Определение по дело №25/2021 на Окръжен съд - Смолян

Номер на акта: 29
Дата: 14 април 2021 г. (в сила от 14 април 2021 г.)
Съдия: Дафинка Тодорова Чакърова
Дело: 20215400600025
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 12 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 29
гр. Смолян , 13.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в закрито заседание на тринадесети април, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Дафинка Т. Чакърова
Членове:Петранка Р. Прахова

Елен М. Маламов
като разгледа докладваното от Дафинка Т. Чакърова Въззивно частно
наказателно дело № 20215400600025 по описа за 2021 година
Производството е по чл.243, ал.7 от НПК.
Образувано е по жалба на Ф. Д. М. – гражданин на Република
Ирландия, действащ чрез процесуалните представители адв. Д.К.У.и адв.
П.М. срещу Определение № 20/15.02.2021г. постановено по ЧНД № 85/2021г.
по описа на районен съд Смолян, с което потвърдено Постановление от
22.01.2021 г. на РП – Смолян, с което на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24,
ал.1, т.3 НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 64/2020 по
описа на НСлСл, водено за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал.
1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност и
необоснованост на определението, тъй като съдът неправилно е приел, че
началото на давностния срок е започнал да тече от 20.10.2008г., тъй като
съдружниците на „Пампорово Дивелъпмънт“ още през 2011г. са прехвърлили
дружествените дялове на „Ямбол инвест“ и при срещата между г-н Г. и
съдружниците на 14.03.2014г. са му поискали с користна цел 28 хил. евро, за
да прехвърлят собствеността върху апартамента, т.е. към тази дата
престъплението е прекратено и от нея започва да тече срокът по чл.80, ал.3 от
НК.
Иска се отмяна на обжалваното Определение и отмяна на
Постановление от 04.01.2018г. за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 23/2015г. по описа на ОСлО при ОП Смолян, като
делото се върне на прокуратурата като се дадат задължителни указания
относно прилагането на закона.
1
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата
приложени по ДП № 23/2015 год. по описа на ОСлО при ОП Смолян, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна и е подадена в
законоустановеният срок, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
С Постановление от 22.01.2021 г. на РП Смолян на основание чл.243,
ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.3 НПК е прекратено наказателното производство по
ДП № 64/2020 по описа на НСлСл, водено за престъпление по чл. 210, ал. 1, т.
5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
За да прекрати наказателното производство решаващия прокурор е
приел, че в случаят съгласно чл.24, ал.1, т.3 от НК е погасена наказателната
отговорност, поради изтичане на предвидената в закона давност.
Материалното правоотношение е било погасено и същото е настъпило
незабавно и автоматично, без да са необходими юридически актове и
действия от компетентните длъжностни лица, т.е правото на държавата да
накаже извършител на деянието е погасено. По делото е установено, че актът
на имуществено разпореждане, при който има прехвърляне на блага е
приключил на 20.10.2008г. На тази дата, ако се приеме, че по отношение на
св. Г.е било извършено престъпно деяние, квалифицирано като измама,
следва да се счита за довършено. От 20.10.2008г. е започнал да тече срокът по
чл.80, ал.1, т.3 от НК и същият е изтекъл на 20.10.2018г.
Районния съд е приел, че постановлението на РП Смолян е
обосновано, тъй като направените правни изводи относно настъпилата
погасителна давност по чл.80, ал.1, т.3 от НК са правилни и законосъобразни,
а възраженията в жалбата приема за неоснователни.
Въззивният съд прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Досъдебното производство № 64/2020 по описа на НСлСл е водено
срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл.
209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за това, че през периода 11.03.2006 – 10.07.2008
г. в Република Ирландия, при условията на продължавано престъпление, с цел
да набави за себе си или за другиго имотна облага, е възбудил и поддържал
заблуждение у Ф. Д. М. – гражданин на Република Ирландия, че чрез
предварителен договор за продажба на недвижим имот – апартамент № 2, във
вилно селище „Горски кът 3“, местността К., к.к. Пампорово, и с това му е
причинил имотна вреда в големи размери – 72 161,50 евро.
В хода на досъдебното производство са разпитани пострадалия Ф.Д.
2
М.Г. и свидетелите К., У. и К., М. и др.
От събраните материали се установява следната фактическа
обстановка:
На 20.04.2006 г. между „Пампорово Дивелъпмънт“ ООД, чиито
съдружници са били Н. К., К. У., В.К.в и Р. Т. и Ф. Д. М. - гражданин на
република Ирландия е сключен предварителен договор за продажба на
недвижим имот, по силата на който дружеството – продавач се задължило да
построи със собствени сили и средства и да прехвърли на купувача
Г.апартамент П. № 2, находящ се във вилно селище „Г.к.“, местността К.,
к.к.П., със застроена площ от 68,05 кв.м., ведно с 12,06 ид.ч. от общите части
на сградата и правото на строеж върху земята в завършен вид. С чл. 3 от
договора продажната цена е договорена на 72 099 евро без ДДС. Съгласно чл.
4 купувачът се задължил да плати сумата, както следва: първа вноска в размер
на 21 629 евро при подписване на договора, представляваща 30 % от цената,
не по-късно от 10 дни от датата на подписване на договора; втора вноска –
при завършване на кота + 2,70 /на първа плоча/, в размер на 14 420 евро,
които са 20 процента от цената; трета вноска, в размер на 21 629 евро, при
завършване на покривната конструкция; четвърта вноска в размер на 14 420
евро, при подписване на нотариалния акт, като при тази последна вноска ще
бъде приспаднато капарото от 2000 евро, внесено от купувача предварително
преди подписване на договора. Приемането владението от страна на купувача
става писмено /чл.5/, като за целта продавачът изпраща на купувача писмена
покана с обратна разписка за приемане на имота, в която дава срок от 7 до 14
дни да се приеме обекта, като приемането е определено с приемо-
предавателен протокол в деня на подписване на нотариалния акт.
В изпълнение на задължението си за плащане на договорената цена
М. извършил следните плащания: на 11 март 2006 г. – платено капаро от 2000
евро на ръка на представител на дружеството Д. У. срещу разписка /л. 71 и 72
от том I на ДП/; на 15 май 2006 г. също на Д.У. срещу разписка са платени
3000 евро /л. 75 и 76 от том I на ДП/; на 15 май 2006 г. по сметка на
дружеството са преведени 18 629 евро /л. 63- 65 от том I на ДП/; на 10.08.2006
г. са преведени по банков път по сметка на дружеството 14 491 евро /л. 61 и
62 от том I на ДП/; на 6.11.2006 г. на Д. У. са платени 3000 евро /л. 73 и 74 от
том I на ДП/; на 17.11.2006 г. са преведени по банков път в полза на
дружеството 18 660,50 евро /л. 58-60 от том I на ДП/. На 09.03.2007 г. са
преведени по сметка на лицето Н.Д. 5000 евро /л. 68-70 от том I на ДП/. На 13
март 2007 г. Н.К. праща е-мейл на пострадалия, в който потвърждава пълното
плащане за пакетите за обзавеждане. /л. 110 и 111 от том I на ДП/. В
кореспонденция от 10.07.2008 г. /л. 112-115/, К. потвърждава, че до този
момент общо платената от купувача сума е 59 678 евро и е посочил, че
остават до пълното плащане 12 421 евро, при цена на апартамента по
договора 72 099 евро. Последното плащане от страна на купувача в размер на
3
12 421 евро е извършено на 20.10.2008 г. срещу разписка на К., като в
разписката е посочено, че това е окончателно плащане, а сумата, която ще
бъде включена в нотариалния акт е 51 641 евро /л. 66 и 67 от том I на ДП/.
От свидетелските показания на К. К. и У. се установява, че през март
2014г. са се срещали със св. Г., като на срещата предложили на последният да
заплати 28 хил. лева, които представлявали поддръжка и разходи за
апартамента. Свидетелят Г. не се съгласил и не е извършил плащане.
При така установеното, въззивният съд намира за обосновани и
законосъобразни правните изводи на районния съд. Районният съд обстойно е
анализирал фактите по делото и изложил подробни мотиви защо в случаят е
изтекла погасителната давност по чл.80, ал.1, т.3 от НК, които изводи се
споделят и от въззивният съд.
Верен е изводът на РС Смолян, че ако е извършено престъпление по
чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, същото е било
довършено на дата 20.10.2008г. Това е така, тъй като наказателното
производство е образувано за това, че в периода 11.03.2006 – 10.07.2008г., са
възбудени неверни представи у Ф. Д. М., мотивиран от които той е извършил
имуществено разпореждане, като на 20.10.2008г. е извършил последното
плащане по сключеният предварителен договор.
Релевантна за преценката на срока по чл. 80, ал. 1 НК е наказуемостта
на престъплението, преценена съобразно чл. 2, ал. 2 НК. Към тази дата
престъплението по чл.210 НК е наказуемо с лишаване от свобода над три
години. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 3 НК наказателното преследване се
изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на десет години,
когато деянието е наказуемо с лишаване от свобода за срок повече от три
години.
На следващо място, релевантен е моментът на довършване на
престъпление по чл.210, ал.1, т.5 във вр. чл.209, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 от НК,
респективно, моментът, от който е започнал да тече срокът по чл.80, ал.1, т.3
НК. Нормата на чл. 80, ал. 3, предл. 3, алт. втора от НК определя, че за
продължаваните престъпления давността за преследване започва от
прекратяването им. В случая се касае за продължавано престъпление,
извършено при условията на чл.26, ал.1 НК. Измамата е типично резултатно
престъпление и същото се счита за довършено с настъпването на
имуществена вреда за въведения в заблуждение или за трето лице.
Първоначалният умисъл да не се изпълнява определен договор следва да се
преценява към момента на сключването му, а настъпването на имотна вреда в
случай на престъпление по чл. 210, ал.1 във вр. чл.209 от НК следва да се
преценява именно към момента, в който е бил извършен съответният акт на
имуществено разпореждане, тъй като този акт е елемент от обективния състав
на престъплението. В настоящия случай с оглед разследваното престъпление,
4
същото е довършено на тази дата, на която в следствие на възбудените
неверните представи у лицето е извършило последният акт на имуществено
разпореждане, за които актове се твърди, че са в причинно–следствена връзка
с настъпването на имотна вреда.
Въззивният съд също счита, че началният момент на погасителната
давност не може да се обвърже с датата 14.03.2014г. при положение, че
липсват данни за имуществено разпореждане от негова страна на тази дата.
Освен това, на свидетеля е било обяснено, че тази сума е за поддръжка на
апартамента.
Обвързването на момента, в който следва да е реализиран
субективният и обективният състав на престъплението с началото на срока на
погасителната давност за наказателно преследване, е еднопосочно и трайно
решен в съдебната практика. Измамата не е продължено престъпление, за да
се приеме, че се касае за съставомерно бездействие, което да е прекъснато в
един по-късен момент с извършване на дължимото действие или с
настъпването на обстоятелства, които изключват продължаващо във времето
съставомерно бездействие.
В настоящия случай, наказателното производство не е възбудено
срещу конкретно лице, а е било водено срещу неизвестен извършител, като не
е привличано конкретно лице в качеството му на обвиняем. Поради което и
съгласно чл.80, ал.1, т.3 и ал.3 НК, давностният срок за продължаваното
престъпление по чл. чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. НК 209, ал. 1 от НК, за което е
провеждано разследване е изтекъл на 20.10.2018 г. Освен това, в случая
давността не е била спирана по реда на чл.81, ал.1 НК.
По гореизложените съображения въззивният съд намира частната
жалба за неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.
Освен изложените мотиви, въззивният съд намира, че частната жалба
следва да бъде оставена без уважение и тъй като недопустимо с нея е
поискано отмяна на Постановление от 04.01.2018г. за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 23/2015г. по описа на ОСлО при ОП
Смолян, тъй като по това постановление има произнасяне с влезли в сила
съдебни актове.
По гореизложените съображения съдът прие, че обжалваното
определение е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на осн. чл.243, ал.7 във вр. ал.5, т.1 от НПК
Смолянския окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №20/15.02.2021г., постановено по
5
ЧНД № 85/2021г. по описа на районен съд Смолян.
Определението е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6