№ 15153
гр. София, 06.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20251110109408 по описа за 2025 година
Предявен по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК е иск с правно чл. 74 от ЗЗД, във
вр. чл. 479 от КЗ за признаване за установено, че „З.А.Д. „ОЗК-З.““ АД дължи на
„З.К. „Л.И.““ АД сумата 10638,13 лева, представляваща регресно вземане по
изплатено застрахователно обезщетение по щета №0000-1909-19-604558,
образувана при ЗК Л.И. АД, ведно със законна лихва от 21.11.2024 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №69826/2024 г. по описа на
СРС.
Вземането произтича от ПТП от 09.05.2019 г. на път А71, Р Германия, при
управление на влекач М. 1844, с рег. №**********, със застраховано при
длъжника-ответник по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите прикрепено ремарке с рег. №*********, за което дължи
половината от стойността на щетите по т.а. ДАФ, с рег. №**********, покрити от
кредитора-ищец. Ищецът поддържа, че отговорността на ответника е възникнала
по силата на приложимия немски закон, с оглед мястото на настъпване на
застрахователното събитие, а именно, че всеки един отговаря за половината от
стойността на щетата.
Ответникът оспорва иска с доводи, че не са налице предпоставки за
ангажиране на отговорността му като застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите" на прикрепеното ремарке с рег. №*********,
с оглед на приложимото материално право.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, и чл. 155 от ГПК, прието е за
безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на сключен договор за
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на влекача между
ищеца и сочения за делинквент, както и на ремаркето между ответника и
1
сочения за делинквент, към датата на ПТП, настъпването на ПТП, съобразно
изложеното в искова молба, размер на иска, относимото материално право на
ФДР Германия.
В отношенията между страните по делото съдът приема, че приложимо е
правото на Република България. Според Регламент (ЕО) № 864/2007 /Рим II/
относно приложимото право към извъндоговорни задължения и Регламент (ЕО)
№ 593/2008 /Рим I/ относно приложимото право към договорни задължения и
тълкувани с решение от 21.01.2016 г. по съединени дела С-359/14 и С-475/14 на
СЕС /задължително за националните съдилища - чл. 633 от ГПК/, приложимото
право спрямо регресния иск на застрахователя на теглещо превозно средство,
който е изплатил обезщетение на пострадалите лица при причинено от водача на
това превозно средство произшествие, срещу застрахователя на тегленото по
време на произшествието ремарке, се определя съгласно чл. 7 от Регламент №
593/2008, ако правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо това
произшествие по силата на чл. 4 и следващите от Регламент № 864/2007,
предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредата. Приложимо
право към деликтната отговорност /това е отговорността на причинителя на
вредата спрямо пострадалия/ за вредите причинени при процесното ПТП е
германското право, предвид това, че самото ПТП е настъпило в Германия, която
се явява и държавата, в която е настъпила първата вреда - чл. 105, ал. 1 от КМЧП
вр. чл. 4, ал. 1 от Регламент № 864/2007, но не и за отговорността на трето за
деликта лице /застрахователя/, чиято отговорност произтича не от деликта, а от
сключен застрахователен договор. Предвид кръга на лицата, които носят риска за
причинените вреди /спрямо виновния причинител на вредите/ и тяхната
отговорност предпоствят наличие на договорно основание - застрахователен
договор, то и възникналите във връзка с тях суброгационни права /макар и да
нямат договорен характер/ се регулират от правото определено по правилата на
чл. 7 от Регламент Рим I. Разпоредбите на основание чл. 7 § 2 и § 4 от Регламент
Рим I определят българското право като приложимо, тъй като по делото не са
представени доказателства, нито са наведени твърдения страните да са избрали
приложимо право и е несъмнено, че двамата застрахователи имат обичайно
местопребиваване на територията на Република България, /чл. 7§ 2/ и на
следващо място застраховките гражданска отговорност сключени между ищеца и
собственика на влекача и ответника и собственика на ремаркето са
задължителни, като именно КЗ регламентира както задължението за сключване
на застраховките, така и обема на застрахователното покритие по тях. /чл. 481,
чл. 483 от КЗ/, което според чл. 7 § 4 отново определя отново като приложимо
българското право. Според чл. 479 от КЗ разпределя се отговорността между
застрахователите по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
настъпили вреди от товарна композиция състояща се от влекач и ремарке в
зависимост от механизма на причиняване на вредите, а именно за вреди,
нанесени от ремарке, по което е свързано с моторно превозно средство и е
функционално зависимо от това моторно превозно средство по време на
движение, и/или когато то се е откачило по време на движение, се покриват от
застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото моторно
превозно средство - ал. 1 от с.з. При това, законът изключва отговорността на
ответника-застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на ремаркето, в хипотезата, в която същото е част от движеща се композиция по
време на движение, какъвто е настоящия случай. С тези съображения съдът
приема, че в полза на ищеца не е възникнало правото на регресно вземане срещу
ответника и искът следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът трябва да
заплати на ответника съдебни разноски – сумата 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено в минималния размер по чл. 25 от НЗПП.
2
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения „З.К. „Л.И.““ АД, с ЕИК:**********, срещу
„З.А.Д. „ОЗК-З.““ АД, с ЕИК:**********, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск по
чл. 74 от ЗЗД, във вр. чл. 479 от КЗ за признаване за установено, че „З.А.Д. „ОЗК-
З.““ АД, с ЕИК:**********, дължи на „З.К. „Л.И.““ АД, с ЕИК:**********,
сумата 10638,13 лева, представляваща регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение по щета №0000-1909-19-604558, образувана при
ЗК Л.И. АД, ведно със законна лихва от 21.11.2024 г. до изплащане на вземането,
за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. дело №69826/2024 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „З.К. „Л.И.““ АД, с ЕИК:**********, да заплати на „З.А.Д.
„ОЗК-З.““ АД, с ЕИК:**********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата
100,00 лева – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3