Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 127/29.01.2024 г.,
гр.Монтана
В името на народа
Административен съд Монтана, в открито съдебно заседание на двадесет
и шести януари две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав :
Председател: Соня Камарашка
Членове: Мария Ницова
Рени Цветанова
при секретар Лазарова и с участието на прокурора Александрова
разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 9/2024
г.
по описа на Административен съд Монтана
Производството по делото
е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от Г. ***, чрез пълномощника адв.Г.Г., против решение № 100/22.12.2023 г., постановено по АНД № 20231610200191/2023 г. по описа на РС Берковица, с което е изменил наказателно постановление № 21-0243-000247/11.03.2021 г., издадено от началник РУ към ОД на МВР Монтана, РУ Берковица, с което на касатора е наложено административно наказание за нарушение на чл. 103 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от същия закон - глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца, като намалил глобата на 50 лева, а лишаване от право да управлява МПС на един месец.
В жалбата и в с.з. пълномощникът на касатора твърди, че съдебният акт на въззивната инстанция е неправилен и необоснован. Излага твърдения, че решението е необосновано, допуснати са съществени нарушения на съдопроизводствените правила, „За да се произнесе с обжалваното решение PC Берковица не е взел предвид изтъкнатите в жалбата ни доводи, както и не е обсъдил събраните по делото доказателства в смисъла в които са събрани, което е довело до неправилни изводи и постановяването на неправилно решение. Не кредитирането на гласните доказателства - показанията на св. Д. Димитров, събрани в съдебно заседание, като дадени от лице - свидетел при заинтересованост според съда, на фона на пълното кредитиране на констатациите описани в АУАН, при все, че доказателствената му сила е оборена с категорично възражение при съставянето му и по-късно с мотивирано такова в срока по чл. 44(1) от ЗАНН. като свидетелите на АНО не са се явили в с.з. да установят изложените в АУАН обстоятелства, без този факт да бъде взет предвид от съда, намирам за нарушение на съдопроизводствените правила.“. Моли решението на въззивния съд да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се отмени издаденото наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба не се явява, пълномощникът юрк.Димитрова оспорва жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да бъде оставено в сила.
Настоящият касационен състав на АС Монтана намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Предмет на обжалване пред Районен съд Берковица е било наказателно постановление№ 21-0243-000247/11.03.2021 г., издадено от началник РУ към ОД на МВР Монтана, РУ Берковица, с което на касатора е наложено административно наказание за нарушение на чл. 103 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от същия закон - глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца. Административнонаказателната отговорност на Г. е ангажирана за това, че на 06.03.2021 г. в 18:30 часа в град Берковица, на кръстовището на ул. „Александровска“ и ул. „Митрополит Кирил“, като водач на лек автомобил - „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“, с per. № ВР7076ВТ, собственост на Нанси Недкова Георгиева, с посока на движение от бензиностанция ОМВ към центъра на град Берковица, при разминаване със служебен автомобил „Опел Астра“ и подаден сигнал да спре със стоп палка по образец с надпис МВР от водача на служебния автомобил младши автоконтрольор Тодор Герасимов, не спира плавно на посоченото място, а продължава своето движение като умишлено ускорява управляваното МПС. Водачът е последван и установен непосредствено след това в град Берковица на площад „Свобода“. Поводът за спиране е извършването на явно нарушение на ЗДвП. За което на Г. е съставен АУАН серия GA № 363118/06.03.2021 г. След което на 11.03.2023 г. е издадено оспореното в настоящото производство НП № 21-02436-000247 от началник Ру към ОД на МВР Монтана, РУ Берковица, с което на касатора е наложено административно наказание за нарушение на чл. 103 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от същия закон - глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца.
При така установените факти, от правна страна първоинстанционният съд е приел, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени и издадени от компетентен орган, административно наказателното производство е проведено в сроковете, предвидени в ЗАНН и при спазване на процесуалните правила. Приел е също, че правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на Г., че административнонаказващият орган е дал правилна правна квалификация на деянието, като е посочил правилно и кореспондиращата с нея санкционна норма.
Предвид което касационното възражение за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като „ в решението съдът не е взел предвид изтъкнатите в жалбата ни доводи, както и не е обсъдил събраните по делото доказателства в смисъла в които са събрани, което е довело до неправилни изводи и постановяването на неправилно решение. Не кредитирането на гласните доказателства - показанията на св. Д. Димитров, събрани в съдебно заседание, като дадени от лице - свидетел при заинтересованост според съда, на фона на пълното кредитиране на констатациите описани в АУАН, при все, че доказателствената му сила е оборена с категорично възражение при съставянето му и по-късно с мотивирано такова в срока по чл. 44(1) от ЗАНН. като свидетелите на АНО не са се явили в с.з. да установят изложените в АУАН обстоятелства, без този факт да бъде взет предвид от съда“.
Настоящият съдебен състав намира, че така установеното представлява особено съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като препятства възможността да се установи какво всъщност е нарушило лицето, какво безспорно е установено в съдебното производство и въз основа на установена фактическа обстановка как е формирана действителната воля на съда.В хода на съдебното производство не са установени фактите, т.е. не са събрани доказателства за установяване на обективната истина, което представлява съществено процесуално нарушение на районния съд съгласно чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, доколкото препятства проверката на касационната инстанция, която не може да замести липсващите факти и обстоятелства въз основа на които районния съд е постановил своето решение, това би лишило страните от двуинстанционното разглеждане на административнонаказателното дело. Ето защо това е основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд по отношение на наложеното наказание от обжалваното наказателно постановление.
По тези съображения, касационният състав намира, че жалбата против решението, с която е изменено наказателното постановление за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП, следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия съд за разглеждане от друг състав, който да събере и обсъди всички факти и обстоятелства въз основа на които да постанови своето решение.
Предвид изхода на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде осъществено при новото разглеждане на делото.
Предвид което и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, във вр. с чл. 63 в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 100/22.11.2023 г., постановено по АНД № 20231610200191/2023 г. по описа на РС Берковица,
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС Берковица, като съобрази дадените указания за тълкуване и прилагане на закона.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: