РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. София, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20221001000482 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ищеца в първата инстанция
„ЛИМАР 97” ЕООД чрез пълномощника му адв.А. К. против решение №345 от 04.04.2022
г. на СГС, ТО, VI-9 състав, постановено по т.д.№ 936/2021г., с което са отхвърлени
предявените от него против Л. С. М. обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.116, ал.1, т.1 от ЗМГО за установяване факта на извършено от нея нарушение,
изразяващо се в недобросъвестната регистрация на домейн ***; с правно основание чл.116,
ал.1, т.2 от ЗМГО за осъждане на ответницата да преустанови нарушението и да му
прехвърли собствеността на домейна *** и иск с правно основание чл.116, ал.1, т.3 от
ЗМГО, във вр. с чл.118, ал.1 и ал.3 от ЗМГО, във вр. с чл.119, ал.1, т.1 от ЗМГО за
присъждане на обезщетение за пропуснати ползи под формата на неполучени лицензионни
възнаграждения от ищеца по отношение на марката "L1MAR" per. № 58053 в размер на 2
000 лв., предявен като частичен иск от 10 000 лв., за периода 07.10.2008 г. - 25.05.2021 г.,
както и в частта, с която в полза на ответницата са присъдени разноски в размер на 1 000
лева.
Жалбоподателят излага подробни доводи за неправилност на
решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Жалбата е подробно мотивирана.Твърди, че е незаконосъобразен изводът на
съда, че домейн името не е и не може да бъде търговска
марка.Незаконосъобразен бил и изводът, че след петгодишна непрекъсната
регистрация и подръжка незащитените домейни стават защитени, който извод
бил направен във връзка с Общите условия на фирмата „Регистър.бг“-ЕООД,
а не от нормативната рамка. Твърди, че пред първоинстанционният съд е
1
безспорно доказано от заключението на съдебно-марковата експертиза, че
регистрирания без правно основание домейн на ответницата *** е идентичен
като словен елемент на по-рано регистрираната търговска марка на ищеца
„LIMAR" per. №58053, както и е сходен от висока степен на търговското
наименование на ищеца „Лимар 97“-ЕООД.
Жалбоподателят твърди, че съдът не е взел предвид времевото
възникване на марката на ищеца „LIMAR" с per. №58053 – 14.02.2007г. и
съответно домейна на ответницата – 27.08.2008г. Поради това и с оглед
заключението на СМЕ, ищецът имал правен интерес и годно правно
основание да иска да придобие собствеността върху домейна *** поради по-
ранни права на индустриална собственост върху търговската марка „LIMAR“
с per. №58053 и фирменото си наименование.
Твърди, че съдът не е обсъдил умишленото поведение на
ответницата към увреждане на ищеца чрез недобросъвестно регистриране на
домейна без предоставяне на документи за ползване на името и използването
на домейна с цел заблуда на потребителя, имитиращ при сходство от висока
степен неговата търговска марка. В жалбата е изразено становището на
жалбоподателя по същество на предявените искове, смятайки ги за напълно
доказани и основателни. Прави оплакване също така, че съдът при
решаването на спора не е взел предвид прякото действие на Регламент (ЕО)
№847/2004г. на ЕП и на Съвета. Поради това моли съда да отмени
обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което уважи изцяло
предявените искове.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата в
първата инстанция Л. С. М. чрез пълномощника й адв.Г. К. , в който излага
подробни съображения за неоснователност на жалбата. Моли съда да
потвърди решението като законосъобразно и правилно.
Софийският Апелативен съд, като провери обжалваното решение
във връзка с оплакванията в жалбата и събраните доказателства, приема
следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от
надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Решението на първостепенния съд е валидно, допустимо и правилно
– законосъобразно и обосновано, поради което оплакванията във въззивната
жалба са неоснователни. Същото е постановено при напълно и правилно
изяснена фактическа обстановка, при установяване на релевантните за спора
факти, правните изводи кореспондират с тях и с разпоредбите на материалния
закон, поради което въззивната инстанция изцяло ги споделя и на основание
чл.272 от ГПК препраща към тези изводи. Наведените във въззивната жалба
доводи повтарят същите аргументи, които вече са били изтъкнати в исковата
молба и в устните състезания, на които в обжалваното решение е даден
отговор.
2
Независимо от това, във връзка с оплакванията в жалбата,
въззивният следва да добави и следното:
От събраните в производството писмени доказателства и служебно
извършена справка в ТР се установява, че ищецът „Лимар 97“ ЕООД
притежава това търговско наименование от 2003 г., като през целия този
период и до настоящия момент оперира в търговския оборот с него.
На 21.03.2005 г. „Лимар 97“-ЕООД е заявило в Патентното
ведомство на РБ комбинирана национална търговска марка "LIMAR" с
вх. № 0777635.
На 14.02.2007 г., марката "LIMAR" е регистрирана под per.
№58053 за следните стоки и услуги:
В клас 25: облекло, обувки, шапки и други принадлежности за
глава;
В клас 36: застрахователна дейност; финансови сделки; парични
сделки; сделки с недвижимо имущество;
В клас 39: транспорт; опаковане и съхраняване на стоки;
организиране на пътувания.
На 10.03.2021г. от страна на ищеца били предприети действия за
придобиване на идентичния национален домейн от първо ниво-***.
След извършен мониторинг е установено, че национален домейн от
първо ниво ***. е собственост на физическото лице Л. С. М.. Домейнът е
регистриран от ответницата на 07.10.2008 г. със заявка за регистрация пред
„Регистър.бг“ № 31827/27.08.2008г.
Според Удостоверение изх.№ 327366/10.08.2021 г. на
Регистър.бг., домейнът ***. е регистриран и поддържан от ответницата
непрекъснато повече от пет години и е придобил статут на защитен, като
неговата поддръжка е заплатена до 27.08.2022 г.
Пред националния регистратор на домейни от първо ниво - фирма
„Регистър.бг“-ЕООД, на 10.03.2021г, е било инициирано от ищеца
производство по арбитриране на спор между търговска марка и домейн в
съответната фирма.
С решение от 27.04.2021 г. по арбитражно дело 355/2021 г.,
арбитражната комисия при националния регистратор на домейни от първо
ниво „РЕГИСТЪР.БГ” ЕООД е оставено без уважение искането на „Лимар
97“ ЕООД за прекратяване на регистрацията на домейна ***. в полза на
Л. С. М..
На 21.05.2021 г. ищцовото дружество „Лимар 97" ЕООД е заявило в
българското Патентно ведомство словна марка *** с вх.№ 162826 за Класове
№№ 35, 36 и 42.
Видно от представеното по делото Решение № 5055/1993 г. на
3
Окръжен съд Пловдив, на 09.04.1993 г. е бил регистриран Едноличен
търговец „КОНСУЛТАНТСКА АГЕНЦИЯ - ЛИМАР- Л. М.“.
Според извлечение от Търговския регистър към АВ, търговецът е
пререгистриран в ТРРЮЛНЦ на 26.09.2009 г. и е продължил дейността си.
На 19.01.2012 г. е било вписано в ТР прехвърляне на търговското
предприятие на ЕТ „КОНСУЛТАНТСКА АГЕНЦИЯ - ЛИМАР- Л. М.“ на
„ЛИМАР-М“ЕООД, чийто управител и едноличен собственик на капитала е
Л. С. М..
Пред първата инстанция е прието заключение на съдебно - маркова
експертиза, според която, домейнът *** и комбинирана търговска марка
„LIMAR“ per. №58053 са сходни във висока степен. Словна търговска марка
*** вх.№ 162826 и домейнът *** са идентични. Според експертното
заключение, визираните две марки и домейнът *** (в качеството му на
нерегистрирана марка по чл.12, ал.4 от ЗМГО) могат да се отнасят до едни и
същи услуги по Ницската международна класификация на стоките и услугите
и в този контекст това би довело до заблуда на потребителите при неговото
използване. С оглед поставените й задачи, експертизата е посочила още, че
размера на лицензионното възнаграждение върху комбинирана търговската
марка „LIMAR" рег.№58053, ако беше лицензирана спрямо ответника, от
регистрацията й до момента на завеждане на исковата молба възлиза на 6 250
лв.
На база на коментираните доказателства първоинстанционният съд е
отхвърлил исковете приемайки, че процесният домейн с наименование *** е
бил регистриран от ответницата Л. М., в качеството й на физическо лице още
на 27.08.2008г., като с оглед данните по делото същият е придобил статут
на защитен, в хипотезата на непрекъснатото му използване (поддържане)
в продължение на петгодишен период.Приел е, че домейна с това
наименование не е случайно, а е с оглед регистрираните от ответницата през
1993, респ. през 2012 г. фирми на ЕТ и ЕООД. С оглед заключението на
съдебно - марковата експертиза за сходство на процесният домейн *** във
висока степен с комбинираната търговска марка на ищеца „LIMAR" рег.
№58053 и идентичност със словната търговска марка *** вх. №162826, съдът
е приел, че регистрацията на домейн с определено наименование, идентично
или сходно с вече регистрирана търговска марка, не съставлява търговска
дейност, съответно неправомерно използване на търговска марка. Освен
това е взел предвид, че в производството изобщо липсват твърдения, а в този
смисъл и релевантни доказателства, установяващи изискуемото по смисъла на
чл.13, ал.2 вр. с чл.13, ал.1,т.2 ЗМГО ползване. Неоснователността на главния
иск, а оттам и на останалите обективно съединени с него искове съдът е
мотивирал с липсата на доказателства, че ищецът е рекламирал,
популяризирал и налагал фирменото си име, което представлява
транслитерация на защитените негови марки, респ. че ответникът се е
облагодетелствал нелоялно от механичното пренасяне на чуждата марка
4
върху собствения му домейн, защото привлича потребителите към
предлаганите чрез него услуги.
Тези изводи се споделят напълно от въззивния съд, което го
мотивира на основание чл.272 ГПК да препрати към мотивите на първата
инстанция. В решението съдът подробно и изчерпателно е изяснил същността
на понятието домейн - част от йерархическото пространство на глобалната
интернет мрежа, която има собствено уникално име (име на домейн), което
трябва да отговаря на определени изисквания. Разгледал е приликите и
различията на домейн името с търговската марка и фирменото наименование.
Разгледал е подробно и регистрационната процедура, при която се получава
право върху домейн име, респ. правата върху търговска марка и фирмено
наименование. Всички тези теоретични постановки, преценени във връзка с
относимите към установените факти разпоредби на ЗМГО и ЗЗК, са
мотивирали съда да отхвърли предявените искове.
По оплакванията в жалбата и становището на процесуалния
представител, поддържано пред въззивната инстанция по съществото на
спора:
Посочения от жалбоподателя Регламент (ЕО) №847/2004г. касае и
урежда правила на обществената политика за въвеждането и функциите на .еu
домейн от най-високо ниво и принципите, които ръководят регистрирането.
Дори и да приемем, че разпоредбите на този регламент следва да се
приложат по аналогия за национални домейни от първо ниво - “.bg”, то пак
остава недоказано и неоснователно твърдението на жалбоподателя, че
ответницата неправомерно и недобросъвестно е придобила собствеността
върху процесния домейн „limar.bg” и следва да бъде лишена принудително от
правото на собственост върху него.
Съгласно разпоредбата на чл.10 от Регламент (ЕО) №847/2004г., за
да може да бъде регистриран домейн от високо ниво “. еu ”, същият следва да
бъде заявен от лице, притежаващо „предходни права“, изчерпателно изброени
в горната разпоредба, включващи и фирмено име. В тази връзка по делото е
безспорно установено, че през 1993г. в Окръжен съд- Пловдив е регистриран
ЕТ „К. А. - Л. - Л. М.“. Същият ЕТ на 26.09.2009г. е пререгистриран в
ТРРЮЛНЦ и е продължил дейността си. На 19.01.2012г. в ТР е вписано
прехвърляне на търговското предприятие на ЕТ „К. А. - Л. - Л. М.“ на
„ЛИМАР- М“ ЕООД, чийто управител и едноличен собственик на капитала е
отново ответницата Л. С. М.. Горното сочи на извод, че ответницата съгласно
разпоредбите на Регламент (ЕО) №847/2004г. има пълно право да регистрира
домейн от високо ниво - “.еu”, съответно и домейн от първо ниво - „.bg”.
Неоснователни са и твърденията за недобросъвестност на
ответницата при закупуването и ползването на процесния домейн.
Според разпоредбите на чл.21 от Регламент (ЕО) №847/2004г., за да
е налице недобросъвестно притежаване на домейн име, следва да са налице
следните предпоставки:
5
Когато домейн името е било регистрирано или придобито главно с цел
продажба, отдаване под наем или прехвърляне на неговата регистрация
по друг начин на ищеца притежател на търговската марка, или на негов
конкурент, срещу възнаграждение, превишаващо документираните
разходи, директно свързани с домейн името.
Когато домейн името е регистрирано с цел да се попречи на притежателя
на търговската марка да я регистрира като домейн име, при положение
че притежателят на домейн името системно извършва такива действия.
Когато домейн името е регистрирано предимно с цел разстройване на
дейността на конкурент;
Когато използвайки домейн името, неговият притежател прави
съзнателен опит да привлече с цел печалба интернет потребители към
своя уеб сайт или към друг онлайн адрес, като създава вероятност за
объркване с търговската марка на ищеца по отношение на източника,
финансирането, корпоративната връзка или поддръжката на уеб сайта
или на онлайн адреса или на продукт или услуга, намиращи се на уеб
сайта или адреса.
Събраните доказателства не доказват наличието на нито една от
посочените предпоставки. Твърденията във въззивната жалба, че ответницата
е недобросъвестна, защото от една страна не изграждала сайт върху домейна,
а от друга страна го ползвала за разполагане върху него на цели 12 имейл
акаунта за бизнес кореспонденция във връзка с извършваните от нея
„счетоводни услуги“, което всъщност било търговска дейност, съпоставима с
тази на yahoo и/или gmail, не попадат в която и да е от изброените по-горе
хипотези на чл.21 от Регламента.
Търсената от ищеца „Лимар 97“ ЕООД защита е по реда на ЗМГО,
във връзка с притежаваната от него търговска марка „Лимар“. В тази връзка
първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че систематическото и
логическото тълкуване на чл.13, ал.2 ЗМГО във вр. с чл.13, ал.1 ЗМГО и
чл.116, ал.1 ЗМГО, нарушаването на правото на търговска марка представлява
всяко използване в търговската дейност от нарушителя на знак, който е
идентичен или сходен с марката за стоки и/или услуги за които тази марка е
регистрирана, като разпоредбата на чл.13 ал.2 ЗМГО предвижда използването
на марката в търговската дейност. В процеса не са събрани доказателства
какви стоки/услуги произвежда ответницата и произвежда ли изобщо такива,
респ. предоставя ли услуги, означени с процесната марка. По същността си
марката може да бъде комбинация от думи, от думи и цветове, но без да се
използва в пълнотата си, тя губи защитата си и определеността си като не
може да насочи потребителя към конкретни стоки или услуги.
По оплакването за незаконосъобразност на извода на съда, че след
петгодишна непрекъсната регистрация и подръжка незащитените домейни
стават защитени, който извод бил направен във връзка с Общите условия на
фирмата „Регистър.бг“-ЕООД, а не от нормативната рамка:
6
Право върху домейн име се получава посредством регистрационна
процедура, която по своята същност представлява (съгласно българското
право) сключване на договор при общи условия със съответния местен
Регистър или упълномощено от него да извършва регистрации лице -
посредник, наречен „Регистратор“. В България това е фирмата „Регистър.бг“-
ЕООД. Договорът за регистрация на домейн в теорията се дефинира като
разновидност на договора за услуга, основните задължения по който са: за
заявителя - да плати такса (регистрационна и/или годишна); за
регистратора: да одобри заявеното за регистриране наименование; да
администрира сървър на наименованията на домейни; да актуализира базата
данни с домейни (who is); да асоциира домейн името с даден IP адрес. Всеки
Регистратор има и свои специфични договорни условия. В рамките на
регистрационната процедура желаещият да регистрира домейн трябва да
подаде определена документация за себе си. След като регистрацията на
домейн е разновидност на договор за услуга, то страните по него са длъжни
да спазват Общите условия на регистратора. Именно поради това, както е
отбелязал и първоинстанционният съд, в случая са приложими общите
условия, според които след 5-годишна непрекъсната регистрация и
поддръжка незащитените домейни стават защитени.Затова и домейнът на
ответницата е станал защитен след непрекъснатата му поддръжка на
07.10.2013 г., независимо, че при регистрацията не са били представени
доказателства за наличието на права/основания за ползване на домейн името,
чиято регистрация се иска.
С оглед изложеното и споделените мотиви на СГС, при съвпадане на
изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено като правилно и съобразено със закона.Въззивната жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.3 ГПК, на
ответницата, въззиваема в настоящото производство, следва да бъдат
присъдени разноските за тази инстанция съобразно приложения списък по
чл.80 ГПК. Претендира се адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева,
като към списъка е приложен Договор за правна защита и съдействие, в който
е отбелязано, че уговореното адвокатско възнаграждение е заплатено изцяло в
брой. Според т.1 от ТР № 6/12 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, това
отбелязване за платената в брой сума съставлява разписка за действителното
й заплащане. В този смисъл е неоснователно възражението на процесуалния
представител на жалбоподателя, че липсват доказателства за реализирането
на разноските.
Така мотивиран и на основание чл.272 от ГПК, Софийският
Апелативен съд
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА решение №345 от 04.04.2022 г. на СГС, ТО, VI-9
състав, постановено по Т.д.№ 936/2021г..
ОСЪЖДА „ЛИМАР 97” ЕООД, ЕИК-*********, управлявано и
представлявано от М. П. да заплати на Л. С. М., ЕГН-********** на
основание чл.78,ал.3 ГПК сумата 1 000 лева разноски за въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8