Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ……….. |
Година 2016 |
гр. С. |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав
|
на четиринадесети септември |
Година 2016 |
в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
секретаря А.М. като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 5182 по описа за 2015 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Предмет на разглеждане са искове по
чл. 79 ал. 1 вр. чл. 266 ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
Производството е образувано по искане от името на „А.С.“ ООД ***, срещу „Ф.М.“ ЕООД. Ищецът твръди по възлагане от страна на ответника за периода февруари 2015 г. – 01.05.2015 г. да е изпълнил цялостна електроинсталация на обект „П.Ф. – П.“. Представители на ответника приели изпълнението. Ответникът заплатил част от фактурираното му задължение от 8330,87 лв. съгласно приемо-предавателен протокол № 0186/19.02.2015 г. като приел доставените стоки във връзка с договора и извършената работа, за което били издадени фактури и приемо-предавателни протоколи. Ищецът твърди да е останало непогасено задължение общо в размер на 83 385,26 лв. – възнаграждение за строително-монтажните работи и доставени на обекта ел.табла. Претендира се тази сума, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на възнаграждението. Претендират се и разноски, в това число и направените такива в производството по обезпечаване на бъдещ иск.
В срока за отговор ответникът признава, че ответникът е възложил на ищеца работа по електроинсталацията, но оспорва да касае цялостната инсталация. Твърди, че фактурираното задължение по фактури №№ 14/19.02.2015 г. и 390/18.02.2015 г. е изцяло погасено чрез плащане на 01.04.2015 г. като оспорва останалите, представени от ответника фактури, стокови разписки и приемо-предавателни протоколи да са подписани от законния представител на дружеството, съответно от упълномощено за целта лице. Оспорва също така претендираните в процеса стоки да са предадени, а твърдяна работа да е извършена.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – адв. М. от САК, твърди, че част от протоколите са подписани от Е.С., потвърдил и цялостното изпълнение на електроинсталациите с протокол от 01 май, както и от С.Т.. По същество излага довод за доказаност на иска. Представен е списък за претендираните в процеса разноски.
Процесуалният представител на ответника – адв. Г., оспорва иска по наведените в процеса възражения, а по същество излага довод за недоказаност – не се установява фактурите да са осчетоводени от ответника, нито ищецът да е извършил твърдяната работа. Наведени са доводи в писмени бележки.
Като обсъди доводите на страните и
въз основа на събраните по делото доказателства, преценени при условията на чл.
235 ГПК, от фактическа страна съдът намира следното:
По делото не се спори, че ответникът
е възложил на ищеца работа по електроинсталацията на процесния
имот, за което е издадена фактура № **********/19.02.2015 г. на стойност
8330,87 лв. Като основание на услугата е посочено – плащане по приемо-предавателен протокол № 0186/19.02.2015 г. Признава
също така за изпълнена работа по обекта да е заплатена и сума по издадена от
ищеца фактура 390/18.02.2015 г. Спорен в процеса е обемът на възложената работа
и доставените стоки.
Свидетелят Й. сочи да е ръководил
непосредствено екипите, работили на обект „П.Ф.“, намиращ се на „П.“. Сочи
работата да е включвала изграждане на главни разпределителни табла за
съответните етажи, изграждане на цалостна
електроинсталация, захранваща консуматорите. За целта са доставили материали,
изтеглили са кабелите, свързали са и са монтирали осветителни тела, ключове и
контакти. Проектирали са главни е разпределителни табла за съответните етажи по
заявка на С.И., когото свидетелят познава като представител на „Ф.М.“, който
присъствал на обекта. Влезли в обекта на фаза груб строеж, а когато работата
приключила инсталациите били изградени до степен, позволяваща функционирането
им. След като било включено основното захранване – монтирани търговските
електромери от ЧЕЗ и било подадено напрежение към главното разпределително
табло с протокол от 1 май било констатирано, че всички машини работят. Всички
стокови разписки били подписани от Е.. На обекта имало и жена – г-жа М.,
представила се за директор и отговорник за обекта, като протоколът бил подписан
и от К.С.. Те ръководели всички дейности на обекта и в кореспонденция помежду
им никога не са поставяли под въпрос представителната си власт по отношение на
„Ф.М.“. Документите, които били представяни от свидетеля подлежали на одобрение
от Ели от счетоводството. Едва след нейното одобрение и положен подпис били
оформяни акт 19, а фактурите били предавани на нея.
От заключението на вещото лице Г. по
съдебно-счетоводна експертиза се установява осчетоводена от ответника фактура №
14/19.02.2014 г., която, с оглед отразеното натурално съдържание на стопанската
операция касае доставени материали.
От заключението на вещите лица
съдебно-техническа експертиза се установява, че при осъществен оглед на място в
присъствие на представители на двете страни в процеса, на място са установени
изпълнени електрически табла, съответстващи на представени от ищеца чертежи.
Монтираните в тях ел.съоръжения – автоматични предпазители, ключове, контактори
и др. съответстват на указаните характеристики в чертежите. Установяват се
монтирани предпазители на място, неуказано в чертежите и без номера,
обосноваващо извод, че са поставени впоследствие. Засечени на място са
изградени според чертежите токови кръгове. Отчетените в приложените протоколи
количество кабели и проводници съответстват на усреднен разход. Отчетените
елементи вещите лица определят като необходими за изграждане на всяка
инсталация от вида на констатираната. Вещото лице Керемидчийски сочи, че
практиката предполага при участие в сградата на различни изпълнители да бъдат
съставяни нарочни протоколи, отразяващ конкретно възложената работа.
При така установеиите
факти от правна страна съдът намира следното:
По
иска с правно основание чл. 79 ал. 1 предл. първо вр. чл. 266 ал. 1 ЗЗД
Съгласно
чл. 258 ЗЗД изпълнителят се задължава на свой риск да материализира очертаната
от възложителя идея срещу възнаграждение. В случая се твърди да е договорено
изграждане на цялостната електроинсталация
на обект „П.Ф. – П.“, находящ се в гр. С., ул.
„Р.“. Съществен елемент от договора за изработка се явява съгласуваната воля за
постигане на конкретен резултат и за размера на възнаграждението. Наличните по
делото доказателства позволяват еднозначен извод, че по възлагане на ответника
ищецът е доставил описаните електроматериали в протокол № 0186/19.02.2015 г.
като няма спор и това да е станало с оглед възложени на ищеца строително-монтажни
работи в процесния обект. Няма също така спор, че по
възлагане от страна на ответника ищецът е изпълнявал на обекта работа, извън
очертаната в процесните фактури. Не се доказа обаче
надлежно обективирана воля от името на ответника за
обвързване с изпълнението на претендираната в процеса
работа и съответно доставените в тази връзка материали.
Показанията
на свид. Й. за предхождащ изпълнението разговор между
управителя на ищцовото дружество с представители на „Ф.М.“
не се основават на непосредствени наблюдения. Дори да се приеме, че
кореспонденция при известното на свидетеля съдържание е била разменена, в
процеса не се твърди, нито се установява резултатът от тези преговори да е
довел до съгласувана воля за възлагане на конкретна работа срещу договорено
възнаграждение.
Наличните
по делото протоколи са частни свидетелстващи документи, поради което и
удостоверителната им тежест е ограничена до неизгодни за автора им
обстоятелства. Автори на изявлението се явяват физическите лица, подписали
приобщените по делото протоколи. С оглед правилото на чл. 36 ЗЗД възможността с
изявлението си да ангажират чужда правна сфера предпоставя
нарочно предоставена им власт било от закона, било от лице, разполагащо с
такава. В процеса нито се твърди, нито се установява това.
Представените
по делото фактури, носещи подпис за получател при указание това да е ответното
дружество не идентифицират физическото лице, автор на инкорпорираното в
документа изявление. Ето защо и в тежест на ищеца е както да идентифицира
автора на изявлението, така и да докаже връзката му с ответното дружество. Показанията
на свидетеля Й. не позволяват тази идентификация, а и в процеса нито се твърди,
нито се установява авторът на обективираното
изявление както в протокола, така и във фактурите, подписал документите от
името на ответника, да е бил изрично упълномощен за това.
