РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Берковица, 02.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241610100251 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от ищеца „А1
България“ ЕАД против С. Г. Д. кумулативно обективно съединени искове по
реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК с правно основание чл.79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД – за установяване спрямо
ответницата съществуването на вземания в размер на 8416.58 лв., от които
1550,46 лв. - неплатени суми за предоставени и неплатени електронни
съобщителни услуги за периода от 09.05.2022 г. – 04.12.2022 г. и мораторна
лихва в размер на 229,83 лв. за периода 09.06.2022 г. - 19.01.2024 г., 2635,72
лв. - неплатени суми за устройства по договор за продажба на изплащане и
мораторна лихва в размер на 365,92 лв. за периода 09.06.2022 г. - 19.01.2024 г.,
3210,64 лв. общ размер неустойки и мораторна лихва в размер на 424,01 лв.
за периода 16.06.2022 г. - 19.01.2024 г., за които е издадена Заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 66/2024 г. по описа на Районен съд – Берковица.
С Протоколно определение от 11.12.24 г. съдът е прекратил
производството в частта за сумата от 540 лева, претендирана под формата
на неустойка, като част от общо заявената сума, поради заявено оттегляне
на иска при условията на чл. 232 ГПК, предвид което предмет на този иск е
1
останала сумата 2670.64 лева вместо първоначално заявената сума от 3210,64
лв.
Ищецът „А1 България“ ЕАД твърди в исковата си молба и
последващи уточнителни молби, че на 16.11.2020 г. между „А1 България“
ЕАД (предишно наименование „Мобилтел” ЕАД), в качеството на мобилен
оператор и С. Г. Д., в качеството на абонат, е бил сключен договор за
електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане идентифициран с
неговия уникален номер ********* със системен партиден номер М6624583,
към който са били закупени устройства, подробно описани в исковата молба.
За периода от 07.04.2022 г. – 06.10.2022 г. е било извършено изпълнение
от страна на дружеството. Ответникът не е заплатил съответно възникналите
си задължения в сроковете, съгласно договора и Общите условия на „А1
България” ЕАД и е натрупал просрочени задължения за неплатени електронни
съобщителни услуги и устройства на изплащане, за посочения период, поради
което договорът е прекратен поради неплащане продължило повече от 124
дни съгласно ОУ и е начислена неустойка в общ размер на 3210.64 лв.
Предвид гореизложеното за периода от 09.05.2022 г. – 04.12.2022 г.
ответникът дължи на ищцовото дружество суми в размер 8416.58 лв., от
които 1550,46 лв. - неплатени суми за предоставени и неплатени електронни
съобщителни услуги и мораторна лихва в размер на 229,83 лв. за периода
09.06.2022 г. - 19.01.2024 г., 2635,72 лв. - неплатени суми за устройства по
договор за продажба на изплащане и мораторна лихва в размер на 365,92 лв. за
периода 09.06.2022 г. - 19.01.2024 г., 3210,64 лв. общ размер неустойки и
мораторна лихва в размер на 424,01 лв. за периода 16.06.2022 г. - 19.01.2024.
Поради неизпълнението от страна на длъжника ищецът подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е
образувано ч. гр. д. № 66/2024 г. по описа на РС – Берковица, по което била
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника.
В хода на заповедното производство било подадено възражение от
длъжника срещу издадената заповед за изпълнение.
Поради което ищецът предявява правата си при условията на чл. 415 от
ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да установи съществуването на
2
вземането в полза на „А1 България“ ЕАД против С. Г. Д. за горепосочените
суми, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 66/2024 г. на РС
– Берковица.
Претендира разноски за исковото и за заповедното производство.
Ответната страна С. Г. Д. не е подала отговор и не взема становище
по допустимостта и основателността на предяения иск в дадения му по чл. 131
от ГПК едномесечен срок.
Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички
доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази
разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Неподаването на писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК не преклудира
правото на ответника да наведе правни доводи в защита по същество срещу
основателността на иска, в това число доводи относно доказателствената
стойност на представени от ищеца доказателства без да се оспорва
истинността им, както и не освобождава ищеца от доказателствената тежест
по чл. 154, ал. 1 ГПК /така Решение № 228/20.12.2010 г. на ВКС по търг.д. №
530/2010 г. на II отд-е/.
За да бъдат уважени исковете с правно основание чл.79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД във вр. чл. 200 ЗЗД ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на валидно възникнало
облигационно отношение между страните по договор за предоставяне на
електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, по силата на
което за изпълнение на договора се ангажира отговорността на ответника; че
вземането е станало изискуемо, респ.възникнало е задължение за ответника за
плащане; размера на претендираните вземания и основанията за възникването
им, както и размера на търсените суми.
По иска за обезщетение за забавено плащане на главницата ищецът
следва да докаже изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
По делото не се спори, а и от събраните доказателства /неоспорения
Договор за електронни съобщителни услуги – на л. 183, идентифициран с
неговия уникален номер ********* със системен партиден номер М6624583,
3
анекси и приложения към него се установи, че на 16.11.2020 г. между страните
е възникнало валидно облигационно отношение по силата, на което ищцовото
дружество се е задължило да предоставя на ответницата електронни
съобщителни услуги, както и че впоследствие ответницата е закупила
устройства на изплащане с няколко отделни Договора за продажба на
изплащане, идентифициран с номер ********* /на л. 217, 218, 219 гръб -220 и
222-223/.
Ответницата не спори, че ищцовото дружество й е предоставило
електронни съобщителни услуги, както и закупените на изплащане
устройства, подробно описани в исковата молба /като предаването на
устройствата се потвърждава и от приложените по делото приемо-
предавателни протоколи – на л. 221 гръб, 227, 228 гръб, 230, 231 гръб/.
Относно сумите за предоставени електронни съобщителни услуги в
общ размер на 1550,46 лв:
Ответницата не оспорва претендираните суми по размер, респективно че
за тях са издадени посочените в исковата молба фактури за предоставени
услуги.
Не се твърди, нито има доказателства задълженията й към дружеството
да са погасени.
Несъстоятелно е оплакването, че фактурите не били предявени за
плащане на ответницата.
На първо място, това възражение се прави за пръв път едва с писмената
защита и като такова е преклудирано, още повече като се има предвид, че
ответницата не е подала отговор в предвидения за това срок. Съгласно т.4 на
ТР №1/09.12.2013 г. по т.д. №1/ 2013 г. на ВКС, ОСГТК възраженията на
ответника срещу предявения иск, се преклудират с изтичане срока за отговор
на исковата молба по чл. 131 ал. 1 ГПК, ответникът губи възможността да
противопостави възражения, основани на съществуващи и известни нему към
този момент факти, които пропуски, допуснати поради собствената си
небрежност, не може да отстрани. Когато възраженията на ответника не са
своевременно заявени до изтичане на срока за отговор по чл. 131,ал. 1 ГПК, се
преклудира възможността ответникът да ги направи по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. С оглед
посочената съдебна практика следва да се обобщи, че съдът не може да
4
разгледа възражение, въведено от ответника след изтичане на срока за
отговор, респективно не може да се допускат доказателства за доказване на
такова възражение /в този смисъл е и трайната практика на ВКС – Решение №
4/05.02.2016 г. по т. дело № 3480/ 2014 г., ІІ т.о , Решение №429/21.06.2010 г.
по гр.д.№1151/2009 г. на ВКС, І г.о., Решение №60 /10.04.2013 г. по гр.д.№
896/2012 г. на ІІІ г.о./.
Дали фактурите са били предявени или не за плащане на ответницата е
ирелевантно, понеже предявяването на фактурите за плащане на ответницата в
случая не е необходимо.
Това е така, тъй като според чл. 21.5. и чл. 21.6 от приложимите ОУ
операторът предоставя 15-дневен срок от издаване на фактурата за
доброволното й плащане и това именно е релевантният момент, към който
следва да се преценява дали ответницата е изпаднала в забава за тяхното
плащане, като извън този срок ответницата е разполагала след това и 6-
месечен срок за оспорване на дължимите суми, ако те са били формирали
неправилно, като няма данни абонатът да е упражнил това свое право.
При това положение, съдът приема за установено по делото, че ищцовото
дружество е изправна страна, предоставило е електронни съобщителни услуги
за посочения срок и при установената в процесните фактури за мобилни
услуги цена в общ размер на 1550,46 лв., като за ответницата е възникнало
задължението да ги заплати и поради липсата на изпълнение от нейна страна
предявеният иск следва да бъде уважен в посочената част.
Предвид което съдът намира претенцията на ищеца за заплащане на
претендираните суми за услуги за доказана по основание и размер.
По отношение на претендираната сума за устройство в общ размер
на 2635,72 лв.:
Съгласно т. 12.3 от сключените договори за продажба на изплащане №
********* при неплащане в срок най-малко на 2 /две/ последователни
месечни вноски от страна на купувача, всички оставащи суми стават
изискуеми от датата на издаване на фактурата /съгласно договора на л. 217-
сметка или друг документ/ за тези суми и следва да бъдат заплатени от
купувача в рамките на посочения във фактурата срок /сметката или
документа по договора на л. 217/. В този случай на основание т.12.3, изр.
последно от съответните договори същият се прекратява по право с факта на
5
неплащането на две последователни месечни вноски, считано от датата на
издаване на фактурата /сметката или документа по договора на л. 217/, като
прекратяването не засяга задължението на купувача за плащане на дължимите
суми.
Ищецът никъде не твърди /а и не представя доказателства/ да е издал
фактура /сметка или документа по договора на л. 217/ за сумата от общо
2635,72 лв., претендирана като неплатена сума за устройства.
Предвид което съдът намира, че вземането не е станало изискуемо и
искането следва да бъде отхвърлено за тази сума, като с оглед
неоснователността на главната претенция неоснователна се явява и
претенцията за мораторна лихва.
По отношение неустойките, поради предсрочно прекратяване на
договора по вина на абоната:
Претенцията на ищеца се основава на твърдението, че Договор № ..... за
системен партиден номер ..... е прекратен предсрочно по вина на абоната
поради неплащане продължило повече от 124 дни съгласно ОУ.
Съдът намира, че претендираните последици от прекратяване на
договора са неоснователни и за ищеца не е възникнало правото да търси
неустойка, тъй като по делото не се установи договора да е развален по
надлежния ред.
Действително в чл.54.12 от ОУ е предвидена възможност за доставчика
едностранно, без предизвестие да прекрати индивидуален договор с
потребител, който не е платил дължими от него суми повече от 124 дни.
Клаузата по чл.54.12 от ОУ предвижда автоматично прекратяване, без
предизвестие и дори без уведомяване за прекратяването.
Тази клауза е в противоречие с императивната разпоредба на чл.87, ал.1
от ЗЗД, съгласно която „Когато длъжникът по един двустранен договор не
изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря,
кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ
срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята
договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено,
когато договорът е сключен в писмена форма.“
Прекратяването на действието на договора с едностранно волеизявление
6
от изправната страна – доставчик на мобилни услуги преди изтичане на срока
му представлява по същество разваляне на договора, ако основанието за
прекратяване на облигационната връзка е виновно неизпълнение на
задължение от страна на абоната. С оглед характера на насрещните престации
/за продължително изпълнение/ развалянето на договора има действие
занапред. Неизпълнението на договорно задължение по причина, за която
отговаря длъжника, включително неплащането на възникнали задължения
през предварително определен срок, е основание за развалянето му, според
нормата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Следователно, доколкото процесният договор е
сключен в писмена форма, изявлението за прекратяването му също следва да е
в такава форма и с него следва да се даде подходящ срок за изпълнение.
По делото не се твърди и не са представени доказателства договорът
между страните да е прекратен по предвидения в закона ред – едностранно, с
писмено предизвестие от мобилния оператор, отправено до абоната-ответник,
поради виновно негово неизпълнение. Липсата на надлежно прекратяване на
договора препятства пораждането на вземането за неустойка в полза на ищеца
за вреди от прекратяване на договора за мобилни услуги, доколкото
фактическия състав за възникване това право не е завършен.
Предвид което съдът приема, че процесният договор не е прекратен на
посоченото основание, а оттук и претенцията на ищеца за начислените
неустойки поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, съответно следва да
се отхвърли и искането за мораторна лихва.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за
електронни съобщителни услуги в размер на 229,83 лв.:
В случая приложение намира разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че когато
денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава
след изтичането му.
Съгласно чл. 21.5 от ОУ абонатът следва да заплати задължението си в
15- дневен срок от издаване на фактура.
В конкретния случай първата фактура е издадена на 09.05.22 г. и
следователно е с падеж на 08.06.2022 г. или считано 09.06.2022 г. ответницата
е изпаднал в забава за заплащане на задължението по нея. При доказана
основателност на вземането за обезщетение за забава и при съобразяване
7
правомощието на съда по чл. 162 ГПК съдът с помощта на електронен
калкулатор определи неговия размер на сумата от 293 лева, за периода от
09.06.2022 г. до 19.01.2024 г. Предвид което предявеният иск за сумата от
229.83 лева се явява изцяло основателен.
Разноски:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство.
При този изход на делото на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ищецът има
право на направените от него разноски както за заповедното, така и за
исковото производство съобразно уважената част от иска, а именно– 115.43
лева /от заплатената ДТ в размер на 277.52 и 150 лева юрисконсултско
възнаграждение/ и 85.95 лева за заповедното производство /от заплатената
ДТ в размер на 168.44 лева и 150 лева юрисконсултско възнаграждение./
Ответницата не претендира заплащане на разноски, предвид което не й се
дължат такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове по реда на чл.
422 вр. чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК с правно основание чл.79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
във вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД, че С. Г. Д. с ЕГН ********** от гр. В.,
ДЪЛЖИ НА „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от Александър
Димитров и Младен Маркоски, СУМАТА 1550,46 лв. - неплатени суми за
предоставени и неплатени електронни съобщителни услуги по Договор
********* за партиден номер ..... за периода от 09.05.2022 г. – 04.12.2022 г. и
мораторна лихва в размер на 229,83 лв. за периода 09.06.2022 г. - 19.01.2024 г.,
за които е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 66/2024 г. по описа
на Районен съд – Берковица.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за признаване за установено по реда на
чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК с правно основание чл.79, ал. 1, предл. 1
8
ЗЗД във вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД, че С. Г. Д. с ЕГН ********** от гр.
В., ДЪЛЖИ НА „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от Александър
Димитров и Младен Маркоски СУМАТА 2635,72 лв. - неплатени суми за
устройства по Договор за продажба на изплащане ********* за партиден
номер М6624583 и мораторна лихва в размер на 365,92 лв. за периода
09.06.2022 г. - 19.01.2024 г., 2670.64 лв. общ размер неустойки по Договор
********* за партиден номер ...... и мораторна лихва в размер на 424,01 лв. за
периода 16.06.2022 г. - 19.01.2024 г., за които е издадена Заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 66/2024 г. по описа на Районен съд – Берковица.
ОСЪЖДА С. Г. Д. с ЕГН ********** от гр. В., ДА ЗАПЛАТИ на „А1
България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от Александър Димитров и Младен
Маркоски СУМАТА 115.43 лева - разноски за исковото производство и 85.95
лева - разноски за заповедното производство.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
9