РЕШЕНИЕ
№ 151
гр. Бургас , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20212120201704 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на П. Н. Б. с ЕГН: **********, с
посочен адрес: гр. Б.********, срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К №
3706025 на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, вр. с чл. 21, ал.1
ЗДВП и на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.3 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
наказание „Глоба“ в размер на 100 лева.
С жалбата се обжалват едновременно два електронни фиша, но видно от материалите
по делото, настоящето производство касае само ЕФ серия К № 3706025, а по отношение на
другия ЕФ е образувано НАХД № 1706/2021 г. по описа на РС-Бургас.
С жалбата се посочва, че издаденият ЕФ е незаконосъобразен поради изтекла давност.
В тази връзка се застъпва, че и двата ЕФ са издадени през октомври 2017г., а са връчени на
10.03.2021 г. - т.е. повече от три години от издаването им, което според жалбоподателя е
довело до изтичане на давността. Други доводи не се сочат.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „ПП”, надлежно
призован, не изпраща представител и не взима отношение по жалбата.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН вр. с чл. 189, ал.8 ЗДвП (видно от приложената разписка на
1
л. 17, фишът е връчен лично на жалбоподателя на 10.03.2021 г., а жалбата срещу него е
депозирана директно в съда на 23.03.2021 г). Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че тя се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът
след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 16.10.2017 г. в 07:23 часа, в гр. Бургас, бул. „Тодор Александров“ в посока от ПВ
„Юг“ към кръстовището с ул. „Спортна“, до бензиностанция „Лукойл Ф 563“ техническо
средство – стационарна система за контрол на скоростта с № 003059049644, засякла и
заснела, движещ със скорост от 113 км/ч. автомобил - „БМВ Х5” с рег. № *********. На
мястото на контролирания пътен участък имало въведено с пътен знак В26 ограничение на
скоростта до 80 км/ч. Въпросното нарушение било записано на файл с наименование
„0030590496442017101607231400003.sly”.
В последствие записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от
служител на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас, който от записания файл,
установили, че заснетият автомобил „БМВ Х5” с рег. № ********* е собственост на П.Х.Р.,
както и че скоростта следва да се счита на 122 км/час.
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 1871853 на ОДМВР-гр.
Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. с ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с
чл. 182, ал.2, т.3 ЗДвП на собственика П.Х.Р. било наложено наказание „Глоба” в размер на
100 лева.
Техническото средство – мобилна система за контрол на скоростта към датата на
заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените Удостоверение
(л. 18) и Протокол за проверка (л. 19-20).
Пътният участък бил сигнализиран със знак Е24, видно от приложения протокол за
монтаж на пътни знаци (л. 21) и снимка (л. 22).
Електронният фиш бил изпратен за връчване на собственика П.Х.Р., като на
16.06.2020 г. той представил писмена декларация по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП (л. 14) за
друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението, а именно – П. Н. Б..
След получаване на декларацията ЕФ срещу собственика бил анулиран и вместо това
бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3706025 на ОДМВР-гр.Бургас
срещу посоченото лице - П. Н. Б..
Този електронен фиш, предмет и на настоящето производство, бил надлежно връчен
на П. Н. Б. на 10.03.2021г. (л. 17), като той от своя страна не подал декларация по чл. 189,
ал. 5 ЗДвП.
Липсват данни и за представено писмено възражение от жалбоподателя по чл. 189,
ал. 6 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
2
делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП
- изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената
по преписката снимка.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие,
че в конкретния случай е налице нарушение при издаване на ЕФ, довело до неговата
незаконосъобразност.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и
съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни реквизити,
поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на
МВР Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона –
териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението - чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно е посочено мястото
на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че в този участък имало
въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 80 км/ч.
Въпреки това съдът счита, че ангажирането на административнонаказателната
отговорност на водача в конкретния случай е незаконосъобразно на първо място поради
изтичане на предвидената в закона давност за това. За изтичане на давностните срокове в
административнонаказателното производство съдът следи служебно. Давността
представлява изтичане на определен от закона срок, който при допълнителни
законноустановени предпоставки изключва наказателното преследване или изпълнението на
наложеното наказание.
В ЗАНН по отношение на давността има уредба в чл. 34 и в чл. 82. Първият текст
урежда случаите, при които административнонаказателното производство въобще не се
образува или образуваното се прекратява – когато нарушителят е починал, изпаднал в
постоянно разстройство на съзнанието и когато това е предвидено в закон или указ. Според
същата норма, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен
акт за установяване на административно нарушение в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението,
като за митнически, данъчни, банкови и др. конкретно посочени видове нарушения, срокът е
две години от извършване на нарушението. Различен давностен срок е предвиден в алинея 2,
при конкретна хипотеза на чл.32, ал.1, т.1 от Закона за държавната финансова инспекция,
която разпоредба обаче в случая е неприложима.
Липсата на дата на издаване на електронния фиш не е пречка за приложението на чл.
34, ал.1 от ЗАНН, защото в различните хипотези на тази разпоредба меродавна е датата на
извършване на нарушението или датата на откриване на нарушителя (Решение № 1160 от
3
30.06.2014 по к.а.н.д. № 606/2014 на АдмС - Бургас). В настоящия случай е безспорно
установено, че от датата на извършване на нарушението – 16.10.2017 г. до датата на
откриване на нарушителя (което е станало най-рано с попълването на писмена декларация
по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП от страна наП.Х.Р. на 16.06.2020 г.) е изминал период от
близо три години - т.е. преследвателската давност по чл. 34, ал.1 ЗАНН - 1 година от
извършване на нарушението, е изминала безспорно и след нейното изтичане се е погасила
възможността за осъществяване на наказателно преследване срещу П.Б.. Вярно е, че
анулирането на електронен фиш серия К № 1871853 на ОДМВР-гр.Бургас и издаването на
новия електронен фиш серия К № 3706025 на ОДМВР-гр.Бургас е станало в изпълнение на
разписаната в чл. 189, ал.5 от ЗДвП процедура, което е абсолютно допустимо и съобразено с
приложените по делото доказателства, но провеждането на тази процедура е следвало да се
осъществи в рамките на регламентираните в чл. 34, ал.1 от ЗАНН давностни срокове за
наказателно преследване -тримесечен от откриване на нарушителя и едногодишен - от
извършване на нарушението, който срок не е спазен. Тези срокове по чл.34, ал.1 от ЗАНН
са абсолютно приложими в административнонаказателните производства по издаване на
електронен фиш, който е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни
функции, приравнен едновременно към АУАН и НП по отношение на правното му
действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП). Разлика се установява с АУАН и НП относно
формата на ЕФ, неговите съдържание, реквизити и процедура по издаване, от което следва,
че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН обаче са напълно приложими и в
производствата по издаване на електронни фишове и след като в този конкретен случай,
именно поради провеждане на процедурата по анулиране на предходно издаден на друго
лице електронен фиш, който не му е бил своевременно връчен, се е стигнало до издаване на
процесния електронен фиш на П.Б. около три години след датата на извършване на самото
нарушение, което е недопустимо от гледна точка на разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН,
това обстоятелство влече отмяна на процесния ЕФ само на това основание. Изрично в този
смисъл е и Решение № 85/14.02.2017г. по к.н.а.х.д. № 1052/17г. на АдмС-Плевен , по
напълно идентичен казус.
С оглед пълнота съдът следва да отбележи, че в случая е допуснато и друго
съществено нарушение, което самостоятелно също би довело до отмяна на ЕФ. Това е така,
доколкото видно от снимката на л. 12 измерената от техническото средство скорост е 113
км/ч. (109 км/ч. след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача). По напълно неясни
причини обаче в ЕФ е посочена скорост на движение от 122 км/ч. и именно тази скорост е
послужила за ангажиране на отговорността на водача. Същественото разминаване между
двете величини пречи на съда да разбере за какво точно нарушение е санкциониран водача и
води до незаконосъобразност на ЕФ само на това основание.
С оглед всичко казано по-горе, съдът счита, че в случая издаденият ЕФ е
незаконосъобразен и следва да се отмени.
4
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3
ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към
чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи,
че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е
направила искане за присъждането им. В конкретния случай, нито една от страните не е
направила искане за присъждане на разноски в производството, поради което и съдът няма
как служебно да присъди такива.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3706025 на ОДМВР-
гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, вр. с чл. 21, ал.1 ЗДВП и на основание
чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.3 ЗДвП на П. Н. Б. с ЕГН: ********** е наложено наказание
„Глоба“ в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Вярно с оригинала!
АР
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5