Определение по дело №2744/2020 на Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

              Номер   260541          Година   19.02.2021                Град  С.

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                     XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На деветнадесети февруари                                                                              Година 2021 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 2744 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по чл. 248 ГПК.

 

На 15.01.2021 г. по делото е постъпила молба от пълномощника на ответното *„М.“, с която се иска от съда да измени постановеното по делото решение в частта му за разноските, като му присъди в пълен размер сторените по делото разноски и не го осъжда да заплати на ищцата присъдените й с решението  271.62 лева за разноски по делото, а в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на съда, 98.50 лева за дължима се за производството държавна такса.

 

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищцата В.И. Ч.-И. не е подала писмен отговор и не взема становище по молбата.

 

След като се запозна с молбата и данните по делото, съдът намери за установено следното:

 

С постановеното по делото решение от 11.01.2021 г. съдът е отхвърлил, като неоснователен, предявеният от ищцата иск по чл. 220, ал. 1 КТ и акцесорното й искане за присъждане на законна лихва, въпреки което е осъдил ответникът да й заплати 271.62 лева от сторените от нея разноски по делото, а по сметка на съда 98.50 лева за дължима се за производството държавна такса, а ищцата е осъдил да му заплати 453.36 лева от сторените от същия разноски по делото, защото е приел, че е дал повод за завеждането на делото до 2462.44 лева от исковата С.ма (л. 89). 

 

Това постановено по делото решение подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните (чл. 259, ал 1 ГПК). При това положение молбата на пълномощника на ответника за изменението му в частта му за разноските, е допустима, защото е подадена в този срок (чл. 248, ал. 1 ГПК). Разгледана по същество, същата е основателна.      

 

Действително в постановеното по делото решение съдът неправилно е приел, че ответникът забавено е платил в хода на делото на 30.07.2020 г. дължимото се на ищцата нетно обезщетение от 2462.44 лева по чл. 220, ал. 1 ГПК и поради това е дал повод за завеждането му до същата С.ма, по смисъла на чл. 72, ал. 2 ГПК, защото, според нормата на чл. 228, ал. 3 КТ, доколкото по делото няма данни да е уговорено друго в КТД (който не е и представен по делото до приключване на съдебното дирене), това дължимо й се нетно обезщетение от 2462.44 лева, ответникът е следвало да й плати до 31.08.2020 г., защото това е последният ден на месеца, следващ този, през който е прекратил на 15.07.2020 г., без да спази срока на предизвестието, трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, а именно в този срок на 30.07.2020 г. той й е платил това обезщетение, а не забавено (чл. 228, ал. 3 КТ). Поради това, независимо от плащането му в хода на делото, ответникът не е дал повод за завеждането му. Поради това, при този му изход, не дължи и възложената му част от 271.62 лева от сторените от ищцата разноски по делото, която няма право на такива съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, нито възложената му част от 98.50 лева от дължимата се за производството държавна такса от 218.88 лева, която поради това ще следва да остане за сметка на държавата (чл. 78, ал. 3 и 6 ГПК). При този изход на делото, само ответникът има право да му се присъдят всички сторени от него разноски по делото от 824.32 лева, които поради това ще следва да бъдат възложени в тежест на ищцата с настоящото определение (чл. 78, ал. 3 ГПК). Поради това молбата на пълномощника на ответника за изменение на решението в частта му за разноските е основателна и следва да се уважи, като съдът го измени в същата му част и осъди само ищцата да му заплати С.мата от 824.32 лева за разноски по делото.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 248 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

          ИЗМЕНЯВА постановеното по настоящото дело решение № 260025/11.01.2021 г. в частта му за разноските, като:

 

ОСЪЖДА В.И. Ч.-И., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на *„М.“, с Булстат -, с адрес -, С.мата от 824.32 лева за разноски по делото.

 

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: