Р
Е Ш Е
Н И Е
№
334 26.07.2022г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд,
II състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Ива Атанасова
и
с участието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия Галина Динкова административно дело № 223 по
описа за 2022г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.68, ал.1 от
Закона за защита от дискриминация
/ЗЗДискр./.
Образувано
е по жалба на Д.Ж.В. ***, против Решение № 119 от 25.02.2022г. на Комисията за
защита от дискриминация, Трети специализиран постоянен заседателен състав, постановено по преписка № 486/ 2020г., в
частта му, с която е установено, че инж.Д.Ж.В. – директор на ТП ДГС Горна
Оряховица за процесния период, е осъществила „тормоз“ по признак „лично положение“
спрямо Д.С.З. по смисъла на разпоредбата на §1, т.1 от ЗЗДискр., изразяващ се в
нарочно обжалване на представените от З. болнични листове, чрез което за
последния е създадена враждебна и обидна среда.
В
жалбата се твърди, че решението в оспорената му част, е незаконосъобразно като
постановено при допуснато съществено нарушение на
административно-производствените правила и в противоречие с материалния закон.
Направено е оплакване за неправилно приложение от КЗД на правилото по чл.9 от
ЗЗДискр., тъй като законовата разпоредба обръща доказателствената тежест едва
тогава, когато страната която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже фактите, от които
може да се направи предположение за наличие на такава. В случая това не било
сторено от жалбподателя З., като не са му били дадени и съответните указания от
КЗД, че следва да ангажира доказателства за твърдяното неблагоприятно третиране
във връзка с обжалването на представени от него болнични листове. Нещо повече,
в първоначално подадената жалба лицето въобще не било изложило такива
твърдения, а едва в допълнението към нея е въвело оплаквания в посочения смисъл, без обаче да са
конкретизирани същите. Жалбоподателката твърди, че през времето, когато е била
директор на ТП ДГС Горна Оряховица е имала еднакъв подход към всички служители
в поделението относно упражняване на правомощията и да оспорва констатациите на
представените болнични листове. В подкрепа на твърдението си, че Д.З. не е бил по-неблагоприятно третиран от останалите
служители в предприятието, сочи оспорени болнични листове на друг служител – В.
А.Т., което обстоятелство било служебно известно на Трети специализиран
постоянен заседателен състав към КЗД, който се е произнесъл по подадената от
това лице жалба с Решение № 674/ 09.09.2021г. и е установил, че действията на
директора на ТД ДГС Горна Оряховица по обжалване на издадените на В. Т.
болнични листове, не са дискриминационни. По изложените в жалбата доводи е
направено искане Решение № 119 от 25.02.2022г. на Комисията за защита от
дискриминация, Трети специализиран постоянен заседателен състав, в оспорената
му част, да бъде отменено.
Ответникът - Комисия за защита от
дискриминация, гр.София редовно и своевременно призован за делото, не изпраща
представител. В писмено становище от процесуалния му представител – юриск. Н.К.,
заявява неоснователност на жалбата, като по подробно изложени доводи в тази
насока иска отхвърлянето й.
Заинтересованата страна – Д.С.З., не
се явява и не се представлява в съдебно заседание. По делото е представен
писмен отговор на жалбата, в който заявява, че поддържа обжалваното решение на
КЗД. Твърди, че Д.В. е обжалвала болнични листове само на тези служители, които
й се противопоставяли на незаконосъобразното управление. Сочи, че за да
прекрати унизителното положение, в което В. ежедневно се е стремяла да го
поставя, се е принудил да напусне горското стопанство след 30 години работа в
него. Прилага медицински документи, удостоверяващи извършени две хирургични
интервенции през 2021г. и 2022г.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените и приети по делото доказателства, съдът приема за установено следното
от фактическа страна:
Производството пред Комисията за защита
от дискриминация е образувано по жалба вх. № 44-00-2228 от 04.08.2020г.,
подадена от инж.Д.С.З., заемащ длъжността ръководител на горскостопански
участък в ТП ДГС Горна Оряховица, срещу
инж. Д.Ж.В. - директор в Държавно горско стопанство, гр. Горна Оряховица. В
жалбата са изложени оплаквания за тормоз във връзка с § 1, т. 1 ЗЗДискр. по
признак „лично положение“ и претенция за нарушение на права по Глава Втора,
Раздел Първи „Защита при упражняване на правото на труд“ по чл. 13, ал. 1
ЗЗДискр. Счита, че спрямо него е извършена дискриминация от страна на директора
Д.В., тъй като е резпоредила З. да предаде служебния автомобил Сузуки Джимни c peг. № ***, който
управлявал в изпълнение на служебните си задължения, въпреки че в горското
стопанство имало достатъчно служебни автомобили, някои от които неизползвани,
както и поради това, че на другия ръководител на горскостопански участък му бил
предоставен автомобил за изпълнение на служебните задължения. Отделно от това
ежедневно му се връчвали писма, с които му се искали писмени обяснения по въпроси, некасаещи
естеството на работа и длъжностната му характеристика, включително и при
посещения на лекар или зъболекар, за които предварително е бил информирал устно
директора.
С разпореждане №1206/ 14.08.2020г.
на Председателя на КЗД по посочената жалба е образувана преписка № 486/ 2020г.
по описа на КЗД, разпределена на Трети специализиран постоянен заседателен
състав, който е определил членовете на състава. По предложение на
съдията-докладчик по преписка № 486/ 2020г. – С.Й., с Разпореждане № 1437/
23.09.2020г. на Председателя на КЗД, е определен подпомагащ експерт за
извършване на необходимите действия, свързани с проучването по преписката.
На основание чл.55 и сл.от ЗЗДискр.
по преписката е проведена процедура по проучване. На 09.10.2020г. Директорът на
ТП ДГС Горна Оряховица – инж.Д.Ж.В., е уведомена за образуваното производство,
вкл. за провежданото проучване по жалба вх. № 44-00-2228/ 04.08.2020г. по описа
на КЗД от инж.Д. С. З. с изложени
оплаквания за тормоз по признак „лично положение“, като й е дадена възможност
да представи становище и информация относно обстоятелството: ползват ли
останалите служители на ТП ДГС Горна Оряховица служебни автомобили за
изпълнение на служебните си задължения, както
и съответните документи за това /писмо изх.№16-19-156 от 07.10.2020г. на
докладчика /.
С вх.№ 16-19-163/ 19.10.2020г. е
постъпило обяснение от инж.Д.В. с приложени доказателства във връзка с
наведените от З. оплаквания.
Изготвен е, на основание чл.60 ал.1
от ЗЗДискр, доклад-заключение по преписка № 589/2018г. от определения за
докладчик член на състава.
В съответствие с чл. 60, ал.2
от ЗЗДискр на страните в производството са изпратени уведомления за
призоваване за насрочено открито заседание по преписката /изх.№ 44-00-3556 от
18.11.2020г. и изх.№ 16-19-181 от 18.11.2020г./. В уведомленията са посочени
дата, час и място на провеждане на открито заседание по производството; правата
във връзка с призоваването и представляването им пред КЗД; данни за приключване
на проучването и възможност за запознаване със събраните по преписката
материали, възможността да посочат и ангажират нови доказателства, да изложат
всички искания и възражения /.
С вх.№ 44-00-200 от 26.01.2021г. е
депозирано допълнение към жалбата от инж.Д.С.З., в което се съдържа изявления и
за други случаи на дискриминационни прояви спрямо жалбоподателя от страна на
директора на ТП ДГС Горна Оряховица, сред които и оплакването за обжалването на
всички болнични листове, издадени на Д.З., включително и за престоя му в
болница. Твърди се, че други служители на горското стопанство също са ползвали
болнични листове, без обаче те да са били обжалвани, а В. е оспорвала БЛ само
на тези служители, които не са били съгласни с методите й на управление.
Комисията е провела две открити
заседания – първото на 01.02.2021 г., на което се е явила лично жалбоподателят З..
Последният е заявил, че не желае да се води помирително производство и
Комисията е продължила разглеждането на преписката по общия ред. В първото
заседание съставът на КЗД е приел и приобщил към преписката доклада-заключение,
ведно с всички събрани до изготвянето му доказателства. Прието е и е приобщено
към преписката и допълнението към жалбата, входирано в Комисията с вх.№
44-00-200 от 26.01.2021г., ведно с доказателствата, представени от жалбоподателя,
като е изискано от ответната страна да представи заповедите за освобождаване на
жалбоподателя З. и още трима, поименно посочени служители както и всички
обжалвани болнични листове за период от три години назад, считано от подаване
на първоначалната жалба, и от назначаването на Д.В. за директор на ТП ДГС Горна
Оряховица. Уважено е искането на жалбоподателя за събиране на гласни
доказателствени средства, като е допуснат до разпит един свидетел – Н.В..
Със заявление вх.№ 16-19-9/
11.02.2021г., подадено от Д. В., чрез пълномощника й адв.М., са представени
изискани от Комисията доказателства, в т.ч. и преписи от уведомителни писма до
РЗИ Велико Търново и болнични листове, издадени на Д.З., за времето от назначаването
на Д.В. за директор на ТП ДГС Горна Оряховица до момента на прекратяване на
трудовото правоотношение между посоченото предприятие и Д.З..
На второто заседание на Комисията,
проведено на 10.05.2021г., са приети представените от ответната страна със
заявление вх.№ 16-19-9/ 11.02.2021г. писмени доказателства и допълнително
представеното в заседанието Експертно решение № 0585/ 23.03.2021г.т 01.03.2018
г., разпитан е св.В. и като е преценил, че преписката е изяснена от фактическа
страна, съставът на КЗД е преустановил събирането на доказателства и е обявил
разглеждането на преписката по същество. В становището си по същество
жалбоподателят е заявил, че поддържа жалбата си за неравнопоставеност, а
ответната страна изразява становище за неоснователност на всички наведени
доводи за дискриминация.
С решение № 119/ 25.02.2022 г. КЗД,
Трети специализиран постоянен заседателен състав, е установила, че ответната
страна инж. Д.Ж.В. - директор на ТП ДГС Горна Оряховица за процесния период, е
осъществила „тормоз“ по признак „лично положение“ спрямо жалбоподателя Д.С.З.
по смисъла на разпоредбата на § 1, т. 1 ЗЗДискр., изразяващ се в нарочно
обжалване на представените от жалбоподателя болнични листове, чрез което за
последния е създадена враждебна и обидна среда.
В
останалата част от оплакванията на жалбоподателя Д.С.З. се сочи за установено,
че ответната страна инж. Д.Ж.В. - директор на ТП ДГС Горна Оряховица за
процесния период, не е осъществила дискриминация по признак „лично положение“,
както и нарушение на права по Глава Втора, Раздел Първи „Защита при упражняване
правото на труд“ по чл. 13, ал. 1 ЗЗДискр. спрямо жалбоподателя Д.С.З., и в
тази й част подадената от Д.З. жалба с вх. № 44-00-2228/04.08.2020 г. е
оставена без уважение, като неоснователна и недоказана.
Решаващият
състав на КЗД е приел, че по преписката са налице данни за обжалване от страна
на В. на всички болнични листове, представени от жалбоподателя във връзка с
влошаване на здравословното му състояние. В същото време липсвали данни за
обжалване на болнични листи на други служители, въпреки че на проведеното на
01.02.2021 г. открито заседание по преписката ответната страна е била задължена
да представи за период от три години назад от подаване на първоначалната жалба
всички обжалвани болнични листове в Териториално поделение на Държавно горско
стопанство, представлявано от инж. Д.В.. Предвид липсата на доказателства по
преписката за обжалване на болнични листове на други служители съставът на КЗД
е приел, че ответната страна по преписката не е осъществила пълно насрещно
доказване, съобразно изискването на чл.9 от ЗЗДискр. Въз основа на това е
направен извод, че оплакванията на жалбоподателя Д.З. за осъществен спрямо него
„тормоз“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. във връзка с обжалването от
ответната страна на предоставените от него болнични листове са основателни,
поради което в тази й част жалбата следва да бъде уважена.
По
делото са приложени и приети като доказателства материалите, съдържащи се в
образуваната в КЗД преписка № 486/ 2020г.
