изменение на обективно съединените искове) съвпадат с
установените от ССЕ действително дължими размери, съдът намира, че обективно
съединените искове се явяват доказани по основание и по размер и следва да се
уважат изцяло, заедно със законната лихва върху главницата от 27.02.2018 г. –
датата на подаване на исковата молба. Предвид обстоятелството, че се касае за
ежемесечно дължими суми, платими с трудовото възнаграждение, макар и отчитането
на полагания извънреден труд да се е извършвало на тримесечие, съдът намира, че
забавата за плащането на допълнителното възнаграждение настъпва с изтичане на
сроковете, в които последните е следвало да бъдат заплатени и лихвата се дължи
и без покана, поради което съдът намира за неоснователни наведените от
ответника доводи за недължимост на мораторна лихва върху главниците, а само на
законната такава, както и възражението му за погасяване частично на претенциите
на ищеца по давност, тъй като исковете за заплащане на допълнително
възнаграждение за положения извънреден труд за месец януари 2015 г. и мораторна
лихва върху тази претенция са предявени в рамките на приложимия в конкретния
случай тригодишен давностен срок (доколкото, макар и да е постъпила в съда на
27.02.2018 г., исковата молба е била изпратена по куриер на 26.02.2018 г., а
падежът на главницата за месец януари 2015 г. е бил на 26.02.2015 г.).
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати
на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер на 500
лева – платено адв. възнаграждение (като с оглед фактическата и правна сложност
на спора и предвид общата цена на обективно съединените искове съдът намира, че
направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на
пълномощника му адвокатско възнаграждение се явява неоснователно и като такова
следва да се остави без уважение), а на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на съда – 118, 85 лева ДТ и 100 лева
депозит за ССЕ.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при
Министерство на правосъдието, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, представлявана от *** С.Ц., със съдебен адрес:***, чрез *** Т.Ч., ДА ЗАПЛАТИ НА В.Д.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, ***, *** Н.П., СУМАТА 1 721, 16 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за 219 часа извънреден труд, положен
през периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2017 г., ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху
тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – 26-то число на
следващия месец до 27.02.2018 г. В РАЗМЕР ОБЩО НА 250, 92 лева, ЗАЕДНО СЪС
ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главницата, НАЧИНАЯ ОТ 27.02.2018 г., ДО окончателното й
изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА
500 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
гр. Пловдив – 118, 85 лева ДТ и 100 лева депозит за ССЕ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от
ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с
оригинала.
ПМ