№ 39
гр. Силистра, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на дванадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Мирена В. Стефанова
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20213400600132 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 2/22.04.2021г., постановена по НЧХД № 147/2020г. по
описа на ДРС, съдът е признал подсъдимия АЛ. С. С. за виновен в това, че на
14.05.2018 г. около 13.00 часа в с. Паисиево, общ. Дулово, обл. Силистра, е
нанесъл на Х. К. АЛ. от същото село удари с твърд предмет – вила, в областта
на главата, с което му е причинил следните увреждания: контузия на главата,
сътресение на мозъка, разкъсно-контузни рани на главата и на лява ушна
мида, охлузвания на шията и охлузвания на лявото рамо, които в своята
съвкупност представляват временно разстройство на здравето не опасно за
живота – престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, поради което и на основание
чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1 000 лева. Осъдил го е да
заплати на Х. К. АЛ. сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
непозволеното увреждане, считано от 14.05.2018 г., до окончателното й
изплащане, като е отхвърлил предявения граждански иск в останалата му част
до размера от 5 000 лева, като неоснователен и недоказан. Осъдил го е също
А.С. А. да заплати на Х. К. АЛ., сумата от лева, представляващи направени от
последният разноски по делото за вещи лица и държавна такса за завеждане
на тъжба. Осъдил е А.С. А. да заплати в полза на Държавата по бюджета на
съдебната власт по сметката на ДРС сумата от 40 лв. - дължима ДТ върху
уважената част на гражданския иск.
1
Недоволен от така постановената присъда в гражданската й част, е
останал Х. К. АЛ., който я обжалва в законоустановения срок. В жалбата
сочи, че присъдата е необоснована и несправедлива в тази част и моли да
бъде изменена, като се уважи предявеният от него граждански иск в пълен
размер. Претендира присъждане на разноски.
Подсъдимият АЛ. С. С., чрез назначения му процесуален представител,
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде потвърден
обжалваният съдебен акт.
СОС, на основание чл. 313,ал.1 НПК, извърши цялостна проверка на
присъдата в гражданскоправната част и след като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, установи следното:
Жалбата е частично основателна.
Фактическата обстановка по делото е изяснена всестранно и задълбочено
от първоинстанционния съд и въззивният съд я възприема изцяло.Възприема
я и в частта относно установеното демонстративно и агресивно поведение на
пострадА.я, вследствие на което деецът е изпаднал в състояние на силно
раздразнение, макар и не е в такава степен, че да се приложи институтът на
реторсията.
При така установената фактическа обстановка, ДРС е достигнал до извод,
че по справедливост на пострадА.я и граждански ищец в производството
следва да се присъди сумата от 500 лв. /в мотивите е посочена сума от 600
лв./, представляваща обезщетение за причинените му от подсъдимия
неимуществени вреди - претърпени болки и страдания в резултат на
престъпното деяние и в пряка причинна връзка с поведението на дееца,
съобразявайки че пострадА.ят е провокирал неблагоприятния за него резултат
със собственото си противоправно поведение.
За да бъде осъществен съставът на непозволеното увреждане, е
необходимо да е нА.це виновно и противоправно поведение, което да е в
пряка причинна връзка с настъпилите вреди. В случая е установено, че
подсъдимият е действал противоправно, като е причинил телесна повреда на
гражданския ищец. В резултат на това противоправно поведение на
последния са били причинени болки и страдания. НА.це е причинна връзка
между действията на подсъдимия и вредоносния резултат. Следователно,
елементите, касаещи обективната страна на състава на непозволено
2
увреждане, са нА.це. От субективна страна, за да е осъществен деликт, се
изисква деянието да е извършено виновно. Подсъдимият, както е посочено в
присъдата, е действал умишлено. С оглед на всичко това, на пострадА.я се
дължи обезщетение, като предвид особения характер на накърнените с
деянието блага, репарирането на причинените вреди следва да се извърши с
присъждането на парична сума. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,
съдът следва да определи обезщетението за неимуществени вреди по
справедливост.
Както правилно е отбелязано във виззивната жалба, справедливостта е
понятие за моралната правота, "основано на етиката, рационалността, закона,
естественото право, религията, честността, както и прилагането на закона,
като се вземат предвид неотменимите и вродени права на всички човешки
същества и граждани, правото на всички хора и граждани на еднаква защита
пред закопа на гражданските им права".
Без съмнение в настоящия случая на пострадА.я са причинени както
физически болки и страдания, така и емоционални, психологически и
нравствени травми.
Видно от назначената Съдебно-медицинска експертиза, жалбоподателят
е получил контузия на главата, сътресение на мозъка, разкъсно-контузни рани
на главата и на лява ушна мида, охлузвания на шията и охлузвания на лявото
рамо, които причиняват разстройство на здравето му и безспорно са свързани
с преживени от него физически болки и страдания. Довод в тази насока е и
фактът, че видно от медицинските документи, непосредствено след
инцидента се е наложило Х.А. да постъпи по спешност в Хирургично
отделение и там е престоял до 20.05.21г.
От заключението от Съдебно-психологическата експертиза се
установяват „множество психични и пеихосоматични страдания, които
присъстват близо две години след преживяното - упорито главоболие,
замайване, чувство за недостиг на въздух, лесна уморяемост при обичайни
физически усилия, безсилие, нарушен сън - безсъние, чести събуждания през
нощта, редукция на тегло повече от 10 килограма. Емоционално - високо,
ниво на тревожност, негативни мисли и прогнози за бъдещето, чувство, за
вина, че не може да се справя с ежедневието си, както преди. Нарушено е
цялостното функциониране - в личен и семеен план“.
3
ВЛ е категорично, че се касае за посттравматично стресово разстройство
и съпътстваща тревожно-депресивна симптоматика, която продължава и към
настоящия момент, като са нА.це последствия върху личността, водещи до
психични травми, които е възможно да се превърнат в сериозни психични
проблеми и разстройства. ВЛ препоръчва, при това увреждане и съответно
нарушеното психо-емоционално функциониране, психотерапевтична работа,
включваща методи възстановяване на личното достойнство на жертвата,
противодействие на деструктивните негативни мисли, както и методи за
корекция на тревожността и последствията от стреса.
Съдът, съобразявайки всичко това, счита че остойностеният размер на
причинените неимуществени вреди на жалбоподателя, вследствие деянието на
подсъдимия, възлиза на 3 000 лв. Този размер е съобразен изцяло с критерия
за справедливост, въведен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Както бе споменато по-горе, поведението на пострадА.я, при изяснените
по делото факти и обстоятелства, би следвало да се разглежда като
съпричиняване, тъй като той е отишъл в имота на подсъдимия, искайки му,
със заканителен и скандален тон, обяснение за поставяне на оградата на
място, което не отговаря на скиците на имота, и след като подсъдимият му
казал да се маха, той взел наблизо стояща кофа и го ударил, след което
последвА. от страна на подсъдимия процесните удари с вилата.
Що се касае до действията на Х.А. след удара с вилата, които коментира
защитата на подсъдимия във въззивното производство, то те не се приемат
като съпричиняване, тъй като са след престъпния удар на А.С.. Тези действия
не биха могли да се възприемат и като такива, доказващи леката степен на
увреждане на жертвата. Степента на увреждане е категорично установена от
експертизите и тя следва да се овъзмезди справедливо като се съобрази и
елемента на съпричиняване.
Независимо от поведението на пострадА.я, подсъдимият е могъл да
предприеме поведение, с което ефективно да се защити от словесните
нападки и удара на Х.А. с кофата, без да нанася на свой ред удари с вилата по
главата на тъжителя, вследствие на които той е претърпял коментираните по-
горе болки и страдания.
При това положение приноса на пострадА.я съдът определя в размер на
20%, а на подсъдимия - в размер на 80%. Ето защо искът на гражданският
4
ищец се явява основателен и следва да се уважи до размера на 2 400 лв. /80%
от 3000 лв./. В останалата част исковата претенция, като неоснователна,
следва да се отхвърли.
Предвид гореизложеното, постановената присъда следва да се измени в
гражданската й част, като искът се уважи до размера от 2 400 лв. и съответно
да се присъди допълнителна ДТ в полза на Държавния бюджет в размер на 56
лв. /96 лева, представляващи 4% д. т. върху уважения размер на гражданския
иск. – присъдената от ДРС ДТ в размер на 40 лв./, платима от АЛ. С. С..
Поради гореизложените съображения СОС
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 2/22.04.2021г., постановена по НЧХД № 147/2020г.
по описа на ДРС, в гражданско - осъдителната и част, като УВЕЛИЧАВА
определеното обезщетение за неимуществени вреди по гражданския иск на Х.
К. АЛ., с ЕГН **********, от с. Паисиево, против подсъдимия АЛ. С. С., с
ЕГН **********, от с. Паисиево, общ. Дулово, обл. Силистра, от 500
/петстотин лева/ лв. на 2 400 /две хиляди и четиристотин лева/ лв.
ОСЪЖДА АЛ. С. С., с ЕГН **********, от с. Паисиево, ул.
„Независимост“, № 26, общ. Дулово, обл. Силистра, да заплати по сметката
на Силистренски окръжен съд сумата от 56 лв./ петдесет и шест лева/,
представляваща допълнителна ДТ в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, върху допълнително уважения от настоящата инстанция
размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5