Като
доказателства по делото са приети и представените в хода на съдебното
производство от Териториално поделение Държавно горско стопанство „Горна
Оряховица“ уведомителни писма, с които е инициирана проверка от инж.Д.В., в
качеството й на директор на ТП ДГС Горна Оряховица, на представени от служители
на стопанството болнични листове, както следва: БЛ № Е20201705031/
14.07.2020г., БЛ № Е20200130586/ 03.07.2020г., БЛ № Е20201705293/ 29.07.2020г.
и БЛ № Е20201935495/14.08.2020г., издадени на В. А.Т., заемащ длъжността
„горски стражар“ в ТП ДГС Горна Оряховица; БЛ № Е20199375580/ 15.01.2020г., издаден
на Н.П.В., заемащ длъжността „заместник директор“ в ТП ДГС Горна Оряховица; БЛ
№ Е20201422221/ 07.07.2020г., БЛ № Е20199145989/ 29.06.2020г. и БЛ №
Е20201422325/ 27.07.2020г, издадени на Д.С.З.. Видно от приложеното по делото
Експертно решение № 0585/ 23.03.2021г. на НЕЛК последния болничен лист е
частично потвърден относно 6 дни стационарно лечение и 10 дни домашен отпуск,
като е отменен за останалите 20 дни домашно лечение.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз
основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите
и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1
във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима за разглеждане
по същество като подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово
установения срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност
съгласно чл. 68, ал.1 от ЗЗДискр.
Разгледана по същество, е
основателна.
Решение
№ 301 /01.09.2015г. на Комисията за защита от дискриминация по преписка
№14/2013г. в оспорената му част е постановено от компетентен орган по см. на
чл.47, т.1 от ЗЗДискр., в предвидената от закона писмена форма и съдържа
формално изброяване на всички задължителни реквизити, предвидени в чл. 65
и чл. 66 от
ЗЗДискр.
В
обстоятелствената част на решението обаче не са изложени нужните мотиви /фактически и правни съображения/,
обосноваващи постановения правен резултат. В случая е направен извод за
създадена враждебна и обидна среда за жалбоподателя З. поради осъществено от
работодателя обжалване на представените от служителя болнични листове. Не е
посочено обаче въз основа на какви какви фактически установявания и кои
доказателства, е прието наличието на такава неблагоприятна среда. В оспореното
решение не е дадена и правна квалификация на вида дискриминация – пряка или
непряка, а от изложените в същото пестеливи съображения по никакъв начин не
може да се приеме за обоснован приетия за установен защитен признак „лично
положение“, на основа на който да е извършено твърдяното от Комисията
дискриминационно нарушение. В ЗЗДискр. липсва легална дефиниция на признака
„лично положение“ и следва във всеки конкретен случай то да бъде установявано и
доказвано. Различното третиране трябва да е свързано с притежавани или
придобити качества на личността или вътрешноприсъщи признаци, за да се приеме,
че се включва в законово защитения признак „лично положение“. В процесното решение обаче не са обективирани
каквито и да било данни за някакви личностни качества и особености на Д.З.,
които да са обусловили различно
отношение спрямо него от страна на директора на РП ДГС Горна Оряховица по
признак „лично отношение“. Субективното усещане на лицето, че спрямо него е
осъществено нежелано поведение не е достатъчно да се приеме че по отношение на
жалбоподателя е осъществен „тормоз“ по признак „лично положение“ по смисъла на
разпоредбата на § 1, т. 1 ЗЗДискр. от страна на директора на ТП ДГС Горна
Оряховица, а е необходимо да
бъдат установени материалноправните предпоставки за квалифициране на сочените
действия като дискриминационни, каквито установявания липсват. Мотивите
са задължителен реквизит на административния акт и съставляват изложение на
направените от административния орган разсъждения по фактите и обстоятелствата
от значение за случая – чл. 59, ал.2,
т.4 от АПК във вр. с чл. 66, т.2
от ЗЗДискр., а липсата им възпрепятства възможността да се прецени
кои са фактическите основания за издаването на акта и съотв. попадат ли в
хипотезата на приложената от административния орган правна норма.
На
следващо място съдът констатира и допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, тъй като в хода на проведеното
производство Комисията за защита от дискриминация не
е извършила пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за
решаване на спора факти и обстоятелства, в нарушение на чл. 55, ал.1 от
ЗЗДискр. От друга страна, неправилно са анализирани събраните в хода на
производството доказателства, което е довело до погрешен извод за приложимост
на особеното процесуално правило, регламентирано в чл.9 от ЗЗДискр. За да се
възложи в тежест на ответната страна в производството пред КЗД да докаже, че
правото на равно третиране не е нарушено, е необходимо преди това
жалбоподателят да е обосновал и доказал своите твърдения за дискриминационно
третиране. Видно от материалите, съдържащи се в представената по делото
преписка № 486/ 2020г. по описа на КЗД, в случая не са били налице факти и
доказателства, достатъчни да обърнат тежестта на доказване към ответната
страна. Жалбоподателят З. с представеното пред КЗД допълнение от 26.01.2021г.
към първоначално подадената жалба /вх.№ 44-00-2228 от 04.08.2020г./ е въвел
ново оплакване за твърдяното неравно третиране спрямо него от страна на Д.В., в качеството й на директор на ТП ДГС
Горна Оряховица, като твърди, че В. е обжалвала всички представени от него
болнични листове, включително и престоя му в болница, а в същото време други
служители на горското стопанства са ползвали болнични без да ги е обжалвала.
Въпреки, че така формулираното оплакване е твърде общо, на жалбоподателя не са
били дадени съответните указания да го конкретизира и да ангажира доказателства,
въз основа на които да може да се направи обосновано предположение за наличие
на дискриминационно третиране. Липсват данни за какъв период се твърди да е
осъществявано спрямо З. това неблагоприятно отношение и дали въобще същият е
ползвал отпуск по болест, предвид липсата на представени от негова страна болнични
листове. В проведеното първо открито заседание по разглеждане на преписката
решаващият състав е дал указания на ответната страна да представи за период от три години назад от подаването на
първоначалната жалба и от когато е назначена за директор Д.В., всички обжалвани
болнични листове в ръководеното от нея предприятие. В изпълнение на това указание
са били приложени само издадени на жалбоподателя болнични листове за временна
неработоспособност, ведно с доказателства за извършено оспорване от осигурителя
ТП ДГС Горна Оряховица. Действително ответната страна не е представила болнични
листове, издадени на други служители от предприятието, както и данни за
оспорването им, но този пропуск е възможно да се дължи на липсата на изрично
посочване в дадените указания, че се следва тяхното представяне. Освен това е
необходимо да се каже, че информацията, която съставът на КЗД е изискал, не е
достатъчна за да се прецени основателността на въведеното от жалбоподателя
оплакване. Липсата на представени от ответника доказателства за обжалвани БЛ на
други служители не налага извод, че Д.З. е бил третиран по-неблагоприятно от
други лица в сходна ситуация, при положение, че по преписката не е събрана
информация дали въобще други служители са ползвали отпуск по болест през
сочения период. Като не е събрал необходимите и относими за спора доказателства
решаващият състав на КЗД е постановил решение при неизяснена фактическа
обстановка, което е довело до фактическа, правна и доказателствена
необоснованост на констатацията за осъществен „тормоз“ по признак „лично
положение“ по смисъла на разпоредбата на § 1, т. 1 ЗЗДискр. спрямо
жалбоподателя Д.З. от страна на директора на ТП ДГС Горна Оряховица – Д.В..
Процесното
решение, в обжалваната му част, не съответства и на приложимия материален закон,
по следните съображения:
С
разпоредбата на чл. 4, ал. 1
ЗЗДискр. е забранена всяка пряка или непряка дискриминация, основана
на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство,
произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност,
лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация,
семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци,
установени в закон или в международен договор, по който Република България е
страна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 5 от
ЗЗДискр., тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1 се смята
за дискриминация, а според легалното определение на понятието
"тормоз", съдържащо се в § 1, т. 1 от
ДР на ЗЗДискр., това е всяко нежелано поведение на основата на
признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин,
което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване
на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.
Анализът
на цитираните норми налага извода, че за да се приеме, че е налице
дискриминация и на основание чл.9 от ЗЗДискр. да се прехвърли доказателствената
тежест на ответника да обори тази презумпция, е необходимо да съществуват
доказателства, които създават обосновано предположение за вероятно
осъществяване на неравно третиране поради защитен признак. За да е налице
дискриминация не е достатъчно само да се установи по-неблагоприятно третиране,
тъй като не всяко неравно третиране, а само това, което е основано на защитен
признак, е дискриминация. Поради това и причинната връзка между защитения
признак и неравното третиране е необходим елемент от фактическия състав на
пряката дискриминация. Следователно необходимо е да съществуват доказателства,
които са достатъчна индиция, че съпоставимите лица, които не са носители на
защитения признак, са третирани по-благоприятно, за да може да се презумира, че
именно защитеният признак е причината за неравно третиране.
В
процесния случай Д.З. претендира, че е осъществена дискриминация спрямо него по
защитен признак „лично положение“. Доказателства за наличието на този признак
обаче не са ангажирани както в хода на административното, така и в съдебното
производство. Данните по делото не могат да обективират някакъв значим,
същностен за личността белег, който е легитимно основание за диференциация на
основата на защитения признак „лично отношение“. Липсата на защитен признак
означава, че дори и да има някакво нежелано поведение, чиято цел или резултат
накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, унизителна,
обидна или застрашителна среда, то не е дискриминация.
Не се
установи по делото и да е бил осъществен тормоз по см. на §1, т.1 от ДР на
ЗЗДискр. по отношение на З. чрез сочените от действия на Д.В. по обжалване на
болнични листове.
Реализирането
от директора на ТП ДГС Горна Оряховица на предоставената му от закона
възможност да оспори представените от служителя Д.З. болнични листове, не може
да обуслови извод за осъществена дискриминация спрямо този служител. Освен това
от събраните в хода на съдебното производство доказателства се установява по несъмнен
начин, че Д.В., в качеството си на директор на ТП ДГС Горна Оряховица, е
инициирала производства по реда на чл.112 от Закона за здравето за обжалване на
болнични листове, представени и от други служители в горското стопанство
/обжалвани са 4 БЛ, издадени на В. А.Т.
и 1 БЛ, издаден на Н.П. В./. Тези фактически установявания опровергават
извода на административния орган, че З.
е третиран по-неблагоприятно в сравнение с останалите служители в предприятието.
При липсата на безспорни доказателства, че нежеланото поведение се основава на
някой от признаците по чл. 4, ал. 1
от ЗЗДискр., в т.ч. и защитения признак „лично положение“, съдът намира,
че в конкретния случай не са налице предпоставките за квалифициране на
действията на Д.В., в качеството й на директор на ТП ДГС Горна Оряховица, като
"тормоз".
По тези
съображения съдът намира, че жалбата е основателна. Решение № 119 от 25.02.2022г.
на КЗД по преписка № 486/ 2020г. в оспорената му част, като постановено при
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в
противоречие с материалния закон, се явява незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
При
този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на
разноски, съобразно чл.143, ал.1 от АПК следва да бъде осъден ответника да
заплати на жалподателката направените по делото разноски в общ размер на
510.00лв., представляващи внесена държавна такса в размер на 10.00лв и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500.00лв, съгласно договор за
правна защита и съдействие № 0235183 от 26.04.2022г.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.173 ал.2
пр.второ от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба на Д.Ж.В. ***,
Решение № 119 от 25.02.2022г. на Комисията за защита от дискриминация, Трети
специализиран постоянен заседателен състав,
постановено по преписка № 486/ 2020г., в частта му, с която е
установено, че инж.Д.Ж.В. – директор на ТП ДГС Горна Оряховица за процесния
период, е осъществила „тормоз“ по признак „лично положение“ спрямо Д.С.З. по
смисъла на разпоредбата на §1, т.1 от ЗЗДискр., изразяващ се в нарочно
обжалване на представените от З. болнични листове, чрез което за последния е
създадена враждебна и обидна среда, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Комисия за защита от
дискриминация, гр.София, бул.“Драган Цанков“ № 35, да заплати на Д.Ж.В. ***,
сумата от 510.00лв /петстотин и десет лева/, представляваща направени от жалбоподателката
разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: