РЕШЕНИЕ № 101
гр. В*, 05.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС, гражданско отделение, в публичното заседание на пети
ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: В* В*
Членове: 1.АН** П**
2. В**
М**
с участието на секретаря ...................... и в присъствието на
прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П**
ВЪЗЗИВНО гражданско дело № 333 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е въззивно, образувано по
жалбата на "В**" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр.В**, общ.В**, обл.В**, ул."Ц*
И* А** II" № 9, представлявано от Г** Г**, срещу решението
на В** районен съд, постановено по гр.д. №
1858/2015 г., с което
„В**“АД е осъден да заплати на Б.Л.Й. ***, ЕГН **********, сумите: 1374.78
/хиляда триста седемдесет и четири лв. и седемдесет и осем ст./ лева - обезщетение
за претърпяна от него имуществена вреда, представляваща разликата между
брутното трудовото възнаграждение, което би получил за периода от 28.03.2015г.
до 01.09.2015г., на длъжността „леяр – ф**" в ответното дружество, ако не
бе получил професионално заболяване и бе останал на работа, и получената от
него за този период пенсия за инвалидност, 15.82 / петнадесет лв. и
осемдесет и две ст./ лева, представляваща лихва за забава върху всяко
месечно обезщетение за претърпяната имуществена вреда, считано от първо число
на месеца, следващ месеца за който се дължи съответното обезщетение до
предявяване на иска - 07.08.2015г. и ведно със законната лихва върху
главницата от предявяване на иска - 07.08.2015г., до окончателното издължаване..
Считат първоинстанционния съдебен акт, с който са уважени изцяло
предявените от Б.Л.Й. искове, за
неправилен, съответно незаконосъобразен, като молят съда да отмени същия в
цялост и да постанови съдебно решение, с което да отхвърли предявените от ищеца
в първоинстанционното производство искове по чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД.
Съображенията им са всички наведени в
първоинстанционното производство възражения,
които ВРС неправилно е оставил без уважение, а именно:
Към датата на предявяване на
исковата молба в съда – 05.08.2015 г.не е съществувал влязъл в сила съдебен акт
за установяване наличие на професионално заболяване по чл.62 от КС, което
считат , че е свързано с допустимостта на иска, или искът към този момент е бил
недопустим.
Съпричиняване на трудовата злополука от страна на въззиваемия- Излага се във въззивната
жалба , че въпросът
за евентуалната отговорност на „В**" АД трябва да се изследва във връзка с
действията на Б.Л.Й., изразяващи се в употреба на алкохол и цигари през времето
на работа в ответното дружество.
На следващо място се поддържа, че въззиваемият е могъл да си намери работа ,
която отговаря на неговото обективно състояние , поради което затруднението му
да реализира доходи от труд, не произтича от намалената му работоспособност.
В срок е
постъпил отговор на въззивната жалба от Б.Л.Й., в което оспорва въззивната жалба и
моли да се потвърди първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно.
Жалбата е подадена
в срок от надлежна страна и е процесуално допустима.
След съвкупна преценка на всички събрани по делото
доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, В** оклръжен
съд приема за установено следното:
Не се спори между
страните и се установява от представения по делото трудов договор от
08.04.2004г., че ищецът е полагал труд по трудово правоотношение в ответното длужество на длъжност „леяр - формовчик",
както и че трудовото му правоотношение е прекратено от работодателя със заповед
от 20.03.2014г. на основание - поради невъзможност да бъде трудоустроен на
длъжност, подходяща за здравословното му състояние.
Видно от
протокол № 1/07.11.2014г. на НОИ, ТП – В** и ЕР № 2912 от 04.12.2013г. на МБАЛ
„С** П**" - гр.В**, ищецът е освидетелстван и му е призната 52 % неработоспособност
поради общо заболяване - хронична обструктивна
белодробна болест смесен тип, със срок - една година - до 01.12.2014г., а с ЕР
№ 0547 от 21.02.2014Г. - за срок от 2 години - до 01.02.201бг. за същото
заболяване.
С ЕР № 0278
от 26.03.2015г. на МБАЛ „С** П**" - гр.В**, на ищеца е призната 50 % неработоспособност
поради професионално заболяване и 20% от общо заболяване с диагноза „пневмокоиоза, причинена от друга неуточнена неорганична прах"
за срок от 3 години - до 01.03.2018г. за същото заболяване.
Вещото лице по назначената,
изслушана и приета по делото съдебно - икономическа експертиза, която съдът
възприема като обективно изготвена, е дало заключение, че претендираното
обезщетение за разликата между трудовото възнаграждение и получаваната пенсия
за инвалидност за претендирания период, е в размер на
1374.78 лева за исковия период - от 28.03.2015г. до 01.09.2015г., а размерът на
иска за забава върху главницата - в размер на 15.82 лева за претендирания
период.
Ищецът е
поискал и съдът е допуснал изменение на размера на предявения иск, който да се
счита за предявен за сумата в общ размер от 1374.78 лева за исковия период - от
28.03.2015г. до 01.09.2015г. /или по 274.956 лева месечно за този период/, а
искът за забава върху главницата - в размер на 15.82 лева за претендирания период, съобразно заключението на вещото
лице.
Производството по делото е
спряно поради обжалване по административен ред на ЕР на ТЕЛК за установяване на
професионално заболяване на ищеца, но след приключване на административното
производство с окончателен съдебен акт - Решение № 14339 / 21.11.201&г.,
постановено по адм.д. № 6123/2018г по описа на ВАС, с
което е оставено в сила Решение № 23/14.03.2018г., постановено по адм.д. № 253/2017г. по описа на АС – В**, с което е
отхвърлена жалбата на ответника против последното ЕР № 0736 от заседание №
083/02.10.2017г. на НЕЛК Специализиран състав по вътрешни и белодробни болести,
производството по настоящото дело е възобновено.
При така установеното
от фактическа страна, въззивният съд прави следните
изводи от правна страна:
Обжалваното решение е
валидно и допустимо. Разглеждано по същество, същото се явява правилно.
Предявеният
иск е за претърпените вреди вследствие на трудовата злополука, възникнали с
новото преосвидетелстване на ищеца за нови периоди от време.
Искът за
обезщетяване на вреди, настъпили в резултат на трудова злополука, е с правно
основание чл. 200 от КТ. Съгласно посочената разпоредба отговорността на работодателя
може да бъда ангажирана, когато вредите са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или
смърт на работника или служителя. Отговорността по чл. 200 от КТ е отговорност
за причинени имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
По
настоящото дело ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди, настъпили в
резултат на трудова злополука, изразяващи се в разликата между трудовото
възнаграждение, което би получавал в предприятието на ответника, ако не бе
претърпял трудова злополука и бе останал на работа и получавана от него пенсия за
инвалидност.
За да се ангажира отговорността на ответника по чл. 200 КТ, необходимо е да
бъде установено по категоричен начин наличие на професионално заболяване или
трудова злополука. Професионалното заболяване и началната му дата се установява и доказва с
приложените към исковата молба и приети по делото Протокол
№1/07.11.2014г.,експертни решения /ЕР/, ЕР
№0278/26.03.2015 на ТЕЛК при уБ МБАЛ"Св.И** Р**"ЕАД-С**,
ЕР№0547/21.02.2014,ЕР№2912/04.12.2013. Производството по делото е спряно поради
обжалване по административен ред на ЕР на ТЕЛК, видно от приложените съдебни
решения. С влязъл в сила индивидуален административен акт ЕР №0736 от заседание
№083/02.10.2017г. на НЕЛК Специализиран състав по вътрешни и белодробни
болести, и след административно и съдебно обжалване, който е удостоверителен
документ за всички факти и обстоятелства е признато и установено професионалното
ми заболяване и началната му дата. Съгласно чл.13, ал.З от НАРЕДБА за реда за
съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на
професионалните болести, приета с ПМС №168 от 11.07.2008г., обн.
в ДВ бр.65 от 22.07.2008г., в сила от 22.07.2008г. влезлите в сила експертни
решения на експертните комисии по професионални болести са задължителни за
всички лица, органи и организации в страната. Постановеното от тези органи
решение е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в
частност за наличието на установено по надлежния ред професионално заболяване,
за началната дата, от която може да бъде претендирано
обезщетение за причинените в резултат на заболяването вреди и за наличието на
причинна връзка, като положителен юридически факт, който е елемент от
фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя. В този смисъл
е и съдебната практика - Решение № 697 от 10.12.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1978/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията И** П**, Решение № 185 от
27.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5264/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията
Л** Б***.
С приетата и неоспорена от въззивника съдебно-счетоводна експертиза е доказан размера
на претърпените от въззиваемия вреди за исковия
период представляващи разликата между получаваната пенсия за инвалидност и
трудовото възнаграждение, което би могъл да получи в ответното дружество за
заеманата от него длъжност „Леяр- Формовчик",
ако не е получил професионалното заболяване и е продължил да работи в ответното
дружество.
Правилно първоинстанционният
съд е приел, че са налице условията на чл.200 от КТ за ангажиране отговорността
на работодателя, тъй като заболяванията са
във връзка с работата по трудово правоотношение с него и това е
безспорно установено. Въззивният съд споделя мотивите
на ВРС в тази насока, а именно,че искът е доказан и основателен . Не се установи съпричиняване
от страна на работника, тъй като доводите на работодателя в тази насока са
немотивирани и неотносими
към спора.
В този смисъл налице са
всички елементи от състава на чл.200 КТ за ангажиране отговорността на
работодателя за обезщетяване на вредите от трудова злополука.
Именно затова ВРС е
присъдил обезщетение съобразно признатия процент неработоспособност, причинена
от професионално заболяване, като е изключил тази за общо заболяване, за което
работодателят не дължи обезщетение.
С Решение № 150/16.06.2011 по дело № 1936/2009 на
ВКС, ГК, IV г.о. в производство по чл. 290 от ГПК Върховният касационен съд е
приел, че работодателят отговаря имуществено за пълното обезвреждане на
настъпили в резултат на професионално заболяване вреди, независимо от
определения от медицинските органи процент трайна неработоспособност. С
посоченото решение е установена задължителна за съдилищата практика, съгласно
която работодателят дължи обезщетение за вреди от професионално заболяване,
довели до трайна нетрудоспособност както над 50%, така и под този процент.
Прието е, че необходимите разходи за поддържащо лечение, определени съобразно
действителните нужди на страдащия от професионално заболяване работник,
включват стойностите на медикаментите и допълнителните средства за осигуряване
на оптимален хранителен режим. Решението касае вреди от професионално
заболяване, но мотивите с пълна сила могат да се отнесат и към вредите от
трудова злополука.
По
делото се установи, че ищецът е работил в ответното дружество на длъжностите
”Оператор котелно ВОТ”, „О** ГФИ” и „П** н** о**”. Трудовият му договор е
прекратен със Споразумение от 16.03.2009г., като до този момент ищецът е
изпълнявал длъжността „Оператор ГФИ”. През исковия период ищеца е получавал
пенсия за инвалидност и трудово възнаграждение в Помощно училище „Д-р П** Б**”
гр. В**.
Съгласно
разпоредбата на чл. 200, ал. 3 от КТ, работодателят дължи обезщетение за
разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително
пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.
Съгласно
Постановление № 4 от 30.Х.1975 г. на Пленум на ВС, т. 6, при причиняване на
трайна нетрудоспособност обезщетение за неполучаваната разлика между трудовото
възнаграждение преди непозволеното увреждане и отпуснатата след това пенсия се
дължи до навършване на предвидената за добиване право на пенсия за изслужено
време възраст.
Предвид изложеното, съдът
намира, че са налице условията на чл. 200 от КТ за ангажиране на отговорността
на работодателя за заплащане на обезщетение за претендираните
от ищеца имуществени вреди, като при определяне на обезщетението съдът ще
следва да съобрази заключението на
изготвената по делото съдебно – икономическа експертиза. Вещото лице
е определило размера на трудовото възнаграждение, което ищеца би получил на
базата на сравнение между работата му и негов колега в предприятието, имащ
същия трудов стаж и възраст, и работещ на същата длъжност, от което
възнаграждение е изваден размерът на получената пенсия за претендирания
период. Обезщетението следва да се определи на база брутното трудово
възнаграждение на ищеца, което би получил/ ако беше останал на работа /Решение
№ 335 от 10.01.2012г. на ВКС по гр.д.№ 1230/2010г. IV г.о./, поради което
следва да се приеме този вариант на съдебната експертиза. Исковата претенция за
пресъждане на обезщетението за периода от
28.03.2015г. до 01.09.2015г. е основателна в размера посочен от вещото лице, а
именно: общо в размер на 1374.78 лева, както и искът за заплащане на лихва за
забава върху главницата в размер на 15.82 лева за претендирания
период.
