РЕШЕНИЕ
№ 2179
гр. Бургас, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20252120100758 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М. П. П. с ЕГН **********,
адрес: гр. Бургас, ж.к. ****, действаща чрез пълномощника си адвокат П. Х., против
„КРЕДИСИМО“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София –
1463, ****, представлявано от ****, и против „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София – 1463, ****, представлявано от ***, с
която се претендира да бъде установено в отношенията им, че договор за
потребителски кредит № 3079864 от 20.11.2024 г., сключен между ищцата и първия
ответник, както и договор за поръчителство от 20.11.2024 г., сключен между нея и
втория ответник, са нищожни респективно недействителни, поради нарушение на чл.
143 и сл. от ЗЗП и на основание чл. 146 и чл. 148 от ЗЗП, съответно и недействителни
съгласно чл. 22 от ЗПК. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че на 20.11.2024 г. между нея и ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД
е сключен договора за потребителски кредит, с който й предоставен кредит в размер
на 5 000 лв. Съгласно чл. 4, ал. 1 от същия за обезпечаване договора за кредит ищцата
следвало да сключи договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД, като такъв бил сключен на същата дата, по силата на който ищцата
следвало да заплати сумата от 3 448. 77 лв. Излага се, че процесният договор за
потребителски кредит е недействителен на специалните основания, посочени в чл. 22
1
от ЗПК, тъй като ГПР бил в размер надвишаващ допустимия такъв съгласно чл. 19, ал.
4 от ЗПК. Наред с това се сочи, че в ГПР не са включени всички предвидени разходи,
в това число и възнаграждението за поръчителство. Посочва се, че длъжникът има
качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 вр. т. 12 от ДР на Закона за защита на
потребителите, поради което по отношение на представения договор за кредит са
приложими правилата на Закон за потребителския кредит и разпоредбите на чл. 143 -
148 Закона за защита на потребителите. Изложени са подробни съображения за
неравноправност на клаузата на договора, която предвижда поръчителство,
нарушаване на правата на потребителя, предвид свързаността на лицата, като се
развиват подробни доводи в тази насока. Сочи се също така, че договорът за
поръчителство е изначално лишен от съдържание, тъй като фактически не предоставял
никаква услуга в полза на потребителя, като развива подробно съображенията си в
тази насока.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответните дружества.
Ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД е депозирал писмен отговор, с който не се
оспорва съществуването на соченото от ищеца договорно правоотношение с него.
Сочи се също така, че договорът не страда от изложените от ищеца пороци, като ГПР
не надвишал допустимия размер по закон, като при формирането му не следвало да се
добавя и уговореното възнаграждение за поръчителство, поради което и същото не
било включено, тъй като същото дори не било известно нему към момента на
сключване на договора. Твърденията за свързаност между двете дружества сочи, че
нямат отношение към действителността на договора за кредит, като поради това
следвало да се приеме, че само възнаграждението за поръчителство противоречала на
закона и добрите нрави, като това не рефлектирало по отношение на действителността
на договора за кредит.
Наред с това излага, че чистата стойност на главницата по договора за кредит
възлиза на 1 140. 83 лв., която сума била формирана като от усвоената главница в
размер на 6 141. 40 лв. се приспаднели извършените плащания по договора в размер на
5 000. 57 лв., като се предявява насрещен осъдителен иск за нейното заплащане. Също
търси присъждане на разноските по делото.
Ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД оспорва основателността на предявената
искова претенция, независимо, че не оспорва сключването на договора за кредит и
договора за поръчителство. Извън горното сочи, че възнаграждението за
поръчителство има характеристиката на такова, дължимо на лице, което по занятие
предоставя услуги по гарантирани на задълженията на контрагенти, като размерът му
бил съобразен с размера на риска. Наред с това се сочи, че договорът за
поръчителството е отделен такъв, който се сключвал след договора за кредит, поради
което и възнаграждението за поръчителството не следвало да се включва в ГПР, като
2
не бил известен за кредитора разход към момента на сключване на договора, тъй като
не било известно дали длъжникът ще избере сключването му. С горните мотиви се
моли за отхвърлянето на иска за нищожност на договора за поръчителство, както и за
присъждане на направените по делото разноски.
С отговора по насрещния иск се оспорва неговата основателност като се сочи,
че предоставената главница по кредита в размер на 5 000 лв., вече била заплатена,
което и изрично се потвърждавало от кредитора. Същата не дължала с оглед
нищожността на договора други суми, в това число лихви, такси, неустойки и други
разходи по кредита, какъвто безспорно била и търсената застрахователна премия,
която изцяло обслужвала кредита и в частност кредитора.
Предявени искове са с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във вр.
с чл. 143 , чл. 146 и чл. 148 от ЗЗП и чл. 19 и чл. 22 от ЗПК, а насрещния иск е с
правно основание чл. 79, ал.1, предл. 1- во от ЗЗД.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата
факти и обстоятелства, становището на насрещните страни по нея и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно по делото е че между „Кредисимо” ЕАД и ответницата е сключен
договор за потребителски кредит № 3079864 от 20.11.2014 г., по който същата е
получила паричен заем в размер на 5 000 лв. плюс размер на застрахователна премия
от 1 141. 40 лв. Сумата съгласно приложение № 1 към договора е следвало да бъде
върната на 24 броя вноски по с посочен размер, като падежът на първата вноска е на
31.12.2024 г-, а на последната такава на 30.11.2026 г. Посочен е фиксиран лихвен
процент в размер на 52 %, както и ГПР в размер на 66. 37 %, както и че общия размер
на всички плащания по договора възлиза на 1 0 095. 23 лв. Не е спорно, че на същата
дата е сключен между ответницата и „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на
поръчителство, съгласно който следва да се заплати възнаграждение от 3 448. 77 лв.,
платимо на 24 вноски с посочен размер, първата с падеж на 31.12.2014 г., а последна на
30.11.2026 г. Приети по делото са погасителен план към договора, както и общите
условия на кредитора "КРЕДИСИМО" ЕАД.
Представена са и платежни документи, а именно разписка от 21.02.2025 г. за
плащане на сумата от 629. 64 лв. в полза на „Кредисимо“ ЕАД, както и преводно
нареждане от 30.01.2025 г. за заплащане на главница в размер на 4 375. 00 лв. в полза
на същото дружество, с платец – ищцата и посочено основание погасяване на
главница по кр. 3079864.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна:
Спорът по делото е досежно действителността на договорите, както и има ли
3
дължим остатък по договора за кредит.
В случая е безспорно, че кредитополучателят е потребител, по смисъла на § 13,
т.1 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва от закрилата на закона и посочените в
него разпоредби, освен ако търговецът не установи, че клаузата по договора е била
индивидуално уговорена /чл. 146, ал. 4 ЗЗП/. Затова, доколкото не е налице
изключението по чл. 146, ал. 1 ЗЗП, следва да бъде извършена преценка за
противоречието на процесните договори с изискването за добросъвестност и
наличието на значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя.
Спорен по делото е въпросът за действителността на договора за кредит и
договора за предоставяне на поръчителство, като са предявени искове за тяхната
недействителност. Съдът е длъжен да разгледа основанията за нищожност според
тежестта на сочения от ищеца порок в поредност от най-тежкия (противоречие със
закона или заобикалянето му) към по-лекия – противоречие с добрите нрави.
С оглед установените по делото факти, съдът намира, че оспореният договор за
кредит противоречи на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, поради
което е нищожен. Това е така, тъй като съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване
на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В процесния договор за потребителски кредит е посочен ГПР от 66. 37 %, с
което формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и формално
отговаря и на изискането на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В случая, обаче, така посочения
размер на ГПР не отразява действителния такъв, тъй като в него не са включени част
от разходите по кредита, а именно възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство, сключен между ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД, което следва да е
включено в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗПК.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за
потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по него, като
съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство "Кредисимо" ЕАД
е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението, а освен това кредиторът е
едноличен собственик на капитала на поръчителя и двете дружества са с един адрес на
4
управление. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на
поръчителя е известен на заемодателя още при сключването на договора за кредит,
което се потвърждава и от обстоятелството, че възнаграждението за поръчителството
се дължи заедно с вноските по кредита съгласно погасителния план по договора.
Освен това, предвид обстоятелството, че се касае за отпускане на т.нар. "бързи
кредити", при които потребителят разчита да получи заявената сума в кратък срок, то
разликата от почти две седмици в срока на одобрение за кредит (с поръчителство и без
поръчителство) на практика превръща сключването на договора за предоставяне на
поръчителство в задължително условие за получаването на кредита и за отпускането
на кредита, или за отпускането му в 14-дневен срок от заявлението. Горното
съставлява и неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на разглеждане
на заявлението. По този начин, сключването на договора за потребителски кредит е
обусловено от сключването на договор за поръчителство между двете свързани
дружества (кредитора и поръчителя), в който е уговорено и възнаграждение за тази
"услуга" под формата на месечни вноски с падеж, съответен на падежа на погасителни
вноски по договора за потребителски кредит, като освен това възнаграждение на
поръчителя е платимо и по банкова сметка на "Кредисимо" ЕАД, а при недостатъчност
на платената сума за погасяване на задълженията към кредитора и поръчителя, с
внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя. С тази
договорна конструкция се цели възнаграждението за поръчителя да бъде изведено
извън рамките на договора за потребителски кредит, така, че то да не се съдържа
изцяло в посочения договор и следователно да не попада в обхвата нито на понятието
"общи разходи по кредита за потребителя", нито на понятието "ГПР" по смисъла на
Директива 2008/48. В случая се касае за конструкция, която цели да прикрие
действителните разходи по кредита, тъй като възнаграждението на поръчителя
представлява разход, който потребителят следва да заплати във връзка със сключването
и изпълнението на договора за кредит и който е известен на кредитора към момента на
сключването му, поради което следва да бъде отчетен като "общи разходи по кредита"
и следва да бъде взет предвид при определяне на ГПР по договора за потребителски
кредит, което не е сторено в процесния договор за кредит. Липсата на този разход при
изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК. Ето
защо, следва да се приеме, че определеният в процесния договор за кредит ГПР не
отразява всички общи разходи по кредита и лишава потребителя от възможността на
прецени обхвата на своето задължение, поради което договорът за потребителски
кредит е нищожен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, при което и
съгласно закона се дължи връщане само на чистата стойност на кредита т.е. в случая
на сумата от 5 000 лв., която вече е заплатена от длъжника в полза на кредитора. Всяко
неспазване на императивните изисквания относно съдържанието на потребителския
5
договор, посочени в чл. 22 от ЗПК, води до неговата нищожност, като така прието е в
съответствие с практиката на СЕС по решение от 21.03.2024 год. по дело С-714-22 и
другите решения цитирани в него.
Съгласно чл. 1 от договора за поръчителство, поръчителят се задължава да
сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да отговаря
солидарно с потребителя за всички задължения възникнали по договора за кредит,
както и за последици от неизпълнението. Този договор е акцесорен, като единствено
причина за сключването му е договорът за кредит и предвиденото в него задължение
за предоставяне на поръчителство. Предвид недействителността на договора за кредит,
липсва основание за сключване на договор за предоставяне на поръчителство.
Възраженията на ответника във връзка с относителна му самостоятелност не могат да
бъдат споделени. От постигнатите между страните уговорки не може да се изведе
друга причина за сключването на договора, различна от осигуряването на обезпечение
чрез поръчителство по процесния договор за кредит, при което всъщност се налага
извода, че договорът е сключен за да бъде заобиколен закона и ищецът де факто не
получава никаква услуга по този договор.
Гореизложеното обоснова извод за основателност на заявените главни искове на
посочените основания и извод за неоснователност на насрещния иск предвид
плащането на чистата стойност от 5 000 лв., при което се налага извода, че не са
дължими други суми от потребителя.
При този изход на спора основателна се явява претенцията на ищеца за
присъждане на направените по настоящото делото разноски и следва да се осъдят
ответниците на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да й заплатят сумата от 2 416. 12 лв., от
които 1 778. 17 лв. платими от първия ответник с оглед изхода по главния иск срещу
него и съответно и по насрещния иск, и 637. 95 лв. платими от втория ответник с оглед
изхода на главния иск срещу него.
Съответно неоснователни са претенциите на ответните дружества за
присъждане на сторените от тях разноски по делото.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено в отношенията между М. П. П. с ЕГН **********, адрес:
гр. Бургас, ж.к. ****, и „КРЕДИСИМО“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София – 1463, ****, представлявано от ****, че сключеният между
тях договор за потребителски кредит № 3079864 от 20.11.2024 г. е недействителен
на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Приема за установено в отношенията между М. П. П. с ЕГН **********,
6
адрес: гр. Бургас, ж.к. ****, и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр. София – 1463, ****, представлявано от ***, че сключеният между
тях договор за предоставяне на поръчителство от 20.11.2024 г. е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради заобикаляне на закона.
Осъжда „КРЕДИСИМО“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София – 1463, ****, представлявано от ****, **** с ЕГН **********, адрес: гр.
Бургас, ****, да заплати на М. П. П. с ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ж.к. ****,
сумата от 1 778. 17 лв. /хиляда седемстотин седемдесет и осем лева и 17 ст./ за
направените по делото разноски.
Осъжда „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София – 1463, ****, представлявано от ***, да заплати на М. П. П. с ЕГН
**********, адрес: гр. Бургас, ж.к. ****, сумата от 637. 95 лв. /шестстотин тридесет и
седем лева и 95 ст./ за направените по делото разноски.
Решението подлежи на пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7