Доказателствените правила допускат фактически
извод, основан на косвени доказателства, но предпоставка за това е възможността
при съвкупната им преценка еднозначно да възпроизвеждат конкретен факт. Представата
у свидетеля, че споменатите лица са представители на ответното дружество не е
достатъчна, за да преодолее изрично въведеното в процеса възражение за липса на
представителна власт. Не става ясно от какви обстоятелства извлича извода си,
че посочените лица, определящи съдържанието на възложените задачи са действали
от името на ответника.
Не
става ясно от доказателствата по делото и връзката на ответното дружество с процесния имот. При положение, че не се установява
дружеството да е обезпечавало било непосредствено, било чрез другиго пропусквателния режим в сградата, фактът, че представители
на ищеца са влизали и работили в сградата не се явява достатъчен, за да
обоснове извод за връзка между споменатите от свидетеля Й. лица и ответното
дружество. Ето защо установените данни, че възложителите на задачите са разпознати
като „директор“, съответно „склададжия“ на обекта и служител в счетоводството не
позволява извод за организационна връзка именно с ответното дружество. По тези
съображения настоящият състав не намира за доказана представителна власт на
лицата, подписали процесните фактури и протоколи по
отношение на ответното дружество.
Нормата
на чл. 301 ТЗ регламентира облекчен ред за потвърждаване на предприети правни
действия от името на търговец без представителна власт – вместо принципно
изискуемото изрично потвърждаване, бездействието на търговеца да се
противопостави. Приложението на това правило обаче предполага доказано от ищеца
узнаване на естеството на предприетото действие и кога това е станало. В тежест
на ответника е да докаже незабавно противопоставяне на известните му правни
действия.
Безспорното
отношение между страните, съдържанието на което е обективирано
във фактура № 14/19.02.2015 г., не е достатъчно, за да обоснове извод за
постигнато съгласи за възлагане и на последвалите действия при претендираното в процеса възнаграждение. Едностранно
воденото счетоводство е в състояние да отрази съдържанието на конкретна
стопанска операция, но само по себе ни не би могло да идентифицира насрещната
страна в правоотношението. Прави впечатление в случая, че липсва отбелязване в
счетоводството на ответника на последващите фактури,
а и по делото не се установява тези фактури да са му направени достояние преди
датата на предявяване на исковата молба.
Обсъденото
съобщение за наложено обезпечение в съдебно заседание на 04.05.2016 г. не сочи
на претенция, основана на спорните в случая документи, поради което фактът на
получаването му на 03.08.2015 г. според настоящия състав не позволява
еднозначен извод, че лице, овластено да ръководи
търговските дела на ответника е узнал за оспорените в процеса действия и то на
твърдяната дата, за да бъде обсъждано доколко обективираното
с отговора възражение отговаря на времевия критерий – незабавно
противопоставяне. По тези съображения настоящият състав не намира за приложимо
и правилото на чл. 301 ТЗ.
Приложеното
от ответника доказателство – вносна бележка за 10 000 лв., идентифицирана
в доказателственото искане като плащане по фактура №
14/19.02.2015 г., не позволява този извод.
Отразеното основание на плащане – „по фактура“ не позволява сумата да
бъде свързана именно с обективираното във фактурата
задължение. С оглед и безспорните отношения между страните, съпътстващи процесните, настоящият състав не е в състояние да третира
извършеното плащане и с оглед правилото на чл. 76 ЗЗД. Ето защо и доколкото не
се доказа обявено при плащането намерение за погасяване именно на отразеното
във фактура № 14/19.02.2015 г., нито се установяват други обстоятелства,
ангажиращи ищеца да отчете извършено плащане на пълния размер на доказаното
задължение, настоящият състав не намира основание да пренебрегне възприетото от
ищеца частично изпълнение.
По
изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен до сумата от 3437,23
лв., а за разликата – да бъде отхвърлен като недоказан.
По искането, упражнено при
условията на чл. 214 ал. 2 ГПК
Процесуалният
закон утвърждава изключение от правилото, че съдът дължи да определи установено
от него вземане както по основание, така и по размер по отношение на акцесорното вземане за лихва без да регламентира нито
предпоставките, при които възниква то, нито механизма за формиране на размера
му. Ето защо настоящият състав приема, че в тази насока приложим е материалният
закон.
Нормата
на чл. 79 ал. 1 предл. първо ЗЗД третира закъснялото изпълнение
като източник на вреда. Досежно паричното задължение
законът утвърждава и механизъм за остойностяването й. С оглед тези правила за
самостоятелното от правна гледна точка вземане меродавен е периодът на
забавата, обуславящ и определянето му по размер към момента на погасяване на
главницата. Към датата на предявяване на иска ответникът е бил в забава. Ето
защо дължи да изплати сумата ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до погасяване на задължението..
По разноските
При установеиня
изход от спора ищецът е в правото си да получи част от направените по делото и
доказани в процеса разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
От представения договор за правна
защита и съдействие се установява договорено възнаграждение в размер на 3660
лв. Не става ясен предмета на спора, обусловил заплатеното възнаграждение от
2000 лв., а това препятства разходът да бъде свързан именно с изследвания в
настоящия процес спор.
Предвид
утвърдената съдебна практика съдът дължи да разгледа в настоящото производство
и въпроса за направените разноски в обезпечителното производство. От
приложеното към списъка платежно нареждане не се установява сумата от 40 лв. да
произтича от така заявеното в списъка основание на разхода. Сумата е преведена
по сметка на адвокатско дружество, а като основание е посочено да касае
държавна такса за искова молба. На възстановяване подлежи единствено заплатена
сума по сметка на съд, доколкото този разход се явява необходим за защита на
установеното в процеса право.
Освен
това, настоящият състав приема за приложимо и в тази частна хипотеза на обезвреда принципно утвърдената граница на отговорност –
длъжникът следва да понесе имуществената тежест доколкото вредата е пряка
последица от извънпроцесуалното му поведение. Нормата
на чл. 389 ГПК овластява ищеца в производството да
поиска обезпечение и задължава съда да се произнесе по такова искане във всяко положение на делото, без да
се дължи държавна такса. При положение, че ищецът е могъл да си осигури защита,
спестявайки си този разход, изборът му да го предприеме не е в състояние да
ангажира отговорността на ответника – арг. от чл. 83
ал. 2 ЗЗД. Противното предполага прекрачване на общоустановената
граница на отговорността, за което настоящият състав не намира основана на
закона причина. Ето защо и дори да се приеме, че сумата е използвана по
твърдяното в списъка предназначение, няма причина да бъде включена при
определяне на подлежащата на възстановяване сума.
Съдът констатира, че ищецът не е
внесъл дължимата държавна такса, поради което и в негова тежест следва да бъде
възложена разликата.
Не се установява до приключване на
устните състезания ответникът да е поискал присъждане на разноски, което, по
изричен текст на чл. 81 ГПК, е предпоставка за това. Обективираното
искане едва в писмените бележки не може да бъде взето предвид.
Мотивиран от изложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Ф.М.“ ЕООД, ЕИК **********
с адрес по делото: гр. С., район „***“, ж.к. „***-запад“, бул. „**“ № *, ет. *,
да заплати на „А.С.“ ООД, ЕИК ******* с адрес по делото: гр. С., район „***“, ул.
„***“ № **, както следва:
1.
на
основание чл. 79 ал. 1 предл. първо вр. чл. 266 ал. 1 ЗЗД сумата 3437.23 лв. – неизпълнена част от
задължение по фактура № **********/19.02.2015 г.,
ведно със законната лихва върху сумата на основание чл. 86 ЗЗД, предявена при
условията на чл. 214 ал. 2 ГПК, считано от 30.07.2015 г. до погасяване на
главницата като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния предявен размер от 83385,26 лв.;
2.
на
основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата
348,11 лв. – разноски пред Софийски
градски съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за присъждане на
разноски, заявено от „Ф.М.“ ЕООД с писмените бележки по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК „А.С.“ ООД, ЕИК **********
с адрес по делото: гр. С., район „****“, ул.
„*******“ № ** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийски градски съд сума в размер на 0,41 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд – гр. С. в двуседмичен
срок от връчване на препис от настоящото, а в частта за разноските – по реда и
при условията на чл. 248 ГПК.
За вменената отговорност за държавна
такса да бъде уведомен главният счетоводител на Софийски градски съд като при
поискване да бъде изпратен и препис от решението.
СЪДИЯ: