Решение по дело №365/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 439
Дата: 19 октомври 2022 г.
Съдия: Емилия Атанасова Брусева
Дело: 20225001000365
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 9 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 439
гр. Пловдив, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Е.ия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Е.ия Ат. Брусева Въззивно търговско дело №
20225001000365 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „З.К.Л.И.“ АД – ****, ЕИК ********* –
чрез пълномощника на дружеството юрисконсулт А. Г. против решение
№44/24.02.2022г., постановено по търг.д. № 1197/2021г. по описа на Окръжен
съд – С.З., в частта с която е осъдено дружеството – жалбоподател „З.К.Л.И.“
АД да заплати на М. Р. А. - С., ЕГН **********, от **** сума над 20 000 лева
до присъдения размер от 40 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди - болки и страдания вследствие
на телесни повреди, които вреди са в резултат на пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 26.07.2019г., причинено противоправно и
виновно от Б. Н. В. при управление на товарен автомобил „И.“ модел С. с рег.
№ ** **** **, за което е налице влязло в сила Решение №105/16.07.2020г. по
НАХД №378/2020г. по описа на РС – К. и чиято отговорност е обект на
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 23.12.2020г. до окончателното и
изплащане, а на адвокат Е. И. Ж., с адрес на кантората - **** сумата 1 730
лева, представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от
1
ЗА за оказана безплатна помощ на ищцата М. Р. А. - С.. В жалбата са
изложени оплаквания за необоснованост на решението и за нарушение на
материалния закон. Изразени са съображения, че присъденото обезщетение не
е съобразено с критериите за справедливост и е прекомерно завишено с оглед
действителния характер на травмите и периода на възстановяването на
ищцата от тях. Моли съда да отмени решението и да намали размера на
обезщетението.
Постъпил е отговор по тази въззивна жалба от М. Р. А. - С., ЕГН
**********, от **** - чрез пълномощника на същата адв. Е. И. Ж., с адрес на
кантората - ****, с който е изразено становище за неоснователност на
въззивната жалба. Счита, че определеният от съда размер на обезщетението –
40 000 лева е съобразено с критериите за справедливост и репарира
претърпените болки и страдания. Моли съда да потвърди решението.
Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от
ЗА.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
Иск с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането.
Ищцата М. Р. А. - С., ЕГН **********, от **** твърди, че е пострадала
при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 26.07.2019г., около 11.40
часа в на път II-35 в землището на ****, причинено противоправно от Б. Н. В.
при управление на товарен автомобил „И.“ модел С. с рег. № ** **** **.
Твърди, че отговорността на водача на МПС е застрахована при ответника за
риска „гражданска отговорност““ по полица № №BG/22/************, със
срок на действие от 03.08.2018г. до 02.08.2019г. Твърди, че вследствие на
ПТП е получила травматични увреждания, изразяващи се в счупване на
лакътната кост на лявата предмишница в дисталната /долна/ трета, довело до
трайно затрудняване движението на горния ляв крайник за повече от 30 дни и
охлузвания и на двете предмишници. Твърди, че е получила и усложнение от
травмата – асептично възпаление на палеца на лявата ръка, което утежнило
състоянието и и удължило процеса по възстановяване. Твърди, че в болнично
заведение и е поставена гипсова имобилизация, която е свалена на
08.10.2019г. – повече от 60 дни след поставянето и, през който период тя не е
могла да движи лявата си ръка, изпитвала е много силни болки, не е можела
2
да се обслужва сама и се е нуждаела от чужди грижи и помощ. След това
провежда предписан курс по рехабилитация. Твърди, че за период повече от
десет месеца протича оздравителния процес, който е съпроводен с болки,
оток в левия крайник, изтръпване на пръстите на лявата ръка, ограничени
движения в лявата предмишница. Посочва, че това и пречи да упражнява
пълноценно професията си. Твърди, че в резултат на ПТП е преживяла и
психически дискомфорт и стрес, ксоето е довело до страх да шофира и да
пресича улици. Твърди, че към датата на ПТП гражданската отговорност на
причинителя на вредите е била предмет на застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника „З.К.Л.И.“ АД – гр. С.. Твърди, че е заявила
своите претенции пред застрахователя, който е образувал преписка по щета от
01.08.2019г. Твърди, че ответникът е определил размер на обезщетението от
12 000 лева, което – според ищцата не репарира нейните болки и страдания,
поради което извънсъдебно споразумение не е сключено и не е изплатено
обезщетение до предявяване на иска на 22.06.2021г. Моли съда да осъди
ответника „З.К.Л.И.“ АД – ****, ЕИК ********* да и заплати 40 000 лева -
обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди - болки и
страдания вследствие на телесни повреди, които вреди са в резултат на
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 26.07.2019г., причинено
противоправно и виновно от Б. Н. В. при управление на товарен автомобил
„И.“ модел С. с рег. № ** **** **, за което е налице влязло в сила Решение
№105/16.07.2020г. по НАХД №378/2020г. по описа на РС – К. и чиято
отговорност е обект на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с
ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.08.2019г.
