Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 345
гр. Враца, 26.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВРАЦА, IV състав,
в публично заседание на 28.09.2020г. /двадесет и осми септември две хиляди и
двадесета година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при
секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА адм.
дело № 305 по описа на Административен съд - Враца за 2020 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 145 и сл. от АПК във връзка с
чл.118, ал.1 и ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на П.И.К. ***, против Решение № Ц 1012-06-33-2/30.06.2020г.
на Директора на ТП на НОИ – Враца, с което е потвърдено разпореждане № 2113-06-176/7/21.05.2020г.
на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Враца за отказ да бъде
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО.
Според оспорващия, пенсионният
орган, а в последствие и директорът на ТП на НОИ – Враца неправилно и в
нарушение на закона са приели, че стажът, който жалбоподателят притежава за
положената от него редовна **, с продължителност от 1 година, 11 месеца и 5 дни
не отговаря на определението за „действителен стаж“ и не са го зачели към общия
размер на изискуемия действителен стаж за пенсиониране. Жалбоподателят
поддържа, че в нарушение на трайно установената съдебна практика
административният орган е направил погрешен извод, че П.И.К. не отговаря на
условията за пенсиониране по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като към момента
на подаденото заявление - 27.02.2020г. не било изпълнено едно от изискванията на закона,
а имено наличието от
страна на заявителя на придобит не по-малко от 15 години действителен
трудов стаж. Иска се
от съда да отмени оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане, с което е отказано на жалбоподателя отпускането на пенсия за
осигурителен стаж и възраст и да върне преписката на пенсионния орган със задължителни
указания по тълкуване и прилагане на закона. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски за платена държавна такса, както и присъждане на възнаграждение за
един адвокат, който е представлявал жалбоподателя на основание чл. 38, ал. 2
вр. ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.
Ответникът - Директора на ТП на НОИ – Враца, чрез
процесуалния представител * Ц. Ц., изразява становище за неоснователност на
жалбата и отправя искане същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е редовна и допустима, отговаря на
изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК и е подадена от заинтересовано лице –
адресат на административния акт. Видно от известие за доставяне, приложено на
л. 33 от делото, жалбоподателят е получил оспореното решение на 03.07.2020г.,
т.е. жалбата с входящ в НОИ номер от 07.07.2020г. е подадена в 14 - дневния
срок, определен в чл. 118, ал. 1 от КСО.
Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания,
изразените становища на страните и събраните по делото доказателства, както и с
оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната
проверка, съдът приема за установено следното:
По делото не е спорно, че със заявление № 2113-06-176 от 27.02.2020 г. до ТП на НОИ - Враца, П.И.К. е предявил искане за отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са приложени трудова книжка № **
трудова книжка № ** и военна книжка № **. Изготвен е служебен опис на
осигурителния стаж на жалбоподателя от длъжностно лице в ТП на НОИ – Враца.
С разпореждане № 2113-06-176/7//21.05.2020г., издадено от Ръководител
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Враца, е отказано отпускането на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на П.И.К.. Според пенсионния орган към
датата на подаване на заявлението лицето е с навършена възраст * г. * м. * дни
и има осигурителен стаж от ** труд 00 г. 00 м. 00 дни, от * – 08 г. 00 м. 29
дни и от * – 07 г. 07 м. 02 дни. От общия осигурителен стаж 17 г. 08 м. и 08 дни,
според ръководителя на ПО, действителният осигурителен стаж е 13 г. 08 м. и 26
дни и редовна ** 01 г. 11 м. 05 дни. Посочено е, че по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО лицата придобиват право на пенсия при навършена възраст за мъжете за 2020г.
**години и ** месеца и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж.
Посочено е, че на основание чл. 15, ал. 4 от НПОС само при преценяване право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 – 2 от КСО
осигурителният стаж се превръща в трета категория. Прието е, че П.И.К. не
отговаря на изискването за наличие на 15 години действителен осигурителен стаж
и е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С решение № Ц 1012-06-33-2/30.06.2020г. Директорът на ТП на
НОИ – Враца е потвърдил оспореното пред него разпореждане за отказ за отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Мотивите му повтарят мотивите,
изведени в атакуваното разпореждане, а именно, че жалбоподателят не отговаря на
изискването за наличие на не по-малко от 15 години действителен осигурителен
стаж.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган – Директора на ТП на НОИ в кръга на неговите правомощия съгласно чл. 117,
ал. 3 от КСО.
С разпоредбата
на чл. 68,
ал. 1
от КСО законодателят е уредил общите условия за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е
предвидено, че право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при
навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца
от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2
месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден
на всяка следваща календарна година, както следва:
1. до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за
всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. – с по 3 месеца за всяка
календарна година до достигане на 65-годишна възраст;
2. до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с 2 месеца, а от
1 януари 2018 г. – с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на
65-годишна възраст.
Според ал. 2
на същата норма, от 31 декември 2016 г. осигурителният стаж по ал. 1 се
увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до
достигане на осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете.
В алинея трета на същата
норма е уредено правилото
за пенсиониране за лицата, които нямат право на пенсия по ал. 1 и ал. 2, а именно:
В случай
че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те
придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за
жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31
декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.
Пенсионният орган, при
липсата на спор между страните относно несъответствието на изискуемия
осигурителен стаж на жалбоподателя с този по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, е взел
предвид обстоятелствата,
релевантни за разглеждане на заявлението на П.И.К. съобразно
разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО. При преценката на тези факти по
същество е посочил, че към 22.08.2017г. лицето има навършена възраст ** г. ** м. ** дни и има осигурителен стаж
от първа категория труд 00 г. 00 м. 00 дни, от * – 08 г. 00 м. 29 дни и от * –
07 г. 07 м. 02 дни. По тези факти страните не спорят.
Спорен е въпросът
какъв е размерът на
действителния осигурителен стаж на жалбоподателя, предвид обстоятелството, че административният орган не е зачел за действителен
осигурителен стаж времето от 01 г. 11 м. 05
дни,
удостоверен с ** на жалбоподателя като положена от
него ** за периода 10.10.1971 г. - 15.09.1973 г. (видно от справка, изходяща от
органа на л. 15). Този стаж е включен към
общия осигурителен стаж, но не и към действителния стаж, определен на 13 г. 08 м. и 26 дни.
Настоящият съдебен
състав намира, че ПО и директорът
на ТП на НОИ - Враца са достигнали до незаконосъобразен
извод относно размера на
действителния осигурителен стаж на П.И.К. като не са
зачели за такъв стажа от положената военна служба.
Съгласно §1, ал. 1, т. 12 от ДР на
КСО, „действителен стаж" е действително
изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което
лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за
инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на
задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни
вноски.
От друга страна, в разпоредбата на § 9 от ПЗР на КСО изрично е посочено, че
времето, което се
зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември
1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен
стаж по този кодекс. Според чл. 9, ал. 7 от КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се
зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба и времето,
през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. За тези
периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "П." за
сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на
отпускане на пенсията.
Съгласно чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм. 01.01.2000 г.), се зачита за трудов
стаж от III категория изслужената наборна военна служба или приравнената към
нея на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на
наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство.
В настоящия случай се спори относно стаж, придобит през 1971 – 1973 г. Цитираната по-горе допълнителна разпоредба на §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, която дефинира понятието „действителен стаж“, е приета с изм. на КСО, обн. ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г. На основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, действителността на спорния стаж следва да се преценява съобразно действащите до 31 декември 1999 г. разпоредби. Съгласно действащата през периода 1971 – 1973 г. разпоредба на чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм), времето, прекарано в редовна **, се зачита за трудов стаж от* категория. Времето на изслужена наборна служба, през което лицата са били препятствани да полагат труд по трудово или приравнено правоотношение, се зачита за действителен трудов стаж по действащото законодателство до 31.12.1999г. и съответно – за действителен осигурителен стаж при пенсиониране съгласно сега действащите нормативни основания за отпускане на лична пенсия.
От
изложеното следва, че пенсионните органи следва да
зачетат на
жалбоподателя пълния размер на наборната военна служба като действителен осигурителен
стаж от трета
категория труд, при което са налице предпоставките на чл. 68, ал.
3 от КСО за придобиване право на пенсия.
Като е потвърдил разпореждането на Ръководител
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Враца за отказ да бъде отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, Директорът на ТП на НОИ - Враца е постановил административен акт в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби -
отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
Жалбата е основателна и следва да
бъде уважена, а оспореното решение като незаконосъобразно следва да бъде
отменено.
На основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да се
изпрати на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по
тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
При този изход на спора на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски в размер на 10,00 лева за платена
държавна такса.
В
настоящото производство се претендира и присъждане на възнаграждение за един
адвокат, който е представлявал жалбоподателя на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал.
1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Искането е основателно. В приложения на л.
40 от делото Договор за правна защита и съдействие е посочено, че е
предоставена безплатна правна помощ на горното основание. Правото на адвоката
да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38 ал. 1 т. 3 от ЗА е установено
със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски,
съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна
помощ, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, но
не по-нисък от предвидения в Наредба №1/09.07.2014г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. За да упражни последният това свое право, е
достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и
съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, като не се нуждае от доказване
обстоятелството, че клиентът принадлежи към една от изброените категории лица,
които могат да се ползват от правото да получат безплатна адвокатска помощ. Посочените
предпоставки в случая са налице, поради което следва да бъде заплатено от
ответника адвокатското възнаграждение в размер на 350,00 лева, определено по
реда на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба №1/09.07.2014г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, и на основание чл. 172 от АПК,
Административен съд - Враца,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № Ц 1012-06-33-2/30.06.2020г. на Директора на ТП на
НОИ – Враца, с което е потвърдено разпореждане № 2113-06-176/7/21.05.2020г. на Ръководител
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Враца за отказ да бъде отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО на П.И.К. ***.
ИЗПРАЩА преписката на Директора на ТП на НОИ - Враца за ново произнасяне
съобразно дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ - Враца ДА
ЗАПЛАТИ
на П.И.К. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 10,00 /десет/
лева.
ОСЪЖДА ТП на НОИ - Враца ДА
ЗАПЛАТИ
на *Л.Ц.В. ***, адвокатско възнаграждение в размер на 350,00 (триста и
петдесет) лева за осъществена по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата адвокатска защита и съдействие.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на
които на основание
чл. 138 АПК да се изпрати
препис от същото.
Административен съдия: