ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 425
гр.Добрич, 11.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в закрито заседание на единадесети юни през 2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при секретаря ………………………….. в
присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия
Ж.МАРГЕНОВА Ч.гр.дело №344 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 вр.чл.248
ал.3 изр.2 от ГПК, образувано по частна жалба вх.№1143/20.03.2020г. на М.Т.Н. с
ЕГН ********** ***, срещу определение №120/24.02.2020г. по гр.д.№484/2016 г. на
Балчишки районен съд, с което е отхвърлено искането му за изменение на
постановеното по същото дело решение № 11/29.01.2020г. в частта му за
разноските.
Изразява се недоволство от
горното определение,като се настоява за отмяната му като незаконосъобразно. Според
частния жалбоподател съдът е редуцирал адвокатското възнаграждение при
несъобразяване на обема на работата на адвоката съобразно фактическата и правна
сложност, броя на проведените открити съдебни заседания. Не е обосновал защо не
присъжда предвидените в чл.7, ал.6 от Наредба № 1/09.07.2004г. по 100лева за
всяко следващо съдебно заседание след второто. Не е съобразил, че с молбата за
защита се искат ограничителни мерки по ЗЗДН по отношение и на молителката и на
малолетното дете, т.е. по две молби, които са отхвърлени. Незаконосъобразно
намира и осъждането му за плащане на възнаграждение за вещо лице по допусната
по искане на насрещната страна експертиза. Съдебният акт намира за немотивиран. Иска отмяна на определението
и уважаване на молбата му по чл.248 от ГПК с присъждане в пълен размер на
заплатеното от него адвокатско възнаграждение и с отмяна на възложеното му
задължение за плащане на част от възнаграждението на вещото лице.
Ответната страна е изразила становище за неоснователност на
жалбата поради наличието на предпоставките за намаляване на адвокатското
възнаграждение. Присъждането на разноски за възнаграждение за вещото лице било
съобразено със задача на експертиза за изследване на психическото състояние на
детето.
Частната жалба е подадена в срока
по чл.275 ГПК и е допустима. Разгледана по същество се явява частично основателна
по следните съображения:
Производството по гр.д.№ 484/2019 г.на Балчишки
районен съд е образувано по молбата на А.Х.Б. с ЕГН ********** ***, с искане за
налагане на мерки за защита срещу домашно насилие, упражнявано над нея и над
малолетното и дете М.М.Н. от неговия баща М.Т.Н.. Молбата за защита е отхвърлена изцяло с решение №
11/29.01.2020г. като искането на ответника за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение е уважено в намален размер от 400лева по съображения
на съда за основателност на възражението на насрещната страна по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на платеното такова в размер на 1200лева. В тежест на
ответникът са възложени и част/300лева/ от разходите за възнаграждение на привлеченото вещо лице, платими в полза на
бюджета.
При този изход от спора /отхвърляне на молбата за
защита /, съгласно разпоредбата на чл.
11, ал.3 от ЗЗДН, молителя следва да заплати дължимите такси и разноски по делото,
освен когато молбата е за защита на лица, които не са навършили 18-годишна
възраст, както и на лица, поставени под запрещение, или лица с увреждане. В
случая се иска защита на две лица, едно от които е малолетно, т.е. налице една
от посочените хипотези- защита на лице, което не е навършило 18-годишна възраст.
В качеството си на молител, действащ чрез законния си представител, малолетното
дете не дължи такси и разноски при отхвърляне на молбата в частта на поисканата
от негово име защита. За собствената си защита майката дължи такси и разноски.
Макар производството по ЗЗДН да не е исково/става въпрос за особено
производство по спорна съдебна администрация спорна/ въпросът за присъждане на
разноските в тежест на молителката при отхвърляне на молбата за собствената и
защита следва да се подчинява на общите правила по чл.78 от ГПК за присъждане
на разноски в исковото производство. Нормата на чл.78 от ГПК се намира в част първа „Общи
правила” на процесуалния закон и се прилага за всички уредени в него производства,
доколкото не са предвидени
специални правила за тях.
По делото са представени доказателства за
извършени от ответника разходи – плащане
на адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева, от които 600лева удостоверени
с договор за правна защита и съдействие от 08.07.2029г./л.38 от делото на БРС/
и 600лева с договор за правна защита и съдействие от 04.11.2019г. ./л.301 от делото на БРС/,
отразени и в представен списък по чл. 80 от ГПК/л.300 от делото на БРС/, който
е предпоставка за допустимост на искането по чл. 248, ал.1 от ГПК. И двата
документа са представени своевременно , както своевременно е заявено и
възражение на насрещната страна по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение.
Както беше
посочено по-горе, с решение № 11/29.01.2020г., чието изменение в частта на
разноските е поискано, са разгледани две молби за зашита, като едната е за
защита на лице, което при отхвърляне на молбата му не дължи такси и разноски по
изричното разпореждане на чл.11, ал.3 от ЗЗДН, а другата е за защита на лице,
което при отхвърляне на молбата му дължи разноски. В представените договори за
правна защита и съдействие не е уговорено каква част от възнаграждението е за
защита срещу молбата на малолетното дете, каква част за защита срещу молбата на
неговата майка. В представения списък по
чл.80 от ГПК адвокатът на ответника е
уточнил, че с договора от 04.11.2019г. е уговорено плащане по чл.7, ал.6 от Наредба
№ 1/09.07.2004г., която хипотеза/в редакцията на цитираната норма към датата на
договарянето 04.11.2019г. и към датата на съдебното заседание 15.01.2020г., в
което е представен списъка по чл.80 от ГПК, и понастоящем/ няма връзка с
производство по ЗЗДН. При това положение
и при липса на яснота как е формиран заплатеният от ответника адвокатски
хонорар, следва да се приеме, че половината от него/600лева/ е заплатен за
защита срещу молбата за защита на малолетното дете М. Н., другата
половина/600лева/ за защита срещу молбата за защита на А.Б.. Следователно, като
ответна по молбата за защита на А.Б. страна, ответникът, настоящ жалбоподател, е
направил разноски за правна защита и съдействие и процесуално представителство с
плащането на адвокатско възнаграждение в размер на 600лева. С оглед правилото
на чл.11, ал.3 от ЗЗДН при отхвърляне на молбата и за защита А.Б. следва да
заплати на ответника сторените от него разходи за адвокатско възнаграждение.
Спорен е въпросът относно
дължимия размер с оглед възражението на молителката по чл.78, ал.5 от ГПК. Социалната справедливост като цел на
разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК изисква адвокатското възнаграждение да е
справедливо и обосновано. В случая фактическата и правна сложност на делото/без да се подценява високоотговорният
труд на адвоката/ не обуславя присъждане
на тези разходи в по-голям от предвидения в чл.22 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. минимален размер, който в редакцията на
същата разпоредба към датата на постановяване на обжалваното определение се
равнява на сумата от 400лева, в какъвто размер са и присъдени от районния съд.
Към настоящия момент с
оглед решение № 5419 на ВАС от 08.05.2020г. по адм.дело №14384/2019г.,5-членен
състав, обн.ДВ, бр.45/2020г., в сила от 15.05.2020г., минимално предвидения
размер на адвокатското възнаграждение за защита в производства по ЗЗДН е 200 лева.
Принципно при разпределяне отговорността за разноски съдът прилага нормативната
уредба, действаща към този момент, а не към момента на договаряне и плащане на
адвокатското възнаграждение/в този смисъл определение № 782 от 12.12.2014 г. на
ВКС по ч. т. д. № 3545/2014 г., II т. о., ТК
и определение № 185/16.03.2018
год. на ВКС по к.гр.д.№ 3492/2017 год.
на ІІІ г.о./. В случая обаче настъпилата
след постановяването на обжалваното определение промяна в нормативната
уредба, с влизането на която в сила е
установен друг, по-нисък минимален размер на адвокатското възнаграждение, при
липса на жалба от насрещната страна, не следва да бъде съобразявана при настоящото произнасяне, тъй като обратното
би довело до влошаване положението на обжалващия. В този смисъл обжалваното
определение в частта, в която е
отхвърлено искането на жалбоподателя за изменение на постановеното решение №
11/29.01.2020г. в частта му за присъденото в полза на ответника, заел позицията
на жалбоподател, адвокатското възнаграждение, следва да бъде потвърдено.
Неправилен е отказа на районния съд да измени
първоинстанционното решение в частта на възложените в тежест на ответника и в
полза на бюджета на съдебната власт разноски от 300лева за събиране на
доказателства –част от определеното от съда възнаграждение за вещо лице.
При разпределяне между
страните на отговорността за разноски за събиране на доказателства важи общото
правило за пропорционалност съобразно изхода от делото, когато разноските са направени от страните. В случая
не се касае за такива разноски. По искане на молителите, районния съд е привлякъл вещо лице-психолог
за установяване на твърдяното емоционално и психологически насилие от страна на
ответника по отношение на тях. Съгласно чл.76 ГПК, всяка страна предварително внася в съда разноските по
действията, които е поискала. Поначало възнаграждението за вещите лица също
следва да бъде внесено предварително, доколкото е от кръга на визираните в
чл.76 ГПК разноски. При назначаване на експертизата в настоящия случай съдът е
определил възнаграждение на вещото лице в размер на 350лева, които са били внесени от молителката, като страна която
е поискала назначаването на експертизата. Окончателният размер на дължимото
възнаграждение от 979лева е бил определен от първоинстанционния съд при
приемане на заключението/протокол от с.з.от 15.01.2020г./, каквато възможност
съществува с оглед предвиденото в НАРЕДБА № 1 от 16.01.2008 г. за вписването,
квалификацията и възнагражденията на вещите лица. С определение от с.з.от
15.01.2020г. на ответника е възложено внасянето на част от окончателното
възнаграждение в размер от 300лева, а за друга част от 329лева е постановено
изплащането му от бюджета на съда. Ответникът не е внесъл възложените му
разноски за вещо лице.
Принципно с невнасянето на възложени разноски за
поискани действия, страната остава задължена за разноски, при което се явява осъществен
съставът на чл.77 ГПК, предвиждащ
постановяване на определение за
принудително събиране на разноски, които страната не е заплатила, какъвто
характер съобразно установените обстоятелства в случая има решението в частта
на осъждането на ответника за сумата от 300лева възнаграждение на вещо лице. Предвидената
с разпоредбата на чл.77 ГПК възможност
за присъждане на разноски, касае именно случаи при които страната не е внесла
предварително или въобще не е внесла дължими такси за производството или
възнаграждения за вещи лица и свидетели. В хипотезата на чл.77 от ГПК се касае
за правоотношение между съда и съответната дължаща разноски страна, за
възникването на което в случая липсва основание, тъй като не са налице
обстоятелства по чл.76 от ГПК, обосноваващи възникването на задължение на
ответника за внасяне на разноски за събиране на поискани от насрещната страна доказателства-
възнаграждение за вещо лице по поискана от молителите експертиза за
установяване на факти/осъществен акт на насилие/, в тежест на доказване от самите
тях.
Водим от
гореизложеното,Добричкият окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №120/24.02.2020г. по
гр.д.№484/2016 г. на Балчишки районен съд в частта на отхвърляне на молбата на М.Т.Н. с ЕГН ********** ***, за изменение на
постановеното по същото дело решение № 11/29.01.2020г. относно присъденото в
негова полза адвокатско възнаграждение в размер на 400лева.
ОТМЕНЯ определение
№120/24.02.2020г. по гр.д.№484/2016 г. на Балчишки районен съд в частта на
отхвърляне на молбата на М.Т.Н. с ЕГН **********
***, за изменение на постановеното по същото дело решение № 11/29.01.2020г.
относно осъждането му да заплати по сметка на Балчишки районен съд 300лева
възнаграждение за вещо лице, като вместо това постановява: ИЗМЕНЯ решение №
11/29.01.2020г. по
гр.д.№484/2016 г. на Балчишки районен съд с характер на определение в частта на
осъждането на М.Т.Н. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на БРС сумата от
300лева, представляваща възнаграждение за вещо лице, като ОТМЕНЯ осъждането на М.Т.Н.
с ЕГН ********** *** да заплати сумата от 300лева по депозитната сметка на
Районен съд-Балчик, представляваща възнаграждение за вещо лице.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.