Р Е Ш Е Н И
Е
**08/16.02.2016
година, град Бургас
Административен
съд - Бургас, на девети февруари две хиляди и шестнадесета година в публично
заседание в състав:
Съдия: Веселин Енчев
секретар Г.Д. разгледа
административно дело **277/2015 година
Производството
е по глава Х раздел І от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл.72 ал.4 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е
по жалба от Д.К.М. с ЕГН ********** и съдебен адрес: ***, партер, **, против
заповед за задържане на лице рег. № 434зз - 569/17.11.2015 година (лист 5),
издадена от М.С. - полицай от IІ РУ - Бургас на МВР, с която е разпоредено
задържане на жалбоподателя за срок от 24 часа в помещение за временно задържане
на ОД – Бургас на МВР, разположено в сградата на V РУ - Бургас.
В жалбата се
описва хронологията на действията на първоначалния процесуален представител на
жалбоподателя (пълномощното му е оттеглено в устна форма от жалбоподателя в
съдебното заседание) след факта на задържането на М.. Заявява се, че липсата на
каквато и да е информация за задържания, предоставена на адвоката му, е
нарушение на европейското право, цитира се практика на Европейския съд в
Страсбург. Иска се съдът да отмени заповедта като незаконосъобразна.
Ответникът
се явява лично в първото съдебно заседание и оспорва жалбата.
Жалбата е
допустима.
Заповедта за
полицейско задържане е издадена на 17.11.2015 година, като Д.М. е освободен на 18.11.2015
година в 11:20 часа. Жалбата е подадена на 18.11.2015 година. Затова, съдът
приема, че оспорването е извършено в срока по чл. 149 ал.1 от АПК.
Жалбоподателят е адресат на принудителната административна мярка (ПАМ) и
неговите права и законни интереси са били засегнати с налагането й. Затова той
има правен интерес от обжалването.
След
преценка на доказателствата, събрани по делото, на доводите и възраженията на
страните, и проверка на оспорвания административен акт по реда на чл.168 ал.1
от АПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното.
На
16.11.2015 година в 14:30 часа в град Бургас, полицай при І РУ на ОД – Бургас
на МВР е задържал Д. М. със заповед за полицейско задържане № 431зз –
582/16.11.2015 година (лист 19). Правното основание за налагане на тази ПАМ е чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР. Фактическото
основание за задържането е, че жалбоподателят е бил заподозрян в извършване на
кражба на улица „Дебелт“ № 14 в град Бургас (на територията на І - РУ).
На
17.11.2015 година ответникът научил, че Д.М. е задържан със заповед от
16.11.2015 година на служител от І РУ. Непосредствено след освобождаването на Д.М.
от служителя на І РУ, ответникът С. (полицай от ІІ от РУ) задържал
жалбоподателя със заповедта, оспорена в настоящото производство. Правното
основание за извършеното задържане е чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР, а като фактическо
основание е посочено извършването на кражба от офис на фирма, във връзка с
което е образувано досъдебно производство № 4343М-1207/2015 година.
При
задържането, на жалбоподателя е извършен личен обиск, съставен е протокол за
откритите в него вещи (лист 6). М. е декларирал, че желае да ползва адвокатска
защита (лист 7) и е запознат с правата си по чл. 72 – 74 от ЗМВР (лист 8).
Д.М. е
освободен на 18.11.2015 година в 11:20 часа.
Непосредствено
след освобождаването си той отново е задържан със заповед **82зз –
295/18.11.2015 година, този път от служител на РУ – Карнобат, като заподозрян в
извършването на кражба от офис в град Карнобат (лист 21).
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.
Оспорената
заповед е съставена в законоустановената писмена форма, съдържа необходимите
реквизити и е издадена от компетентен орган – полицай при IІ РУ - Бургас на
МВР, който е полицейски орган по смисъла на чл.72 ал. 1 от ЗМВР.
Заповедта
съдържа всички реквизити, предвидени от законодателя в нормата на чл. 74 ал.1
от ЗМВР.
Заповедта е
мотивира, като в нея са изложени както фактическите така и правните основания
за издаването й.
В заповедта
се съдържа, макар и кратко изложена, фактическата обстановка (фактическото
основание), във връзка с която старшият полицай е преценил, че е необходимо
налагането на ПАМ – М. е заподозрян, че е извършил престъпление по чл. 195 ал.1
т.3 от НК – кражба от офис на фирма, във връзка с което е образувано и
досъдебно производство, конкретно посочено в заповедта.
Нормата
на чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР овластява
полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за
които има данни, че са извършили престъпление, като процедурата е
регламентирана в следващите правни норми от закона. За прилагането на тази ПАМ
законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства,
установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление, по
смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни (информация от всякакъв
род), обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на
престъплението, което дава право на административния орган, при условията на
оперативна самостоятелност да наложи мярката, дори без да се поставя условие за
точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да
е безспорно и окончателно установено. Въпросът дали конкретно лице е извършител
на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно,
всестранно и обективно разследване в рамките на евентуално образувано
наказателно производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР,
наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със
соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради
несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване, поради което възраженията
на жалбоподателя в тази насока съдът намира за неоснователни.
При
обжалването на наложената ПАМ, установените релевантни факти не се оспорват от
страните по делото.
Спори се
дали М. е бил задържан от служителя на ІІ РУ след като е напуснал сградата на І
РУ или непосредствено вътре в сградата на І РУ. Съдът счита, че това
обстоятелство е ирелевантно за спора. Видно от представените доказателства –
заповед за задържане от 16.11.2015 година и заповед за задържане от 17.11.2015
година, както и от изявленията на жалбоподателя и ответника в съдебното
заседание, Д.М. е бил освободен от полицейския орган, наложил мярката на
16.11.2015 година и едва след това е бил задържан отново – вече от служител на
ІІ РУ, на същото правно, но на друго фактическо основание (като заподозрян по
предходно образувано ДП на територията на ІІ РУ). Дали господин М. е задържан
отново в помещение в сградата на І РУ, в коридора или на стълбите пред управлението
(както заявява ответника) е обстоятелство, което няма връзка със спора и не се
отразява върху законосъобразността на обжалваната заповед. Продължителността на
престоя на свобода на жалбоподателя между първоначалното и последващото му
задържане е ирелевантен факт. Обжалваната заповед би била незаконосъобразна
ако, бе издадена преди освобождаването на задържаното лице по предходно
наложената ПАМ. Доколкото, обаче, това не е установено, а жалбоподателят
изрично заявява, че е бил освободен за кратък срок („бях освободен за 10
минути“ – лист 26), не е налице нарушение на чл. 73 изр. ІІ от ЗМВР.
Що се отнася
до твърдението, че защитник не е бил допуснат до М. след задържането му, съдът
приема, че това изявление не е доказано. Осуетяването на възможността за
контакт между вече задържаното лице и неговия защитник може да обуслови
евентуална дисциплинарна отговорност на служителите, допуснали нарушението, но
не може да бъде аргумент за процесуална незаконосъобразност на вече наложена
ПАМ. Затова съдът приема, че при издаването на заповедта не са допуснати
съществени нарушения на процесуалноправните разпоредби на ЗМВР и подзаконовите
нормативни актове.
Фактическото
и правното основание за налагане на мярката са доказани, установена е
компетентността на издателя, спазени са изискванията за форма на акта, а самата
ПАМ е съобразена с целта по чл. 2 ал.1 от
ЗМВР.
С оглед на
изложеното съдът приема, че не са налице
основанията по чл. 146 АПК за отмяна на оспорената заповед, поради което
жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
Затова, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Д.К.М. с ЕГН ********** и съдебен адрес: ***, партер, **, против
заповед за задържане на лице рег. № 434зз - 569/17.11.2015 година, издадена от М.С.
- полицай от IІ РУ - Бургас на МВР.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: