Р Е Ш Е Н И Е
№ 649/
22. Декември 2021г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На осми декември 2021г. в публично
съдебно заседание в състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 437/ 2021г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на И.И.Я. *** срещу Заповед № ЗСП/Д-ЕН/240 от 27.04.2021г.
на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Никопол, потвърдена с Решение
№ 15-РД06-0052/19.05.2021г. на Директора на РДСП – Плевен, с която на осн. чл.
13 ал.2 ЗСП, чл.28 ал.1 ППЗСП на жалбоподателката е отказано отпускане на
еднократна помощ за лечение в чужбина за детето й И.К.К.на осн. чл. 17 ал.2
ППЗСП, поради подаването на заявлението извън законовия 14-дневен срок от
завръщането в страната.
Жалбоподателката оспорва заповедта, потвърдена с
решението на Директора на РДСП-Плевен като незаконосъобразна и моли за отмяната
й. Счита, че заповедта противоречи на смисъла и целта на закона и органът е
подходил формално. Посочва, че семейството й има право на тази помощ, а лечението
на дъщеря й не е приключило, предстои заминаване за гр. Тюбинген през м. юни. Сочи,
че в заповедта няма информация дали поисканата помощ е в съответствие с
разпоредбата на чл. 17 ал.1 ПЗСП, според която еднократните помощи се отпускат,
когато те не са включени в сумата, определена за заплащане от НЗОК.
Ответникът – Директора на ДСП – Никопол изразява
становище за неоснователност на жалбата по съображенията, изложени в мотивите
на заповедта.
Като съобрази приетите по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на
оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на
всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр.
чл. 13 ал.6 от Закона за социалното подпомагане.
На оспорване подлежи първоначалната заповед на
Директора на ДСП – Никопол за отказ да се отпусне еднократната помощ за
лечение, когато по-горестоящия административен орган – Директора на РДСП –
Плевен е отхвърлил жалбата при обжалването по административен ред. Предмет на
настоящото съдебно производство е Заповед № ЗСП/Д-ЕН/240 от 27.04.2021г. на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Никопол, потвърдена с Решение №
15-РД06-0052/19.05.2021г. на Директора на РДСП – Плевен.
Решението на Директора на РДСП- Плевен, с което е
отхвърлена жалбата срещу заповедта е връчено на 21.05.2021г. Жалбата е подадена
на 28.05.2021г. в законния 14-дневен срок, от активно легитимирана страна –
адресат на акта и срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателката И.И.Я. *** е подала
заявление-декларация по образец до ДСП – Никопол по постоянен адрес с Вх. №
ЗСП/Д-ЕН-Н/240 от 12.04.2021г. за отпускане на еднократна помощ за лечение в
чужбина – Германия на малолетната й дъщеря И.К.К.– на 14 години. Към
заявлението е приложила Заповед № РД-Е-113-01-290/04.03.2021г. на Управителя на
НЗОК за одобряване заплащането на услуги по чл. 7 и 8 от Наредба № 2 за
медицинските и други услуги по чл. 82 ал.1а и 3 от Закона за здравето и за реда
и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане, с която допълнително
са одобрени за плащане диагностични и лечебни процедури, извън формуляр S2 на стойност 8 409,30 Евро и за престой на
детето и един негов придружител, съобразно периода, определен за лечение от
13.09.2020г. до 20.12.2020г. Приложен е и
Формуляр S2 за право на планирано лечение
съгласно Регламенти на ЕС 883/04 и 987/09 за координация на системите за
социална сигурност за планирано лечение в периода 13.01.2021г. – 24.03.2021г.
Представена е Етапна епикриза в заверен превод от немски език за лечението на
детето в Университетска болница – Тюбинген за периода 16.02.2021г. –
19.03.2021г.
Извършена е социална анкета и изготвен социален
доклад, с който е проверена и потвърдена верността на всички декларирани обстоятелства
относно семейното и материално положение на заявителката. По отношение на
исканата еднократна помощ за лечение на дете в чужбина е констатирано, че със
Заповед № РД-Е113-01-290/04.03.2021г. на НЗОК е било одобрено лечение на детето
И.К.К., за което е издаден формуляр S2 за
извършване на прегледи, изследвания и лечение в болница в гр. Тюбинген за
период от 31.01.2021г. до 24.03.2021г. и НЗОК е одобрила заплащането на услуги
по чл.7 и чл.8 от Наредба № 2 за
транспорт на детето и един негов придружител в двете посоки, съобразно периода,
определен за лечение и престоя на детето и един негов придружител, както и
преводачески услуги. Констатирано е, че за периода 16.02.2021г. до 19.03.2021г.
детето заедно с майка си е било в клиниката в гр. Тюбинген, Германия, видно от
приложената епикриза и майката кандидатства за възстановяване на разходи по
лечението на детето за същия период. Направен е извод, че заявлението не е
подадено в изискуемия съгласно чл. 17 ал.2 от ППЗСП 14-дневен срок от завръщането
на семейството в Република България, поради което е предложено да се откаже
отпускането на помощта.
Със Заповед № ЗСП/Д-ЕН/240 от 27.04.2021г. на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Никопол на И.И.Я. е отказана еднократна
помощ за лечение в чужбина, поради неизпълнение на изискването на чл. 17 ал.2
ППЗСП за подаване на декларацията в рамките на 14-дневен срок от завръщането в
страната. Заповедта е връчена на 05.05.2021г.
На 10.05.2021г. в законния срок Я. подала жалба по
административен ред до Директора на РДСП – Плевен. Възразява срещу отказа като
заявява, че не е знаела, че има право на такава помощ. Разбрала впоследствие,
след като НЗОК отказала да заплати престоя в болницата в Германия. Това й било
съобщено чак пет месеца след престоя в болницата, т.е. през м. март и не е
знаела за 14-дневния срок, в който е трябвало да се подаде такова искане.
Прилага самолетни билети, доказващи пътувания от България към Германия и
обратно в периода 12.09.2020г. – 20.03.2021г.
С Решение № 15-РД06-0052/19.05.2021г. на Директора на
РДСП – Плевен жалбата е отхвърлена като неоснователна и е потвърден извода на
Директора на ДСП – Никопол, че семейството е пристигнало в България на
20.03.2021г., а правото е упражнено на 12.04.2021г., след изтичането на
14-дневния преклузивен срок съгласно чл. 17 ал.2 от ППЗСП, с което правото на
еднократна помощ се счита погасено, а пропускането на срока жалбоподателката
обяснява с незнанието му. Посочено е още, че Я. не е представила никакви
разходооправдателни документи за извършените от нея по време на престоя в
Тюбинген разходи за храна, транспорт и др., каквото е едно от изискванията на
чл. 17 ал.3 от ППЗСП, поради което е прието, че заповедта съответства на
материалния закон и преследваната цел.
В хода на съдебното производство жалбоподателката
заявява, че претендира неплатените от НЗОК суми за престоя й като придружител в
болницата в Тюбинген за периода м. септември – м. декември 2020г. – дневни и
квартирни, за което представя издадени фактури от болницата – в заверен превод
от немски език. Твърди, че през м. март от НЗОК узнала, че няма да бъде
заплатен престоя и може да търси плащане от ДСП. Но от ДСП отговорили, че ще
проверят, но никой не я е уведомил, че има определен срок да подаде документи.
Приложените от жалбоподателката по делото фактури се
отнасят за разходи за придружаващо лице за престой и хранене в Университетска
клиника Тюбинген за периода 14.09.2020г.- 15.01.2021г. и според обобщената
справка дължимата сума за тези разходи възлиза на 3170,65 евро. Три от
представените фактури с № 67896193, 67889119, 67889120, описани в обобщената
справка са коментирани в Заповед № РД-Е 113-01-290/04.03.2021г. на Директора на
НЗОК, като е прието, че представляват разходи за грижи на придружител И.Я.,
разходи за престой и храна и са били представени пред НЗОК за плащане. Следвало
е фактурите е да бъдат изискани служебно от ДСП-Никопол. От съдържанието на
заповедта на НЗОК не става ясно дали и каква част от дължимите суми са били
изплатени. Със заповедта допълнително са били одобрени за плащане услуги по
чл.7 и чл.8 от Наредба № 2 – за диагностични и лечебни процедури извън формуляр
S2 в размер на 8 409,30 евро, както и за престой на
детето и един негов придружител, съобразно периода определен за лечение от
13.09.2020г. до 20.12.2020г., без да е посочена сума. Според последната заповед
общата стойност на представените финансово-отчетни документи от Университетска
болница Тюбинген са в размер на 31 283,53 евро, а одобрените по реда на
Наредба № 2 суми извън формуляр S2 са в размер
на 19 500 евро. Общо с одобрените още 8409,30 евро за диагностични и
лечебни процедури извън формуляра, платената от НЗОК сума възлиза на 27 909,
30 евро. Не става ясно каква част от разходите за лечението на детето и неговия
придружител не е покрита от НЗОК.
Според писмо на НЗОК с Изх. № Е 113-01-1448/28.06.21г.,
представено по делото, за лечението на детето И.К.К.със заповеди на НЗОК са
отпуснати суми в общ размер 25 789,30 евро, издаден е формуляр S2, чрез който се покрива лечението на детето съгласно
Регламент ЕО № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност за
следните периоди: 13.09.2020г. – 20.12.2020г. и от 13.01.2021г. – 24.03.2021г.
Съгласно чл. 8 от Наредба № 2/27.03.2019г. НЗОК е осигурила самолетни билети на
детето И.К.и на майка й И.Я. като придружител по маршрут София – Щутгарт –
София за периодите на лечение, както и е осигурила настаняване съгласно сключен договор на НЗОК с изпълнител по Закона
за обществените поръчки. В писмото се посочва също, че съгласно чл. 8 от
Наредба № 2/ 27.03.2020г. НЗОК не
заплаща дневни разходи за периода на лечение. Допълва се, че родителят е
информиран за средствата, които се покриват от НЗОК, както и за условията, при
които ще се лекува детето с получаването на оригинал на заповедите на
управителя на НЗОК за организационно и финансово подпомагане. Към писмото са
приложени издадените заповеди от НЗОК и формуляри S2. Приложени са обратни разписки и справка за пратка
изпратена от НЗОК на 08.02.2021г. и получена от И.Я. на 09.02.2021г., но не
става ясно какви документи са били връчени и затова не могат да служат за доказване
на връчването им. Не могат да се свържат и с датите на издаване на приложените
заповеди на НЗОК и формуляри S2 за заплащане
на лечението на детето в чужбина. Не са представени доказателства кога е била
връчена последната заповед на НЗОК.
Съгласно чл. 17 от Правилника за прилагане на Закона
за социално подпомагане на лицата, получили от НЗОК одобрение за заплащане на
медицински услуги във връзка с лечение в чужбина по чл. 82 ал.1а и 3 от Закона
за здравето, могат да се отпускат еднократни помощи за покриване на разходите
за дневни и квартирни за тях, техните придружители и донори, когато те не са
включени в сумата, определена за заплащане.
Помощта се отпуска въз основа на заявление-декларация
от правоимащото лице или от негов законен представител, подадена преди
началната дата за провеждане на лечението или в 14-дневен срок от завръщането
му в страната.
Към заявлението се прилагат – заповед от управителя на
НЗОК за одобряване на заплащането на медицинската услуга, когато същата не може
да бъде получена по служебен път; потвърждение от лечебното заведение за
провеждане на лечението, в което да са указани срок и начална дата; копие от
епикриза от лечебното заведение, провело лечението и оригинални
разходооправдателни документи за извършени разходи за нощувка на правоимащото
лице и придружителя му, когато има такъв.
Обстоятелството, че разходите за дневни и квартирни не
са включени в обхвата на заплащането, определено по реда на чл. 8 ал.1 от
Наредба №2 от 2019г. за медицинските и други услуги по чл. 82 ал.1а и 3 от
Закона за здравето за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и
заплащане, издадена от министъра на здравеопазването, се установява служебно.
Размерът на помощта се определя съгласно приложение №
2 към Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.
Отпуска се независимо от помощта по чл. 16 ППЗСП –
еднократна помощ за задоволяване на инцидентно възникнали здравни и други жизненоважни
потребности на лицата.
