Решение по дело №543/2019 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 430
Дата: 12 ноември 2019 г. (в сила от 20 декември 2019 г.)
Съдия: Йонко Георгиев
Дело: 20195600500543
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 август 2019 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

№ 430                                   12.11.2019 г.                         гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО......................................................................... ………….

на  девети октомври ………………………………две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав :

                                                             Председател: ТОШКА ИВАНОВА              

                                                                    Членове: АННА ПЕТКОВА          

                                                                                    ЙОНКО Г.

Секретар Р* Р*

като разгледа докладваното от чл. съдията Йонко Г.............................................. …….

В.гр. дело № 543............. по описа за 2019 год...................................................................

За да се произнесе взе предвид:

                   

                 Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

                           Обжалва се от П.С.С. решение №54/14.03.2018г.постановено по г.д. №433/2018г. по описа на Районен съд Харманли, с което е признато за установено по отношение на въззивника С.,че С. М* У. *** са собственици на жилище,апартамент, гараж от 18кв.м. и гараж от 19кв. м. както и на две МПС и ремарке и е осъдена да заплати обезщетение,представляващо неоснователно обогатяване от ползването на недвижимия имот и движимите вещи.

                          В жалбата на П.С.С. се правят оплаквания за неправилност,незаконосъобразност и необоснованост. Съдът в мотивите си неправилно е приел,че единствени наследници на А* Ф. са двамата ищци. Не е съобразен факт,че от останалите наследници е било изразено съгласие да ползва недвижимия имот,останал в наследство от А* Г* Ф., с когото са живели на съпружески начала повече от 10 години.Неправилно е възприето от съда,че е ползвала двете МПС,въпреки че не разполагала със свидетелство за правоуправление ,за да осъществи фактическа власт върху същите.Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.

                          В срок  е постъпил писмен отговор от процесуалния  представител на въззивниците С.У. и П.Б.,в който се оспорва жалбата като неоснователна.

                          Хасковският окръжен съд след преценка на събраните по делото доказателства и изводи на първоинстанционния съд приема за установено от фактическа страна.

                          Постановеното от Районен съд Харманли и обжалвано пред настоящата инстанция решение  е допустимо и валидно.С него е уважен предявен от С.У. и П.Б. като наследници на А* Г* Ф.,починал на 15.09.2017г. против П.С.С. иск по чл.108 от ЗС,която се ползва от спорните недивим имот апартамент,два гаража, две моторни превозни средства и туристическо ремарке.

                         Ответника П.С. оспорва иска с аргументи,че повече от 10години е живяла на съпружески начала с починалия А* Г*Ф. и че през това време наследниците и братовчеди на починалия не са предявявали претенции.

                           Безспорно установено в първоинстанционното производство е ,че ищците С.У. и П.Б. са наследници на А* Г* Ф.,починал на 15.09.2017г.,който оставил в наследство апартамент,два гаража,две МПС и туристическо ремарке.

            Не се спори, а и от гласните доказателства се установява,че от около 2005г. ответницата и починалия А*с Ф. са живели заедно,като след смъртта му е останала да живее в жилището,собственост на починалия.При така установената фактическа обстановка крайният извод на съда за основателност на иска по чл.108 от ЗС,предявен от наследниците по отношение на недвижимите имоти, апартамент и два гаража както следва - Жилище/Апартамент/ номер 4, със застроена площ от 81.31 кв.м., находящ се на втори етаж в жилищната сграда на блок 54-4, вход Б ,построен блока върху общински терен на ул.”Р*” №* в гр. С**, състоящ се апартамента от две стаи, хол, кухня,баня и антре, ведно с принадлежащите към този апартамент избено помещение №7 с полезна площ от 5.64 кв.м. и ведно с 3.543 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при граници:за жилището:от изток вход А, от запад-стълбище и апартамент №5, от север -общинско място и от юг-общинско място, а за избеното помещение-от изток вход А, от запад-коридор, от север- избено помещение №3 и от юг-избено помещение №8, който имот е с данъчна оценка в размер на 11 867.20лв., определена от данъчна служба при община Симеоновград.;

- Гараж, застроен на 18 кв.м., находящ се на ул.”Р*”№21, в гр. Си*, при граници: отпред-двор на блок 54-4, отзад- дворни места и отстрани­ гараж на Д* Ш***, който е с данъчна оценка в размер на 1 692.40лв., определена от данъчна служба при община Симеоновград.;

- Гараж, застроен на 19 кв.м., находящ се на ул.”Ц* О*” в гр. С*, с граници: улица „Ц* О*”, двор на бивша казарма и общинско място, който е с данъчна оценка в размер на 1 889.40лв., определена от данъчна служба при община Симеоновград; ползвани от ответветницата се явява правилен и законосъобразен. Обстоятелството,че въззивника е живял на съпружески начала с починалия не лишава наследниците му от правата им за наследяване.По същия начин стои и въпроса с движимите вещи две МПС и туристическо ремарке както следва- Лек автомобил марка „Сеат Толедо” с рег.№ Х ** ВТ, рама **4 и номер на двигател АFТ1**, със застрахователна стойност от 200.00лв., определена от ЗАД”Армеец”;

- Лек автомобил марка „Ауди”А4 с рег.№ Х ** КК, рама WAU**XA 0*** и номер на двигател АFВ**4, със застрахователна стойност от 300.00лв., определена от ЗАД”Армеец”;

и Ремарке, туристическо, за лек автомобил с рег.№ Х **ЕА, с рама №** и с пазарна стойност от 150.00лв.

                Съзнанието на ответницата,че по време на съвместното съжителство с починалия не са проявявани претенции от наследниците не изключва техните права.Крайният извод на първоинстанционния съд  за основателността на иска по чл.108 от ЗС не се опровергава пред настоящата инстанция и от дадените по реда на чл.176 от ГПК обяснения от въззивника С..С оглед уважаване на иска по чл.108 от ЗС,съдът е приел за основателен и доказан и иска по чл.59 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за ползването от страна на ответницата на описаните вещи на наследниците,съобразно приетото заключение на вещото лице.

                        Подробното мотивиране на решението и достигането на крайния извод,който извод съвпада и с извода на въззивната инстанция не налага излагане отново на мотиви,поради което съдът препраща изцяло на основание чл.272 от ГПК към мотивите на първоинстанционния съд,което води до оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на първоинстанционното решение.

                         С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция въззивникът П.С.С. следва да заплати на въззивниците С. М* У.  и П* Ф.Б. адвокатско възнаграждение в размер на 1250лв., съобразно договора за правна защита и съдействие от 28.05.2019г.                         

                        Водим от горното,съдът.

 

                                                             Р  Е  Ш  И:

 

                     Потвърждава решение№54/14.03.2019г.постановено по г.д. №433/2018г. по описа на Районен съд Харманли

                      Осъжда   П.С.С. ЕГН********** да заплати на С. М* У. ЕГН ********** и П* Ф.Б. ЕГН********** *** разноски по делото в размер на 1250лв. адвокатско възнаграждение  

                  Решението  подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

 

Председател:                                                     Членове:1/

 

                                                                                          2/