№ 179
гр. гр. Добрич, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на единадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20223200500162 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№ 270331/02.11.2021 г. на ИВ. В. Т. с ЕГН **********, с адрес:
гр.Д., чрез адв.К.К. - ДАК, срещу решение № 260544/13.10.2021 г. по гр.д.№
3881/2019 г. на РС-Добрич, с което се отхвърля предявения от нея, срещу М.
СТ. СТ. с ЕГН ********** и СТ. М. СТ. с ЕГН **********, иск за
недействителност на договор за покупко[1]продажба, сключен с нот. акт №
151, т. X, per. № 8645, н.д. № 1027/2011г. на нотариус № 330 в НК, вписан с
акт № 187, т. XXXIII, дело № 5151/2011 г. на СВп-гр.Добрич, поради
нарушение на добрите нрави, и иск за разваляне на същия договор поради
неплащане на покупната цена.
Въззивникът намира решението за неправилно като постановено в
нарушение на процесуални и материално правни норми, необосновано и при
непълнота на доказателствата. В нарушение на процесуалните норми съдът не
кредитирал пълно, цялостно и едно спрямо друго събраните по делото
доказателства. Не е отчел всички релевантни по делото факти, относими към
иска за нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави-че
данъчната оценка на имотите е 4.4 пъти по-голяма от записаната в акта
1
продажна цена, че продажната цена е обща за двата имота, което правело
нереалистична преценката по отношение твърдяната нееквивалентност. Не
било доказано приетото от съда, че ответницата заплащала разходите на
прехвърлителя приживе. Нелогично било, че именно сочените грижи били в
основата на волята за продажба на двата имота. При страни от вниманието на
съда останало установеното, че прехвърлителя разполагал със средства, тъй
като реализирал доходи, което поставяло въпроса защо е извършена
продажбата ако продавачът няма нужда от парични средства, който въпрос се
налагал и от установеното от св.Т., че вуйчо и искал да лиши братовчедка и
от наследствените имоти. Тези обстоятелства налагали извода, че продавачът
не е желаел продажбата, което сочело на основателност на твърдението за
неплащане на посочената в акта цена. Налице било драстично разминаване
между записаната цена и реалната стойност на имотите, а липсата на
еквивалентност можела да се приеме за противоречие на добрите нрави.
Позовава се на съдебна практика.Иска отмяна на решението.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е
подаден от насрещната страна с доводи, свеждащи се до неоснователност на
оплакванията на въззивника. Съдът изследвал всички доказателства и
направил изводите си на основание съвкупната им преценка. Правилен бил
извода, че сделката не противоречи на добрите нрави, решението съобразено
с практиката на ВКС, конкретно посочена в отговора. Анализира
обстоятелства и доказателства по делото и извежда извод за правилност на
решението, чието потвърждаване иска.
Жалбата подлежат на разглеждане по същество в съответствие с
уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна
проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната
част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При липсата на
релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на
съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми. В случая
решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен
състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма,
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание. Постановено е при надлежно упражнено право
на иск от ИВ. В. Т. с ЕГН **********, срещу М. СТ. СТ. с ЕГН ********** и
2
СТ. М. СТ. с ЕГН **********, по чл.26, ал.1 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт № 151, т.
X, per. № 8645, н.д. № 1027/2011г. на нотариус № 330 в НК, вписан с акт №
187, т. XXXIII, дело № 5151/2011г. на СВп-гр. Добрич, поради нарушение на
добрите нрави; евентуален на първия иск по чл.26, ал.2 от ЗЗД за
прогласяване нищожността на същия договор като привиден-абсолютно
симулативен; евентуален на първите два по чл.87, ал.2 от ЗЗД за разваляне на
същия договор поради неплащане на цената; както и иск за връщане на
имотите, предмет на договора, при условие на уважаване на всеки от
предходните искове.
С определение №1306/04.06.2020г. производството по предявения
евентуалн иск по чл.26, ал.2 от ЗЗД за установяване нищожност на договора
поради абсолютна привидност е прекратено, определението е влязло в сила
на 27.11.2020г., респ.такъв иск не е разгледан и не е в предмета на въззивното
производство.
Изложените от ищцата обстоятелства, обосноваващи претенциите и, се свеждат до
твърдения, че е наследник-дъщеря на продавача по договора В.С.В., който на 20.12.2011г.
продал на своята сестра- ответницата М. СТ. СТ., с договор, сключен с нот. акт № 151, т. X, per.
№ 8645, н.д. № 1027/2011г. на нотариус № 330 в НК, вписан с акт № 187, т. XXXIII, дело №
5151/2011г. на СВп-гр. Добрич, следните свои недвижими имоти: 1./ 5/6 ид. части от
самостоятелен обект: жилище - апартамент № 4, находящ се в гр. Д., с идентификатор
72624.618.236.1.28, намиращ се в сграда с 72624.618.236.1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 72624.618.236, целият с площ 84.70 кв. м, състоящ се от три стаи, кухня и
сервизни помещения, ведно с 5/6 ид.ч. от прилежащи части: избено помещение № 4 с площ 3.22
кв.м. и 6.759% ид.ч. от общите части на сградата; 2/ нива с площ от 9.999дка, четвърта
категория, поземлен имот с идентификатор 72624.218.15, находящ се в гр. Добрич, при съседи'
72624.21829/ 72624.280.732, 72624.218.6, 72624.218.3; 3/ нива с площ 8.300дка, трета категория,
поземлен имот с идентификатор 72624.459.67, находящ се в гр. Добрич, при съседи:
72624.459.69, 72624.459.91, 72624.459.68, 72624.459.64, 72624.459.66; Излага се и, че данъчната
оценка на продадените недвижими имоти възлизала на 16 449.80лв., а имотите били продадени
за сумата от 9 500лв. т.е. при цена близо два пъти по-ниска от данъчната оценка. В сравнение с
реалната пазарна цена разминаването в стойностите била повече от шест пъти. Към момента на
прехвърляне на имотите и месеци преди това бащата на ищцата бил в тежко душевно
състояние вследствие на настъпилата на ***г. смърт на майка му. На 05.09.2011г. ищцата се
върнала от Р Г. и веднага посетила баща си, вратата и отворила леля и/ ответницата М. СТ.
СТ./, баща и бил много зле психически, когато се поуспокоил, споделил, че леля и му давала
някакви хапчета, от които се чувствал много замаян и объркан. Чувайки това, леля и я
изгонила, казала на ищцата, че няма повече работа в този апартамент. Няколко месеца след
3
този случай, под въздействия на леля и, баща и прехвърлил почти цялото притежавано от него
имущество, въпреки, че при разговорите на ищцата с него той твърдо заявявал, че ще и остави
цялото свое имущество - земи, апартамент, След като извършил разпореждането с
имуществото си, седмици преди да настъпи леталният му изход, той споделил пред трети лица,
че няма средства за съществуването си, че няма никакви пари, което означавало, че цена по
договора за продажба така и не е заплатена.
Оветниците оспорват исковете и твърденията на ищцата относно отношенията между
страните, относно пороците на договора, липсата на плащане на продажната цена. Конкретно
излагат, че отношенията между В.С.В. и дъщеря му били относително хармонични до момента,
в който той спрял да й дава пари и подаръци. Ищцата живеела постоянно в Г., но при
посещенията си в България през годините непрекъснато искала пари от баща си. Той й давал,
правел и подаръци с цел да я подпомогне и да се сближат, а и имал материални възможности за
това. С течение на годините доходите му постепенно намаляли и му било трудно да задоволява
желанията й. В. не одобрявал и начина й на живот, свързан с нощни излизания при повикване
по телефона и прибиране в сутрешните часове. Това го мотивирало да спре да я подпомага
материално и от този момент ищцата по делото станала агресивна към баща си, включително
като осъществявала и физическо насилие. На 05.09.2011год., в 3 ч. през нощта по домофонната
уредба се позвънило. Ищцата поискала да се качи и още от вратата съобщила, че е с още
няколко човека и че искат да преспят в жилището. Обяснили и, че стаите са заети и не може да
бъде осигурен подслон на други хора. Тогава ищцата се насочила към стаята на баща си,
стигнала до него и започна да го удря с юмруци като го бутала към стената. Непосредствено в
дните след 5.09.2011год. ищцата по делото направила опит да отвлече баща си на публично
място. Събитието се развило в магазина в непосредствена близост до жилището, в което
живели ответниците с В.. Ищцата отишла до баща си и започнала да го влачи към намиращия
се наблизо лек автомобил. Виждайки какво става, намиращите се около тях хора се намесили и
предотвратили насилието. Около 10 дни след 5. 09. 2011 год. ищцата отново отишла до
апартамента, който обитавал баща и заедно с ответниците и започнала да звъни на входната
врата. Когато не и отворили започнала да блъска по вратата. Наложила се намеса на органите
на реда, които говорили с В.. Ищцата подписала предупредителния протокол, от който момент
престанала да безпокои баща си. Поведението на И.Т. много разстроило В. и той коренно
променил отношението си към нея. Непрекъснато повтарял, че иска да се откаже от нея чрез
„Държавен вестник" и дори направил консултация с адвокат, като му било обяснено, че няма
такава процедура. Тогава той решил цялото имущество, което притежава да бъде прехвърлено
на сестра му, ответница М. СТ. СТ.. Така се стигнало до покупко-продажбата на имотите,
предмет на настоящия иск. Сделката била оформена като покупко-продажба, тъй като
ответниците искали той да разполага с известна сума пари, които да му осигурява сигурност и в
тежки моменти да може да разчита на тях. Споразумели се за сумата от 9 500. 00 лв., тъй като от
една страна прехвърлителят си запазвал пожизнено правото на ползване и върху трита имота,
включително и правото да получава рентните възнаграждения от земеделските имоти, а от
друга, между В. и ответниците съществувала силна емоционална връзка. Всички те живеели в
едно жилище и в едно домакинство и се подпомагали взаимно при посрещане на ежедневните
4
си нужди. Сумата от 9 500. 00 лв. била предадена от първата ответница на В. В. в брой преди
сключване и нотариалното оформяне на покупко-продажбата. Сочат и, че не са налице
основанията за обявяване нищожност на сделката в хипотезата на чл. 26, ал. I ЗЗД. В случаите
на отклонение от пазарната стойност и заплащането на цена на имота по данъчна оценка и под
данъчната оценка не се налага извод за такава неравностойност на престацията, която да
съставлява „нарушение на добрите нрави” и да води до нищожност на сделката в хипотезата на
чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Само по себе са несъответствието между пазарната цена на един недвижим
имот и неговата продажна цена не било достатъчно да обоснове извод за накърняване на
добрите нрави по см. на чл. 26, ал. 1, пр. З.от ЗЗД, както се приемало в практиката на ВКС.
Сключването на договора под пазарната и данъчна цена на имотите било обосновано от факта,
че прехвърлителят е запазил пожизнено ползването върху прехвърлените имоти, от близките
родствени отношения между прехвърлителя и приобретателя по сделката и факта- живеели в
едно жилище и едно домакинство като взаимно се подпомагали. Твърдението на ищцата, че
цената по сделката не е заплатена се опровергавало от съдържанието на нотариалния акт. Този
иск бил и погасен по давност, с изтичането на 5 годишния давностен срок с начало
сключването на договора на дата 20.12.2011 год. и край на 20.12.2016 год., до който момент
договорът е можел да бъде развален от прехвърлителя, докато е жив , а след неговата смърт от
неговите универсални правоприемници. Претенцията за предаване на владението на имотите,
предмет на сделката била неоснователна поради неоснователността на предявените предходни
искове. Евентуално, имотите предмет на процесния договор за покупко -продажба са
придобити от тях по давност, тъй като са владели същите на валидно правно основание в
продължение на повече от 5 години. Доказателство за това бил и факта, че апартамента,
предмет на сделката е деклариран от първата ответница в Община, гр. Добрич.
Първоинстанционният съд е разгледал фактите, заявени от ищеца в исковата молба, на
които предявените искове се основават, и е постановил решението си в рамките на заявения
петитум, като ги е отхвърлил. Решението настоящата инстанция намира за правилно по
следните съображения:
Не е спорно, установява се и от събраните доказателства, че ищцата е единствена
дъщеря на В.С.В., починал на ***г., ответницата М. СТ. СТ. е негова сестра, а ответникът СТ.
М. СТ. е съпруг на последната.
Не е спорно, установява се и от събраните доказателства, че с договор за -покупко-
продажба от 20.12.2011г, сключен с нот. акт № 151, т. X, per. № 8645, н.д. № 1027/2011г. на
нотариус № 330 в НК, вписан с акт № 187, т. XXXIII, дело № 5151/2011г. на СВп-гр. Добрич,
В.С.В., като е запозил правото си на ползване, е продал на М. СТ. СТ., както следва:
1/собствените си 5/6ид.части жилище - апартамент № 4, находящ се в гр. Д., с идентификатор
72624.618.236.1.28, намиращ се в сграда с 72624.618.236.1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 72624.618.236, целият с площ 84.70 кв. м, състоящ се от три стаи, кухня и
сервизни помещения, ведно с 5/6 ид.ч. от прилежащи части: избено помещение № 4 с площ 3.22
кв.м. и 6.759% ид.ч. от общите части на сградата; 2/ нива с площ от 9.999дка, четвърта
категория, поземлен имот с идентификатор 72624.218.15, находящ се в гр. Добрич, при съседи'
5
72624.21829/ 72624.280.732, 72624.218.6, 72624.218.3; 3/ нива с площ 8.300дка, трета категория,
поземлен имот с идентификатор 72624.459.67, находящ се в гр. Добрич, при съседи:
72624.459.69, 72624.459.91, 72624.459.68, 72624.459.64, 72624.459.66, за сумата от общо
9500лева. В нотариалния акт са обективирани и насрещни волеизявления, съвпадащи относно
насрещната парична престация на купувача, като е вписано и изричното изявление на
продавача за получаване на продажната цена. В нотариалният акт е записано, че данъчната
оценка на 5/6ид.части от жилищния имот възлиза на 13 254.90лева, на нивата от 9.999дка –
1547.80лева, на нивата от 8.300дка- 1647.10лева.
Пазарната стойност на имотите към датата на договора 20.12.2011г.за продажба, според
заключението на вещото лице П.М., възлиза на 21788лева за 5/6 ид.ч от апартамента, на
4929лева за нивата от 9,999дка и на 4123лева за нива от 8,300дка. Тази цена за имотите, според
мотивите на вещото лице, е определена на база вещния метод и сравнителния метод/на
пазарните аналози/ за апартамента и на база сравнителния метод/на пазарните аналози/ и
приходния метод/на база доходите от рента/за земеделските имоти. При прилагане на
сравнителния метод са използвани като сравнителни аналози сделки, осъществили се чрез
ползване на банков кредит, доколкото според вещото лице по-реално отразяват действителните
продажни цени в периода. Пазарната стойност е определена след приспадане на запазеното
право на ползване. Стойността на правото на ползване е изчислена от вещото лице М. на база
формула от Наредбата за местните данъци и такси, чиито компоненти са пазарна стойност на
имота и срок на ползването, като при учредено право на ползване за неопределен срок, какъвто
е процесния случай, за определяне продължителността на ползването, от средната
продължителност на живота на ползвателя/ по статистически данни съобразно пола/ се
изважда възрастта му. При изслушването му в съдебно заседание на 18.02.2021г.вещото лице
М. е заявило и, че рядко се продават имоти със запазено право на ползване, тъй като „вървят с
този човек“.
Според вещото лице К.Г.-П. по допуснатата повторна експертиза, пазарната стойност
на 5/6 ид.ч от апартамент е 32580лева, на нивата от 9,999дка- 5264лева, на нивата от 8,300дка-
4370лева. Вещото лице К.Г.-П. е използвало същите методи за оценка, като сочи, че е ползвала
данните по реални сделки, за които сама е осъществило посредничество. Използваните аналози
са без запазено право на ползване. Пазарната стойност на процесните имоти е определена след
приспадане на запазеното право на ползване, като стойността на правото на ползване е
изчислена на база ползваната и от вещото лице М. формула, но при определен различен
коефициент, с който се намалява пазарната стойност с оглед правото на ползване. При
изслушването му в съдебно заседание на 13.05.2021г. вещото лице е заявило на база работата
си в областта на посредничество при сделки с имоти, че от 2011г. е нямало случай да се изнесе
на пазара имот със запазено право на ползване.
На първо място следва да се отбележи, че доводите на ищцата за недействиетлност-
нищожност по чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД на процесния договор по причина, че продажната цена е
по-ниска от данъчната оценка са неоснователни. Извършването на покупко-продажби на
недвижими имоти по цена по-ниска от данъчната оценка, която е призната от държавата правно
6
значима оценка на един имот, не е въведено като нарушение на закона и не нарушава
установените в обществото правни принципи. Законът /ЗМДТ и ЗННД/ изрично допуска
възможността за сключване на сделки на цени, по-ниски и от данъчната оценка, която определя
като база за задълженията на собствениците към държавата и общините при заплащане на
данъци и извършването на сделки, в случай, че договорената цена е по-ниска от данъчната.
При преценка на заключенията на вещите лица при условията на чл.202 от ГПК,
настоящата инстанция намира, че определената от тях пазарна цена на имотите към датата на
продажбата не се явява измерител на паричната равностойност на престацията на продавача,
свеждаща се до право на собственост в ограничен обем /"голото" право на собственост/. И
двете вещи лица са дали заключение за пазарна стойност чрез приспадане стойността на
запазеното право на ползване, а не чрез пряк сравнителен подход –използване на аналози за
сделки с имоти в обременено състояние, за наличието на каквито доказателства са приложени и
по делото. Логично е действителната стойност на право на собственост в ограничен обем да е
по-малка, в сравнение с тази на правото на собственост в пълен обем. За определяне
действителната стойност на правото, предмет на договора, е от значение правното положение
на имота към момента на сключване на процесния договор, което правно състояние рефлектира
върху търсенето и предлагането. Ирелевантно е обстоятелството за какъв период от време е
упражнявано или би могло да баде упражнявано правото на ползване, респ. ограничавано
правото на собственост, което обстоятелство е преценявано и от двете вещи лица при
определяне пазарната стойност на имотите чрез приспадане на определена пазарна стойността
на правото на ползване на база периода, през който е могло да бъде упражнено с оглед средната
продължителност на живота в България. Дори обаче да се приеме за правилен подхода на
вещите лица при определяне на пазарната стойност на продадените имоти и пазарна стойност
да надвишава продажната цена 3.3пъти спред първото заключение, 4.4 пъти според повторното,
чисто математическото съпоставяне на стойности /договорена продажна цена и действителна
пазарна/ не е единствения критерий за нищожността по чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
Според съдебната практика, изразена в решение № 452/25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/2008
г. на ВКС, ІV-то г. о., и решение № 119/22.03.2011 г. по гр. д. № 485/2011 г. на ВКС, І-во г. о.,
понятието „добри нрави” предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при
тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката,
но тази неравностойност следва да е такава, че практически да е сведена до липса на престация.
Посочено е, че съобразно закона и по волята на страните продажната цена на недвижимия имот
може да бъде и по-ниска от данъчната му оценка. Във второто решение е прието и, че при
преценката дали един двустранен възмезден договор е нищожен на посоченото основание,
съдът следва да тълкува и действителната обща воля на страните, формирана от всичките им
уговорки, да отчете взаимната им връзка и целта на договора.
В случая ниския размер на уговорената цена намира своето обяснение от една страна в
обстоятелството, че предмет на сделката са обременени с право на ползване имоти, а
стойността на имущество, обременено с тежести или обезпечения е по-ниска от пазарната му
цена в необременено състояние /реш.№ 26 от 30.01.2012 г. на ВКС, IV г. о. по гр. д. №
7
151/2011/, че е прехвърлена идеална част от жилищен имот, а търсенето и предлагането/като
критерии за пазарна стойност/ на идеални части от апартаменти е също практически сведено до
нула, и от друга страна - в отношенията между продавача и купувача, каквито се разкриват от
събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите на ищцата В.Г.Ф./майка на
ищцата/ и Р.Г.И./вуйчо на ищцата/, и свидетелите на ответниците Е.С.К./братовчетка на бащата
на В. и М./, Д.Р.Д./без родство със страните/ и В.С.Т./дъщеря от ответниците/.
Св. В.Г.Ф., споделя, че с В. са разведени отдавна, тя е омъжена и живее в Г., запазили
добрите си отношения, когато идвала в България посещавала В. и бабата, водела и И. когато
била малка. В. и майка му живеели заедно в апратамента до смъртта и. И двамата искали
апартамента да остане на И., В. платил на сестра си да се откаже от своя дял от апартамента.
Когато починала майка му през 2011година В. бил разстроен, но се държал. Влошил се през
2015г. Две години след смъртта и В. живял сам. М. и С. живеели на ул.“***“, близо до В., но от
много години били в И.. С. се разболял и повече не отишъл в И.. В. имал средства, бил
пенсионер, имал и спестявания, нямал нужда от пари, през 2014г. искал да и даде голяма сума,
но тя нямала нужда и не ги взела. В. сам се издържал, С. живеел при него, а В. пазарял всичко.
И. живеела в чужбина, но ходела при В. всяко лято преди да я изгони леля и. След смъртта на
баба си И. посетила баща си и видяла някакви съмнителни хапчета. В. й споделил, че му дават
хапчета, от които му става лошо. И. искала да го заведе на лекар.
Свидетелят Р.Г.И. споделя, че живеел в Г. от 2009г, имал къща в с. П., идвал си всяко
лято. Посещавал В., водел и И.. Докато била жива майка му на В., той живеел с нея в
апартамента. М. и С. били в И.. През 2012г. свидетелят придружил И. до апартамента, но не
слязъл от колата. Тогава леля й я изгонила защото искала да види някакви хапчета, които
нямали надпис, така му казала И.. След 2012г. леля и не и позволявала да ходи при баща си. До
2014т. на В. му нямало нищо, а после свидетелят имал чувството, че В. не го познава. След
смъртта на майка си В. бил в нормално състояние, сам се грижел за себе си, изкарвал пари, през
2014г. предлагал пари на майката на ищцата, нямал нужда да продава апартамента, сам се
издържал. Бабата приживе казвала, че като умре апартамента остава на В., а след като почине
В. - на И..
Според св.Е.С.К., В. живеел с родителите си в апартамента по ул.”***” в гр.Добрич,
близо до магазин „Томи“ повече от 30 години. Свидетелката живеела бизо до тях, по два пъти в
месеца ги посещавала. Познавала бегло дъщерята на В., била малка, когато с майка си заминала
за Г.. В. помагал на дъщеря си, но след като тя го излъгала, че ще учи висше образование в
България си развалили отношенията. И. не е идвала нито на смъртта на баба си, нито на баща
си. Идвала в България с един сърбин още когато баба и била още жива. Като дошла втория
път,четири- пет години след съмъртта на баба и, имала разправии с баща си. Мъжът на
свидетелката и споделил, че е видял И. да слиза от колата със сърбина и задърпала баща си до
го качи в колата да го води на лекар, а той тогава не бил болен. Минали по-малко от три месеца
и В. се разболял, влязъл в болницата. М. си дошла от И. да го гледа, защото съпругът и С. не
можел сам да го гледа. Взели още една жена да им помага. М. около 17-18 години работила в
чужбина. След като починала майката на В., тогава С. дошъл в апартамента му да
8
съжителстват, защото В. го било страх от дъщеря му. И. искала от баща си апартамента и част
от земята. В. казвал, че иска да се откаже от дъщеря си чрез държавен вестник, защото била
алчна и само искала. С. се нанесъл при В. поне 2-3години преди В. да се разболее. Като се
върнала от И. и М. се установила в апартамента. В. бил близък със сестра си. Боледувал 3-
4месеца, бил на легло, в болницата М. и С. го гледали. Според свидетелката финасово В.
трабвало да е бил добре. Към 2011г. В. работел в А., имал доходи, бил голям специалист по ел.
инсталациите на колите и си изкарвал допълнителни доходи. Той работил до 2015г., до
пенсионирането си.
Свидетелят Д.Д. познавал В. повече от 30 години, израснал и работил в същия квартал.
В. им оправял колелетата, а в последствие колите. Твърди да знае да е бил добър
електротехник, правил ремонт на моторетки, на коли. След смъртта на майка си отначало
живеел сам, после съпругът на М. от къщата отишъл да живее при него в апартамента за да си
помагат в чистенето, в готвенето. М. по това време не била в България, тя дълго време
работила в И.. Идвала си по веднъж в годината. После В. се разболял и М. се върнала от И..
Свидетелят не знаел, че В. има дъщеря, разбрал в последствие по повод инцидент до магазина
на ул. „***”, случил се преди около десет години. В. и други хора стояли пред магазина на по
бира. Една жена хванала В. за ръката, започнала да го дърпа и му скъсала ръкава на якето.
Искала да го води на лекар. След време Д. разбрал, че това била дъщерята на В..
Според свидетелката В.С.Т. отношенията между В. и И. се влошили след смъртта на
майка му, баба и на свидетелката, на ***г., с която В. живеел в процесния апратамент, по
причина на претенциите на И. за наследството и. От вуйчо си свидетелката разбрала, че И.
дошла м.септември 2011г. с някакъв сърбин, намерила баща си пред магазина, където всяка
сеутрин си пиел кафето, опитали се да го отвлекат, хората от магазина го спасили. И. била
преценила, че баща й не е добре и искала да го води на лекал. Той действително имал нужда от
лекар след инцидента, бил изплашен. Много дълго време, месеци, не излизал навън. Казвал, че
вижда колата на И. отвън да обикаля. Свидетелката го посещавала както преди, така и след
инцидента. Майката на свидетлката била от 15 години в И. и още когато тръгвала помолила
свидетелката да обгрижва вуйчо си и баба си. Живеели на една улица. След инцидента вуйчо и
я помолил родителите на свидетелката да останат при него, защото се чувствал застрашен от
дъщеря си, която била агресивна спрямо него и спрямо леля си. Бащата на свидетелката се
разболял и се върнал от И. преди да почине баба и. Майка и се върнала от И. за смъртта на баба
и и заминала пак след Нова година. Свиделката знае и за друг случай на агресивно поведение
на И., когато със същия мъж посетила дома на баща си и чукала на вратата. Тогава С. бил там,
но В. помолил да не отварят вратата. Детето на свидетелката също било там и се изплашило
много, като извикало полиция. Свидетелката също подала сигнал и дошла в апартамента.
Тогава В. споделил на свидетелката, че иска да се откаже от И. чрез държавен вестник, а
полицаите му дали съвет да си намери адвокат. След този случай И. преустановила контактите
с баща си. След този инцидент С. и М. останали при В., а по-късно, след процесната сделка М.
заминала отново за И.. Тя си идвала по един път през годината. В последствие свидетелката
придружила вуйчо си за консултация с адвокат М.. Адвокатът консултирал В., че единственият
9
начин е да лиши дъщеря си от наследство е да прехвърли имотите си. В. сам проявил желание
да препише всичко на сестра си, родителите и си имали дом, не били претендирали за
имуществото му. Свидетелката знае страните да са се разплатили както са се уговорили.
Предаването на сумата от 9 000лева станало в дома на В., М. имала парите в брой, вуйчо и си
имал един метален шкаф и там си ги заключил, не казал да му се дължи нещо. Когато В.
прехвърлил апартамента, той живеел със С., но нямал нужда от грижи, не е бил лежащо болен.
С. живеел при В. по желание на последния. Финансово В. бил подпомаган от сестра си.
Последната изпращала пари на свидетелката, която плащала сметките за ток и вода, данъци.
Остатъкът от тези пари свидетелката предоставяла на баща си и вуйчо си за други нужди.
Доколкото възмездните сделки и в частност продажбата е каузална сделка, то следва да
се съобразява при преценката на действителността й целта, а тя най-често е свързана с
удовлетворяване на допустим от закона интерес за страните. Преценката дали
нееквивалентността е значителна следва да се извършва именно при съобразяване на
преследваната от страните цел[1]удовлетворяване на значим допустим от закона интерес
/решение №119/22.03.2011 г. по гр.д.№485/2011 г. на І г.о.,ГК на ВКС/.
В случая съвкупната преценка на доказателства създават убеждение, че преследваната
от продавача цел не е била да се обогати от продажбата като реализира най-високата продажна
цена, нито преследваната от купувача цел е била да придобие имущество на възможно най-
ниската цена. Между В.С.В. и сестра му М.С. са съществували отношения на близост и
доверие, семейна взаимопомощ, съвместно посрещане на финансови задължения и други
житейски нужди. След смъртта на майка си, с която е живял повече от 30 години, В.С.В. е
станал част от семейство на сестра си, на чиято подкрепа е разчитал, бил е дистанциран от
дъщеря си поради поведението и. На добрите взаимоотношения между страните по сделката се
дължи и уговорката за прехвърляне на голата собственост.
В този смисъл не се констатира нееквивалентност на престациите по процесния договор
за продажба поради несъвместимо с общоприетите житейски норми за справедливост и
добросъвестност разминаване между уговорена и действителна пазарна цена, респ. не може да
се приеме,че сделката е сключена в противоречие на добите нрави и е нищожна. Искът на
основание чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
С оглед предявеното основание за неизпълнение на сключения договор-
неплащане на цената, неоснователен е и следва да бъде отхвърлен и искът по
чл.87 ал.3 от ЗЗД. Нотариалният акт за покупко-продажба на недвижим имот
материализира удостоверителните изявления на нотариалния орган и
изявленията на страните по договора. В частта, съдържаща изявленията на
страните за плащането и получаването на цената, нотариалният акт е частен
свидетелстващ документ. Той материализира удостоверителното изявление на
своя издател за даден факт - плащането на цената, и има характер на разписка за
плащане /реш.№.403/10.01.2012г. по г.д.№ 1543/2010г. на ВКС, ІІІ ГО, реш.
10
№.402/17.01.2012г. по г.д.№.449/2011г. на ВКС, ІІІ ГО, реш. №.173/27.07.2010г.
по г.д.№.5166/2008г. на ВКС, ІV ГО и др./. Доказателствена стойност на
нотариалния акт в частта на плащане на цената в случая не е опровергана от
ищцата. Вън от това правото да се развали процесният договор по съдебен ред е
погасено с изтичане на петгодишен давност срок /чл.87, ал.5 от ЗЗД/, с начало
момента, в който правото на разваляне може да бъде осъществено,т.е. от
момента на неизпълнение на задължението. Доколкото от съдържанието на
процесния нотариален акт и от други доказателства по делото не се установява
между страните по сделката да е уговорен друг срок за изпълнение, следва да се
приеме, че задължението за заплащане на продажната цена е следвало да бъде
изпълнено в деня на изповядване на сделката-20.12.2011г. Петгодишният срок за
упражняване правото на разваляне по съдебен ред е изтекъл на 20.12.2016г.
Исковата молба е подадена в съда на 25.10.2019 г.,т.е. след изтичане на срока по
чл.87, ал.5 от ЗЗД. Евентуалният иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД е неоснователен и
подлежи на отхвърляне.
По изложените съображения обжалваното първоинстанционно решение е
правилно и законосъобразно, което следва да бъде потвърдено с препращане
към мотивите на същото по реда на чл. 272 ГПК.
С оглед изхода от делото пред въззвината инстанция право на разноски на
основание чл.78, ал.3 от ГПК има въззиваемата страна, но същата не е
удостоверила извършването на разходи във въззивното производство,
респ.отгоорност за разноски не следва да се разпределя..
С оглед гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260544/13.10.2021 г. по гр.д.№ 3881/2019 г. на
РС-Добрич .
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на основание чл280,
от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
11
1._______________________
2._______________________
12