Решение по дело №795/2019 на Районен съд - Свищов

                                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                 № 65

                                     гр.Свищов,19.06.2020 год.

                     

                   Свищовският районен съд в публично съдебно заседание на 11.06.2020 г., в състав:

                                                 Председател:  ТЕОДОРА СТОЯНОВА

при секретаря Татяна Тотева, като се разгледа с докладваното от съдията гр.д. 795/2019 година, за да се произнесе взема предвид:                

 

          ИСК с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД

         

          Ищецът С.Т.Т.  предявява  против М.А.О. иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК, вр. чл.240 от ЗЗД за признаване на установено на вземането му за сумата 1600,00 британски лири (хиляда и шестстотин британски лири) главница – вземане по декларация за предоставен заем от 24.05.2018г. с падеж на плащането – 01.01.2019г., законна лихва върху главницата от датата на подаване   на заявлението  – 25.01.2019г. до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение №75/30.01.2019г.  по ч.гр.д. 93/2019г. на СвРС. Твърди, че на 24.05.2018г. предоставил на М.А.О.  заем в размер на 1 600 британски лири, като заемополучателят О. издал в полза на ищеца С.Т.Т. декларация, с която се задължил да му върне  заетата сума в размер на 1600 британски лири в срок до 01.01.2019г. Сумата не била заплатена на падежа, което мотивирало ищецът да подаде Заявление по чл.410 от ГПК и по ч.гр.д. 93/2019г. на СвРС  е издадена заповед за изпълнение. Заповедта е връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК , и след дадени указания , ищецът предявява настоящия иск. Моли съда да приеме за установено, че ответникът им дължи гореописаните суми, като се присъдят направените в заповедното и исково производство разноски.

 

          В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК, особеният представител на ответника  адв.Х.Т. е  подал писмен отговор по чл.131 от ГПК. Заявява, че искът е допустим, но неоснователен. Твърди, че няма доказателства представената декларация да е издадена във връзка с получена в заем сума. Оспорва представената декларация като неистински документ. Счита, че искът е неосновател и недоказан.

                   

          Съдът, след като обсъди основанията, изложени в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно Заповед за изпълнение №75/30.01.2019г.  по ч.гр.д. 93/2019г. на СвРС , ответникът по настоящото дело М.А.О. следва да заплати на С.Т.Т.  сумата за сумата 1600,00 британски лири (хиляда и шестстотин британски лири) главница – вземане по декларация за предоставен заем от 24.05.2018г. с падеж на плащането – 01.01.2019г., законна лихва върху главницата от датата на подаване   на заявлението  – 25.01.2019г. до изплащане на вземането.

 

          По делото е представена Декларация /в оригинал/ , подписана на 24.05.2018г. , видно от която деклараторът  М.А.О.  декларира, че дължи на С.Т.Т. сумата 1600,00 британски лири, която ще върне на вноски по 266,00 британски лири на всяко първо число от месеца в срок от 1.07.2018г. до 1.01.2019г.Действително думата заем не е употребена, в каквато насока има възражения от особения представител на ответника, но от текста недвусмислено може да се направи извод , че сумата е предоставена и нейното връщане се дължи,с оглед описания погасителен план и срок.

По делото беше допусната и приета съдебно-графологична експертиза, съгласно заключението на която подписът на „Декларатор” върху Декларация от 24.05.2018г. е положен от М.А.О..

Не се твърди, че сумата е върната, или че задължението е погасено на някакво друго основание.

          С оглед на гореизложеното ,съдът намира, че искът е основателен и доказан в претендирания размер и следва да се уважи.

Ищецът е претендирал разноски. При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски  в размер на 771,76 лева, от които  71,76 лв.- държавна такса за делото, 450,00лева-адвокатско възнаграждение и 250,00лева-възнаграждение за особен представител.Ответникът следва да заплати и направените в заповедното производство разноски в размер на 521,76 лева, от които 71,76 лв.- държавна такса за делото и 450,00лева-адвокатско възнаграждение. Ответникът следва да заплати на РС Свищов заплатеното от бюджетните суми на съда  възнаграждение на вещо лице по съдебно-графологическата експертиза в размер на 150,00 лева, както и 5,00лева-такса за издаване на изпълнителен лист.

 

                  

          Водим от горното , съдът

         

                             Р  Е  Ш  И  :

 

 

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на С.Т.Т.  с ЕГН **********, с адрес *** съществува вземане против М.А.О. с ЕГН ********** ,с адрес ***   за сумата 1600,00 британски лири (хиляда и шестстотин британски лири) главница – вземане по декларация за предоставен заем от 24.05.2018г. с падеж на плащането – 01.01.2019г., законна лихва върху главницата от датата на подаване   на заявлението  – 25.01.2019г. до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение №75/30.01.2019г.  по ч.гр.д. 93/2019г. на СвРС.

 

ОСЪЖДА М.А.О. с ЕГН ********** ,с адрес *** да заплати на С.Т.Т.  с ЕГН **********, с адрес *** сумата 771,76 лева - разноски по делото и 521,76 лева-разноски по заповедното производство.

 

ОСЪЖДА М.А.О. с ЕГН ********** ,с адрес *** да заплати на Районен съд Свищов сумата 150,00 лева, както и 5,00лева-такса за издаване на изпълнителен лист.

 

Решението  подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаване на страните пред Великотърновски окръжен съд.

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: