№ 90244
гр. София, 27.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Частно гражданско дело
№ 20221110134362 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на Фирма за издаване на заповед за
изпълнение срещу А. Д. П. за сумата от 1500 лв., представляваща главница по
договор за заем № 454329 от 15.01.2022 г., ведно със законна лихва от
27.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 128.80 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 16.01.2022 г. до
15.05.2022 г., законна лихва за забава в размер на 4.58 лв. за периода от
16.05.2022 г. до 26.06.2022 г., сумата от 30 лв., представляваща такса за
преференциално обслужване за периода от 16.01.2022 г. до 15.05.2022 г.,
сумата от 34 лв. държавна такса и 900 лв. адвокатско възнаграждение.
Настоящият състав намира, че искането за издаване на заповед за
изпълнени по отношение на претенцията за възнаграждение за такса за
преференциално обслужване в размер на 30 следва да бъде оставена без
уважение. От изложеното в заявлението е видно, че възнаграждението за
предоставяне на допълнителни услуги се претендира като разсрочено за срока
на сключения между страните договор за кредит, на равни месечни вноски и
добавено към месечните вноски за погасяване на кредита. Предвид
описанието на претенциите, дадени в т. 12 от заявлението, настоящият състав
намира, че клаузите за заплащане на такса за преференциално обслужване
противоречат на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което
обосновава извод за тяхната евентуална нищожност. В противоречие на
императивното изискване на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК се претендира
възнаграждение за множество услуги, което е уговорено да се заплащат
предварително. Подобна уговорка за заплащане на възнаграждение за услуги,
от които кредитополучателят би могъл и да не се възползва по време на
действието на договора за кредит противоречи на принципа на
добросъвестност и справедливост при договарянето, който изисква
потребителят да заплаща такса за реално ползване на дадена услуга, а не за
хипотетично ползване на такава. Съдът намира, че допълнителната услуга
представлява именно услуга във връзка с усвояването и управлението на
кредита, поради което и не може да се приеме, че попадат в приложеното
поле на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Поради това претендирането им от потребителя
противоречи и на забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, според която кредиторът
не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия за
управление на кредита.
В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да
1
извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите
нрави, както и за наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител и да отхвърли заявлението при наличие на такава клауза или при
обоснована вероятност за това, което задължение му е изрично вменено с
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО/, както и с разпоредбата на чл. 411,
ал. 2, т. 3 ГПК /редакция на закона, ДВ, бр. 100/2019 г./. По изложените
съображения съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено в
частта по претендиранaтa такса за преференциално обслужване.1663.38
При това положение заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за
претендираните разноски съразмерно на отхвърлената част от заявлението
или над сумата от 32.66 лв. до пълния дължим размер от 33.26 лв. за платена
държавна такса и над сумата от 883.76 лв. до пълния размер от 900 лв.
адвокатско възнаграждение.
За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК,
следва да бъде издадена заповед за изпълнение.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, подадено от Фирма срещу А. Д. П. в частта, в
която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК за сумата от 30 лв., представляваща такса за преференциално
обслужване за периода от 16.01.2022 г. до 15.05.2022 г., както и за сумата
над 32.66 лв. до пълния дължим размер от 33.26 лв. за платена държавна
такса и над сумата от 883.76 лв. до пълния размер от 900 лв. адвокатско
възнаграждение.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2