Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ……….2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV
„В“
въззивен състав, в
публично заседание на седми юни през
две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА
ЧОЛЕВА
ВЕЛИЗАР КОСТАДИНОВ
при секретаря МАРИАНА РУЖИНА, като разгледа
докладваното от мл. съдия КОСТАДИНОВ гр. дело № 14 871 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№
5141312 от 28.09.2017 г. на ищеца „П.“ ООД срещу Решение № 201834 от 25.08.2017
г. по гр.д. № 19550 по описа за 2016 г. на СРС, II ГО, 52 състав, с което е отхвърлен
изцяло предявеният от ищцовото дружество „П.“ ООД срещу ЗД „Б.В.И.Г.“ АД
осъдителен иск с правно основание чл.229 от КЗ (отм.) за сумата от 8529.77 евро, представляваща
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Отговорност на
превозвача при международен превоз на товари“, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаването на исковата молба – 20.01.2016 г. до
окончателното й плащане.
С решението ищецът „П.“ ООД е осъден
да заплати на ответника ЗД „Б.В.И.Г.“ АД на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК
сумата от 300.00 лева, представляваща сторените в производството разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Във въззивната жалба на ищцовото
дружество „П.“ ООД се инвокират съображения за допуснати от първоинстанционният
съд процесуални нарушения на съдопроизводствените правила на ГПК. Релевира се
довод, че извършените от ищеца „П.“ ООД доказателствени искания със становищата
му отпреди 05.04.2017 г. и 03.05.2017 г. неправилно съдът не ги е уважил, без
да са били изложени мотиви. Поддържа се, че доказателствените искания от
ищцовото дружество, релевирани във връзка с оспорвания на ответника ЗД „Б.В.И.Г.“
АД, са били своевременно заявени. Сочи се, че съдът е следвало да се произнесе
по тях още в първото по делото съдебно заседание, преди доклада по делото, но
първоинстанционният съд, обаче не ги е бил допуснал без да изложи мотиви за
това. Счита се, че обжалваното съдебно решение е постановено при съществени
процесуални нарушения и следва да бъде отменено, тъй като определенията по чл.159
от ГПК не подлежат на обжалване и единствената възможност да се установи
тяхната правилност е при обжалване пред съответната контролна инстанция.
Мотивира се, че липсата на мотиви препятствала възможността да се упражни
контрол за законосъобразност на постановеното определение по доказателствата на
ищеца „П.“ ООД, а оттук – и спрямо крайният съдебен акт. Излага се, че е
останала неясна волята на съда, поради какви причини са оставени без уважение
доказателствените искания на ищцовото дружество. Сочи се, че по исканията на
ищеца „П.“ ООД същият би имал възможността да проведе главно и пълно доказване
на правно-релавантните предпоставки на спорното материално право. На следващо
място, инвокира се, че съдът е допуснал и друго процесуално нарушение, свързано
с постановеното от него решение извън срока по чл.235, ал.5 от ГПК, а именно
след около четири месеца след датата на последното съдебно заседание от
25.08.2017 г. Заявява се, че след подадена молба за бавност на основание чл.255
от ГПК още в хода на приложението на чл.131 от ГПК делото неоснователно се е
било забавило с половин година. Инвокират се също така във въззивната жалба на
ищеца „П.“ ООД и доводи за неправилност на постановеното от СРС решение, като
се мотивира, че съдът неправилно е приел, че ищецът представя само единствено
водената между него и възложителя на превоза короспонденция, както и
уведомление за настъпилото събитие по електронен път. В тази насока се заявява,
че са неправилни изводите на първоинстанционният съд, че не са ангажирани
доказателства от ищеца „П.“ ООД, доколкото от представените такива се
установявали наличие на дадени задължителни предписания на съответните
компетентни органи за препакетиране на част от превозния товар и за унищожаване
на друга част от него. Извършва се позоваване на писмо от спедитора „ЛКВ В.“ от
02.11.2015 г., което е представено в заверен превод на български език, че
получателят на стоката отказва да приеме стоката, поради липсата на гаранция за
безопасността на храните. Заявява се, че са били инвокирани искания за събиране
на гласни доказателствени средства за установяване на настъпилото
застрахователно събитие, за отстраняване от ищеца „П.“ ООД на предизвиканите от
него последици и извършените по превоза през м.10.2015 г. действия. Сочи се, че
по делото са налице своевременни искания на ищеца „П.“ ООД за представяне на
писмени доказателства – заявка и поръчка за превоз с превод на български език,
като съдът не е бил дал възможност на страната да представи вторият документ.
Релевира се, че съдът е допуснал противоречие в мотивите на първоинстанционното
решение относно крайният му извод, че ищцовото дружество „П.“ ООД недоказвало
настъпило застрахователно събитие. По – нататък се сочи, че обжалваното
първоинстанционно решение се явява в разрез с нормативното приложение на
материалния закон – КЗ и Конвенцията CMR. Поддържа се, че съдът не обсъдил и
неправилно не е кредитирал представените доказателства. Заявява се, че са правилни изводите на
първоинстанционният съда в частта на изложените съображения, свързани с
приложението на чл.17, т.2 от Конвенцията CMR, поради което неправилно ответника
ЗД „Б.В.И.Г.“ АД приема, че има наличие на хипотеза на изключен риск на
отговорността му по сключения между страните застрахователен договор. Твърди
се, че е налице неизпълнение на задълженията на застрахователя по
застрахователния договор и неизплащане на дължимата сума по застрахователното
събитие. Сочи се, че при застраховка „Отговорност на превозвача“
застрахователят приемал да покрие рисковете, които могат да причинят цялостна
или частична липса или повреда на превозваните стоки с товарен автомобил,
собственост на застрахования, съгласно законово определената му отговорност,
като превозвач, по нормалния курс на превоза. По тези съображения, и с оглед
приложението на Конвенцията CMR, съдът следвало да приеме, че ответникът ЗД „Б.В.И.Г.“
АД се явявал задължен да заплати на ищеца „П.“ ООД за настъпилото
застрахователно събитие сторените разходи от застрахования във връзка с
претенциите за обезщетение. Сочи се, че в настоящият случай липсвали фактори,
които да изключват покритие на застраховката, както и че е останала необорена
презумпцията за отговорността на превозвача за повреда или липса на стоката. В
заключение се заявява, с оглед константната съдебна практика на ВКС, че ищецът
„П.“ ООД доказвал в съответствие с приложението на чл.154 от ГПК, че
застрахователят ЗД „Б.В.И.Г.“ АД неправилно е издал отказ за изплащане на
застрахователно правоотношение. В този смисъл, предявява се искане към
въззивната инстанция за отмяната на постановеното първоинстанционно решение и
за връщането на делото на СРС за ново разглеждане или евентуално спорът да бъде
разгледан по същество, като обжалваният съдебен акт бъде отменен изцяло като
неправилен и незаконосъобразен. Не се
заявяват доказателствени искания. Не се претендират разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК
ответникът ЗД „Б.В.И.Г.“ АД е депозирал писмен отговор на жалбата на ищеца „П.“
ООД, като счита същата за неоснователна, а постановеното решение от СРС – за
правилно и законосъобразно като постановено в съответствие с представените по
делото доказателства и приложимият към предмета на производството материален
закон. Не се заявяват доказателствени
искания. Претендират се разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият
съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
За да се произнесе по правилността и
законосъобразността на първоинстанционното решение, настоящата въззивна
инстанция излага следните съображения:
Предявен е осъдителен иск с правно
основание чл.229 от КЗ (отм.), уточнен в хода на въззивното производство,
от ищеца П. ЕООД срещу ответника ЗД „Б.В.И.Г.“ АД за заплащане на
застрахователно обезщетение по силата на договор за застраховка „Отговорност на
превозвача при международен превоз на товари“ от 04.08.2015 г. във връзка с
настъпили имуществени щети от застрахователно събитие от 02.10.2015 г. на
превозван с товарен автомобил с рег. № *******и полуремарке с рег.№ *******– 30
палета по 2690 кашона с общо тегло 8068.40 кг хлебчета за сандвичи, за сумата от 8529.77 евро с левова равностойност от 16 682.39 лева,
включваща стойността на повредената част от превозваната стока в размер на
4584.05 британски лири и стойността на 1507.00 британски лири за извършени
допълнителни разходи за препакетиране на незасегната стока, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаването на исковата молба –
20.01.2016 г. до окончателното й плащане.
В исковата молба на ищеца „П.“ ОДО са
изложени твърдения, че по време на извършване на международен превоз с товарен
автомобил № *******и полуремарке с рег.№ *******, собственост на ищцовото
дружество, на 02.10.2015г., в 02.00 часа местно време на пристанището в
гр.Кале, Франция е установено проникване на неизвестни физически лица в
товарното ремарке на товарният автомобил, при което били причинени щети на
стоките в него. Твърди се, че превозното средство пътувало от Германия към
Великобритания в изпълнение на заявка от австрийски спедитор „ЛКВ В.“ за превоз
на 30 палета с по 2690 кашона с общо тегло 8068.40 кг хлебчета за сандвичи. Релевира се в исковата молба, че курсът се е
изпълнявал по международна товарителница № 2392 от 30.09.2015г., като камионът
се е движил към пристанището в гр.Кале, Франция, с цел прикачване на ферибот за
Великобритания с крайна точка гр.Дувър. Твърди се, че след преминаване на
товарният автомобил през скенер и при извършената проверка са били открити от
служители на пристанищната полиция множество лица, криещи се в ремаркето на
автомобила. Сочи се, че в резултат на проверката, от вътрешността на товареното
ремарке с рег.№ ******* са били изведени 8 (осем) души физически лица –
нелегални емигранти. Излага се твърдение, че тези лица, докато се криели в
товарното ремарке, с което е била превозваната стока, същите при опита си да се
скрият, причинили щети на хлебчетата – една част от стоката станала изцяло негодна
за употреба и била изхвърлена, а друга – препакетирана и натоварена обратно. Твърди
се, че изхвърлянето и препакетирането на стоката било извършено от ищеца „П.“
ООД след уведомяване на товародателя на същата и след получени от него указания
за разтоварване, преопаковане и натоварване на стоката, при което негодната
такава следвало да се унищожи, а останалата – да се препакетира и сертифицира
със съответен сертификат за хранителна годност. Излага се, че стойността на
изцяло унищожената стока, включваща 1190 броя касетки с хлебчета за сандвичи се
равнявала на 4584.95 британски лири, а разходите по преопаковането и
сертифицирането на останалата неповредена стока – 1500 броя касети с хлебчата
за сандвичи е била в размер на 1507.00 британски лири. Твърди се, че общата
стойност на повредените стоки и допълнителните разходи по преопаковането и
сертифицирането на незасегнатите такива е в размер на 6109.05 британски лири
или с равностойност на сумата от 8529.57 евро. Релевира се твърдение, че за
последната стойност от спедитора „ЛКВ В.“, Австрия е била издадена фактура №
521411 от 09.11.2015 г., при което сумата по нея в размер на 8529.57 евро е
била удържана от вземане на ищеца „П.“ ООД към посочения спедитор чрез
прихващане от спедиторската фирма, съгласно авизо за плащане от 30.11.2015 г.
Твърди се, че за настъпилото застрахователно събитие ищецът „П.“ ООД е бил
сключил с ответника ЗД „Б.В.И.Г.“ АД
застрахователна полица под № 3440151300000008 „Отговорност на превозвача на
товари по шосе“, съгласно Конвенцията за международен превоз на товари CMR със срок на покритие от 01.09.2015
г. до 31.08.2016 г. Твърди се, че превозваният на 02.10.2015 г. товар с товарен
автомобил № *******и полуремарке с рег.№ *******, собственост на ищцовото
дружество, е бил застрахован за риск „основно покритие А“, което според Общите
условия на застрахователя представлявало 8.33 разчетни единици (SDR) на килограм липсващо бруто тегло
или стойността на товара, съгласно търговската фактура, което от двете е
по-малко и е с територия на валидност в Европа. Твърди се, е след настъпването
на застрахователното събитие, ищецът „П.“ ООД уведомил с уведомление – щета
ответника ЗД „Б.В.И.Г.“ АД. Излага се,
че до застрахователното дружество била изпратена информация за описание на
събитието от шофьора на камиона – К.Д.с приложение на любителски фотографски
снимки на стоката. Твърди се, че е бил поискан от ответника ЗД „Б.В.И.Г.“ АД изпращането на авариен
комисар за извършване на оглед, но такъв не е бил изпратен. Релевира се, че след осъществена
кореспонденция по имейл, ответникът ЗД „Б.В.И.Г.“
АД уведомил ищеца „П.“ ООД, че отказва да заплати застрахователно обезщетение в
претендираният размер, позовавайки се на чл.17, т.2 от Конвенцията за
международен превоз на товари CMR.
Твърди се, че отказът на застрахователя да заплати обезщетение е неправилен,
доколкото същият се позовава на чл.17, т.2 от Конвенцията, приемайки, че
застрахователното събитие от 02.10.2015 г. е изключение от тази разпоредба и
доколкото са се били проявили обстоятелства, които превозвачът не е могъл да
избегне и последиците от които не е могъл да преодолее. Излагат се доводи, че ответникът
ЗД „Б.В.И.Г.“ АД се явявал задължен да заплати на ищеца „П.“ ООД за настъпилото
застрахователно събитие сторените разходи от застрахования във връзка с
претенциите за обезщетение. Сочи се, че в настоящият случай липсвали фактори,
които да изключват покритие на застраховката, както и че е останала необорена
презумпцията за отговорността на превозвача за повреда или липса на стоката.
Предявява се искане за уважаване на предявената искова претенция. Релевират се
доказателствени искания за приемане на представените писмени доказателства и
претенция за разноски.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника ЗД
„Б.В.И.Г.“ АД е постъпил отговор на
исковата молба. С него претенцията на ищеца „П.“ ООД се оспорва с подробни
съображения по основание и размер. Заявява се, че не е настъпило застрахователно
събитие на 02.10.2015 г. и че такова не се доказва с приложените към исковата
молба писмени доказателства. Твърди се, че след като ищецът „П.“ ООД не
доказвало да има наличие на застрахователно събитие от твърдяната дата, то и
недоказани оставали и твърдените като настъпили от събитието вреди. Излага се,
че самото навлизане на нелегални емигранти в товарното ремерке на товарния
автомобил не обуславя настъпването на вреда, доколкото ищцовото дружество „П.“
ООД излагало твърдения за навлизане на физически лица в товарния отсек на
ремаркето, което предполагало действие на трето лице, а не на превозвача или
негови служители. Извършва се позоваване от ответника ЗД „Б.В.И.Г.“ АД на
разпоредбата на чл.17, ал. 2 от Конвенцията за международен превоз на товари CMR. Оспорва се твърдението на ищеца „П.“
ООД, че същият е извършил превоза от 02.10.2015 г., доколкото липсвали
представени рекламации, а от друга страна не се доказвала твърдяната загуба или
повреда на товара. В отговора на исковата молба ответникът ЗД „Б.В.И.Г.“ АД
оспорва също така и твърдяното прихващане, от което се извеждало качество на
страна на ищцовото дружество „П.“ ООД. Извършва се позоваване на чл.2.11 и
чл.2.12 от ОУ, според които са налице основания за освобождаване от отговорност
на ответника ЗД „Б.В.И.Г.“ АД и доколкото ищецът „П.“ ООД с действията си е
нарушил задълженията си по застрахователния договор да не признава или
удовлетворява предявени пред него претенции, без съгласието на застрахователя
по застрахователния договор. Предявява се искане за отхвърляне на исковата
претенция като неоснователна. Претендират се разноски.
Не се спори от страните и
доказателствата по делото се установява, че същите са обвързани от валиден
застрахователен договор по застрахователна полица под № 3440151300000008 от
04.08.2015 г. „Отговорност на превозвача на товари по шосе“, съгласно
Конвенцията за международен превоз на товари CMR със срок на покритие от 01.09.2015
г. до 31.08.2016 г., като застрахованото моторно превозно средство е товарен
автомобил № *******и полуремарке с рег.№ ******* 30.
На л.13 е от делото е приложена международна
товарителница от 30.09.2015 г. в оригинал на немски и със заверен превод на
български език, според която ищецът „П.“ ООД като превозвач следвало да превози
с товарен автомобил № *******и полуремарке с рег.№ ******* 30 броя пелети със
стока с количество от 8766 кг. от товарен пункт – В., Г. с изпращач LOGI-K GmbH на 30.09.2015 г. до разтоварен пункт – Улвърхамптън,
Великобритания с получател C.L.
на 06.10.2015 г.
Не се спори от страните, че превозваната стока
от ищеца „П.“ ООД е била хлебчета за сандвичи и че превозът е бил възложен на
ищцовото дружество за изпълнение от спедитора „ЛКВ В.“, Австрия.
В писмено уведомление по имейл от
шофьора на товарният автомобил № *******– К.Д.от 04.10.2015 г. до ищеца „П.“
ООД, което след това е било препратено на 05.10.2015 г. към ответника ЗД „Б.В.И.Г.“
АД се сочи, че на 02.10.2015 г. при
превозването от „П.“ ООД с товарен автомобил № *******и полуремарке с рег.№ *******
хранителна стока – хлебчета за сандвичи, наредена в кашони и поставени в
палета, са били открити при извършена проверка със скенер от служителите на
пристанищната полиция в гр.Кале, Франция физически лица – емигранти в
полуремаркето. В писменото уведомление се посочва, че въпросният товарен
автомобил с ремаркето към него били вкарани в специални хале, където криещите в
ремаркето осем лица били изведени след около 30-40 минути. Отразено е, че
полицаите при проверката също са ходели върху товара и била издадена бележка,
че композицията на товара е била проверка от френските полицаи. След този
момент, шофьора на товара – К.Д.бил изпратен с камиона и ремаркето да се качи
на ферибота за Великобританция, като на същия не му било разрешено от френските
полицаи да провери какво е състоянието на товара, а от друга страна зад
движещият се товарен автомобил се движило друго моторно превозно средство.
Посочва се в това писмено уведомление, че шофьорът на товарният автомобил, след
като пристигнал по тъмно във Великобритания, изчакал да стане светло, като
същият извършил любителски фотографски снимки на засегната стока. Според тези
снимки се виждало почти всички кашони от най-горните редове, че са смачкани и
разкъсани, и че около средата на ремаркето е била направена дупка чрез
изваждането на 3-4 палета, в което освободено място се скрили въпросните
емигранти. Отразено е, че изкараните
кашони от тези палета са били смачкани, разкъсани и разхвърляни върху другите.
Също така в уведомлението на К.Д.се посочва, че същият е уведомил за събитието
своя товародател и застрахователя, като последният му бил заявил да напише
настоящото уведомление, а товародателя да изпрати официално писмо за претенцията
си за повредената стока. При необходимост, ако товародателят желаел,
застрахователят можел да изпрати авариен комисар. Според уведомлението на К.Д.,
същият по указание на товародателя следвало на друг адрес да разтовари,
преопакова и натовари стоката до 05.10.2015 г., като негодната бъде унищожена. В резултат на тази
дейност, на този адрес е следвало да се издаде сертификат за годност на
незасегната стока, която да се счита, че е годна за консумация. К.Д.заявява в
уведомлението си, че при разтоварването преди препакетирането на стоката ще
бъдат направени още снимки. При необходимост същият молел да бъде изпратен
авариен комисар.
Към уведомлението на К.Д., като шофьор
на товарният автомобил № *******са приложени три броя черно – бели снимки на
заснети като засегнати кашони, намиращи се в затворено пространство.
Според два броя писма на LKW W.I.T.AG от 02.10.2015 г. и
09.11.2015 г. до ищеца „П.“ ООД получателят на превозваните от него хлебчета за
сандвичи - C.L., Великобритания, отказвал да ги
получи, поради липсата на гаранция за безопасност на стоките. Според писмото от
02.10.2015г. следвало отговорността за повредите да се поеме от превозвача –
ищец „П.“ ООД, а същият от своя страна да уведоми своя застраховател, ако е
сключил застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“ и за
предприемане на последващи действия. От второто писмо от 09.11.2015 г. ищецът
се уведомявал, че получателят на стоките - C.L., Великобритания предявявал парични
претенции към техният превозвач в размер на 8529.57 евро. За целта била
издадена фактура № 531411 от 09.11.2015 г. за тази стойност, приложена към
писмото от 09.11.2015 г.
В представен банков документ –
извлечение на банковата сметка на LKW W.I.T.AG от 15.11.2015 г. е видно наличие на
отразена информация, че сумата от 8529.57 евро е прихваната от вземания по
други фактури към крайния получател - ищеца „П.“ ООД
Не се спори от страните и от
доказателствата по делото се установява, че ответникът ЗД „Б.В.И.Г.“ АД с писмо
до ищеца „П.“ ООД от 25.11.2015 г.
е
отказал да заплати обезщетение в размер на 8529.77 евро, тъй като процесното
събитие представлявало изключение от общата презумпция по чл.17 от Конвенцията CMR за отговорност на превозвача и че
същият не можел да отговаря за обстоятелства, които не е могъл да избегне и
последиците от които не е могъл да преодолее.
Други доказателствени искания от страна
на ищеца „П.“ ООД не са представени и релевирани, като исканите такива пред СРС
с двете становища от 05.04.2017 г. и 03.05.2017 г. за приемане на представените
писмени доказателства и за събиране на исканите гласни доказателствени средства
и съдебно-счетоводна експертиза, настоящата въззивна инстанция е приела за
преклудирани на основание чл.266, ал.1 от ГПК, като несвоевременно заявени от
страната във въззивното производство и доколкото не са били искани първоначално
с въззивната жалба от 28.09.2017 г.
От правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно
основание чл.229 от КЗ (отм.), като предпоставките на спорното материално право
се обуславят от възникването на следните правно – релевантни обстоятелства –
наличие на валиден застрахователен договор „Отговорност на превозвача на товари
по шосе“, съгласно Конвенцията за международен превоз на товари CMR, в срока на покритието на който да
е настъпил покрит застрахователен риск – застрахователно събитие, проявили се в
резултат от събитието в причинна обусловеност конкретни по размер имуществени
вреди, както и че застрахованият по застрахователното отношение е обезщетил
увреденото лице в размера на претърпените вреди.
За да постанови обжалваното решение,
първоинстанционният съд е приел, че ищецът „П.“ ООД не доказвал на основание
чл.154 от ГПК в условията на пълно и главно доказване наличие на настъпило
застрахователно събитие от 02.10.2015 г. Според изводите на съда, ищцовото
дружество не представяло доказателства, от които да се приеме за безспорно, че
превозваният товар – хлебчета за сандвичи са били увредени по време на
извършвания превоз и че увреждането е предизвикано от проникване в ремаркето на
товарният автомобил на нелегални лица емигранти. Съдът е приел, че ищецът „П.“
ООД чрез съответна съдебно – оценителна експертиза не доказвал и стойността на
твърдените като настъпили имуществени вреди по товара, като от друга страна
липсвали доказателства, от които да може да се направи извод, че съответните
административни органи, имащи отношение към събитието, са издали на ищеца „П.“
ООД предписания относно частта на унищожения товар и за препакетирането на
останалата част от него като годна за употреба. Съдът се е произнесъл с
подробни мотиви и по възражението на ответника ЗД „Б.В.И.Г.“ АД, основано на
чл.17, т.2 от Конвенцията CMR,
приемайки че същото е неоснователно, тъй като ответното дружество не е
противопоставило доказателства, че превозвачът на стоката по обстоятелства,
които не е могъл да избегне и последиците, от които не е могъл да преодолее, не
следва да носи отговорност.
Настоящата инстанция споделя изводите на
първоинстанционният съд като правилни и законосъобразни, и съответно кореспондиращи
на материалният закон и събраните по делото доказателства, поставени в основата
на изводите на решаващият съд. На основание чл.272 от ГПК съдът препраща към
мотивите на първоинстанционното решение, поради което фактически и правните
съждения на СРС следва да се считат за неизменна част от мотивите на настоящото
решение.
За пълнота на
изложението, настоящата въззивна инстанция намира, че с оглед разпоредбата
на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване на
фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива,
се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване, като при
липсата на доказателства, установяващи осъществяването на факт извън всякакво
съмнение, съдът в приложение на неблагоприятните последици на доказателствената
тежест, е длъжен да приеме, че фактът не е осъществен.
Отчитайки този правен извод, настоящият
съдебен състав приема, че ищецът „П.“ ООД не доказва в съответствие с
разпоредбата на чл.154 от ГПК на база представените от него писмени
доказателства, че на 02.10.2015 г. е настъпило застрахователно събитие в
пристанището на гр.Кале, Франция, по начина твърдян в исковата молба и че
нелегални емигранти са влезли в полуремаркето с рег.№ ******* на товарния автомобил
с рег. №******, при което те са причинили щетите по засегнатите палети с кашони
с хлебчета за сандвичи. Освен това, настоящата инстанция не може да приеме за
доказано на база на уведомлението на шофьора на товарния автомобил – К.Д.от
04.10.2015 г., препратено по имейл към ответника ЗД „Б.В.И.Г.“ АД на 05.10.2015
г., че е настъпило описаното от ищеца „П.“ ООД застрахователно събитие. Това
писмено уведомление е по правната си природа частен свидетелстващ документ,
ползващ се само с формална доказателствена сила, и обективиращ твърдения за
настъпили за ищеца „П.“ ООД изгодни факти. Проверката и установеността на
описаните в уведомлението на шофьора К.Д.изявления за благоприятни факти е
изисквало потвърждаване на същите в съответна доказателствена основа. Такава по
делото липсва и не е ангажирана своевременно. Липсват събрани пред двете
инстанции в тази насока гласни доказателствени средства относно твърдяното като
настъпило застрахователно събитие, като от друга страна не са налице
представени писмени доказателства от съответните компетентни власти, имащи
отношение към случая, а именно че на 02.10.2015 г. е била извършена проверка
на полуремаркето с рег.№ ******* на
товарния автомобил с рег. №******, че са били установени нелегални физически
лица – емигранти в товарния отсек на ремаркето и че са били нанесени от тях
щети по стоките, намиращи се в полуремаркето с рег.№ ******* на моторното
превозно средство. Липсват приложени например протоколи за оглед, както и
евентуално издадени административни предписания на компетентните държавни
органи за предприети действия по
сертифицирането на годната част от стоката, спрямо изискванията за безопасност
на храните. Приложените към уведомлението на шофьора К.Д.три броя снимки също
не са годно доказателство, които сами по себе си да установяват, че е настъпило
застрахователното събитие от 02.10.2015 г., че то е били причинено от откритите
в ремаркето на товарният автомобил емигранти и че те са причинили щети по
превозвания от ищеца „П.“ движим товар. Снимките на ищцовото дружество
онагледяват само като последици множество засегнати кашони, подредени един
върху друг, като не е ясно дали в тях е имало хлебчета за сандвичи и дали са
били във въпросното ремарке с рег.№ ******* или друго помещение, доколкото
снимките не визуализират мястото на съхранение на засегнатите кашони.
Настоящата инстанция не споделя
изложените във въззивната жалба на ищеца „П.“ ООД твърдения, че
първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените
правила на ГПК, поради липсата на изложени мотиви, с които е оставил без
уважение доказателствените му искания от двете становища от 05.04.2017 г. и от
03.05.2017 г. При постановяване на съдебен акт по доказателствата, съдът следва
да изложи принципно и съответни мотиви към него. Липсата на такива, обаче, не
се приравнява на съществено процесуално нарушение, доколкото мотивите са
необходими единствено за проверка от контролната инстанция за проследяване на начина,
по който съдът е достигнал до извода дали следва или не да уважи определени
доказателствени искания. Липсата на мотиви към определение по доказателствата
не обуславя като процесуален изхода на спора контролната инстанция да отмени
първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане на
първоинстанционния съд, поради съществено процесуално нарушение. Нарушенията,
свързани със събиране на доказателствата не са съществени и същите са
отстраними от въззивната инстанция, която по правомощия е също инстанция по
фактите. Отмяната на първоинстанционното решение и връщането на делото на
първоинстанционния съд за ново разглеждане се прилага, когато съдът например се
е произнесъл по непредявен иск или не е била надлежно конституирана съответна
страна – необходим другар, която е следвало да участва. В случаите на неуважени
и несъбрани доказателства пред първата инстанция, поради процесуален пропуск на
съда, то същият този пропуск би могъл да бъде отстранен пред въззивната такава,
в случаите на предпоставките на чл.266, ал.3 от ГПК. От друга страна, във
въззивната жалба ищецът „П.“ ООД не е релевирал доказателствени искания и
искане за събиране на доказателства, като въззивната инстанция е приела на
основание чл.266, ал.1 от ГПК с определението си от 07.06.2018 г., че
релевираните такива за събиране на гласни доказателствени средства и за
допускане на исканата експертиза, са преклудирани и несвоевременно заявени,
дори същите да са били своевременно заявени в първоинстанционното производство
в двете становища от 05.04.2017 г. и от 03.05.2017 г. Т.е. поради процесуалната
небрежност на ищеца „П.“ ООД, същият е понесъл пред въззивният съд
неблагоприятните последици на поетапната преклузия, въведена в ГПК с оглед приложението
на чл.266, ал.1 от ГПК и чл.147 от ГПК вр. чл.273 от ГПК.
По
изложените съображения, настоящата инстанция намира, че първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено
изцяло, а въззивната жалба на ищеца „П.“ ООД - бъде оставена без уважение като
неоснователна и недоказана.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред въззивната
инстанция и предвид неоснователността на въззивната жалба на ищеца „П.“ ООД на
същият не се следват разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение,
като сторените такива следва останат за негова сметка. На ответника ЗД „Б.В.И.Г.“
АД се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лева
на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. с Наредбата за заплащане на правната помош.
На
основание чл.280, ал.3 от ГПК решението на въззивният съд е окончателно и не
подлежи на обжалване, тъй като е търговски спор.
Водим от изложеното
СГС,
РЕШИ
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 201834 от 25.08.2017 г. по гр.д. № 19550 по описа за 2016 г. на СРС, II ГО, 52 състав, с което е отхвърлен изцяло
предявеният от „П.“ ООД с ЕИК:******със седалище и адрес на управление *** срещу ЗД „Б.В.И.Г.“ АД с ЕИК:****** със
седалище и адрес на управление *** осъдителен
иск с правно основание чл.229 от КЗ (отм.) за заплащане на застрахователно
обезщетение по силата на договор за застраховка „Отговорност на превозвача при
международен превоз на товари“ от 04.08.2015 г. във връзка с настъпили
имуществени щети от застрахователно събитие от 02.10.2015 г. на превозван с
товарен автомобил с рег. № *******и полуремарке с рег.№ *******– 30 палета по
2690 броя кашона с общо тегло 8068.40 кг хлебчета за сандвичи, за сумата от 8529.77 евро с левова равностойност от 16 682.39 лева,
включваща стойността на повредената част от превозваната стока в размер на
4584.05 британски лири и стойността на 1507.00 британски лири за извършени
допълнителни разходи за препакетиране на незасегната стока, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаването на исковата молба –
20.01.2016 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА „П.“ ООД с ЕИК:******със седалище и
адрес на управление *** да заплати на ЗД
„Б.В.И.Г.“ АД с ЕИК:****** със седалище и адрес на управление *** на
основание чл.78, ал.8 от ГПК сумата от 300.00
лева, представляваща сторените във въззивната инстанция разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1
2.