Определение по дело №1269/2018 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ……………/…………06.2018 год., гр. Варна

 

            Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА

                          ЧЛЕНОВЕ:        КОНСТАНТИН ИВАНОВ

                                                   МАЯ НЕДКОВА                                         

                                                     

разгледа докладваното от съдията К. Иванов в. гр. дело № 1269 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Й.Ю.Б. ЕГН ********** *** и Г.Ю.Б. ЕГН ********** ***. Варна, в качеството им на наследници на починалия в хода на процеса Юлиян Йосифов Б. ЕГН **********, подадена подадена чрез процесуален представител адв. С. С. от АК-Благоевград срещу Решение № 946/09.03.2018 год., постановено по гр. дело № 4398/2017 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТИТЕ, С КОИТО са отхвърлени предявените от Юлиян Йосифов Б. ЕГН ********** от гр. Варна, починал в хода на процеса и заместен на основание чл. 227 от ГПК от наследниците си Й.Ю.Б. ЕГН ********** от гр. Варна и Г.Ю.Б. ЕГН ********** *** „Булминерал” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. „Сливница” № 28, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за солидарното му осъждане да заплати на ищеца, наред с ответника „ВМ Интернешанъл” ЕООД, ЕИК *********, следните суми: сумата от 4770, 12 щатски долара (четири хиляди седемстотин и седемдесет щатски долара и 12 цента), представляваща сбор от незаплатени трудови възнаграждения, съответно: за м. август 2015 г. в размер на 903, 37 щ. д.; за м. септември 2015 год. в размер на 2463, 49 щ. д.; за м. октомври 2015 год. в размер на 1151, 80 щ. д.; сумата от 251, 46 щатски долара, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2015 год. от 6 работни дни, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.06.2016 год до окончателното им изплащане; сумата от 58, 33 щатски долара – обезщетение за забав в размер на законната лихва върху сумата от 903, 37 щатски долара за периода 16.10.2015 год. - 03.06.2016 год.; сумата от 159, 08 щатски долара – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 2463, 49 щатски долара за периода 16.10.2015 год. – 03.06.2016 год.; сумата от 74, 38 щатски долара – обезщетение за забав в размер на законната лихва върху сумата от 1151, 80 щатски долара за периода 16.10.2015 год.-03.06.2016 год.; сумата от 16, 24 щатски долара - обезщетение за забав в размер на законната лихва върху сумата от 251, 46 щатски долара за периода 16.10.2015 год. – 03.06.2016 год.

            Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението в обжалваните части е неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в необсъждане, както и в превратно обсъждане на събрани по делото доказателства, в резултат на което е и необосновано. Първоинстанционният съд е разрешил в противоречие със закона следните правни въпроси, като не е обсъдил и направените от ищеца възражения и доводи в тази насока, а именно: 1) Допустимо ли е лице, което не е българско ЮЛ, да бъде наемател по договор за беърбоут чартьр или суббеърбоут чартър на кораб, плаващ под български флаг? 2) Отпада ли отговорността на „корабопритежателя „ (лицето, наемател по договор за беърбоут чартър) по чл. 199ж, ал. 1 от КТК във връзка с чл. 199 г, ал. 3 от КТК, в случай че корабът е преотдаден от него на трето лице, което не е българско ЮЛ по договор за суббеърбоут чартър? 3) Какъв е характерът на отговорността на корабопритежателя за изплащане на заплатите на екипажа на кораба и тази на лицето, което е сключило трудовия договор с моряка, т. е., на лицето, обявено като страна по трудовото правоотношение?

              Твърди се още в жалбата, че в резултат на неправилно установяване на фактите, съдът е разрешил посочените по – горе въпроси в нарушение на на материалния закон, поради което и формирал погрешен извод относно това, кое е лицето, имащо качеството „корабопритежател„ на моторен кораб „Батя“ по смисъла на чл. 9, ал. 3 КТК през процесния период. Анализът на доказателствата обосновава извода, че реалният корабопротежател на кораба в процесния период е именно ответното дружество „Булминерал АД“ – Варна,  В резултат на неправилно установената фактическа обстановка, съдът неправилно е приложил нормата на чл. 199ж от КТК и е достигнал до погрешен извод. Според въззивника систематичното и функционално тълкуване на разпоредбата на чл. 199з от КТК във връзка с разпоредбата на чл. 199ж от КТК, според която разходите за екипажа са разходи, свързани с експлоатацията на кораба, води до извод, че задължението за заплащане на трудовите възнаграждения на екипажа е част от задължението на корабопритежателя към трети по отношение на договора за беърбоут чартър лица, каквито трети лица са членовете на екипажа на кораб. Неправилно е прието също, че търговската експлоатация на кораба през процесния период е била осъществявана от Шилинг Лоджистик С.А., в резултат на което и чрез признаването на лице, което не е българско ЮЛ, на качеството „корабопритежател“ на кораб, плаващ под българския флаг, и вписването на това лице в регистрите по чл. 39а от КТК като суббеърбоут чартьор пряко е легитимирано заобикаляне на закона и е счетено за възможно преодоляването на забраната по чл. 39а от КТК, притежаваща характер на императивна норма.

 Тврърди се също, дори и да се приеме за валиден договора за пренаемане на кораба, то по аргумент от чл. 199г от КТК първоначалният наемател (ответното дружество „Булминерал“ АД) продължава да отговаря за изпълнение на договора за беърбоут чартър спрямо наемодателя и след сключване на договора. Задълженията на наемателя по договор за беърбоут чартър за изплащане на възнагражденията на екипажа са част от задълженията му по този договор към наемодателя по аргумент от нормата на чл. 199ж, ал. 1 от КТК, респективно към членовете на екипажа, които се явяват трети лица по смисъла на чл. 199з от КТК. Поради това счита, че ответникът „Булминерал“ АД – Варна е отговорен за изплащане на възнагржденията на екипажа, съответно – е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявените от ищеца (заместен в хода на производството от наследниците си) искове за заплащане на суми, съставляващи дължимо трудово възнаграждение и обезщетение за неползван платен годишен отпуск.

          Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваните части и за постановяване на друго, с което исковете против „Булминерал“ АД за заплащане на суми за трудови възнаграждения и обезщетение по чл. 224 КТ и на мораторни лихви върху тях да бъдат уважени.

           С жалбата са представени писмени доказателства за установяване на твърденията на ищеца, наведени още в първата инстанция, че двамата ответници и дружеството „Шипинг лоджистик СА“, вписано като суббеърбоут чартьор на кораба „Батя“, са свързани лица, а именно: 1) Протокол от 24.04.2013 г. на К. Иванова, като пълномощник на едноличния собственик на капитала на „ВМ Интернешанъл“ ЕООД – Енерджетик минарел интернешанъл СА.; 2) Удостоверение за представителство на Енерджетик минарел интернешанъл СА; 3) Протокол от събрание на Борда на директорите на Енерджетик минарел интернешанъл СА; 4) Договор за прехвърляне на дружествен дял от 10.02.2014г.; 5) декларация по чл. 6, ал.2 от ЗИФОДРЮПДРСЛТДС; 6) Протокол от решение на Енерджетик минарел интернешанъл СА от 06.04.2012 год.

           Искането се обосновава с нормата на чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК.

           Писмен отговор на жалбата не е подаден.

           Съдът, като се запозна с делото, намира, че следва да бъдат приети представените с въззивната жалба писмени доказателства.          

           Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

           ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА към делото представените с въззивната жалба писмени доказателства, а именно: 1) Протокол от 24.04.2013 г. на К. Иванова, като пълномощник на едноличния собственик на капитала на „ВМ Интернешанъл“ ЕООД – Енерджетик минарел интернешанъл СА.; 2) Удостоверение за представителство на Енерджетик минарел интернешанъл СА; 3) Протокол от събрание на Борда на директорите на Енерджетик минарел интернешанъл СА; 4) Договор за прехвърляне на дружествен дял от 10.02.2014г.; 5) декларация по чл. 6, ал.2 от ЗИФОДРЮПДРСЛТДС; 6) Протокол от решение на Енерджетик минарел интернешанъл СА от 06.04.2012 год.;

           НАСРОЧВА делото за разглеждане за дата 02.07.2018 год. от 14, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители, ведно с връчване на препис от настоящото определение.

           Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

Председател:

 

 

 

Членове:1.    

 

 

 

                 2.