Решение по дело №1614/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1081
Дата: 19 юни 2018 г. (в сила от 9 ноември 2018 г.)
Съдия: Виолета Веселинова Низамова
Дело: 20185330201614
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 март 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 1081

гр. Пловдив, 19.06.2018г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадест и шести април, две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА  НИЗАМОВА

                                                                                        

при участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1614/2018г. по описа на ПРС, XXV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.                         

Съдът е сезиран с жалба от Г.Е.Д., ЕГН **********, против Наказателно постановление № 16-1030-006080 от 18.08.2016г. на Началник Сектор към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 250 лева на основание чл. 638, ал.1, т.1, вр.                    чл. 461, т. 1 от  Кодекса за застраховането /КЗ/, за нарушение по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ.

Жалбоподателят, Г.Е.Д., обжалва цитираното НП, като неправилно и незаконосъобразно. Редовно призована, в съдебно заседание се представлява от адв. Д. П., който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна редовно и своевременно призована не изпраща представител в съдебно заседание. В писмо до съда, заедно с оклемплектованата административна преписка, изразява становище за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление.   

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима. По същество – същата е неоснователна.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:

 От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: на 18.04.2016г., около 02.00 часа в гр. Пловдив, на бул. „Христо Ботев“ до № 74, жалбоподателят Д. управлявала личния си лек автомобил  „Санг Йонг Актион”, с рег. , като извършила следното нарушение: в качеството си на собственик на процесното МПС, което е регистрирано и не е спряно от движение, не е изпълнила задължението си да сключи заастраховка „Гражданска отговорност”. Нарушението било потвърдено след извършена справка в Гаранционен фонд, като било установено, че автомобилът  няма активна полица за застраховка "Гражданска отговорност". На жалбоподателя била извършена проверка от свидетеля З.Г.Т., на длъжност м. а. в Сектор „Пътна полиция” Пловдив и на база на установеното същия съставил АУАН на жалбоподателя като установеното нарушение било квалифицирано като нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Въз основа на издадения акт, наказващия орган издал обжалваното наказателно постановление, в което извършеното нарушение било описано и квалифицирано по идентичен начин с това в съставения АУАН. За извършеното нарушение на чл. 483, ал. 1 , т. 1 от КЗ на жалбоподателя било наложено наказание глоба в размер на 250лв. на основание чл. 638, ал.1, т.1, вр. чл. 461, т. 1 от  КЗ.

В качеството на свидетел по делото е разпитан актосъставителят Т., който потвърждава авторството на АУАН  и констатациите в него за така установеното нарушение. В допълнение сочи, че в този случай задължително се прави справка в „Гаранционен фонд”, за да се установи липсата/ наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”, както е било и сторено, а собствеността на автомобила се установявала от лична карта и талона на МПС. Съдът кредитира показанията на съставителя на АУАН, като намира същите за логични и дадени добросъвестно и съответни на събраните по делото доказателства.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 18.04.2016г., а НП - на 18.08.2016г., тоест преди изтичане на срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми. Посочени са всички правно релевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение - време, място на извършване, субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна страна- управление на автомобил, който е регистриран и не е спрян от движение, собственост на водача и липса на сключен и действащ към момента на проверката договор за застраховка гражданска отговорност.

За по-голяма прецизност, съдът намира за необходимо да отбележи,че по делото е приложена оправомощителна заповед от 04.10.2012г. за издаване на наказателни постановление на основание чл.315, ал.1 от КЗ /отм./, докато настоящият КЗ е приет 2015г. и влязъл в сила от 01.01.2016 г. Въпреки цифровото несъответствие между текстовете на двата кодекса, то с думи ясно е посочено за какво точно се оправомощават посочените подчинени длъжности лица на Директора, което безспорно се отнася и за състава по чл.638, ал.1, т.1 КЗ. В този смисъл е и постановеното Решение №209/01.02.2018г. на Административен съд Пловдив по к.а.н.д №3068/2017г., Решение                        №2000/21.11.2017г. на Административен съд Пловдив по к.а.н.д                            №2536/2017г. От друга страна компетентността на актосъставителя произтича от нормата на чл.647, ал.1 от КЗ, а предвид, че установеното и санкционирано нарушение е по чл. 638, ал.1  КЗ, компетентни за съставяне на АУАН са именно длъжностните лица на службите за контрол по ЗДвП, какъвто е и актосъставителят З.Т., на длъжност                                           м. а. при сектор „Пътна полиция” към ОДМВР Пловдив. Ето защо компетентно са издадени и двата акта. 

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка и като съобрази събраните по делото доказателства, настоящата съдебна инстанция намира, че с действията си жалбоподателят Д. е извършила нарушение на  чл. 483, ал.1, т.1 КЗ. 

Приложена е и коректната санкционна норма на чл. 638, ал.1, т.1 КЗ, вр. чл.461, т.1 от КЗ, която предвижда налагане на административно наказание - глоба в размер на 250 лева за физически лица, неизпълнили задължението си по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ за сключване на застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", когато притежават МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Така определеният размер на основание чл. 638, ал.1, т.1 КЗ, е  фиксиран в закона, поради което не подлежи на ревизиране от съда. 

Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не може да намери разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

Не обуславя маловажност на случая и обстоятелството, че видно от справката от Гаранционен фонд, една седмица след съставяне на АУАН жалбоподателят е сключил застраховка гражданска отговорност. Посоченото по никакъв начин не отстранява обществената опасност на вече допуснатото нарушение. Нещо повече отстраняването на нарушението след съставяне на АУАН е нормално и очаквано от житейска гледна точка поведение и не може да се счита за някаква особена проява на добросъвестност, която да обуслови приложението на чл. 28 ЗАНН. Отделно от това жалбоподателят не ангажира доказателства за обективна пречка или невъзможност да бъде изпълнено задължението от страна на лицето, вкл. не са доказани възникнали непредвидени обстоятелства, стоящи извън волята на водача на МПС във вр. със задължението му по чл. 483, ал.1, т.1 КЗ.  Нарушението е формално и признаците на състава му не включват настъпването на определен вредоносен резултат, но следва да се има предвид обществената опасност на деянието, изразяващо се в бездействие на собственика, относно сключване на задължителната застраховка Гражданска отговорност, което поведение препятства възможност за евентуално имуществено удовлетворяване на трети пострадали от ПТП лица, презюмирано необоримо от законодателя. За осъществяването му е достатъчно от обективна страна наказаното лице да не е сключило валидна застраховка Гражданска отговорност към момента на проверката, както в случая безспорно се установи.

Предвид горното обжалваното НП следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-1030-006080 от 18.08.2016г. на Началник Сектор към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция”, с което на Г.Е.Д., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 250 лева на основание чл. 638, ал.1, т.1, вр. чл. 461, т. 1 от  Кодекса за застраховането /КЗ/, за нарушение по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ.

 

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.Р.