Определение по дело №428/2022 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 505
Дата: 27 юли 2022 г. (в сила от 27 юли 2022 г.)
Съдия: Петър Веселинов Боснешки
Дело: 20221700500428
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 21 юли 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 505
гр. Перник, 27.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:Диана Мл. Матеева

КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ Въззивно частно
гражданско дело № 20221700500428 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по частна жалба на "БАНКА ДСК"ЕАД, с
ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Московска" 19, подадена
против Разпореждане №5184/12.04.2022г., постановено по ч.г.д.№1581/2022г. на Районен
съд- Перник, в частта му, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за сумата от 60,00лв., представляваща разходи за
връчване на уведомление за предсрочна изискуемост.
Жалбоподателят възразява, че разпореждането, в неговата обжалвана част, е
неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска да бъде отменено и да бъде издадена
заповед за изпълнение и за процесните разходи. Твърди, че първоинстанционният съд
неправилно е мотивирал отказа си позовавайки се на разпоредбите на чл. 33 ал. 1 ЗПК и
чл.10 а ал. 1 ЗПК, като е приел, че за процесния договор тези разпоредби са приложими.
Жалбоподателят твърди, че процесният договор от ***. не е потребителски, тъй като е
сключен с „ЦСИ -Ц.С.“ ЕООД в качеството му на търговец, с посочена цел -покриване на
временен недостиг на средства, при обслужване на текущи плащани , свързани с бизнес
оборота.
Съгласно чл. 413, ал.2 ГПК не е връчван препис от частната жалба на длъжниците.
Пернишкият окръжен съд, преценявайки доводите в жалбата и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.275, ал.1 от
ГПК и от надлежна страна.
Разгледана по същество е основателна.
Първоинстанционното производство по ч.гр.д. №1148/2020г. на ПРС, е образувано по
заявление за издаване заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК, подадено от "БАНКА
ДСК"ЕАД срещу длъжниците „ЦСИ -Ц.С.“ ЕООД и Ц.Д.С..
В същото е издадена Заповед №1255/12.04.2022г. по ч.г.д.№1581/2022г. на Районен
съд- Перник, с която е разпоредено плащане на сумите по заявлението с изключение на
1
сумата от 60,00лв., представляваща разходи за връчване на уведомление за предсрочна
изискуемост.
При така установеното, въззивният съд съобразява, че за основателност на претенцията
от 60,00лв. - разходи за връчване на покана за предсрочна изискуемост, е необходимо
кумулативното наличие на следните предпоставки от заявителя: основанието, от което
произтича вземането за разноски /наличие на клауза от договор или ОУ за такива разноски
или закона/; размера на претенцията; настъпването на предпоставките и доказателства за
плащане на разноски.
За да отхвърли заявлението в обжалваната му част относно сумата от 60,00лв.,
представляваща разходи за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост, ПРС се е
позовал на разпоредбите на чл. 33 ал. 1 ЗПК и чл.10 а, ал. 1 ЗПК, като е приел, че се касае за
договор за потребителски кредит.
Съгласно § 13, т. 1 от ДР на З., "потребител" е всяко физическо лице, което придобива
стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този
закон, действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност, а според т.
12, б. "б" от цитираните ДР /ред. ДВ, бр. 18/2011 г./. Съгласно практиката на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 от ГПК, част от която е обективирана в решения по т. д. №
2754/2015 г. на ВКС, I т. о., т. д. № 1102/2017 г. на ВКС, I т. о.; т. д. № 2931/2017 г. на ВКС,
ІІ т. о.; т. д. № 1934/2015 г. на ВКС, І т. о. физическите лица – съдлъжници по договор за
банков кредит или обезпечаващи кредит, по който кредитополучателят е търговец, могат да
имат качество на "потребител" по смисъла на Закона за защита на потребителя, ако при
сключването му са действали за цели извън рамките на своята търговска или професионална
дейност. Понятието "потребител" по смисъла на пар. 2, б. "б" от Директива 93/13 има
обективен характер и трябва да се преценява по функционален критерий, който се състои в
това да се прецени, дали разглежданото договорно отношение се вписва в рамките на
дейности, външни за упражняването на дадена професия. Установяването му следва да се
извърши във всеки конкретен случай, въз основа на цялостен анализ на конкретните
обстоятелства и събраните по делото доказателства.
Процесният договор за кредит от ***. не е потребителски, тъй като е сключен с „ЦСИ
-Ц.С.“ ЕООД в качеството му на търговец, с посочена цел -покриване на временен недостиг
на средства, при обслужване на текущи плащания, свързани с бизнес оборота. Задължението
на длъжника Ц.Д.С. произтича от Договор за поръчителство от ***., с което същата е
обезпечила задължението по процесния договор за кредит от ***. От анализа на процесните
договори съдът намира, че същите са свързани с търговската дейност на главния длъжник
„ЦСИ -Ц.С.“ ЕООД, поради което и длъжниците нямат качеството "потребител" по ЗЗП,
като не се ползват от защитата по същия закон. Процесният договор за банков кредит се
регулира от разпоредбите на чл.430-чл.432 от Търговски закон. Съгласно разпоредбата на
т.27.1 от Договора „всички разходи, извършени от кредитора във връзка с кредита,
включително тези за учредяване, подновяване и заличаване на обезпеченията, вкл.
свързаните с това разходи за адвокатски възнаграждения, разходите за застраховки и оценки
2
на обезпеченията, всички разходи за събиране на задължението, в това число
принудителното му събиране са за сметка на Кредитополучателя“.
Съобразно дадените задължителни указания с т. 18 от ТР 4/2013г. ОСГТК,
предсрочната изискуемост съставлява изменение на договора за кредит, което настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: фактът на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора. Получаването на волеизявлението от длъжника следва да
предхожда по време подаването на заявлението. В този случай, съобразно чл. 418, ал. 3 ГПК,
настъпването на това обстоятелство следва да е удостоверено от заявителя чрез официален,
или изходящ от длъжника документ. В този смисъл разноските по уведомяването не
съставляват такси за действия, свързани с управлението на кредита. Разноските по
уведомяването са за действия, които се изискват по закон и са във връзка с установяване на
обстоятелство, което се явява предпоставка за надлежното възникване на предсрочната
изискуемост на вземането на кредитора и възможността да упражни правата си.
Съобразно, изискването на чл. 417, т. 2 от ГПК / изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г. /,
заявителят – банка в процесния случай, освен извлечение от счетоводните си книги следва
да приложи и документа, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови
приложения. В случая, освен, договора за кредит и ОУ, са приложени доказателства за
извършените действия от ЧСИ - по издирване адреса на длъжника и връчване на покана –
уведомление за предсрочна изискуемост.
В частното производство са представени доказателства, установяващи заплащането на
услугите на ЧСИ А. В., а именно фактура от 21.12.2021г. и операционна бележка от същата
дата за извършване на банков превод. Същите доказват реалното извършване на разходите
от заявителя.
Предвид изложеното обжалваното разпореждане следва да се отмени в частта, с която
заявлението е отхвърлено за сумата от 60,00лв., представляваща разходи за връчване на
уведомление за предсрочна изискуемост, като вместо това бъде постановено издаването на
заповед за изпълнение за последните.
Настоящето определение не подлежи на касационно обжалване, съгласно т.8 от ТР №
4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното и на основание чл. 278, ал. 2 ГПК Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане №5184/12.04.2022г., постановено по ч.г.д.№1581/2022г. на
Районен съд- Перник, в частта му, с която е отхвърлено заявлението на "БАНКА ДСК"ЕАД,
с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Московска" 19, за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за сумата от 60,00лв., представляваща
3
разходи за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДАТ Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист в полза
на ""БАНКА ДСК"ЕАД, срещу длъжниците „ЦСИ -Ц.С.“ ЕООД и Ц.Д.С., като бъде
разпоредено длъжниците солидарно да заплатят на заявителя сумата от 60,00лв.,
представляваща разходи за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Перник за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист, съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4