В ал.6 е предвиден 14-дневен срок за отчитането на
помощта, считано от завръщането на лицето в страната, като неусвоената сума се
възстановява в ДСП. От съдържанието на разпоредбата може да се направи извод,
че се отнася само за случаите, когато помощта е отпусната преди заминаването.
Заповедта е издадена от Директора на ДСП – Никопол,
който е съответния териториално и материално компетентен орган съгласно чл. 13
ал.2 ЗСП, респективно чл. 28 ППЗСП. В необходимата писмена форма, като са
посочени фактическите и правни основания, мотивирали отказа.
Спазена е разписаната процедура с изготвянето на
социален доклад за преценка правото на подпомагане преди издаването на
заповедта.
Неправилно заповедта е издадена на И.И.Я. като адресат
на акта. Тя е законен представител на правоимащото лице - малолетната И.К.К.и е
подала заявлението от името на дъщеря си. Но помощта се отпуска на правоимащото
лице, чрез неговия законен представител за покриване на разходите за дневни и
квартирни както за лицето, изпратено на лечение в чужбина, така и на неговия
придружител.
В хода на производството не са били изяснени важни
факти и обстоятелства от значение за отпускането на помощта. Единственото
обстоятелство, мотивирало отказа е, че не е спазен 14-дневния срок за подаване
на заявлението-декларация. Не са изяснени важни фактически обстоятелства
относно наличието на материално-правните предпоставки за отпускането на
помощта, които са свързани от друга страна и със срока за подаване на
заявлението за плащане и размера на помощта, а именно относно: периода на
одобреното от НЗОК лечение и каква част от направените разходи за лечение са
заплатени от НЗОК, респективно какви са разходите за дневни и квартирни на
детето и неговия придружител и те включени ли са в сумата, определена за
плащане от НЗОК. Последният период на лечение преди подаване на заявлението е
от 16.02.2021г. до 19.03.2021г., което е видно от приложената епикриза, но в нея
е посочено, че предстои следващ прием за лечение през юни 2021г., т.е.
лечението не е приключило. След проведеното лечение на 20.03.2021г. детето и
придружаващата го майка са се завърнали в страната. Видно и от приложените последващи
заповеди на НЗОК лечението на детето в Университетска болница Тюбинген не е
приключило и са предвидени и други лечебни процедури, които са продължили и
след постановяване на отказа в течение на настоящото съдебно производство.
С оглед на това не може да се приеме, че лечението е
приключило, респективно, че срокът за предявяване на искане за заплащането на
разходите по лечението по реда на чл. 17 ППЗСП е пропуснат.
В заповедите на НЗОК не е указано на жалбоподателката
каква част от разходите по лечението не е призната за плащане от НЗОК, както и
че съществува възможност да бъдат заплатени по реда на чл. 17 от ППЗСП,
респективно в какъв срок и при какви условия може да бъде упражнено това право,
с което администрацията на НЗОК не е съдействала на жалбоподателката за
упражняване на законните й права. Така са били нарушени процесуалните й права в
административното производство. Не са представени доказателства кога е връчена
последната заповед на НЗОК, респективно кога жалбоподателката е била уведомена,
че не се покриват част от разходите за лечение и кои, за да може своевременно
да предяви искането си за отпускане на помощ по реда на чл. 17 ППЗСП пред ДСП -
Никопол.
Отделно от това в практиката си ВАС и
административните съдилища приемат съобразно целта на ЗСП в полза на лицата, че
срокът по чл. 17 ал.2 ППЗСП не е преклузивен, тъй като пропускането му не се
свързва от закона с определени правни последици като погасяване на правото.
Извлича се аргумент в тази посока и от разпоредбата на чл. 14 ал.7 ЗСП като
по-висок по степен нормативен акт, която предвижда значително по-дълъг
тримесечен срок за вземанията на лицата по закона, считано от края на месеца,
за който се отнасят. Административните органи следва да следят и да се
придържат към съдебната практика, като това е особено важимо за горестоящият
административен орган РДСП по повод произнасянето при административно обжалване.
От съдържанието на заповедите на НЗОК не може да се
установи каква част от разходите за лечението и за кой период не е била платена
по реда на Наредба № 2/2019г. и с формуляр S съгласно
Регламенти на ЕС 883/04 и 987/09 за координация на системите за социална
сигурност за планирано лечение. Разходооправдателни документи за престоя на
детето и придружаващата го майка, издадени от Клиниката в Тюбинген, са
представени за плащане пред НЗОК, тези разходи се отнасят за престой и храна на
придружителя и е следвало да се изясни служебно дали и каква част от тях е
заплатена от НЗОК, което задължение администрацията не е изпълнила.
В чл. 17 ал.3 т.2 б. „в“ е предвидено, че към
декларацията следва да се приложат и оригиналните разходооправдателни документи
за извършени разходи за нощувка на правоимащото лице и неговия придружител. Ако
не са приложени такива документи или представените не отговарят на
изискванията, административният орган следва да укаже на заявителя да представи
в 14-дневен срок съответните документи в необходимия вид и форма, преди да се
произнесе. Това задължение произтича от чл. 26 ал.8 ППЗСП и в случая също не е
изпълнено.
Според писмото на НЗОК настаняването е осигурено от
НЗОК по сключен договор с изпълнител по ЗОП, а НЗОК не заплаща дневни разходи
за периода на лечение по реда на чл.8 от Наредба № 2/27.03.2020г. При това
положение е възможно жалбоподателката да не е заплащала нощувки, а те да са
отчетени и покрити от НЗОК по договора с избрания изпълнител по ЗОП и няма как
да представи такъв документ пред ДСП - Никопол. Този въпрос също следва да се
изясни служебно с НЗОК. Съгласно Приложение № 2 към Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина за Германия се покриват разходи за
дневни пари в размер на 35 евро и квартирни до 130 евро, които подлежат на
заплащане под формата на еднократна помощ по чл. 17 ППЗСП след завръщането на
лицето и придружителя в страната. В случай, че се изясни, че нощувките са заплатени
от НЗОК и жалбоподателката не е заплащала за настаняване, ще се дължи изплащане
от ДСП-Никопол само на дневни пари за детето и за придружителя, без квартирни
пари.
Предвид изложеното съдът счита, че незаконосъобразно е
било отказано отпускането на помощта, поради подаването на заявлението след
изтичането на 14-дневния срок по чл. 17 ал.2 ППЗСП от завръщането в страната.
Допуснати са и други съществени процесуални нарушения в хода на
административното производство, засягащи правата на правоимащото лице, не са били
изяснени всички факти и обстоятелства от значение за отпускане на помощта,
поради което постановеният отказ следва да се отмени, а преписката да се върне
на органа – ДСП – Никопол за ново произнасяне при съобразяване със
задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите
на решението, при което да се съобразят и представените допълнително в хода на
съдебното производство доказателства от НЗОК и от жалбоподателката.
При новото произнасяне при преценка на материално-правните
предпоставки за отпускане на еднократната помощ следва да се съблюдава и целта
на закона, регламентирана в чл. 11 ал.1 и ал.2 от Закона за социално
подпомагане, а именно – да се отпускат социални помощи на лица, които не могат
сами със собствените си доходи и имуществото да покриват основните си жизнени
потребности, след като са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и за
издръжка от лицата по чл. 140 от СК.
Съгласно чл. 13 ал.6 от Закона за социалното
подпомагане решението на административния съд е окончателно.
Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 и
чл.173 ал.2 от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед № ЗСП/Д-ЕН/240 от
27.04.2021г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Никопол, потвърдена
с Решение № 15-РД06-0052/19.05.2021г. на Директора на РДСП – Плевен, с която на
осн. чл. 13 ал.2 ЗСП, чл.28 ал.1 ППЗСП на И.И.Я. *** е отказано отпускане на
еднократна помощ за лечение в чужбина за детето й И.К.К.на осн. чл. 17 ал.2
ППЗСП, поради подаването на заявлението извън законовия 14-дневен срок от
завръщането в страната.
ВРЪЩА административната преписка на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Никопол за ново произнасяне по Заявление-декларация с
Вх. № ЗСП/Д-ЕН-Н/240 от 12.04.2021г. на И.И.Я. за отпускане на еднократна помощ
за лечение в чужбина – Германия на малолетната й дъщеря И.К.К., при
съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на
закона, дадени в мотивите на решението.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я :/п/