Р
Е Ш Е
Н И Е
№773
гр. Хасково, 23.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на трети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм.д. № 513/2020г. по описа на Административен съд - Хасково
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Т.Й.Г., в качеството му на земеделски производител
с УРН : ***, подадена чрез пълномощника му адв.М.Д., срещу Уведомително писмо на Заместник Изпълнителния Директор на Държавен фонд
„Земеделие” изх.№ 01-6500/1569 от
08.05.2020г.
В жалбата се твърди, че обжалваният административен акт е постановен в
противоречие с материалноправните разпоредби на действащото в страната
законодателство и правото на ЕС, в нарушение на
административно-производствените правила, при липса на форма, компетентност и
мотиви. Моли се за постановяване на решение, с което да бъде отменен оспореният
административен акт. Излагат се и доводи, че уведомителното писмо е нередовно
връчено. Претендира се присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбата се подържа от процесуалния представител на
жалбоподателя.
Ответникът – Заместник Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, чрез
процесуален представител, оспорва жалбата изцяло. Претендира присъждане на
направените по делото разноски, включително и следващото се юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди
същите поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят Т.Й.Г. е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от
ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), регистриран с
УРН 233484 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Същият
е подал заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2018 УИН 26/170518/80342
с вх.№ 18794072 от дата 26.04.2018г., в което е заявил, че кандидатства по
Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), Схемата за преразпределително плащане
(СПП), Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за
климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП), Схема за млади
земеделски стопани (МЗС), Схема за обвързано подпомагане за плодове (основна група) – СП (основна), Схема за преходна национална помощ за тютюн,
необвързана с производството (ПНДТ), Агроекология и климат (Мярка 10),
компенсаторни плащания за други райони, засегнати от значителни природни
ограничения (Подмярка 13.2/НР2), ведно с Приложение за кандидатстване по мярка 10
„Агроекология и климат“. В таблицата на използваните парцели - 2018г. са
посочени общо 7 бр. БЗС в землищата на селата Д.Б., М., и П.с обща площ 25.71
ха.
При извършените автоматични проверки на въведените в заявлението за
подпомагане данни са открити четири несъответствия, сред които и „Вид грешка:
Информираме Ви, че следва да спазвате заповед на министъра на земеделието,
храните и горите № 09-192 от 28.02.2018г.“, детайли: „Заявили сте участие по
Мярка 10“.
С оспореното Уведомително писмо изх. № 01-6500/1569 от 08.05.2020г. на
Заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ исканото от Т.Й.Г. финансово
подпомагане по направление „Контрол на почвената ерозия“ от мярка 10 „Агроекология
и климат“, съгласно подаденото от него заявление за подпомагане УИН 26/170518/80342,
не е оторизирано. Отказът е обоснован с това, че на основание чл. 4, ал. 5 от
Наредба № 5/27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми
и мерки за директни плащания и съгласно Заповед на министъра на земеделието,
храните и горите № РД 09-192 от 28.02.2018г., през кампания 2018г. не се
приемат заявления за подпомагане, с които се поема нов ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020
г. или се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7
от 2015г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020
г., с изключение на дейности по направление „Опазване на застрашени от изчезване
местни породи, важни на селското стопанство“. Посочено е, че подаденото
заявление за подпомагане е за участие по мярка 10 „Агроeкология и климат“, направление „Контрол на
почвената ерозия“ за първа година, поради което се явява недопустим кандидат за
подпомагане за кампания 2018г.
Съобщение за издаване на акта е връчено на член от домакинството на Й. Г.,
отбелязан в Известие за доставяне ИД PS 6300 00YU37 S като „баща“, на 05.06.2020г. Жалбата против
писмото е подадена до Административен съд – Хасково на 19.06.2020г., видно от
отбелязването за пощенско клеймо.
По делото е представена Заповед № РД09-192/28.02.2018г. за определяне
начална дата на прием на заявления за подпомагане по реда на Наредба № 5 от
2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания за кампания 2018 относно мерките, финансирани от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. на Министъра на
земеделието, храните и горите, с която е наредено (т. 3) през
кампания 2018 да не се приемат заявления за подпомагане, с които се поема нов
ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 г. или се
разширяват поети ангажименти по реда на чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7 от 2015 г.
за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат" от Програмата за развитие
на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (ДВ, бр. 16 от 2015 г.), с
изключение на дейности по направление „Опазване на застрашени от изчезване
местни породи, важни за селското стопанство".
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа
обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на
страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК,
направи следните правни изводи:
Предмет на оспорване в
настоящото производство е Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за
участие по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските
райони (ПРСР) 2014-2020 г. изх. № 01-6500/1569
от 08.05.2020г. на Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“,
с което на основание чл. 50, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 5 от 24.02.2015 г. за
условията и реда за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 жалбоподателят е уведомен,
че по заявление за подпомагане с УИН 26/170518/80342 не е одобрен за участие по
мярка 10 „Агроекология и климат“, направление „Контрол на почвената ерозия“.
Писмото безспорно засяга пряко и непосредствено правата и законните интереси на
адресата, тъй като макар и под формата на уведомление, обективира волята на
административния орган за одобряване, респективно неодобряване (в конкретния
случай) участието на жалбоподателя за финансово подпомагане по мярка 10, поради
което носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и
подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
В тази връзка настоящата инстанция
приема, че жалбата е процесуално допустима като подадена против административен
акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, от
легитимирано лице със съответен правен интерес. Оспорването е направено в
законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество,
жалбата е основателна поради следните съображения:
Оспореният акт е издаден от материално
компетентен орган, при условията на надлежно делегирани правомощия. В тази
връзка по делото бе установено, че Държавен фонд „Земеделие“ е сезиран със
заявление за подпомагане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска
политика на ЕС, като именно този орган е акредитиран за единствена
разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата
селскостопанска политика на ЕС (чл. 11, ал. 2, т. 4, чл. 11а ал. 1 от ЗПЗП, §
1, т. 13 и т. 15 от ДР на ЗПЗП). Съгласно чл. 11а, ал. 1, т. 1, предл. първо от
ЗПЗП, Разплащателната агенция приема, проверява и взема решение по заявления за
подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми
и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика. Изпълнителният
директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция,
включително организира и ръководи дейността й и я представлява (чл. 20а ал. 1,
чл. 20, т. 2 и 3 от ЗПЗП). По делото е представена и приета като доказателство
Заповед № ОЗ-РД/715 от 27.06.2017г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“, с която този орган е делегирал на заместник-изпълнителния директор
П.С.ред правомощия, сред които и да издава и подписва уведомителни писма за
одобрените и неодобрените за участие парцели, животни или пчелни семейства,
както и за неизпълнени ангажименти по посочените мерки, сред които и по мярка
10 „Агроекология и климат“ (т.
2). Според чл. 20а,
ал. 4 от ЗПЗП (в редакция ДВ бр. 12/2015г., действала към датата на издаване на
Заповед № ОЗ-РД/715 от 27.06.2017г.) Изпълнителният директор може да делегира
със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или
сключване на договори за финансово подпомагане на заместник изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно
териториалната им компетентност. При изменението на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП (ДВ
бр.2/2018г.) е запазена възможността за делегиране от Изпълнителния директор на
ДФЗ-РА в полза на заместниците му на правомощието по произнасяне по подадени
заявления за подпомагане, тоест възможността за делегация е налице и към датата
на издаване на оспореното писмо. Следователно Уведомително писмо изх. № 01-6500/1569 от 08.05.2020г. е издадено от материално компетентен
орган в лицето на заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ П.С., при
упражняване и в рамките на надлежно делегираните й правомощия.
Оспореното писмо е издадено в
изискуемата за редовността му от формална страна писмена форма, и съдържа
императивно предвидените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително
фактическите и правни основания за издаването му. В
уведомителното писмо ясно и точно са посочени релевантните за случая факти, а
именно – наличието на подадено заявление за подпомагане по мярка 10 „Агроекология
и климат“, направление „Контрол на почвената ерозия“ за кампания 2018 г., с
което е заявено подпомагане по тази мярка за първа година, въпреки че със
Заповед № РД 09-192/28.02.2018 г. на МЗХГ е въведено като ограничително условие
за кампания 2018 г. да не се приемат заявления за поемане на нов ангажимент по
мярка 10. Уведомителното писмо съдържа и правното основание, въз основа на
което същото е издадено – чл. 50, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 7/2015 г., която
задължава ДФЗ да уведоми земеделските стопани за това дали са одобрени или не
за участие по мярка 10. Доколко установените факти се подкрепят от наличните по
преписката доказателства и са основание жалбоподателят да не бъде одобрен за
участие по мярка 10 е въпрос на материална законосъобразност на
административния акт. Ето защо съдът намира, че в производството по издаването на оспорения акт не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и
следователно не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.
По отношение на това дали оспореното
писмо е издадено в съответствие с
материално-правните разпоредби на закона, следва да бъде отбелязано следното:
На
национално ниво условията и редът за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“
от ПРСР за периода 2014-2020 г. са регламентирани с Наредба № 7/24.02.2015 г.,
издадена от МЗХ за прилагане на чл. 28 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 г. Съгласно чл. 1, ал. 3 от Наредба № 7/2015 г.,
подпомагането се предоставя под формата на годишно агроекологично плащане при
спазване на изискванията на Регламент (ЕС) № 1305/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г., относно подпомагане на
развитието на селските райони от ЕЗФРСР, Регламент (ЕС) № 1307/2015 на
Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. за установяване на правилата
за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на
общата селскостопанска политика и Регламент № 1306/2013 на
Европейския парламент и на Съвета относно финансирането, управлението и
мониторинга на общата селскостопанска политика. В чл. 3 от Наредба № 7/2015 г. са
посочени 8 направления, в които се предоставя подпомагането за извършване на
агроекологични дейности, като едно от тях е избраното от жалбоподателя.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 7/2015 г., агроекологичните дейности по направленията
по чл. 3 се прилагат за период от пет последователни години, а в ал. 2 е
посочено, че срокът започва да тече от началото на годината на подаване и на
одобрение на „Заявлението за подпомагане“, което през първата календарна година
е и „Заявление за плащане“. През всяка следваща година до изтичане на срока по
ал. 1 кандидатите за подпомагане подават „Заявление за плащане“.
В процесния случай Т.Г. е подал на 26.04.2018г.
заявление за подпомагане по
директни плащания за кампания 2018 УИН 26/170518/80342 с вх.№ 18794072 със заявени схеми и мерки за
подпомагане, включително „Агроекология и климат“ (Мярка 10). Видно от приетите по делото
доказателства заявлението е обработено, данните са въведени в ИСАК, съответно
са извършени автоматични проверки на въведените данни. Не се спори по делото,
че земеделският производител е разписал предоставения му екземпляр за резултатите
от извършените автоматични проверки, а в общата декларация към приложението за
кандидатстване е записано, че е запознат, че приемът на заявления за
подпомагане се извършва в съответствие със заповедта на министъра на
земеделието, храните и горите по чл. 4, ал. 5 от Наредба № 5 от 2009 г.
С посочената
Заповед № РД09-192/28.02.2018г. министърът на земеделието, храните и горите е
определил допълнителни условия, свързани с приема на заявления за подпомагане,
като е изключил възможността през кампания 2018 г. да се приемат заявления за
подпомагане, с които се поема нов ангажимент или се разширяват поети
ангажименти по реда на чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7/2015 г. по мярка 10 „Агроекология и климат“. По този повод настоящата
инстанция приема, че с тази заповед не се въвеждат изисквания или условия към
кандидатите за подпомагане, а се ограничава приложното му поле или казано с
други думи, не се създават задължения към земеделските стопани, а се ограничава
обхвата на подпомагането за кампания 2018 г., като от него се изключват за
разглеждане хипотезите, при които се заявяват за подпомагане площи, с които се
поема нов ангажимент по посочената мярка.
В процесния случай правното основание
за издаване на цитираната заповед и съответно процесното уведомително писмо за
неодобрение е чл. 4, ал. 5 от Наредба № 5 от
27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания. От прочита на тази разпоредба (в приложимата й редакция) обаче, е видно, че в нея не се съдържа
основание за неодобрение за участие в подпомагането по мерките, финансирани от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020, съответно
основание за отказ от финансово подпомагане. С разпоредбата се определя актът -
министерска заповед, с който започва приема на заявленията за подпомагане по
мерките и евентуално какво би могъл този акт да съдържа. Посочването в изр.
второ на ал. 5, че в тази заповед може да се съдържат допълнителни условия,
свързани с приема по отделните направления, не представлява регламентирано в
правна норма основание за отказ от финансово подпомагане, нито изрично въвежда
правило, според което в министерската заповед може да се съдържа такова
основание.
На следващо място, правото на
земеделските производители да подадат заявление за подпомагане и то да бъде
прието за разглеждане от съответния национален орган, е гарантирано с
разпоредбите на Дял III, Глава I на Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на
Съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските
райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и
за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета.
Ето защо съдът приема, че в цитираните
в уведомителното писмо материалноправни норми, посочени като правно основание
за постановения отказ - чл. 4, ал. 5, изр. второ от Наредба № 5 от
27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания и чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7 от 24.02.2015 за
прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014-2020г.
няма формулирано основание за отказ за финансово подпомагане, което би могло да
се съдържа в министерска заповед. В този смисъл е и съдебната практика на
касационната инстанция - Решение № 10077 от 22.07.2020 г. на ВАС по адм. д. №
14463/2018 г., V о. и Решение № 14104 от 16.11.2020 г. на ВАС по адм. д. №
6809/2020 г., V о.
С оглед горното, настоящият състав
приема, че жалбата на Т.Г. против Уведомително писмо на Заместник Изпълнителния
Директор на Държавен фонд „Земеделие” изх.№ 01-6500/1569 от 08.05.2020г. следва
да бъде уважена, а оспореното уведомително писмо бъде отменено като материално
незаконосъобразно, като на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката
се върне на административния орган за ново произнасяне по същество на
заявлението за подпомагане при съобразяване с мотивите на настоящото решение.
Предвид изхода от делото на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер
на 810 лева, от които 10 лева – държавна такса и 800 лева – адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Уведомително
писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 „Агроекология и климат“
от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2018 г. на заместник - изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие” изх.№ 01-6500/1569 от 08.05.2020г.
ВРЪЩА преписката
на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за ново
произнасяне по заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2018
УИН 26/170518/80342 с вх.№ 18794072 от дата 26.04.2018г., депозирано от Т.Й.Г.,
в качеството му на земеделски производител с УРН : ***, с.С., обл.Х., със
задължителни указания в мотивите на настоящето решение.
ОСЪЖДА Държавен
фонд „Земеделие“ гр.София да заплати на Т.Й.Г. с ЕГН : ********** ***, сумата в размер на 810 (осемстотин и десет лева), представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: