№ 123
гр. Пазарджик, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
при участието на секретаря Елена К. Туйкова
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело №
20255200900075 по описа за 2025 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от „Пътно
Поддържане Пазарджик“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пазарджик, ул. „Отон Иванов“ № 6, чрез адв. Е. П. от АК-
Пазарджик, срещу Община Септември, ЕИК *********, с административен
адрес: гр. Септември, ул. „Ал. Стамболийски“ № 37А, за заплащане на
възнаграждение от 73 694.64 лева с ДДС за изпълнени СМР по Договор №
165/01.10.2021 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет „Текущ
ремонт и благоустрояване чрез асфалтиране на ул. „20-та“ и ул. „31-ва“ в с.
Семчиново, община Септември“, за което е издадена фактура №
**********/22.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на исковата молба – 31.03.2025 г. до окончателното
плащане, както и на мораторна лихва от 19 337.59 лева за периода от
23.04.2023 г. до датата на исковата молба, на основание чл. 266, ал. 1 и чл. 86
от ЗЗД. Претендират се направените разноски.
Ищецът основава исковете на следните фактически твърдения:
На 01.10.2021 г. между ищеца, като изпълнител, и ответника Община
Септември, като възложител, бил сключен Договор № 165 за възмездно
възлагане на обществена поръчка с предмет „Текущ ремонт и благоустрояване
чрез асфалтиране на ул. „20-та“ и ул. „31-ва“ в с. Семчиново, община
Септември“. По силата на договора изпълнителят е следвало да извърши
строително-монтажни работи в срок от 45 календарни дни, считано от
получаване на възлагателно писмо от изпълнителя. За край на изпълнението е
прието подписването на двустранен протокол (обр. 19), придружен с
1
количествено-стойностна сметка и представяне на сертификат за качество на
материалите. Цената следвало да се заплати в срок до 30 календарни дни след
приключване на поръчката и представяне на фактура. Възлагателното писмо
било получено на 09.06.2022 г., като ищецът изпълнил надлежно всички
дължими по договора работи в срок. На 15.09.2022 г. с акт обр. 19 било
констатирано, че подлежат на заплащане СМР в размер на 73 694,64 лева с
ДДС. Работата била приета без забележки. Издадената от ищеца фактура №
**********/22.03.2023 г. била връчена на ответника на 22.03.2023 г., като
плащането е следвало да бъде извършено до 22.04.2023 г. До момента няма
плащане. Претендира се и мораторна лихва в размер на 19 337,59 лева за
периода от 23.04.2023 г. до датата на завеждане на исковата молба в съда –
31.03.2025 г. Претендира се и законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника Община Септември, представлявано от заместващия кмета на
общината И. В., съгласно Заповед № 550/23.04.2025 г. на кмета на Община
Септември, в който е изложено становище, че изложените в исковата молба
факти и обстоятелства по отношение на възнаграждението по процесния
договор отговарят на действителността. Твърди се, че работата по договора е
изпълнена и приета без забележки, което се удостоверявало и от приложения
Протокол с положен подпис от представител на общината. Твърди се, че
липсват данни представената фактура да е надлежно връчена на ответника, но
не се оспорва, че приетата работа не е заплатена. Оспорва се дължимостта на
обезщетението за забава както по основание, така и по размер, по твърдение,
че ответната община не дължи обезщетение за забава. Заявява се, че
признаването на фактите не представлява признаване на иска по смисъла на
чл. 237 от ГПК.
В подадената в срок допълнителна искова молба се отговаря на
възраженията на ответника.
В допълнителния отговор се навеждат доводи за липса на уговорка
между страните за ползване от изпълнителя на подизпълнител по поръчката.
По допустимостта на производството:
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца.
Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 и 6 от ГПК.
От фактическа и правна страна съдът приема следното:
Страните не спорят, че са сключили Договор № 165 от 01.10.2021 г. по
реда на ЗОП с предмет „Текущ ремонт и благоустрояване чрез асфалтиране на
ул. „20-та“ и ул. „31-ва“ в с. Семчиново, община Септември“, на обща
стойност от 73 711.56 лева с ДДС. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от договора,
2
срокът за извършване на работата е определен до не повече от 45 календарни
дни, считано от получаване от изпълнителя на възлагателното писмо на
възложителя. В чл. 4, ал. 1, т. 1 е уговорено, че възложителят заплаща цената
за действително извършени видове СМР, след приключване на строителните
дейности по съответно възлагателно писмо, в срок до 30 дни след приемането
на строителните дейности, удостоверено с двустранен протокол обр. 19,
придружен с подробна КСС, представяне на сертификати за качество на
вложените материали и след представяне на оригинална фактура.
Свидетелят С. С. М., работещ в Община Септември на длъжност
инвеститорски контрол от 2012 г. до настоящия момент, дава показания, че
задълженията му включват осъществяване на контрол по изпълнение на СМР
по сключени от общината договори. Запознат е с процесния договор и неговия
предмет. Заявява, че договорът е надлежно изпълнен от изпълнителя.
Поддържа, че подписва както протоколите за приемане на изпълнени СМР,
така и съответните фактури. Относно предявената му в откритото съдебно
заседание от 03.10.2025 г. процесна фактура № ********** от 22.03.2023 г.,
поддържа, че той я е получил и подписал. Разяснява, че процедурата в
общината изисквала след подписване на фактурата, същата да се предаде на
счетоводството за изпълнение.
На 15.09.2022 г. двустранно е подписан акт обр. 19 за завършени и
подлежащи на заплащане СМР на обща стойност от 73 694.64 лева с ДДС.
Представител на възложителя е лицето, упражняващо инвеститорски контрол
от името на общината С. М..
Страните не спорят, че възложената работа по договора е надлежно
изпълнена и приета без забележки от възложителя, което се удостоверява и от
приложения протокол обр. 19.
По делото е приета и процесната фактура № **********/22.03.2023 г. за
изпълнените СМР по договора на обща стойност от 73 694.64 лева с ДДС,
подписана от двете страни на 22.03.2022 г.
Разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ЗЗД урежда задължението на
поръчващия да приеме извършената съгласно договора работа. Приемането на
работата обхваща фактически и правни действия – реално предаване от
изпълнителя и получаване от поръчващия на готовия резултат и одобрение на
изработеното – изявление, че изработеното съответства на поръчаното. Ако
изпълнителят е извършил работата съобразно поръчката на възложителя и
същата е без недостатъци, поръчващият е длъжен да я приеме. От значение за
приемането по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е или онова изрично изявление на
възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия трудов резултат,
че счита същия за съобразен с договора, или конклудентните действия,
3
придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които
недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния
за такова одобрение.
С оглед направеното от ответника изрично признание на фактите,
съдържащи се в исковата молба, съдът намира, че работата е била приета от
възложителя без забележки с двустранно подписания протокол образец 19 от
15.09.2022 г., дало основание и за издаване на процесната фактура №
**********/22.03.2023 г., получена от (представителя на) възложителя на
датата на издаването й.
Искът за главницата в размер на 73 694.64 лева с ДДС е основателен.
Същият следва да се уважи ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до окончателното плащане, като материалноправна последица от
уважаването на иска.
В Решение № 158 от 07.11.2013 г. по т. д. № 1128/2012 г. на ВКС, I т. о., е
прието, че след като задължението на възложителя по договор за изработка е
станало изискуемо с приемането на извършената работа, издаването на
фактура от изпълнителя, подписването и отразяването й в счетоводните книги
на възложителя, е ирелевантно за настъпването на падежа на задължението
му, тъй като той вече е настъпил. Прието е, че в такава хипотеза издадената и
приета фактура има действието на покана за плащане на изискуемото
възнаграждение по чл. 84, ал. 2 ЗЗД, следствие на което е изпадането на
длъжника в забава. Даденото разрешение обвързва изпадането на възложителя
в забава по отношение на изискуемо задължение за плащане на
възнаграждението по чл. 266, ал. 1 ЗЗД с изпращането на покана по чл. 84, ал.
2 ЗЗД, характера на каквато може да има и изпратена до длъжника данъчна
фактура.
Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД поръчващият трябва да
заплати възнаграждението за приетата работа. Тази разпоредба предвижда
предпоставките, при чието осъществяване настъпва изискуемостта на
задължението за заплащане на възнаграждение за извършената по договор за
изработка работа, но не определя срок за изпълнение на това задължение –
така Решение № 69 от 27.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 119/2014 г., ІI т. о.
Когато обаче страните по договора сами са опредЕ.ли срок за
изпълнение на задължението за плащане на възнаграждението за приетата
работа, ще важи правилото на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, че срокът кани длъжника.
В случая страните са уговорили срок за плащане на цената до 30 дни
след приемането на строителните работи, удостоверено с двустранен
протокол обр. 19, придружен с КСС, представяне на сертификати за качество
на вложените материали и след представяне на оригинална фактура, получена
4
от възложителя на 22.03.2023 г.
След като има определен срок, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. В случая 30-те календарни дни, считано от 23.03.2023 г.
(когато срокът се брои по дни, не се брои денят на събитието или на момента,
от който започва да тече срокът – чл. 72, ал. 1 от ЗЗД) изтичат на 21.04.2023 г.,
респ. от 22.04.2023 г. възложителят е изпаднал в забава за изплащане
възнаграждението на изпълнителя.
Ищецът по своя воля претендира мораторна лихва от по-късна дата –
23.04.2023 г., като с оглед диспозитивното начало, съдът приема акцесорната
претенция за основателна за периода 23.04.2023 г. – 31.03.2025 г. в размер на
19 337.59 лева, изчислена с онлайн калкулатор.
Исковете следва да се уважат изцяло.
По разноските:
Ищецът претендира разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК: за
държавна такса в размер на 3 721.29 лева, 30 лева – депозит за свидетел
(същите не са изплатени на свидетеля, поради което не са разноски) и 8 685
лева за адвокатско възнаграждение (платено в брой, видно от договор за
правна защита и съдействие от 23.06.2025 г. – л. 108 от делото).
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Разпоредбата на
чл. 78, ал. 2 от ГПК (според която, ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху
ищеца) не намира приложение, тъй като ответникът изрично заяви, че не
признава исковете, а само фактите по исковата молба.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Септември, Булстат *********, с административен
адрес: гр. Септември, ул. „Ал. Стамболийски“ № 37А, да заплати на „Пътно
Поддържане Пазарджик“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пазарджик, ул. „Отон Иванов“ № 6, възнаграждение в размер
на 73 694.64 лева (седемдесет и три хиляди шестстотин деветдесет и четири
лева и шейсет и четири стотинки) с ДДС за изпълнени СМР по Договор №
165/01.10.2021 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет „Текущ
ремонт и благоустрояване чрез асфалтиране на ул. „20-та“ и ул. „31-ва“ в с.
Семчиново, община Септември“, за което е издадена фактура №
**********/22.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от
5
датата на предявяване на исковата молба – 31.03.2025 г. до окончателното
плащане, както и сумата от 19 337.59 лева (деветнайсет хиляди триста
трийсет и седем лева и петдесет и девет стотинки) – мораторна лихва за
периода от 23.04.2023 г. до датата на исковата молба, на основание чл. 266, ал.
1 и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Община Септември, Булстат *********, с административен
адрес: гр. Септември, ул. „Ал. Стамболийски“ № 37А, да заплати на „Пътно
Поддържане Пазарджик“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пазарджик, ул. „Отон Иванов“ № 6, сумата от 3 721.29 лева
(три хиляди седемстотин двайсет и един лева и двайсет и девет стотинки) -
държавна такса и 8 685 лева (осем хиляди шестстотин осемдесет и пет лева) –
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
6