ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1749
гр. Плевен, 20.09.2023
г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛЕВЕН, Х-ти административен
състав, в закрито съдебно заседание на двадесети септември две хиляди двадесет
и трета година в състав:
СЪДИЯ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
като съобрази представените по адм. д. № 512 по описа за 2023 год. на Плевенски административен съд жалба и доказателства, и
на основание данните по делото и закона, установи следното:
Производство по ЗИНЗС.
Производството е образувано въз основа на жалба с
вх.№3851/19.06.2023 г. подадена от П.С.П., ЕГН**********, лишен от свобода,
Затвора Белене.
С определение №1451/21.07.2023 г. съдът е оставил без
движение жалбата и е предоставел срок на жалбоподателя да отстрани нередовности
на жалбата в 7-дневен срок от съобщението, като представи и документ за внесена
държавна такса в размер на 10 лв.
Съдът е признал, че жалбоподателят не може да заплати
възнаграждение за адвокат и му е предоставил правна помощ. От АК Плевен е
определен адвокат Х. Т Т. с № 1390 в Националния регистър за правна помощ.
След продължаване на срока за внасяне на държавна
такса, с молба вх.№ 5026/28.08.2023 г. по делото е представен документ за
внесена държавна такса.
След като се запозна със съдържанието на предявената
жалба и изложеното в молба вх.№ 5026/28.08.2023 г., съдът е в невъзможност да
определи предмета на оспорване по делото.
В жалбата се описват опити на жалбоподателя да бъде
приет за преглед от фелдшер в Медицинския център в Затвора Белене на 13.06.2023
г. и се твърди, че за пореден път му е отказана медицинска помощ.
Жалбоподателят не посочва административен акт,
действие или бездействие на конкретен административен орган, които оспорва.
Няма и направено конкретно искане до съда, а само бланкетно посочване „за което
искам да се взема по сериозни мерки“ (sic!).
С молба вх.№ 5026/28.08.2023 г. пък се прави искане
съдът да разпореди жалбоподателят да бъде „изведен на лекар“, понеже в затвора
няма лекар (лист 71).
Съдът с определение от 07.09.2023 г. е оставил без
движение жалбата и е предоставил срок на жалбоподателя да отстрани недостатъци
на жалбата, като съобщение е изпратено и на назначения процесуален представител.
С молба вх.№ 5317/15.09.2023 г. подадена от
жалбоподателя и уточнение вх.№ 5423/20.09.2023 г. подадено от назначения
процесуален представител се сочи, че жалбата е против бездействие на директор
на медицински център към Затвора Белене, изразяващо се в неиздаване на
направление за консултация и лечение при външен специалист.
Съгласно чл. 129 от ЗИНЗС медицинската помощ на
лицата, лишени от свобода, се оказва от лечебните заведения към Министерството
на правосъдието съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Когато
в заведенията към местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на
необходимото лечение, лишените от свобода се изпращат в други болници при
спазване на изискванията за режима, изолацията и охраната. При спешна
медицинска помощ лишените от свобода имат същите права като останалите граждани
и настаняването им на лечение се извършва при условия и по ред, определени с
наредба на министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието.
Организацията на медицинското обслужване на лишените
от свобода се урежда с наредба, издадена от министъра на здравеопазването и
министъра на правосъдието - Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за
медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода /Наредба № 2/, както и с Правилника за
устройството и дейността на лечебните заведения към Министерство на
правосъдието /Правилника/.
От твърденията в жалбата и направените уточнения се
установява, че се оспорва бездействие на медицински специалисти от Медицински
център към Затвора Белене, изразяващо се непредприемане на исканите от П.
действия по издаването на медицинско направление за изпращането на лишения от
свобода на консултативни медицински прегледи, специализирани изследвания и
лечение от външни специалисти. Правят се и твърдения относно неефективност на
проведено лечение.
Т.е. не се оспорва незаконосъобразна административна дейност, а
извършената от медицинските специалисти преценка за необходимостта от искани от
лишения от свобода прегледи, изследвания и лечение от външен специалист и се
оспорва качеството на проведено лечение.
Налице е разлика между дължимата административна дейност
по материално-битово осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдяването
с лекарства и др.в медицинските центрове и болници към местата за лишаване от
свобода, които се организират от Главна Дирекция "Изпълнение на
наказанията", и медицинската дейност на специалистите - профилактична,
диагностична, лечебна и др.
Тези дейности са и нормативно разграничени от
разпоредбите на чл. 3 и чл. 4 от Правилника за устройството и дейността на
лечебните заведения към Министерството на правосъдието, приет с ПМС № 159 от
17.07.2003 г., както и в чл. 2, чл. 3 и чл. 4 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г.
за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от
свобода.
Видно от разпоредбата на чл. 2 от Наредба № 2 от
22.03.2010 г., препращаща съм чл. 5 от ЗЛЗ, както и от установената трайната
съдебна практика, дейността по упражняване на лекарска практика не е "административна
дейност".
В Наредба № 2/2010 г. е определен обхватът на
осъществяваните от служителите на сектор "Медицинско обслужване в местата
за лишаване от свобода" към ГДИН дейности, свързани с упражняване на
лекарска практика. Медицинската дейност на съответния лекар /медицински
специалист/, вкл. преценката му за необходимостта от изпращането на лишения от
свобода при специалист извън мястото за лишаване от свобода, в т. ч за
консултативен преглед и специализирани изследвания и лечение, не може да бъде
определена като такава "при и/или по повод осъществяване на
административна дейност" - медицинската дейност по диагностика, наблюдение
и лечение по чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЛЗ не може да се определи като
административна дейност.
Ефикасността, резултатността и правилността на тази
медицинска дейност от гледна точка на утвърдените медицински стандарти /по
Закона за здравето във вр. със ЗЛЗ/ и дали същата отговаря на изискванията за
своевременност, достатъчност и качество /чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за
здравето/, не се свързва с административно правоотношение.
Както беше посочено, дължима административна дейност е
единствено изпълнението на задължението по чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС за създаване
на условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от
свобода, а качеството на извършваното лечение, поставените диагнози,
предписаните лекарства и необходимостта от преглед от външен специалист не може
да бъде контролирано от съда по какъвто и да е начин.
В конкретния случай не се оспорват незаконосъобразни
административни бездействия, нарушаващи правилата за осигуряване на адекватни
медицински грижи и диагностициране на лишените от свобода /не се твърди липса
на организирано медицинското обслужване в Затвора Белене/, а се оспорва
преценката на медицинския персонал на МЦ към Затвора – Белене за необходимостта
от изпращане на П. за преглед при външен специалист чрез издаването на
медицинско направление /чл. 60, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Наредба № 2 от
22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за
лишаване от свобода/ и ефективността на проведено до момента лечение (твърди
се, че няма подобрение от това лечение).
Преценката за липса на нужда от консултативен преглед
от друг лекар и неиздаването на медицинско направление за това не се свързва с
неосъществена дължима административна дейност или незаконосъобразно
административно бездействие, нито с друга проявна форма на нелегитимно
третиране във връзка с осъществяването на правно регламентираната
административна дейност по създаване на условия за опазване на физическото и
психическо здраве на лишения от свобода.
Искането на лишения от свобода да му бъде издадено
направление за преглед от външен специалист не създава задължение от
административен характер за Директора на МЦ към Затвора Белене да издаде
медицинско направление по чл. 60, ал. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. във
връзка с дейности по чл. 60, ал. 1, т. 3 от същата Наредба /специализиран
преглед, консултация и лечение от лекар специалист/, неизпълнението на което
задължение да представлява незаконосъобразно административно бездействие,
подлежащо на оспорване по реда на ЗИНЗС.
Следва да се отбележи, че лишеният от свобода без
издадено направление може да поиска, като заплати за своя сметка, консултация
със специалисти от други лечебни заведения, като в този случай администрацията
на затвора е длъжна да осигури достъп на съответния специалист до молителя, за
извършването на консултативен медицински преглед /чл. 9, ал.1 от Наредба № 2 от
22.03.2010 г. /. Но по делото няма твърдения за такова бездействие на
администрацията Затвора Белене.
Производствата по ЗИНЗС дават процесуална възможност
за защита на лишените от свобода срещу бездействие на администрацията в
хипотезата, когато органите са задължени да извършат предписани от закона или
подзаконов нормативен акт административни действия.
В конкретния случай не се касае за незаконосъобразни
действия и бездействия на администрация по смисъла на ЗИНЗС и АПК, тъй като е
осъществена дейност по прилагане на лечение по отношение на жалбоподателя от
страна на медицински работници – лекар и медицинска сестра.
Възраженията на жалбоподателя са по правилността на
действията на медицинските лица, които при извършването на лечение не действат
като административен орган. При полагането на медицински грижи специалистите от
МЦ към Затвора Белене не са носители на административни правомощия, овластени
по силата на специален закон, поради което нямат качеството на административен
орган - § 1, т. 1 от ДР на АПК.
Правилността или ефикасността на проведеното лечение
не може да бъде предмет на разглеждане в настоящия съдебен процес. Дори да има
бездействие от страна на лицата, работещи в лечебното заведение, то това
бездействие не е "при и по повод осъществяване на административна
дейност" по смисъла на АПК и ЗИНЗС, поради което не ангажира отговорността
на ответника по този ред.
Защитата срещу твърдяното бездействие - неиздаването
от Директора на Медицински център към Затвора – Белене на направление за
преглед от външен специалист по чл. 60, ал. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г.
на лишения от свобода П.П. – не може да бъде извършена по реда на ЗИНЗС или АПК,
тъй като същото не се явява бездействие на административен орган. Качеството на
оказаната на жалбоподателя медицинска помощ също не може да бъде предмет на проверка
от административния съд.
Предявената жалба се явява недопустима и на основание
чл. 159, т. 1 от АПК следва да бъде оставена без разглеждане, а производството
по делото - прекратено.
С оглед изложеното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК,
Плевенски административен съд, десети административен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
І. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. №3851/19.06.2023
г. подадена от П.С.П. ЕГН**********, лишен от свобода, Затвора Белене, против
бездействие на Директора на Медицински център към Затвора – Белене и качеството
на оказана медицинска помощ, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ІІ. Определението подлежи на обжалване с частна жалба
в 7-дневен срок от съобщението чрез АдмС – Плевен пред тричленен състав на АдмС
– Плевен.
ІІІ. Да се връчи препис от определението на жалбоподателя
и назначения процесуален представител адвокат
Х. Т Т. с № 1390 в Националния регистър за правна помощ.
Административен
съдия:/п/