МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 53
от 03.05.2018г. по НОХД № 464/2018г. по описа на КРС
Повдигнато е обвинение срещу М.И.А. *** за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, извършено на 20.03.2018г.
в с.Глухар, общ.Кърджали.
Делото се разглежда по реда на глава 27, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият признава
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и изразява съгласие да
не се събират доказателства
за тези факти.
Представителят на Районна прокуратура-Кърджали поддържа
обвинението срещу подсъдимия и моли съдът да го признае за виновен в извършване
на престъплението, описано в обвинителния акт. Сочи, че деянието се
установявало безспорно от събраните по делото доказателства. Предлага на М.А.
на основание чл.55 от НК да бъде наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 8 месеца с отлагане на изпълнението за срок от 3 години, тъй
като същия бил с чисто съдебно минало и дал обяснения за извършеното.
Кумулативно предвиденото наказание „глоба“ прокурорът настоява да бъде в
определено в размер от 500 лв. На подсъдимия следвало да се наложи и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 2 години.
Защитникът на подсъдимия не
оспорва изложената в обвинителния акт фактология и
дадената правна квалификация на деянието. Настоява съдът да съобрази
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК и да определи на подсъдимия наказания
„лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца, което да отложи при условията на
чл.66, ал.1 от НК, както и „глоба“ в минимален размер. Моли съдът да отчете
пълното съдействие на подсъдимия и в досъдебното и съдебното производство,
добрите му характеристични данни и факта, че бил баща на малко дете, за което
се грижел, а също и работел. Изтъква, че за предходното му осъждане М.А. бил
реабилитиран.
Подсъдимият в съдебно заседание се признава за виновен по повдигнатото обвинение и твърди, че извършеното от него нямало да се повтори. Моли за условна присъда,
тъй като имал малко дете.
Съдът като взе предвид всички
доказателства събрани по делото, отчитайки и разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, прие
за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият М.И.А. е роден на ***г. в гр.Момчилград,
живущ ***, български гражданин, женен, с основно образование, работи като
строител, неосъждан /реабилитиран по право/, с ЕГН **********. Ползва се с
положителни характеристични данни по местоживеене.
На 20.03.2018г. подсъдимият М.А. ***.30 часа същият ден той
решил да се прибира и управлявайки лек автомобил „БМВ 316“ с
рег.№ К 1159 АТ, тръгнал към дома си. На ул.Христо Ботев в с.Глухар, подсъдимият
бил спрян от полицейски служители - св.И. и св.А.. М.А. бил поканен за проверка
за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер
7510“ № 0095. При теста уредът отчел наличие на алкохол в кръвта на подсъдимия в
количество 2,56 на хиляда. На водача М.А. бил издаден Талон за изследване № 0028018
и бил придружен до СПО при МБАЛ-Кърджали, където дал кръвна проба за
изследване. Срещу подсъдимия бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 346 от 20.03.2018г. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1
от ЗДвП. За извършеното деяние той бил задържан за срок от 24 часа по реда на ЗМВР.
При извършената химическа експертиза била установена
концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия М.А. в количество 2,33 на хиляда.
Така възприетата фактическа обстановка се доказва
по несъмнен и категоричен начин от: обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебното производство, на които
настоящата инстанция дава вяра; показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели Ж.И.,
А.А. и Е.Н., които съдът кредитира изцяло като логични, последователни
и взаимно допълващи се; заключение по назначената
на досъдебното производство химическа експертиза;
Акт за установяване на административно нарушение № 346 от 20.03.2018г.; Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 1592/18-1300-000232 от 20.03.2018г.; копия
на Свидетелство за управление на МПС и Контролен талон; Талон за изследване № 0028018; Протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози от 20.03.2018г.; Заповед за задържане
на лице по реда на ЗМВР от 20.03.2018г.; Справка за нарушител/водач на
подсъдимия; Справка за собственост на МПС; Справка за
съдимост на подсъдимия; Характеристична справка на подсъдимия; Декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия; Удостоверение
за раждане на детето Е.М.А.; Писмо на ТД на НАП-Пловдив, Офис Кърджали от
23.04.2018г., както и другите писмени доказателства, приети по
делото. Установените обстоятелства
се подкрепят изцяло и от самопризнанието на подсъдимия в съдебно заседание,
одобрено от съда по реда на
чл.372, ал.4 във вр. с
чл.371, т.2 от НПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Подсъдимият М.И.А. от обективна и
субективна страна е осъществил състав на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК,
тъй като на 20.03.2018г. в с.Глухар, общ.Кърджали управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил марка „БМВ 316“ с рег.№ К 1159 АТ, с концентрация на алкохол
в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,33 на хиляда, установено по надлежния
ред. Установяването на употребата на алкохол е извършено при
спазване на надлежния ред на Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози. Деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасният му характер, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване, като умисълът се обективира в неговото
поведение.
При определяне на наказанието, което следва да се наложи на М.И.А., съдът се ръководи
от разпоредбата на чл.36 от НК относно
целите на наказанието, съобрази
предвиденото от закона наказание за престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, както и императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, според
която в случаите по чл.372,
ал.4 от НПК, какъвто е настоящия,
при постановяване на осъдителна
присъда съдът определя наказанието при условията на чл.58а от НК. Съгласно
чл.58а, ал.1 от НК, в случай на постановяване на осъдителна присъда в производството по чл.373, ал.2 от НПК, съдът
определя наказанието „лишаване от свобода” като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното
наказание с една трета, а съгласно ал.4 на същия текст, в случаите, когато едновременно са налице условията по ал.1-3 и условията на чл.55, съдът прилага само чл.55, ако е по-благоприятен за дееца. Освен посочените разпоредби, настоящият състав отчете степента на обществена опасност на деянието - завишена, тъй като
със същото се засяга сигурността на движението по пътищата; степента на обществена опасност на дееца - ниска, предвид липсата на
предходни осъждания, с оглед настъпилата реабилитация по право; подбудите за
извършване на деянието - незачитане на установените със ЗДвП
правила за движение по пътищата; смекчаващите отговорността обстоятелства - чистото съдебното минало на подсъдимия, положителните характеристични данни, с които се ползва по
местоживеене, проявеното критично отношение към извършеното деяние, както и
направеното още на досъдебното производство самопризнание /извън одобреното от
съда в рамките на съкратеното съдебно следствие/; отегчаващите отговорността обстоятелства - високата
концентрация на установения алкохол в кръвта на подсъдимия. Предвид изложеното по-горе, съдът прие, че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и най-лекото наказание
предвидено в закона се явява несъразмерно
тежко и приложи разпоредбата
на чл.58а, ал.4 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, която е и по-благоприятна за дееца. Затова на подсъдимия бе наложено наказание под най-ниския
предел, а именно „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца. М.А. не е
осъждан на „лишаване от
свобода” за престъпление от общ характер /реабилитиран е по право/, а срока на наложеното
му наказание е под три години.
Същевременно, за постигане
целите на наказанието и по-специално
за поправянето на подсъдимия, не е наложително той да изтърпи реално наложеното наказание и да бъде изолиран от обществото. Поради това, на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението
на наказанието „лишаване от
свобода” бе отложено за срок от 3 години.
На подсъдимия бе наложено и
кумулативно предвиденото
наказание „глоба” в размер от 200 лв., съобразно обуславящите отговорността обстоятелства. На основание чл.343г вр. чл.343б, ал.1 вр. чл.37, ал.1
т.7 от НК съдът постанови дееца да изтърпи и наказание „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 23 месеца предвид съдебната практика и
количеството на установения алкохол в кръвта. На основание чл.59, ал.4
от НК бе приспаднато времето през което М.И.А. е бил лишен по административен
ред от възможността да упражнява това право, считано от 20.03.2018г. Така
наложените по вид и размер наказания се явяват справедливи и достатъчни да
окажат необходимото поправително и превъзпитателно въздействие върху личността
на дееца, както и ще въздействат възпитателно и предупредително върху
останалите членове на обществото.
С оглед изхода
на делото - осъдителна присъда, съдът на основание
чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимият М.И.А. да заплати по сметка
на ОД МВР-Кърджали сумата от 36.90 лв.,
представляваща направени на досъдебното производство разноски, както и да заплати по сметка
на РС-Кърджали сумата от 20 лв.,
представляваща направени в съдебното производство разноски.
По изложените съображения от фактическо и правно
естество, съдът постанови присъдата си.
Съдия: