Р Е Ш Е Н И Е № 6
гр. Пловдив 03.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд Х-ти граждански
състав в закрито заседание на трети
януари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Виолета
Шипоклиева
Членове: Пламен Чакалов
Бранимир Василев
като
разгледа докладваното от съдия Чакалов гр. д. №2629 по описа на 2019г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Длъжникът, П.Б.Л., ЕГН **********,***,
по изпълнително дело № 20117580401737 по описа на Частен съдебен изпълнител Мариана
Обретенова с район на действие окръжен съд Пловдив моли съда да прекрати
изпълнителното дело поради липса на имущество.
Другата страна по жалбата – взискателят
по изпълнителното дело „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, гр. София, пл. „Света
Неделя” № 7 счита жалбата за неоснователна.
В мотивите си съдебният
изпълнител счита, че не са налице предпоставките за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.5 от ГПК.
Съдът като прецени
доказателствата по делото и с оглед направените оплаквания в жалбата и
възраженията против нея намери за установено следното:
На 27.03.2019г. П.Б.Л. е
подала молба по изпълнителното дело, в която е посочила, че няма никакво
секвестируемо имущество и моли съдебния изпълнител да я извика пред районния
съдия, където да декларира, че няма имущество и доходи и да прекрати делото.
С разпореждане от
18.07.2019г., за което е съставен протокол от същата дата, съдебният изпълнител
е отказал да образува производство по реда на чл. 448 от ГПК пред Районен съд –
гр. Пловдив, като отказът е мотивиран с констатациите, че длъжникът е в
трудоспособна възраст и може да започне работа, както и да получава трудово възнаграждение,
а също така и да придобие имущество, което да послужи за удовлетворяване на
взискателя.
Правилен е изводът на съдебния изпълнител,
както за отказа му да инициира производство по реда на чл. 448 от ГПК, така и
да прекрати изпълнението, освен по посочените в разпореждането от 18.07.19г.
мотиви, а и с оглед обстоятелството, че от представената справка от регистъра
на трудовите договори към Националния осигурителен институт, се установява, че
длъжниницата П.Л. е започнала работа по трудов договор, сключен на 29.07.2019г.
с основно трудово възнаграждение от 570лв.
Вярно е, че този размер
съгласно нормата на чл. 444, ал.1 от ГПК е несеквестируем, но това не означава,
че изначално е недопустимо изпълнението спрямо посоченото трудово възнаграждение. Това е така, защото
по изпълнителното дело има данни, че след справката от НОИ съдебният изпълнител
е наложил запори в две банки, което предполага и запор върху трудово
възнаграждение. В този случай следва да се съобразят указанията дадени в мотивната
част на т. 13 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. д № 2/13г. на ОСГТК на ВКС,
където е посочено, че е секвестируема е наличността по банковата сметка преди
постъпването на последното по ред плащане, тъй като това представлява
спестявания, независимо от неговото основание за плащане. Следователно, ако е
налице такова спестяване върху него може да се насочи изпълнение.
Изложеното дотук налага
извода, че жалбоподателката не установява липса на имущество, върху което може
да се насочи принудително изпълнение и затова жалбата ú е неоснователна
и ще се остави без уважение
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата подадена
от П.Б.Л., ЕГН **********,*** – длъжник по изпълнително дело № 20117580401737
по описа на Частен съдебен изпълнител Мариана Обретенова с район на действие
окръжен съд Пловдив, с която моли съда да прекрати изпълнението.
Решението окончателно.
Председател: Членове:1.
2.