до окончателното и изплащане, както и разноските по делото.
Първоинстанционният съд е уважил претенциите в пълния им предявен
размер от 40 000 лева за неимуществените вреди. Присъдил е законната
лихва, считано от 23.12.2020г., когато е приел, че е сезиран застрахователя с
искане за обезщетение.
Ответникът „З.К.Л.И.“ АД – ****, ЕИК ********* оспорва предявените
искове по размер. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „гражданска отговорност”, както и
настъпването на ПТП, вида на уврежданията, наличието на причинно-
следствена връзка между тях. Оспорва твърдяната продължителност на
оздравителния период и на степента на претърпените болки и страдания.
3
Претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 40 000 лева счита за несправедливо завишена и неотговаряща за
критериите за справедливост.
Видно от представената молба – застрахователна претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение /стр.90 -91 от делото на ОС/,
същата е получена от ответника на 23.12.2020г.. С нея ищцата е отправила
писмена застрахователна претенция до „З.К.Л.И.“ АД за заплащане на
застрахователно обезщетение. Това искане е достигнало до ответника на
23.12.2020г. Не се спори, че обезщетение за неимуществени вреди не е
заплатено на ищцата. Горното води до извод за наличие на предпоставките по
чл.380 от КЗ относно допустимостта на преките искове на ищцата против
застрахователя.
Видно от справката от базата данни на Информационния център към
Г.Ф. към 26.07.2019г. установява се наличието на сключен застрахователен
договор за моторното превозно средство - товарен автомобил „И.“ модел С. с
рег. № ** **** ** с полица „Гражданска отговорност“ със срок на действие,
обхващащ и датата на процесното ПТП. Следователно е налице валидно
застрахователно правоотношение между ответника и водача на МПС, за
който се твърди да е причинител на увреждането. Б. Н. В. като водач на
товарния автомобил се явява застрахован при ответника по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В периода на
действие на застраховката е настъпило и увреждането при ПТП,
представляващо застрахователно събитие. Съгласно чл.429 от КЗ с договора
за застраховка “Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.
С влязло в сила Решение №105/16.07.2020г. по НАХД №378/2020г. по
описа на РС – К. Б. Н. В. е признат за виновен в това, че на 26.07.2019г. при
4
управление на товарен автомобил „И.“ модел С. с рег. № ** **** ** е
нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на М. Р. А. - С., изразяваща се в счупване на
лакътната кост на лявата предмишница в дисталната /долна/ трета, довело до
трайно затрудняване движението на горния ляв крайник - престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „б“, предл. 2-ро, вр. чл. 342, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а
НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание глоба.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
На това основание следва да се приеме, че Б. Н. В. е виновен в това, че
на 26.07.2019 г. при управление на товарен автомобил „И.“ модел С. с рег. №
** **** ** е действал противоправно, тъй като е нарушил правилата за
движение. В резултат на това поведение същият е причинил по
непредпазливост средна телесна повреда на ищцата.
С оглед изразеното в отговора на исковата молба не съществува спор
между страните относно механизма на ПТП, причините за настъпването му и
противоправното поведение на застрахования водач на товарния автомобил. В
случая водачът В. не се е съобразил със забраната да не навлиза в лентата за
насрещно движение.
От заключението на вещите лица д-р М.С. /ортопед – травматолог/ и
К.Я. /психолог/, по допуснатата комплексна съдебно – медицинска и
психологична експертиза /стр.67823 от делото на ОС/ се установява каква е
била поставената диагноза на пострадалата при ПТП и предприетото лечение,
има ли невъзстановени увреждания и каква е прогнозата за тях. На ищцата са
били причинени травматични увреждания: счупване на лакътната кост на
лявата предмишница в дисталната /долна/ трета, както и охлузвания на двете
предмишници. Същите са в пряка причинна връзка с ПТП. Телесните повреди
са причинили трайно затруднени на движения на крайника за период по-
дълъг от 30 дни. Охлузванията са причинили болка и страдание за период от
около 7-15 дни. Налице е и емоционален стрес и психически дискомфорт,
изразяващи се в повишена тревожност, депресия, емоционална лабилност и
5
невротизация на личността. На ищцата е поставена гипсова имобилизация
първоначално за 45 дни, но впоследствие срокът е удължен на 60 дни.
Имобилизацията е премахвана поетапно – първо горната част, обхващаща
лакътната става, а след това тази на предмишницата и китката. Обичайно
средностатистически може да се очаква период на възстановяване 4-5 месеца.
При прегледа на ищцата на 30.10.2019г., т.е. три месеца след травмата е
установена незавършена консолидация и остеопоротична структура в
областта на травмата. Според вещото лице, това е фактор, който забавя
възстановяването. При ищцата възстановителният период е бил 4-5 месеца.
От психологична гледна точка ищцата е претърпяла остра стресова реакция,
която е преминала в разстройство в адаптацията. Причините са кумулативния
стрес от инцидента ПТП и болезнения оздравителен процес след това. Налице
са напрежение, тревожност, депресивна симптоматика, затвореност и
самоизолация. Към момента на изследването вещото лице – психолог
констатира все още непреработени емоционални преживявания, свързани с
инцидента. Налице е частична редукция на болестната симптоматика, но
персистират епизодични проблеми с повишена тревожност и безпокойство,
чувство на напрежение, повишена емоционална лабилност и депресивитет,
епизодично „оживяване“ на спомена за случилото се, ограничително
поведение, промяна в навиците и интересите.
По отношение на получените травми – към датата на изследването от
експертизата се установява лекостепенна хипотрофия и мускулна слабост на
лявата предмишница. Движенията в лявата лакетна става са възстановени до
норма. В лявата гривнена стаба обаче движенията са все още ограничени и
невъзстановени до нормата. Воларната флексия в лявата китка е до 60 гр при
норма 75 гр. Дорзалната е 60 гр. при нормо 75 гр. Улнарната и радиална
девиация в лявата китка са в норма.
Показанията на разпитания свидетел Г. И. С. – съпруг на пострадалата
са обсъдени от окръжния съд. От тях може да се направи извод, за това, че
през първите седмици след инцидента ищцата е имала силни болки и е
приемала обезболяващи. Обслужването и ежедневните дейности са били с
помощта на свидетеля – тоалет, обличане, събличане, хранене. След 40-тия
ден леке се е облекчило състоянието, тъй като била направена нова, по-малка
гипсова превръзка. Тя е била свалена на 6- тия ден, но е продължила да носи
бандаж за фиксация и е започнала физиотерапевтични процедури.
6
Движенията на пръстите и са били затруднени и е чувствала слабост в лявата
ръка. С времето болките станали по-търпими, но се засилват при студено
време или при физическо натоварване. Появило се е изтръпване на
последните три пръста, което не зависи от времето, а е постоянно. Травмата е
и пречила да изпълнява задълженията си като белодробен лекар при
диагностиката и грижата за пациентите. След ПТП отказва да шофира и
семейството не е закупувало друга кола след бракуването на тази, участвала в
процесното ПТП.
От показанията на разпитаната свидетелка М. П. Г. се установява, че
след инцидента тя е пазарувала, помагала с готвенето, прането и гладенето на
ищцата. Десет дни поред тя е поставяла системи с медикаменти за
обезболяваща терапия, поради силните болки, които изпитвала пострадалата.
След премахването на гипса, ищцата се е върнала на работа, но продължила
курс на рехабилитация. Интензитетът на болката намалял, но движенията и
останали ограничени. Към настоящия момент свидетелката забелязва, че
ищцата не може да свива добре пръстите си, липсва и чувствителност в тях,
трудно хваща вещи и предмети, не може да вдига тежести над 2 кг., а при
студено време получава оток на мястото на фрактурата. След инцидента не се
е качвала на кола като споделяла, че се страхува.
Свидетелските показания следва да бъдат кредитирани, тъй като, макар
че свидетелят С. е съпруг на ищцата, те са подкрепени от другите събрани по
делото доказателства – медицинска експертиза и писмени такива, а и същият
има непосредствени впечатления от състоянието и след инцидента.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира предявения иск
за заплащане на обезщетение за репарация на претърпените от ищцата болки
и страдания за основателен. Същата е претърпяла големи по степен болки и
страдания, особено в първите два месеца след инцидента. Възстановителният
процес е продължил няколко месеца. Понастоящем до голяма степен е
настъпило възстановяване. Налице обаче и трайни последици – ограничени
движения, липса на чувствителност в пръстите на лявата ръка, оточност при
промяна на времето, психически дискомфорт, повишена тревожност и
лабилност. Всичко това навежда на извод за основателност на заявената
претенция за обезщетение.
Като съобрази степента на причинените болки и страдания,
7
продължилия няколкомесечен възстановителен период, необходимостта от
чужда помощ през част от този период, настъпилото почти пълно
възстановяване, наличието на трайни последици от травмата, които не са
преодолени и към настоящия момент съществуват и пречат на ежедневната
работа на ищцата като лекар – пулмолог при диагностиката и грижата за
пациентите и, преживения стрес и промяната в начина на живот след
инцидента, съдът счита, че определеното от първоинстанционния съд
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лева е справедливо.
По отношение на частта от решението, касаеща осъждане за законна
лихва за забава: Съгласно чл.498 л.3 от ГПК увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда САМО ако застрахователят не е
платил в срока по чл.496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Задължение на увреденото лице е да отправи искането си за заплащане на
обезщетение първо към застрахователя. Разпоредбата на чл.496 от КЗ
предвижда, че срокът за окончателно произнасяне на застрахователя по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното
предявяване. Именно във връзка с горните предвиждания е и разпоредбата на
чл.497 от КЗ, която урежда отговорността на застрахователя за заплащане на
лихва за забава върху застрахователното обезщетение. По аргумент от същата
застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на
обезщетението, ако не го е определил или изплатил в срок. Съгласно чл.429
ал.3 от КЗ лихвите за забава на застрахования по ал. 2,т.2, за които той
отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките
на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна. В случая на 23.12.2020г. ищцата е
предявила пред ответника своята претенция за заплащане на обезщетение за
претърпените вреди. Законна лихва върху размера на обезщетение за
неимуществени вреди се дължи считано от 23.12.2020г. до изплащането му,
тъй като 23.12.2020г. се явява най-ранна дата по смисъла на чл. 429 от КЗ.
8
Затова решението се явява законосъобразно и в частта, с която върху
обезщетението е присъдена законна лихва, считано от 23.12.2020г. до
окончателно и изплащане.
По изложените съображения обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и чл.38 ал.2 от ЗА следва да бъде
осъдено „З.К.Л.И.“ АД – ****, ЕИК ********* да заплати на адвокат Е. И. Ж.,
с адрес на кантората - **** сумата 1 130 лева / 830 лева плюс 3 % за
горницата над 10 000 лева, т.е. 3% върху 10 000 лева с оглед обжалваемия
интерес/, представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2
от ЗА за оказана безплатна помощ на ищцата М. Р. А. - С. пред въззивната
инстанция. С оглед на гореизложеното и на основание чл.272 от ГПК, Пловдивският
Апелативен съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №44/24.02.2022г., постановено по търг.д. №
1197/2021г. по описа на Окръжен съд – С.З., в частта с която е осъдено
дружеството – жалбоподател „З.К.Л.И.“ АД да заплати на М. Р. А. - С., ЕГН
**********, от **** сума над 20 000 лева до присъдения размер от 40 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени
вреди - болки и страдания вследствие на телесни повреди, които вреди са в
резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 26.07.2019г.,
причинено противоправно и виновно от Б. Н. В. при управление на товарен
автомобил „И.“ модел С. с рег. № ** **** **, за което е налице влязло в сила
Решение №105/16.07.2020г. по НАХД №378/2020г. по описа на РС – К. и
чиято отговорност е обект на застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена с ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
23.12.2020г. до окончателното и изплащане, а на адвокат Е. И. Ж., с адрес на
кантората - **** сумата 1 730 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА за оказана безплатна помощ на
ищцата М. Р. А. - С..
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД – ****, ЕИК ********* да заплати на адвокат
Е. И. Ж., с адрес на кантората - **** сумата 1 130 лева, представляваща
9
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА за оказана
безплатна помощ на ищцата М. Р. А. - С. пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10