№ 182
гр. София, 14.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20241110214908 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „*****“ ЕООД, ЕИК *********, против
наказателно постановление № 126/2024 от 28.05.2024 г., издадено от
председател на Патентното ведомство на Република България, с което за
нарушение на чл.127, ал.1, вр. чл.13, ал.2, т.2, вр. чл.13, ал.1, т.2 от Закона за
марките и географските означения (ЗМГО), на дружеството-жалбоподател е
наложена имуществена санкция в размер на 19 000 лева на основание чл.127,
ал.1 от ЗМГО и на основание чл.127, ал.5 от ЗМГО в полза на държавата са
отнети 15 (петнадесет) броя омекотители, означени със знаци **** и ***; и
1304 (хиляда триста и четири) броя течни перилни препарати, означени със
знаци **** и ***, като предмет на нарушението по чл.127, ал.1 от ЗМГО.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Твърди се, че липсвало извършено нарушение, тъй като дружеството не е
използвало в търговската си дейност по смисъла на чл.13, ал.2, т.2, вр. чл.13,
ал.1, т.2 от ЗМГО, посочените в НП стоки. Сочат се и допуснати съществени
процесуални нарушения при издаване на НП, както и непосочване на всички
признаци на нарушението от обективна страна. Твърди се и несправедлив
1
размер на наложената имуществена санкция. Претендира се маловажност на
нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В откритото съдебно заседание процесуалният представител на
дружеството-жалбоподател поддържа жалбата и изложените в нея
съображения за отмяна на атакуваното НП. Алтернативно прави искане за
намаляване размера на имуществената санкция и налагане на такава в
минимален размер. Заявява, че са били установени и иззети само 15 броя
продукти, които били изследвани за търговски знаци и производител.
Посочените още 1304 броя нито били изземвани, нито били изследвани за
идентичност. В тази връзка счита, че било установено само тези 15 броя да са
били продавани без разрешително, а за останалите 1304 броя липсвали
доказателства в кориците на делото. Претендира разноски. Представя списък с
разноски.
Процесуалният представител на наказващия орган счита жалбата за
неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно. Заявява, че нарушението
било доказано по категоричен начин. По отношение на възраженията на
процесуалния представител на жалбоподателя, то в кориците на делото били
налице данни за всички стоки. Голяма част от тях действително не били
иззети, но били оставени на отговорно пазене, което означавало, че тези стоки
не подлежали на последваща продажба. Причината за липсата на изземване
била, че ставало въпрос за изключително голямо количество стоки, които
трудно можело да бъдат иззети. Имало налице протокол за доброволно пазене,
в който били описани всичките бройки, които са били оставени на отговорно
пазене. Не било вярно, че единствено на 15 броя била извършена проверка за
идентичност, тъй като в кориците на делото имало съдебно-маркова и
оценителна експертиза, в която били посочени всички стоки, които са били
оставени на отговорно пазене, били са съпоставени съответните знаци и е била
извършена оценка на тези стоки, като тяхната стойност, съгласно
заключението, възлизала на над 54 000 лева. Поради това АНО е преценил да
наложи тази санкция в размер на 19 000 лева, което било заради големия брой
стоки. Заявява, че в НП били описани датата на извършване на нарушението,
мястото, фактическият състав на самото нарушение, а именно, че се изразява в
предлагане за продажба на стоки без съгласието на притежателите на
регистрираните марки. В хода на ДП органите на МВР извършили проверка,
2
въз основа на която били издадени официални документи, които имали
доказателствена сила и на база на тях председателят на Патентното ведомство
е издал НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение
за прекомерност на поисканото адвокатско такова.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно
образувано пред РС-София.
След самостоятелна и съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
На 30.04.2024 г., в гр. София, в сградата на Патентното ведомство на
Република България, свидетелите Ф. М. и Н. Б. - експерти в Патентното
ведомство, извършили проверка по пр. пр. № 4494/2023 г. по описа на РП-
Благоевград, ТО-Сандански, постъпила във ведомството на 05.04.2024 г.
При прегледа на документите установили, че на 25.05.2023 г. служители
на РУ-Сандански са извършили проверка на търговски обект - магазин и
складово помещение, находящ се в гр. ***, ул. „****“, район ж.п. гара,
стопанисван от дружеството-жалбоподател „*****“ ЕООД. При проверката
било установено, че в търговския обект се предлагали за продажба стоки - 15
(петнадесет) броя омекотители, означени със знаци **** и 1304 (хиляда
триста и четири) броя течни перилни препарати, означени със знаци ******.
За посочените стоки не били представени документи, удостоверяващи
съгласието на притежателите на регистрираните марки или на друго лице,
придобило по законен ред правото да ги използва в търговската дейност по
смисъла на чл.13, ал.2 от ЗМГО. Предвид на това, проверяващите иззели част
от стоките с протокол от 25.05.2023 г., а останалите стоки, поради голямото
количество, оставили на отговорно пазене.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена
съдебно-маркова експертиза, съгласно която стоките:
• 15 (петнадесет) броя омекотители, били означени със знаци **** и ***,
сходни на:
- национална марка с peг. № 33156 ***, словна, регистрирана за стоки от
клас 3 „перилни и избелващи средства“ на МКСУ, със срок на закрила до
3
12.07.2028 г., с притежател - *****, САЩ;
- марка на ЕС с peг. № ********* ****, словна, регистрирана за стоки от
клас 3 „перилни и избелващи средства“ на МКСУ, със срок на закрила до
27.06.2026 г., с притежател - *****, САЩ.
• 1304 (хиляда триста и четири) броя течни перилни препарати, били
означени със знаци **** и ***, сходни на:
- национална марка с peг. № 33156 ***, словна, регистрирана за стоки от
клас 3 „перилни и избелващи средства“ на МКСУ, със срок на закрила до
12.07.2028 г., с притежател - *****, САЩ;
- марка на ЕС с peг. № ********* ****, комбинирана, регистрирана за
стоки от клас 3 „перилни и избелващи средства“ на МКСУ, със срок на
закрила до 12.10.2026 г., с притежател - *****, САЩ;
- марка на ЕС с peг. № ********* ********, словна, регистрирана за
стоки от клас 3 „перилни и избелващи средства“ на МКСУ, със срок на
закрила до 28.04.2028 г., с притежател *****, САЩ;
- марка на ЕС с peг. № ********* ****, комбинирана, регистрирана за
стоки от клас 3 „перилни и избелващи средства“ на МКСУ, със срок на
закрила до 20.08.2031 г., с притежател - *****, САЩ;
- марка на ЕС с peг. № ********* ****, комбинирана, регистрирана за
стоки от клас 3 „перилни и избелващи средства“ на МКСУ, със срок на
закрила до 20.08.2031 г., с притежател - *****, САЩ;
- национална марка с peг. № 6167 ****, словна, регистрирана за стоки от
клас 3 „перилни и избелващи средства“ на МКСУ, със срок на закрила до
12.07.2028 г., с притежател - *****, САЩ.
- марка на ЕС с peг. № ********* ****, словна, регистрирана за стоки от
клас 3 „перилни и избелващи средства“ на МКСУ, със срок на закрила до
11.11.2030 г., с притежател - *****, САЩ;
- марка на ЕС с peг. № ********* ****, словна, регистрирана за стоки от
клас 3 „перилни и избелващи средства“ на МКСУ, със срок на закрила до
09.04.2026 г., с притежател - *****, САЩ.
При извършения анализ от вещите лица било установено, че
задържаните стоки били идентични на стоките от клас 3 на МКСУ, за които
били регистрирани марките. Съдебно-марковата експертиза дала заключение,
4
че поради идентичност на знаците, с които са означени стоките с тези на
регистрираните марки, както и поради идентичността на стоките с тези,
включени в клас 3 на МКСУ, за които са регистрирани марките, съществувала
вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за
свързване на знаците с тези на марките. Вероятността за объркване се
изразявала в погрешната представа, която можела да възникне у тях относно
действителния произход на стоките, а именно, че същите се предлагали за
продажба и съхранявали с цел продажба от или със знанието и под контрола
на притежателя на марките.
С постановление от 20.03.2024 г. на прокурор при РП-Благоевград,
Териториално отделение гр. Сандански наказателното производство било
прекратено. Прието било, че в хода на досъдебното производство било
безспорно установено, че предлаганите стоки имали сходни белези с
оригиналните опаковки и давали възможност за объркване на потребителите,
както и че липсвало съгласие от страна на маркопритежателите на
изключителното право да използват марките в търговската си дейност.
Прокурорът е приел, че наказателното производство следва да се прекрати
поради недоказаност на субективната страна на престъпление по чл.172б, ал.1
от НК. Препис от постановлението за прекратяване на наказателното
производство е бил изпратен на Патентно ведомство за преценка относно
извършено административно нарушение, като препис от същото, ведно с
материалите от пр. пр. № 4494/2023 г. по описа на РП-Благоевград, ТО-
Сандански са постъпили в Патентно ведомство на 05.04.2024 г.
С оглед резултатите от проверката, свидетелят Ф. М. съставил АУАН №
59 от 30.04.2024 г. срещу дружеството „*****“ ЕООД за нарушение на чл.127,
ал.1 от ЗМГО. Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел. C
писмо изх. № ПВ-1230-[1]/11.04.2024 г. управителят на „*****“ ЕООД ******
бил поканен да присъства при съставянето на акта в Патентно ведомство, но
същият не се явил в указания ден и час. С писмо изх. № ПВ-1480-
[1]/02.05.2024 г. актът бил изпратен за връчване чрез Община Благоевград,
като същият бил връчен на 09.05.2024 г. на лицето ****, в качеството му на
упълномощено лице и бил подписан от нарушителя без възражения.
АНО приел изложените в съставения АУАН фактически констатации за
категорично доказани и въз основа на него издал обжалваното в настоящото
5
производство наказателно постановление № 126/2024 от 28.05.2024 г., с което
за нарушение на чл.127, ал.1, вр. чл.13, ал.2, т.2, вр. чл.13, ал.1, т.2 от Закона за
марките и географските означения (ЗМГО), на дружеството-жалбоподател е
наложена имуществена санкция в размер на 19 000 лева на основание чл.127,
ал.1 от ЗМГО и на основание чл.127, ал.5 от ЗМГО в полза на държавата са
отнети 15 (петнадесет) броя омекотители, означени със знаци **** и ***; и
1304 (хиляда триста и четири) броя течни перилни препарати, означени със
знаци **** и ***, като предмет на нарушението по чл.127, ал.1 от ЗМГО.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин
от показанията на свидетелите Ф. М. и Н. Б., както и от приложените писмени
доказателства, приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК. Свидетелите
Ф. М. и Н. Б. не са присъствали при извършване на проверката на 25.05.2023 г.
в търговския обект в гр. ***, като техните изводи за осъществено нарушение
почиват изцяло на приложените по делото материали от образуваната пр. пр.
№ 4494/2023 г. по описа на РП-Благоевград, ТО-Сандански. От приложените
по делото: протокол за оглед, протокол за доброволно предаване, протокол за
отговорно пазене и изготвената съдебно-маркова експертиза се доказва
категорично, че на 25.05.2023 г. в търговския обект - магазин и складово
помещение, находящ се в гр. ***, ул. „****“, район ж.п. гара, стопанисван от
дружеството-жалбоподател „*****“ ЕООД са се предлагали за продажба стоки
- 15 (петнадесет) броя омекотители, означени със знаци **** и 1304 (хиляда
триста и четири) броя течни перилни препарати, означени със знаци ******.
За посочените стоки не били представени документи, удостоверяващи
съгласието на притежателите на регистрираните марки или на друго лице,
придобило по законен ред правото да ги използва в търговската дейност по
смисъла на чл.13, ал.2 от ЗМГО. Задържаните стоки били идентични на
стоките от клас 3 на МКСУ, за които били регистрирани марките, а поради
идентичност на знаците, с които са означени стоките с тези на регистрираните
марки, както и поради идентичността на стоките с тези, включени в клас 3 на
МКСУ, за които са регистрирани марките, съществувала вероятност за
объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на
знаците с тези на марките. Вероятността за объркване се изразявала в
погрешната представа, която можела да възникне у тях относно
действителния произход на стоките, а именно, че същите се предлагали за
продажба и съхранявали с цел продажба от или със знанието и под контрола
6
на притежателя на марките. Показанията на двамата свидетели са логични,
последователни, непротиворечиви и изцяло кореспондират с изложеното в
обстоятелствената част на съставения АУАН и издаденото въз основа на него
НП, поради което съдът ги кредитира изцяло. От друга страна казаното от
свидетелите се подкрепя и от приложените по делото писмени доказателства.
Относно възраженията на жалбоподателя, че са били установени и
иззети само 15 броя продукти, които били изследвани за търговски знаци и
производител, а посочените още 1304 броя нито са били изземвани, нито са
били изследвани за идентичност, то тези 1304 броя действително не са били
иззети, но е видно, че са били оставени на отговорно пазене и не подлежат на
последваща продажба. Те не са били иззети заради изключително голямото
количество. Видно от изготвената съдебно-маркова експертиза, то не е вярно,
че единствено на иззетите 15 броя стоки е била извършена проверка за
идентичност. В експертизата са посочени всички стоки, които са били
оставени на отговорно пазене, те са били съпоставени с оригиналните знаци и
е била извършена оценка на тези стоки, като тяхната стойност, съгласно
заключението, възлиза на 54 013,80 лева.
Съдът приема, че по делото няма представени доказателства за това,
стоките да са закупени от официален представител на марките, както и от
дружество, притежаващо съгласие на маркопритежателите за това.
Въз основа на изложеното до тук, съдът прие за категорично установена
описаната по-горе фактическа обстановка.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на дружеството-жалбоподател, както и като
съобрази задължението си в качеството на въззивна инстанция да
проверява изцяло правилността на наказателното постановление,
независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата
на чл.84, ал.1 ЗАНН, вр. чл.314, ал.1 НПК, намира следното от правна
страна:
АУАН е съставен от компетентен орган. Нарушението е ясно, точно
описано, като са посочени датата, мястото, начинът на извършването му и
нарушените законови текстове. Актът е подписан от един свидетел и е бил
връчен на представляващ нарушителя. НП е издадено от компетентен за това
орган като в съдържанието му нарушението отново е описано подробно по
7
дата, място и начин на извършване, отразени са нарушените законови
разпоредби, както и основанието, на което се налага санкцията. В този смисъл
съдът намира, че съдържа всички съществени реквизити за редовност,
посочени в чл.57 от ЗАНН и нарушителят е бил запознат с всички фактически
и правни основания на административнонаказателното обвинение. Спазени са
сроковете по чл.34 от ЗАНН. При проверката на АУАН и НП съдът достигна
до извода, че в процедурата по издаването им не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя.
АУАН е издаден в законоустановения давностен срок, тъй като в случая е
било образувано досъдебно производство, прекратено с постановление на
прокурор от 20.03.2024 г., с което постановление материалите по преписката
са били изпратени на административнонаказващия орган, където същите са
получени на 05.04.2024 г. Тримесечният срок, визиран в разпоредбата на чл.34
от ЗАНН, не е изтекъл към датата на съставяне на АУАН, а именно на
30.04.2024 г. поради това, че извършеното нарушение е станало ясно на органа
с извършването на проверката – най-рано на 05.04.2024 г. Съгласно
указанията, дадени в Тълкувателно решение № 4/29.03.2021 г. по
тълкувателно дело № 3 на ОСС от I и II колегия на ВАС, началото на
тримесечния срок по чл.34, ал.1, изречение 2, предложение 1 от ЗАНН поставя
откриването на нарушителя. Понятието „откриване на нарушителя“ по
смисъла на чл.34, ал.2, изр.2, пр.1 от ЗАНН, не е легално дефинирано от
ЗАНН, но доктрината и съдебната практика безпротиворечиво приемат, че
откриване има тогава, когато компетентният орган разполага с данните, въз
основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя
му. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или
информация са налични в съответната администрация, защото от тогава
фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган
да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му,
ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по
определен състав. Затова и тримесечният срок по чл.34, ал.1, изречение 2,
предложение 1 от ЗАНН ще започне да тече от момента, в който съществуват
условия за такава преценка от длъжностното лице. В същия смисъл е и
Тълкувателно решение № 48 от 28.12.1981 г. по тълкувателно дело № 48/1981
г. на ОСНК на Върховния съд. Отнесени към конкретиката на случая, тези
8
правила ясно сочат, че АУАН е съставен в тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН,
тъй като преписката е постъпила в Патентно ведомство на 05.04.2024 г., а
АУАН е съставен на 30.04.2024 г.
Съдът служебно установи, че в съставения АУАН е била допусната
техническа грешка, като е била сбъркана годината на съставянето му.
Посочено е, че същият е бил съставен на 30.04.2023 г., но реалната дата на
съставяне е 30.04.2024 г., тъй като самата проверка в магазина в гр. *** е била
направена на 25.05.2023 г. и няма как актът да е бил съставен преди това.
Отделно в разписката на акта изрично е записано, че „АУАН № 59/30.04.2024
г. е връчен на пълномощник на 09.05.2024 г.“. От всички събрани в
досъдебното производство доказателства става ясно, че годината на съставяне
на акта следва да е именно 2024 година. Предвид на това, съдът приема, че се
касае за техническа грешка, която не е ограничила съществено правото на
защита на наказаното лице и възможността му да разбере повдигнатото
обвинение, нито препятства съда да разбере кога точно е бил съставен актът и
дали НП е било издадено в 6 месечен срок след съставянето му, поради което
тази неточност не следва да води сама по себе си до отмяна на издаденото НП.
Отделно от това и самият жалбоподател не е навел подобни възражения в
жалбата. Освен това трябва да се посочи, че според чл.33. ал.1 от ЗАНН,
когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на
прокуратурата, административнонаказателно производство не се образува,
като чл.33, ал.2 от ЗАНН предвижда, че когато се установи, че деянието, за
което е образувано административнонаказателното производство, съставлява
престъпление, производството се прекратява, а материалите се изпращат на
съответния прокурор. В този случай нормите на чл.36, ал.1 и ал.2 от ЗАНН
съответно предвиждат, че административнонаказателно производство се
образува със съставяне на акт за установяване на извършеното
административно нарушение, като без приложен акт
административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато
производството е прекратено от съда или прокурора и е препратено на
наказващия орган. В случай, че наказателното производство бъде прекратено
и компетентните съдебни органи преценят, че са налице данни за
административно нарушение, то те следва да изпратят преписката на
компетентния административнонаказващ орган, който в тези случаи може да
издаде НП и без съставянето на АУАН – по аргумент от чл.36, ал.2 от ЗАНН.
9
Съответно, на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, ако прокуратурата прекрати
наказателното производство, какъвто е процесният случай,
административнонаказващият орган може да издаде НП – независимо дали е
налице или липсва съставен АУАН, тоест в конкретния случай е направено в
повече – издаден е АУАН, като по този начин е създадена предпоставка да се
защитят в още по-голям обем правата на жалбоподателя – след като има
издаден АУАН жалбоподателят е можел дори да подаде възражение срещу
него. В тази връзка и след като НП е можело да бъде издадено дори без
съставянето на АУАН, то категорично техническата грешка в датата на акта
няма как да доведе до порочност на производството, което би било
законосъобразно дори при липсата на АУАН.
Относно описанието на нарушението, то както АУАН, така и НП
съдържат достатъчно пълно и ясно описание на нарушението, като АУАН е
връчен на представляващ жалбоподателя с указания относно възможността за
подаване на писмени възражения. По този начин е гарантирано правото на
защита, като нарушителят е узнал фактическата и правната рамка на
административнонаказателното обвинение и му е предоставена възможност
да се защити посредством писмени възражения. Не се установява в хода на
административнонаказателното производство да са допуснати и нарушения на
материалния закон.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение
на разпоредбата на чл.127, ал.1 от ЗМГО, която препраща към чл.13 от ЗМГО.
Съгласно чл.13, ал.1 от ЗМГО, правото върху марка включва правото на
притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети
лица без негово съгласие да използват в търговската дейност всеки знак за
стоки и/или услуги, който е: 1. идентичен на марката и е използван за стоки
или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана; 2. идентичен
или сходен на марката и е използван за стоки или услуги, идентични или
сходни на тези, за които марката е регистрирана, ако съществува вероятност за
объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака
с марката; 3. идентичен или сходен на марката, независимо дали е използван за
стоки или услуги, които са идентични, сходни или не на тези, за които марката
е регистрирана, ако марката се ползва с известност на територията на
Република България и използването без основание на знака би довело до
несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността
10
на марката или би ги увредило. Според ал.2 на същата разпоредба използване
в търговската дейност по смисъла на ал.1 е: 1. поставянето на знака върху
стоките или върху техните опаковки; 2. предлагането на стоките с този знак за
продажба или пускането им на пазара, съхраняването или държането им с тези
цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; 3.
вносът или износът на стоките с този знак; 4. използването на знака като
търговско или фирмено наименование или като част от търговско или
фирмено наименование; 5. използването на знака в търговски книжа и в
реклами; 6. използването на знака в сравнителна реклама по начин, който е в
нарушение на чл.34 от Закона за защита на конкуренцията. Съгласно чл.13,
ал.2, т.2 от ЗМГО, като използване следва да се определи и дейността по
съхранение или държане на стоките за продажба или пускането им на пазара.
По делото категорично се установи от обективна страна, че в търговския
обект, а именно в магазин и складово помещение, находящ се в гр. ***, ул.
„****“, район ж.п. гара, стопанисван от дружеството-жалбоподател „*****“
ЕООД, при извършената проверка на 25.05.2023 г. са били открити 15
(петнадесет) броя омекотители, означени със знаци **** и 1304 (хиляда
триста и четири) броя течни перилни препарати, означени със знаци ******,
идентични на стоките от клас 3 на МКСУ, които са се използвали в
търговската дейност на дружеството, като са се предлагали за продажба и са се
съхранявали с тази цел, без съгласието на притежателя на марките „******“ –
САЩ.
Задължение на дружеството „*****“ ЕООД е да се увери преди да
предлага за продажба стоките, че е налице съгласие на притежателя на
марката за това. Като субект, осъществяващ професионално дейност по
продажба на стоки, дружеството „*****“ ЕООД е имало задължението да се
увери, че и тези стоки, които е предлагало за продажба в стопанисвания обект
в гр. ***, са такива, за които е налице съгласие на притежателя на марката.
След като е придобило, с намерение да осъществява търговска дейност, стоки,
върху които е поставен знак, идентичен с този на защитени марки,
дружеството-жалбоподател е било длъжно да се увери, че не извършва
административно нарушение по смисъла на ЗМГО, като изиска от продавачите
назад по веригата доказателства за съгласието на маркопритежателя стоките
да бъдат пуснати на пазара от тези лица. Съдът намира, че отговорността на
разпространителя в търговската мрежа стои паралелно, а не изключва тази на
11
наказаното лице. Всеки един от субектите по веригата от продажби носи
отговорност за това, че продава стоките без разрешение и съгласие на
притежателя на марката за това, следователно всеки от тези субекти може да
носи индивидуална отговорност за неизпълнение на задължение по чл.13, ал.2,
т.2, вр. чл.127, ал.1 от ЗМГО. Отговорност по веригата от продажби за
подобно нарушение може да се изключи единствено в хипотеза, при която са
налице доказателства, че първата по ред продажба е била осъществена със
съгласие на притежателя на марката за продажба на стоките в рамките на ЕС.
В конкретния случай липсват доказателства за това дружеството „*****“
ЕООД да е предлагало за продажба стоките, описани в НП със съгласие на
притежателя на марката за това, както и липсват доказателства за това,
доставчиците по веригата от продажби назад във времето да са осъществили
продажбата със съгласие на притежателя на марката за това. Относно въпроса
оригинални ли са или не процесните стоки, следва да се посочи единствено, че
нарушението се състои в продажбата на тези стоки без съгласие на
притежателя на марката, а по делото са налице доказателства относно
идентичност на стоките с тези, за които е регистрирана марката.
Ето защо следва да се приеме, че от цялата доказателствена съвкупност
категорично се установява дружеството-жалбоподател да е използвало в
търговската си дейност марки върху стоки, за които няма разрешение от
притежателя да използва в търговската си дейност, като така е нарушено
съдържанието на изключителното право на притежателя върху марката,
представляващо административно нарушение по смисъла на чл.127, ал.1, вр.
чл.13, ал.2, т.2, вр. чл.13, ал.1, т.2 от ЗМГО. Нарушението е формално и за
съставомерността му не е необходимо настъпване на съставомерен резултат.
Деянието реализира състав на административно нарушение, като се има
предвид, че отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна,
поради което не следва да бъде обсъждана субективната страна на
нарушението, към която освен наличието на вина спадат причините и
мотивите за неговото извършване. Всички те обаче са ирелевантни за
настоящия казус.
В случая не е приложима разпоредбата на чл.17, ал.1 от ЗМГО, тъй като
стоките, които са били пуснати на пазара на територия на държавите – членки
на Европейския съюз, не са пуснати от маркопритежателя с тази марка от него
12
или с негово съгласие.
Приложеният санкционен състав по чл.127, ал.1 от ЗМГО предвижда, че
лице, което използва в търговската дейност по смисъла на чл.13, ал.1 и 2 стоки
или услуги, означени със знак, идентичен или сходен на регистрирана марка,
без съгласието на нейния притежател, се наказва с глоба от 2000 до 10 000
лева, а едноличните търговци и юридическите лица – с имуществена санкция
в размер от 3000 до 20 000 лева. В конкретния случай става въпрос за
нарушение, извършено от дружеството „*****“ ЕООД, което е юридическо
лице, следователно приложима се явява имуществена санкция в размер от
3000 лева до 20 000 лева. Наложената имуществена санкция към максимума в
размер на 19 000 лева е справедлива и съответна на тежестта на извършеното
нарушение. В случая такова би имало и при наличие на само един или няколко
броя артикули, които са идентични на тези, за които е регистрирана марката и
които се продават без съгласие на притежателя на марката, и тогава
минималното наказание е имущественa санкция от 3000 лева. По делото се
установи предлагане за продажба на общо 1319 такива артикула, което е
изключително голяма бройка, а стойността на тези продукти е била 54 013,80
лева, което е почти три пъти повече от наложената имуществена санкция в
размер на 19 000 лева. Всичко това завишава сериозно степента на
обществената опасност, като би било несправедливо и несъразмерно,
примерено за 20 тениски на обща стойност около 500 лева, да се налага
имуществена санкция от минимум 3000 лева, а за 1319 продукта на стойност
54 013,80 лева отново да се иска налагане на минимална санкция или на такава
към минимума. В случая наложеното наказание е напълно справедливо и
съответно на обществената опасаното на деянието и дееца, на броя и
стойността на артикулите, които са се предлагали за продажба без съгласие на
притежателя на марките, поради което искането на жалбоподателя за
намаляване размера на санкцията е неоснователно.
Предвид изложените по-горе мотиви, това деяние се явява със завишена
степен на обществена опасност и не обуславя приложението на чл.28 от
ЗАНН. Дружеството-жалбоподател, като лице извършващо търговска дейност
с такива стоки е длъжно да познава разпоредбите във връзка с
осъществяването на тази дейност и стриктно да ги спазва. Липсата на вредни
последици не е основание за квалифициране на нарушението като маловажно,
тъй като то е формално и за осъществяването му не е необходимо да е
13
настъпил някакъв вредоносен резултат. Извършеното нарушение е с
типичната за вида си, а дори и завишена (предвид броя и стойността на
стоките) обществена опасност и с нищо не разкрива по-ниска степен на
засягане на обществените отношения от този тип.
Правилно е приложението и на разпоредбата на чл.127, ал.5 от ЗМГО,
която императивно предвижда отнемане в полза на Държавата на стоките,
които са предмет на нарушение по ал.1, което наказващият орган е изпълнил,
като е отнел 15 (петнадесет) броя омекотители, означени със знаци **** и ***;
и 1304 (хиляда триста и четири) броя течни перилни препарати, означени със
знаци **** и ***, като предмет на нарушението по чл.127, ал.1 от ЗМГО.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното НП е
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът намира същото за основателно. Съгласно чл.63д, ал.4
от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал
акта по чл.58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ. На основание чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лева, поради което
съдът намира, че следва да се присъди такова в определения от закона
минимум от 80 лева, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, беше проведено само едно открито съдебно заседание и бяха
разпитани само двама свидетели.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН и
чл.63д, ал.4 от ЗАНН, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 126/2024 от 28.05.2024
г., издадено от председател на Патентното ведомство на Република България, с
което за нарушение на чл.127, ал.1, вр. чл.13, ал.2, т.2, вр. чл.13, ал.1, т.2 от
14
Закона за марките и географските означения (ЗМГО), на „*****“ ЕООД, ЕИК
********* е наложена имуществена санкция в размер на 19 000 /деветнадесет
хиляди/ лева на основание чл.127, ал.1 от ЗМГО и на основание чл.127, ал.5 от
ЗМГО в полза на държавата са отнети 15 (петнадесет) броя омекотители,
означени със знаци **** и ***; и 1304 (хиляда триста и четири) броя течни
перилни препарати, означени със знаци **** и ***, като предмет на
нарушението по чл.127, ал.1 от ЗМГО.
ОСЪЖДА дружеството-жалбоподател „*****“ ЕООД, ЕИК *********
да заплати на Патентното ведомство на Република България сумата от 80
/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15