В този смисъл е Решение № 1228 от 22.06.2006г. по гр.д. № 139/2004г., III г.о.,на ВКС. Правилно и в съответствие със задължителната съдебна практика В** районен
съд е определил и базата, въз основа
на която е изчислено дължимото на ищеца обезщетение,
като е възприел варианта на икономическата
експертиза, при който изчисленията са извършени на
база основното брутно трудово възнаграждение, получено за исковия период
от негов колега в предприятието,
имащ същия трудов стаж и възраст, и работещ на същата длъжност, от което
възнаграждение е изваден размерът на получената пенсия.
Неоснователно
е възражението на ответника, че при изчисляване на обезщетението следва да бъде
отчетена и стойността и значението на общото заболяване на ищеца, имащо
отношение за формиране на общия процент неработоспособност на ищеца, съответно
присъдените суми да бъдат намалени пропорционално. Настоящият състав на съда
намира, че претърпяната вреда не следва да бъде намалявана пропорционално на
процента нетрудоспособност на ищеца, определен поради общо заболяване. В
цитираната по–горе задължителна практика на ВКС /Решение №150/16.06.2011 по дело №1936/2009 на ВКС, ГК, IV г.о. в
производство по чл. 290 от ГПК/ е прието, че работодателят отговаря
имуществено за пълното обезвреждане на настъпили в резултат на професионално
заболяване вреди, независимо от определения от медицинските органи процент
трайна неработоспособност. Работодателят дължи обезщетение за вреди от
професионално заболяване, довели до трайна нетрудоспособност както над 50%,
така и под този процент. Цитирани са и други решения на ВКС /решение № 323 от
27.04.2010г. по гр.д. № 483/09г.; решение № 521 от 23.06.2010г. по гр.д. №
550/2010г.; решение № 128 от 11.02.2010г. по гр.д. № 268/09г.; решение № 286 от
16.07.2010г. по гр.д. № 69/2009г./, всички, постановени по реда на чл. 290 от ГПК за уеднаквяване практиката на съдилищата, съгласно които работодателят
дължи обезщетение за вреди от трудова злополука или професионално заболяване,
довели до трайна нетрудоспособност, както над 50 процента, така и под този
процент. Т.е. отговорността на работодателя винаги следва да е съобразена с
общия принцип за обезвреда при непозволено увреждане,
залегнал в чл. 200, ал. 1 от КТ, изискващ пострадалият работник да бъде
обезщетен пълно.
Поради съвпадане на
изводите на първата и въззивната инстанция решението на ВРС следва да се
потвърди.
Предвид изложеното, въззивният съд следва да потвърди обжалваното решение,
като при този изход от делото, въззиваемия има право на разноски. Последният е
бил защитаван безплатно пред ВОС, поради
което въззивника следва да заплати на адв.М** В** Г** с ЕГН:********** от
Адвокатска колегия-В** на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата
адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатски възнаграждения за договорената и оказана на въззиваемия безплатна правна помощ пред Окръжен съд-В** по
чл.38,ал.1,т.2 /материално затруднено лице/ от Закона за адвокатурата,
съобразно приложеният договор за правна защита и съдействие - ********** от
12.06.2019г.
На основание горното, ВОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 110 от 04.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 1885/2015г. по описа
на ВРС.
ОСЪЖДА "В**" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.В**, общ.В**, обл.В* ул."Ц** И** А** II" № 9, представлявано от
Г** Г**, да заплати адв.М** В** Г** с ЕГН:********** от
Адвокатска колегия-В** на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата
адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатски възнаграждения за договорената и оказана на въззиваемия безплатна правна помощ пред Окръжен съд-В** по
чл.38,ал.1,т.2 /материално затруднено лице/ от Закона за адвокатурата,
съобразно приложеният договор за правна защита и съдействие - ********** от
12.06.2019г.
Решението може да бъде обжалвано
с касационна жалба при условията по
чл.280 от
ГПК пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: