О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХVІ състав в
закрито заседание проведено на дванадесети
март през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
като разгледа гр.д. 7523/2020г. по описа на ВРС, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по настоящото дело е образувано след постановено от ВОС
решение по възз.т.дело №232/2020год. с което е
обезсилено решение, постановено в производството по гр.дело №5906/2018год. на
ВРС, 24-ти състав.
В мотивите към решението на ВОС е прието, че производството пред ВРС е
образувано по предявен от Скралет А.Т. и К.Н.Т., главен иск за разваляне на договор за
продажба на недвижим имот срещу задължение за извършване на ново строителство,
сключен на 27.09.2006год. между С.А.Т., К.Н.Т., Петър Трандафилов
Петков и Марийка Марчева Дойчинова от
една страна и „В.2.“ ЕООД от друга страна, обективиран
в нот.акт №126,том III,рег.№ 5440, дело № 4660/2006год.
на нотариус Светлана Стойчева, с рег.№ 193 в регистъра на НК, на основание чл.87,ал.2 ,предл.1 от ЗЗД,т.к. изпълнението е станало невъзможно
предвид започнато делбено производство.В
условията на евентуалност е предявен иск
за разваляне на договора на основание чл.262,ал.2 от ЗЗД. В условие на евентуалност спрямо първите два иска е предявен иск за разваляне на
договора, поради неизпълнение на задълженията на ответника.
С решението на ВОС е прието,че ВРС се е произнесъл по третия иск/втория
евентуален иск/, без да разгледа първите два иска. Доколкото исковете са
предявени в условията на евентуалност, то съдът следва първо да разгледа
главния иск, след това евентуалния иск по чл.262,ал.2 от ЗЗД и ако ги намери за
неоснователни и ги отхвърли –тогава да разгледа третия иск.Предвид на това и
доколкото е налице произнасяне по иск, без да са налице процесуалните
предпоставки за това е обезсилено решението на ВРС и делото върнато за
разглеждан от друг състав на ВРС.
ВОС е приел, че не следва да се произнася по оплакванията за частична недопустимост
на решението в частите, с които договорът е развален и по отношение на
неучастващите в производството продавачи,като по този въпрос е посочил,че
следва да се произнесе първоинстанционния съд при
новото разглеждане на делото. Липсват конкретни указания от страна на ВОС,
както и мотиви защо е приел, че е налице частична недопустимост на решението
при направени от ответника възражения и
за цялостна недопустимост на иска.
С разпореждане по настоящото гр.дело 7523/20год. на ВРС, 16-ти състав,
съдът е оставил производството по делото без движение , като е дал конкретни указания
на ищците.
В указания срок проц.представител на ищците е
депозирал уточняваща молба. Заявява, че исковете, с които е сезиран съдът, са в
приетата от въззивният съд последователност, а
именно:
1.1. Иск
за разваляне на основание чл. 87, ал. 2, предл. първо
от ЗЗД-изпълнението е станало невъзможно, поради инициираното от ответника
производство за делба, както и с прехвърлянето на идеална част от имота на
трето лице - така изрично са посочили и в уточняваща молба по делото от
18.09.2018г., а също така и поради несъответствие на предоставения от
изпълнителя идеен проект с действащите нормативни актове (уточнение направено в
първото открито съдебно заседание по делото);
1.2. Иск за разваляне на договора на
основание чл.87, ал.З вр. с чл. 262, ал. 2 от ЗЗД;
1.3. Иск за разваляне на договора,
поради неизпълнение на задълженията на ответника.
Считат, че с инициирането на делбеното производство по гр.д.№ 1986/2018 г. ВРС,
ответното дружество едновременно се е дезинтересирало
от изпълнението, както и се е поставило в невъзможност за изпълнение. Ноторно известно е, че целта на делбеното
производство е да прекрати съсобствеността между страните. Очевидно е, че последващо изпълнение на договора за строителство между
тези страни би било невъзможно, доколкото делбата не може да приключи с отхвърлителен диспозитив на
решението. След като бъде прекратена съсобствеността - независимо от това по
какъв начин- с възлагане на имота на една от страните или с изнасянето му на
публична продан, строителство по процесния договор не
може да бъде извършено. От което следва единствено възможният извод, че със
започване на делото за делба „В.2." ЕООД от една страна се поставят сами в
невъзможност за изпълнение, както и демонстрират нежеланието си за приключване
на договора чрез изпълнение.
Същото считат, че е демонстрирано още и с прехвърляне на идеални части от
имота на трето лице, което по никакъв начин не е и не може да бъде обвързано от
подписаният Договор за строителство. И именно тук следва да се съобрази, че
нотариалният акт за прехвърляне на идеални части от недвижимият имот не
съществува самостоятелно в правният мир, а е част от Договора за строителство и
има за цел именно да обезпечи изпълнение на строителството. Насрещната страна е
причинила виновна невъзможност за изпълнение на договора за строителство и с
прехвърлянето на идеална част от имота - предмет на договаряне. В тази хипотеза
невъзможността за изпълнение произтича от придобиването на собственост върху
имота от трето, различно от страните по договора за строителство лице, което не
е поело задълженията нито на възложител, нито на строител, нито е встъпило в
договора или заместило строителя със съгласието на възложителите. Отделно от
това като се е разпоредил с част от съсобствения
имот, ответникът се е поставил и в невъзможност да изпълни задължението си по
Раздел II, т. 5 и т.6 за всички получени от него 12кв.м. ид.ч.
от процесния имот.
На самостоятелно основание изпълнението е станало невъзможно изцяло поради
липса на законосъобразен идеен проект, на база на който ищците да извършат избор на обекти в бъдещата сграда
и който да послужи за законосъобразно извършване на строителството.
По иска с правно основание чл. 262, ал. 2 от ЗЗД , процесният
договор е сключен в изпълнение на договор за строителство, с оглед построяване
от страна на ответника на бъдеща сграда в парцела.Параметрите на договора за
строителство са обективирани в Предварителен договор
за продажба на идеални части от УПИ, учредяване на право на строеж и
строителство на жилищна сграда от 09.06.2006г. (без нотариална заверка на
подписите), представен по делото като доказателство №11 към исковата молба.
Част от задълженията описани в предварителния договор и касаещи изпълнение на
задълженията на ищците да прехвърлят ид.части от
собствения си имот на изпълнителя, са изпълнени със подписването на процесния нотариален акт за продажба на недвижим имот от
27.09.2006г. Другата част, касаеща изпълнението на
задълженията на ответника по предварителния договор, имаща характеристиките на
договор за поръчка (извършване на строителство на нова сграда със собствени
сили и средства), и представляваща на практика заплащане на цената за
прехвърленото право на собственост, все още не е изпълнена. Предвид горното,
констатирането в настоящото производство на невъзможност за изпълнение на
договора за поръчка в срок или по уговорения или надлежен начин, респективно
при разваляне на договора за строителство, е основание за разваляне на процесния договор за продажба на недвижим имот, поради
невъзможност за изпълнение на насрещната престация от
страна на ответника.
Твърдят, че са прехвърлили процесните
идеални части от дворното място само и единствено с оглед задължението на
ответното дружество да построи сграда, в която сем.Ташеви да придобият
самостоятелни обекти. Молят да бъде отбелязано, че и в самият нотариален акт е
записано, че прехвърлянето е срещу задължението на Купувача „В.2."ЕООД да
извърши ново строителство, както и е посочено, че договорът за строителство е
неразделна част от нотариалният акт, като по този начин очевидно страните са
искали да избегнат утежняването на нотариалния акт с пълния текст на задълженията
на ответника по договора за поръчка. Двата договора обаче са неразривно
свързани, по начина посочен в предходната точка, като неизпълнение на
задълженията по договора за строителство и неговото разваляне влече неизпълнение
на задължения по договора за продажба на недвижим имот и също до неговото
разваляне.
С оглед гореизложеното всички основания подробно описани в т.2 от
настоящата молба са относими към разваляне на
договора за поръчка в хипотезата на чл.262, ал.2 от ЗЗД и ги твърдят като
основания за разваляне на договора за продажба на недвижим имот и по реда на
чл.87, ал.З вр. чл. 262, ал.2 от ЗЗД.
Уточняват че между страните в настоящото производство са подписани 2
договора - обективирани в Предварителен договор за
продажба на идеални части от УПИ, учредяване на право на строеж и строителство
на жилищна сграда от 09.06.2006г. (без нотариална заверка на подписите), в
който се съдържат правата и задълженията на страните по договора за
строителство (представен по делото като доказателство №11 към исковата молба) и
Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 27.09.2006г., с който
задълженията на ищците по предварителния договор, да прехвърлят ид.части от собствения си имот на изпълнителя са изпълнени
(представен по делото като доказателство №7 към исковата молба).
Ищците и другите възложители по договора за строителство няколкократно са
претендирали изпълнение по този договор, включително и непосредствено преди
завеждане на настоящото производство, както и с исковата молба е даден
допълнителен срок за изпълнение на задълженията на ответника (доказателства за
това са представени по делото). Поради неизпълнение от страна на „В.2."ЕООД
считат че договора за поръчка е развален, което води и до разваляне на договора
за продажба на недвижим имот. Това основание именно е послужило за мотивиране
на третия евентуален иск.
Както е посочено в предходната
точка, неизпълнението на задължението за строителство е пълно. Към настоящият
момент, включително и пред първата инстанция, при първоначалното разглеждане на
делото, от страна на ответника е заявено, че се е дезинтересал
от изпълнението, както и че няма възможност да извърши строителството. Считат,
че договора за поръчка е развален, което води и до разваляне на договора за
продажба на недвижим имот.
В
срока за отговор, ответникът депозира отговор. Поддържа изцяло подадените с
отговора и допълнителния отговор на исковата молба, и подробно изложените в тях
основания за недопустимост, евентуално- неоснователност на предявените искове.
Излага, че предварителният договор
за продажба на идеални части от УПИ, учредяване на право на строеж и
строителство на жилищна сграда от 06.09.2006 г., и договорът по приложения към
исковата молба нотариален акт №126, т.З, рег.№ 5440, дело №466/2006 г. на
нотариус рег.№193/ВРС, са сключени между С.Т., К.Т., Петър Петков и Марийка
Дойчинова от една страна в качеството им на възложители - продавачи, и от друга
страна „В.2." ЕООД като строител-купувач. Всички задължения на
възложителите са поети от тях съвместно, поради което са неделими. Поради това
поддържа, че както предварителният договор за строителство, така и договорът за
покупко-продажба на ид.ч. от поземления имот не могат
да бъдат разваляни от възложителите частично, а единствено изцяло, като
претенцията за това следва да бъде заявена от всички възложители, а не само от
част от тях, както е в настоящия случай. С оглед на това счита исковете за
разваляне на процесния договор за покупко-продажба за
изцяло недопустими.
В условия на евентуалност поддържа, че предявените искове са недопустими в
частите, с които се иска разваляне на договора за покупко-продажба на
прехвърлените от Петър Петков и Марийка Дойчинова 8 кв.м ид.ч.
от поземления имот. Предявяването от част от съсобствениците на иск по чл.87 от ЗЗД или 262, ал.2 от ЗЗД за разваляне на договор, с който всички съсобственици
прехвърлят вещни права върху съсобствен недвижим имот
не е действие на управление по отношение на съсобствения
имот, тъй като действията, обосноваващи промени в правото на собственост на
неучастващо в процеса лице, включително предявяването на конститутивни
искове за разваляне на договори за прехвърляне на вещни права върху недвижими
имоти, съставляват действия на разпореждане, а не на управление. В нот.акт №126, т.З, рег.№ 5440, дело №466/2006 г. на
нотариус рег.№193/ВРС са обективирани 3 договора за
прехвърляне на ид.ч. от процесния
имот, като страни по тези три правоотношения са от една страна „В.2." ЕООД като приобретател
и от друга страна като прехвърлители: С.Т. и К.Т.,
Петър Петков и Марийка Дойчинова. Всяко от тези правоотношения би могло да бъде
обективирано в отделен нотариален акт, но за
процесуална икономия са обединени в един акт. Това техническо обединяване на
отделните договори не променя факта, че между всеки от прехвърлителите
и приобретателя има отделно правоотношение с предмет
прехвърляне на ид.ч. от поземлен имот срещу
задължение за строителство. Развалянето на всеки отделен договор за прехвърляне
на ид.ч. от процесния
поземлен имот, сключен от всеки кредитор е в правомощията единствено на
кредитора, който го е сключил. Ищците не са процесуално легитимирани да
претендират разваляне на договора за покупко-продажба за прехвърлените от Петър
Петков 4 кв.м ид.ч. от поземления имот, както и за
прехвърлените от Марийка Дойчинова 4 кв.м ид.ч. от
поземления имот, тъй като съгласно чл.26, ал.2 от ГПК никой не може да
предявява от свое име чужди права пред съд.
На следващо място исковете са недопустими, тъй като същият спор между
страните е приключил с влязло в сила решение по гр.д. №7349/2007 г. на ВРС,
24-ти с-в, потвърдено с решение по в.т.д. №1133/2009 г. на ВОС, ТО, с което искането
на всички възложители за разваляне на договора е отхвърлено, като съдът е приел,
че ответникът е изправна страна по
договора, а именно възложителите не са изпълнили своите задължения. В настоящия
процес не бяха заявени и установени относими промени
в обстоятелствата след влизане в сила на решението.
Подадената от ищците уточняваща
молба не изпълнява указанията на съда, дадени с разпореждане от 12.08.2020 г.
От уточняващата молба става ясно, че предявените искове са с идентични
основания и петитум, при което посочването от
страната на различни правни квалификации не обосновава извод, че предявеният
главен иск е различен от евентуалните искове.
По отношение уточненията във връзка
с главния иск с правно основание чл.87, ал.2, предл.
1-во от ЗЗД, молят съда да има предвид следното: В разпоредбата на чл.87, ал.2
от ЗЗД и особено в предл. 1-во законодателят не е
предвидил възможността за разваляне на договора поради „дезинтересиране".
Развалянето по ал.2 е допустимо единствено ако изпълнението е станало обективно
невъзможно. В случая няма данни след установеното в производството по
гр.д.№7349/2007 г. неизпълнение от страна на възложителите до завеждането на
настоящото дело те да са предприемали някакви действия във връзка с
изпълнението на процесния договор. Независимо от това
отново и изрично заявява, че ответникът винаги е имал интерес от изпълнението
на договора, но същото е било препятствано от бездействието на възложителите,
като ответникът нито изрично, нито
мълчаливо се е отказвал от уговорките между страните.
Счита за будещи недоумение
продължаващи опити на насрещната страна да внуши на съда, че „от страна на
ответника се заяви, че се е дезинтересирал от
изпълнението, както и че няма възможност да извърши строителството" (т.5
от молбата). Тези безпочвени изявления, които са в очевидно противоречие с
непроменената в хода на процеса наша позиция, са пример за недобросъвестно
процесуално поведение. Както се установява от отговора на исковата молба,
възпроизведен в доклада на ВРС- 26-ти състав, по който ищцовата
страна не е направила никакви възражения, от самото начало на процеса поддържа,
че ответникът не е загубил интерес от
договора, но е бил възпрепятстван от възложителите да започне да изпълнява
задълженията си по него. Същата позиция е заявена и във въззивната жалба, в о.с.з. пред ВОС, както и в писмените
защити на представляващите го адвокати.
Отново заявява, че оспорва наведените от ищците твърдения във връзка с
образуваното делбено производство. Инициирането на
производство за съдебна делба от страна на ответника не го поставя в
невъзможност да изпълни задълженията си по договора, тъй като делбеното производство по никакъв начин не препятства
развитието на строителния процес в имота, стига възложителите да изпълнят
своите задължения. От посоченото от ищците във всички техни уточняващи молби не
става ясно как достигат до обратния правен извод. Видно от всички
обстоятелства, производството за делба дори стимулира изпълнението на договора
за строителство и с 11 години закъснение част от възложителите започват да
изпълняват своите задължения и да избират обекти в бъдещата сграда, а производството
по настоящото дело е спряно за провеждане на преговори за споразумение между
всички участници в договора.
Необосновани и неясни са твърденията на ищците във връзка с прехвърлянето
на ид.ч. от имота на трето лице. Не е посочено поради
каква причина ицщите смятат, че притежаването на
идеални части от имота от трети лица прави невъзможно изграждането на сградата
от ответника. Както се сочи и в отговора
на исковата молба, дружеството все още е съсобственик на ид.ч.
от процесния поземлен имот, то може както да
учредява, така и да приема за себе си право на строеж, като за последното дори
не е нужно да е съсобственик. Прехвърлянето на ид.ч.
от поземления имот от строителя на лица, които ще придобият обекти в бъдещата
сграда, е естествена част от търговския оборот в строителството и по никакъв
начин не може да препятства изграждането на сградата.
Поддържа становището си, че след 2.07.2010 г. - датата на влизане в сила на
съдебното решение по гр.д.№7349/2007 г. на ВРС, 24-ти състав, се преклудират всички претенции за разваляне на договора
поради обстоятелства, които го предхождат, включително извършеното от ответника
разпореждане с ид.части от имота с договор за замяна
от 23.04.2007 г.
В уточняващата молба е посочено, че на „самостоятелно основание" изпълнението
е станало невъзможно изцяло поради липса на законосъобразен идеен проект, на
база на който ищците да извършат избор на обекти. Както ищците сами са
посочили, това представлява ново основание на иска им. Съгласно чл.214 ГПК
обаче изменение на иска по основание е допустимо само в първоинстанционното
производство при първото разглеждане на делото (в този смисъл и Решение № 235
от 11.07.2013 г. по търг. д. № 425/2011 г. на Върховен касационен съд, второ
т.о.)
Независимо от изложеното, становището му по същество във връзка с опита за
въвеждане на ново самостоятелно основание на иска, е следното:
Както е прието в постановените съдебни актове в производството по гр.д.
№7349/2007 г., „ищците съгласно нотариалните покани, гласните доказателства неколкократно са променяли своите решения досежно площта и размера на обектите, както решенията си по
отделни части на сградата, включително и досежно паркоместата и обслужването им, което е налагало промяната
на проект". По тези причини ВОС приема, че „ищците са неизправна страна по
договора, поради което и ответникът по силата на чл.95 от ЗЗД може да се
освободи от отговорност, тъй като без съдействието на кредитора, в лицето на
ищците не би могъл да изпълни задължението си, а именно да изготви и да бъде
одобрен идеен проект в срока фиксиран по договора". В мотивите към
Определение №421/02.07.2010 г., постановено в касационното производство по
делото, ВКС приема, че въпросът за изработването от ответника на инв.проекти във фазите, посочени в чл.139, ал.1 ЗУТ и
Наредба №4/21.05.2001 г., и конкретно- за изработването на идеен проект, който
да бъде одобрен, касае изпълнението на последващи
задължения на ответника, които биха възникнали ако ищците бяха направили избора
си съгласно р.Ш, т.1, б.Г.
От приключване производството по гр.д. №7349/2007 г. до момента на подаване
на исковата молба по настоящото дело ищците не са предприели никакви действия
по избор на обекти. Едва с исковата молба е направен такъв избор. Но както е
посочено по-горе, освен ищците има и още
двама възложители, които и към този момент не са направили своя избор и по тази
причина ответникът все още не може да изготви и одобри идеен проект. Отделно от
това избор на обекти може да бъде направен безпроблемно и въз основа на старият
идеен проект, като след изпълнението на това задължение от страна на
възложителите ще бъдат изготвени и всички инвестиционни проекти за сградата.
ЗУТ е един от най-изменяните закони и не може да се очаква от ответникът през
10-годишния период на бездействие от страна на възложителите при всяка промяна
на ЗУТ да изготвя нови идейни проекти.
По отношение на евентуалните искове с правно основание чл.87, ал.З от ЗЗД
във връзка с чл.262, ал.2 от ЗЗД и чл.87, ал.З от ЗЗД:
Видно от уточняващата молба ищците обосновават и двете претенции с „констатирането
в настоящото производство на невъзможност за изпълнение", което е
основанието и на техния главен иск. Така, от една страна, те не изпълняват
указанията по т.4. от разпореждането на ВРС от 12.08.2020 г. да уточнят в какво
точно се изразява неизпълнението на ответника. От друга страна, както сочи
по-горе, предявеният главен иск е също за разваляне на договора поради
невъзможност за изпълнение. Независимо че първият евентуален иск е квалифициран
от ищците като такъв с правно основание „чл.87, ал.З от ЗЗД във връзка с
чл.262, ал.2 от ЗЗД", то видно от твърденията им, а и от изричното
изявление в т.4 от уточняващата молба
(„всички основания подробно описани в т.2 от
настоящата молба ги твърдим като
основания за разваляне на договора за продажба на недвижим имот и по реда на
чл.87, ал.З ввр чл.262, ал.2 от ЗЗД“) този иск е
идентичен с главния иск по чл.87, ал.2 от ЗЗД.
Същото се отнася и до втория евентуален иск: отново не са изпълнени
указанията на съда, а се препраща към неоснователните твърдения за
„невъзможност за изпълнение на насрещната престация
от страна на ответника", които, както посочихме, препращат към главния
иск.
За да бъдат уважени претенците на ищците по
чл.87, ал.З от ЗЗД, следва същите да установят наличието на валиден договор
между страните и собственото си изпълнение по него, както и да установят
неизпълнението на договора от насрещната страна. По делото няма данни за
изпълнението на поетото от всички възложители неделимо задължение за избор на
обекти. Както в исковата молба, така и в уточняващите молби не са посочени
никакви конкретни задължения, които ответникът не е изпълнил, а се навеждат
общи и хипотетични твърдения за бъдещо неизпълнение от негова страна. До
настоящия момент ответникът е изправната страна по договора и продължава да не
е в забава, доколкото направеният от ищците избор на обекти не съставлява
изпълнение на задължението за избор от всички възложители.
По отношение на предоставения с исковата молба срок за изпълнение на задълженията
на ответника: счита за недопустимо предоставянето на срок за изпълнение по
предявен евентуален иск, след изтичането на който договорът да се счита за
развален, доколкото не може да се изисква от страната да започне изпълнение на
своите задължения по договор, който независимо от предприетото изпълнение може
да бъде развален на някое от предходните основания, заявени като главен и първи
евентуален иск.
Поддържа и останалите наведени в
производството по делото възражения за неоснователност на предявените искове,
включително възражението за изтекла погасителна давност за претенциите.
За да се произнесе съдът съобрази
следното:
В производството по настоящото дело се претендира развалянето на договор за
покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за извършване на ново
строителство, сключен на 27.09.2006год. между С.А.Т., К.Н.Т., Петър Трандафилов Петков и Марийка Марчева Дойчинова от една страна и „В.2.“ ЕООД от друга страна,
обективиран в нот.акт
№126,том III,рег.№ 5440, дело № 4660/2006год. на нотариус Светлана Стойчева, с
рег.№ 193 в регистъра на НК, на основание чл.87,ал.2 ,предл.1
от ЗЗД,т.к. изпълнението е станало невъзможно предвид започнато делбено производство, заявен като главен иск и в условията
на евентуалност са предявени искове за разваляне
на договора на основание чл.262,ал.2 от ЗЗД и иск
за разваляне на договора, поради неизпълнение на задълженията на ответника.
Така
заявените искове са недопустими по следните съображения:
Искът за разваляне на договора е от
категорията на конститутивните. Позитивно
постановеното по такъв иск решение има конститутивно
действие и изменението на правото на
собственост, което предизвиква има действие по отношение на всички. Само
страната по договора, респективно правоприемниците й могат да искат разваляне
на двустранен договор поради неизпълнение.
Развалянето на договора е потестативно право и като такова принадлежи само на лице,
участвало в договорното правоотношение.
Видно от нот.акт
№126/2006год. на нотариус Св.Стойчева, договорът за покупко-продажба е сключен между С.Т.,
К.Т., Петър Петков и Марийка Дойчинова от една страна в качеството им на
възложители - продавачи, и от друга страна „В.2." ЕООД като
строител-купувач. Продавачите са продали на купувача 12кв.м.ид.части,като
първите двама продавачи,т.е. ищците продават общо 4 кв.м. идеални части , а
останалите двама продавачи продават по 4кв.м. ид.части
от недвижим имот срещу задължението на купувача да извърши ново строителство на
сграда в мястото, съгласно предвижданията на плана, да изготви всички
необходими строителни проекти и книжа за него и съобразно и всички други
задължения на купувача по предварителния договор, сключен между страните по този
нот.акт на 06.09.2006год. с нот.заверка
на подписите , който предварителен договор страните считат за неразделна част
от този нотариален акт, относно всички клаузи,невъзпроизведени в настоящия нот.акт.
От предварителния договор ,
представляващ неразделна част от договора за покупко-продажба, извършен с нот.акт №126/2006год. на нотариус Св.Стойчева се установява
, че С.Т., К.Т., Петър Петков и Марийка Дойчинова , като продавачи-възложители
се задължават да прехвърлят на „В.2.“ ЕООД , като купувач –приобретател
или строител , чрез продажба по нот.ред общо 12кв.м.
идеални части от съсобствения си урегулиран поземлен
имот,намиращ в град Варна ,ул.Три уши №6,целия с площ от 361.80кв.м.,номер V-13,14 в квартал 154 по плана на 11
микрорайон на града, да учредят на строителя право на строеж върху определени
обекти от тази сграда, които продавачите ще получат в собственост, в
уговорената в този договор степен на завършеност, срещу задълженията на
строителя да изгради изцяло със свои сили и средства,труд,материали и
организация предвидената за изграждане, съгласно ПУП и ПРЗ и инвестиционен
проект жилищна сграда в описания УПИ,да събори за своя сметка и със свои
средства съществуващата сграда и след осъществяване на строителството да
предаде обектите, собственост на продавачите.
Ответникът
прави възражение за недопустимост на производство.Съображенията по това
възражение извежда от естеството на поетите от възложителите задължения по
договора за строителство и договора за покупко-продажба. Счита, че така поетите
задължения са неделими,поради което
не могат да бъдат разваляни от възложителите частично, а единствено изцяло,като
претенцията за това следва да бъде заявена от всички възложители, а не само от
част от тях, както е в настоящия случай. С оглед на това счита исковете за
разваляне на процесния договор за покупко-продажба за
изцяло недопустими. В условие на
евентуалност права възражение за частична
недопустимост.
Съгласно
чл.128,ал.1 от ЗЗД неделимост на задължението е налице, когато дължимото е
неделимо-било по своята природа, било поради намерението на договарящите.
Неделимостта като характеристика на задължението се състои в това, че предметът
на задължението не може да бъде предаден на части , а само изцяло.При
неделимите задължения правилата за солидарността намират субсидиарно
приложение.
В
настоящият случай съдът приема, че нито
едно от задълженията поети от продавачите по договора за
покупко-продажба и предварителния договор от 06.09.2006год. не е неделимо. В
действителност с предварителния договор от 06.09.2006год. продавачите са се
задължили да прехвърлят на ответника общо 12кв.м. идеални части от съсобствения си урегулиран поземлен имот,намиращ в град
Варна ,ул.Три уши №6,целия с площ от 361.80кв.м.,номер V-13,14 в квартал 154 по
плана на 11 микрорайон на града. Когато съсобственици обещават да продадат общ
имот , както е в настоящия случай,всеки обещава да продаде своята част. Затова
съществува и възможността да се обяви по иск, основан на чл.19,ал.3 от ЗЗД
предварителния договор за окончателен във всяка негова част, в която той
обвързва валидно страните. В тази насока е съдебната практика установена с
решения по ВКС по гр.дело №600/09год., гр.дело №1050/09год. и др. В
окончателния договор за покупко-продажба вече дяловете на всеки от продавачите
в съсобствеността е посочен, като е упоменато, че продавачите продават на купувача 12кв.м.ид.части,като
първите двама продавачи,т.е. ищците продават общо 4 кв.м. идеални части , а
останалите двама продавачи продават по 4кв.м. ид.части
от недвижим имот. Т.е. с окончателния
договор за покупко-продажба по силата на нот.акт №126, т.З,
рег.№ 5440, дело №466/2006 г. на нотариус рег.№193/ВРС са обективирани
3 договора за прехвърляне на ид.ч. от процесния имот, като страни по тези три правоотношения са
от една страна „В.2." ЕООД като приобретател и от друга страна като прехвърлители:
С.Т. и К.Т., Петър Петков и Марийка Дойчинова. Всяко от тези правоотношения би
могло да бъде обективирано в отделен нотариален акт,
но за процесуална икономия са обединени в един акт. Това техническо обединяване
на отделните договори не променя факта, че между всеки от прехвърлителите
и приобретателя има отделно правоотношение с предмет
прехвърляне на ид.ч. от поземлен имот срещу
задължение за строителство. Развалянето на всеки отделен договор за прехвърляне
на ид.ч. от процесния
поземлен имот, сключен от всеки кредитор е в правомощията единствено на
кредитора, който го е сключил./ В тази насока е решение №264 от 31.10.2011год.
по гр.дело №1477/2010год. на ВКС, III г.о./. Ищците не са процесуално легитимирани да претендират разваляне на
договора за покупко-продажба за прехвърлените от Петър Петков 4 кв.м ид.ч. от поземления имот, както и за прехвърлените от
Марийка Дойчинова 4 кв.м ид.ч. от поземления имот,
тъй като съгласно чл.26, ал.2 от ГПК никой не може да предявява от свое име
чужди права пред съд.
С оглед гореизложеното исковете по
отношение на 8кв.м.,съответстващи на правата на Петър Трандафилов
Петков и Марийка Марчева Дойчинова
от претендирания
за разваляне договор за покупко-продажба на недвижим имот по нот.акт №126/2006год. съставен от нотариус Светлана
Стойчева с район на действие ВРС се явяват недопустими и производството по
отношение на тях следва да се прекрати.
По
отношение на иска за разваляне на
договора за покупко-продажба на недвижим имот по нот.акт
№126/2006год.на нотариус Св.Стойчена в частта относно съсобствените
на ищците 4кв.м., настоящият съдебен състав намира исковете също за недопустими по следните съображения:
С
предявените искове се претендира разрешаване на спор, които е бил разрешен
между страните с влязло в сила решение по гр.дело №7349/2007год. на ВРС, 24-ти
състав, потвърдено с решение по в.т.д.№1133/2009год. на ВОС, ТО, с което
искането на всички продавачи за разваляне на договора за покупко-продажба е отхвърлено, като съдът е приел , че
ответникът е изправна страна по договора, а продавачите не са изпълнили своите
задължения.
С разрешаването на спора в
производството по гр.дело №7349/2007год. на ВРС, 24 състав, същият става непререшаем. Страните са длъжни да не оспорват „присъденото
нещо“ и загубват относно правото, предмет на СПН своето право на иск. СПН е
абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за която съдът следи служебно. В настоящия случай тази отрицателна
процесуална предпоставка е налице с оглед на което производството по исковете
се явява недопустимо.В настоящия процес не са заявени относими
промени в обстоятелствата след разрешаване на спора със СПН, които да
аргументират правото на ищците от ново разрешаване на спора.
По главния иск : Иск за разваляне на основание чл. 87, ал. 2, предл.
първо от ЗЗД. Съгласно твърденията на ищците този иск е аргументиран с това, че
изпълнението е станало невъзможно, поради инициираното от ответника
производство за делба, както и с прехвърлянето на идеална част от имота на
трето лице, а също така и поради несъответствие на предоставения от изпълнителя
идеен проект с действащите нормативни актове.
Тези обстоятелства не представляват нови обстоятелства, които да аргументират
допустимост на иска.
Завеждането на производството за делба е право на ответника, чиято
реализация няма нищо общо с иска за разваляне на договора за покупко-продажба.
Завеждането на дело за делба не представлява факт, които да аргументира неизпълнение
по смисъла на чл.87,ал.2 от ЗЗД. С оглед на това и съдът не може да приеме , че
това делбено производство е ново обстоятелство, което
налага разрешаването отново на решения спор в производството гр.дело №7349/2007год. на
ВРС, 24-ти състав.
Прехвърлянето на идеална част от имота на трето лице с нот.акт
за замяна на идеални части от недвижим имот №10,том втори, рег.№1495,дело №184
от 2007год. на нотариус Св.Стойчева, също не се явява ново обстоятелство. Този
акт е извършен на 23.04.2007год. още преди образуване на производството по гр.дело
№7349/2007год. на ВРС, 24-ти състав и в този смисъл се налага извод, че не
представлява ново обстоятелство, което да е възникнало след влизане в сила на
решението по гр.дело №7349/2007год. на ВРС, 24-ти състав.Същото е преклюдирано от СПН и е недопустимо да бъде отново
заявявано.
С уточняваща молба вх.№262251/24.08.2020год. ищците сочат,че на
самостоятелно основание изпълнението е станало невъзможно изцяло поради липса
на законосъобразен идеен проект ,на база на който ищците да извършат избор на
обекти в бъдещата сграда и който да послужи за законосъобразно извършване на
строителството. Видно от делото, това основание е въведено едва след връщане на
делото от ВОС за разглеждане от друг съдебен състав. Това основание е
недопустимо да бъде прието от съда, тъй като по същество представлява изменение
на иска, което е било допустимо да бъде заявено в първоинстанционното
производство при първото разглеждане на делото. В тази насока е и сочената от проц.представител
на ответника съдебна практика, съгласно Решение №235 от 11.07.2013год. по
търг.дело №425/2011год.
По евентуалните искове: Недопустимостта на главния иск обуславя и недопустимост на заявените в
условията на евентуалност искове.
Освен това за пълнота на изложението, по отношение на евентуалните искове,
настоящият съдебен състав изцяло споделя доводите на ответника,че тези искове
са идентични с главния иск. Това е така, защото ищците обосновават и двете претенции с
„констатирането в настоящото производство на невъзможност за изпълнение",
което е основанието и на техния главен иск.
Независимо че първият евентуален иск е квалифициран от ищците като такъв
с правно основание „чл.87, ал.З от ЗЗД във връзка с чл.262, ал.2 от ЗЗД",
то видно от твърденията им, а и от изричното изявление в т.4 от уточняващата
молба („всички основания подробно описани в т.2 от настоящата молба ги твърдим като основания за разваляне на
договора за продажба на недвижим имот и по реда на чл.87, ал.З ввр чл.262, ал.2 от ЗЗД“) този иск е идентичен с главния
иск по чл.87, ал.2 от ЗЗД.
Същото се отнася и до втория евентуален иск: отново са наведени твърдения за „невъзможност за изпълнение на насрещната престация от страна на ответника", които по никакъв
начин не се различават от главния иск.
Предвид
гореизложените съображения за недопустимост на исковете, разглеждани в производството
по настоящото дело, настоящият съдебен състав намира, че делото следва да бъде
прекратено.
Водим от горното , съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.дело 7523/2020год. по описа на ВРС-ХVІ състав,като недопустимо.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване в едноседмичен срок от съобщаването на страните пред ВОС
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.Христова/