П Р О
Т О К О Л
Град
София, 01.06.2021 година
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение - 1-ви състав, в публично съдебно заседание
на първи юни две хиляди двадесет и първа година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: А.А.
Г.П.
Секретар: Даниела Танева
Прокурор: Юлиан Лефтеров
сложи за разглеждане докладваното от съдия Борисова НОХД № 2861 по описа за 2020 година.
На именното
повикване в 10.00 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ С.Д.Г. - редовно уведомен от предходно съдебно
заседание, явява се лично и с адв.Й.Й. от САК, с пълномощно от днес.
ПОДСЪДИМИЯТ
Д.М.И. - редовно
уведомен от предходно съдебно заседание, явява се лично и с адв. Х.Х. от САК, с пълномощно по делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Б.Й.В.
- редовно призован, явява се лично и с адв. Й.С. от САК, с пълномощно по делото.
ПОДСЪДИМИЯТ
Г.К.С. - редовно уведомен от предходно съдебно заседание, явява се лично и с адв. С.Д. ***,
с пълномощно по делото.
ПОДСЪДИМИЯТ
А.Т.Х. – редовно уведомен
от предходно съдебно заседание, явява се лично и с адв. Р.Н. от САК, с
пълномощно по делото.
ПОДСЪДИМИЯТ
Е.Д.Г.
- редовно уведомен от предходно съдебно заседание, явява се лично и с
адв. И.В. от САК, с пълномощно по делото.
ОЩЕТЕНОТО
ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ „Н.с.“ ЕАД – редовно уведомен
от предходното съдебно заседание, се представлява от юрк.
А.П., с пълномощно по делото.
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед становището на страните,
намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното
съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД
НА ДЕЛОТО
Подсъдимите
С.Д.Г.,
Д.М.И., Б.Й.В., Г.К.С., А.Т.Х. и Е.Д.Г. са с проверена самоличност и разяснени права
от настоящия съдебен състав в предходното съдебно заседание.
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Нямам допълнителни искания по доказателствата.
СЪДЪТ, с
оглед липсата на доказателствени искания от страните по реда на чл. 275 НПК и с
оглед определение, постановено по НЧД № 243/2021 г. по описа на САС, НО, 8 състав,
счита, че следва да бъде даден ход на разпоредителното съдебно заседание,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД
НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че делото е подсъдно на СГС.
Няма основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
Считам, че на досъдебното производство не допуснато
отстранимо съществено нарушение на процесуалните
правила, довело до ограничаване процесуалните права на обвиняемите.
Към настоящия момент не са налице основания за
разглеждане на делото по реда на особените правила.
Не са налице основания за разглеждане на
делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател,
назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник или пък
извършването на съдебни следствени действия по делегация.
Не считам, че се налага промяна в мерките за
процесуална принуда.
Нямам искания за събиране на нови
доказателства към настоящия момент.
Моля да
насрочите съдебното заседание и да бъдат призовани лицата от списъка за
призоваване към обвинителния акт.
Адв. В.: Почти изцяло поддържам становището на
прокуратурата.
Единствено по т. 3 ние продължаваме да
твърдим, че има процесуални нарушения. Апелативният съд се е произнесъл, но ние
държим, че има такива нарушения, които сме обсъждали при предното разглеждане
на делото в разпоредителното заседание.
Делото е подсъдно на СГС. Няма основание за
прекратяване или спиране на наказателното производство.
Аз считам, че като се е произнесъл САС по този
въпрос нямам да соча нови нарушения, те са същите. Нарушено е правото на защита
на подзащитния ми в най-общи линии, има неяснота в обвиненията му, които сме
посочили.
Нямам искане за разглеждане на делото при
закрити врати или за назначаване на допълнителни участници към състава на съда.
Няма основания за разглеждане на делото по
която и да е от особените процедури.
Нямам искания по доказателствата.
Нямам искания
във връзка с мярката за неотклонение.
Да се
насрочи делото за разглеждане при призоваване на първите свидетели.
Адв. Н.: Делото е подсъдно на съда.
Няма основания, предвидени в закона, за прекратяване
на наказателното производство.
Считам, че няма допуснати съществени
отстраними процесуални нарушения.
Желаем делото да бъде разгледано по общия ред.
Няма основания за разглеждане на делото при
закрити врати.
Взета е мярка за процесуална принуда на моя
подзащитен.
На този етап нямаме искания за събиране на нови
доказателства.
Моля да
насрочите делото в предвидения от закона срок, на което да бъдат призовани
лицата от списъка за призоваване.
Адв. Х.: Делото е подсъдно на съда.
Няма основания за прекратяване или спиране на
делото.
Поддържам, че са допуснати съществени процесуални
нарушения, които съдът констатира в определението си от 20.01.2021 г. Ще
маркирам тези от тях, които са по отношение на подзащитния
ми Д.И.. Първото нарушение е, че в обвинителния акт както в обстоятелствената
част, така и в диспозитива, не са посочени точно датата на деянието и кога е
настъпил резултатът. Второто нарушение – не е посочено точно какви задължения
на подсъдимия И., като директор на предприятието, той е нарушил и в каква връзка
са тези нарушения с настъпилия резултат. Третото съществено основание – от обвинителния
акт, не е ясно каква точно работа не е извършена по съставените две фактури,
предмет на обвинението – изцяло ли не е извършена, каква част от тях не е
извършена и оттам да се прецени размера на причинените вреди в резултат на квалифицираното
деяние безстопанственост. Четвърто основание – мисля, че по никакъв начин
прокуратурата не е обосновала наличието на умисъл и каква е формата на умисъл –
пряк умисъл, евентуален умисъл. От това, което е посочено само се твърди, че
той е действал умишлено.
По отношение на гражданския иск – освен изложеното
преди в съда, че исковата молба не отговаря на изискванията, защото с нея има предявени
два иска – единият за главница, другият за лихва. Искът за просрочена лихва е
самостоятелен иск. Тъй като той се предявява, към нещо ищецът трябва да приложи
точна справка и необходимите доказателства за изчисляване на лихвата, такова
нещо не е приложено. Постоянна е практиката на съдилища в страната, че при
липса на тази справка, съгласно чл. 366 ГПК, исковата молба е нередовна.
Второто ми основание е, че не е посочено откога се претендира и за какъв период.
Все пак, съгласно чл. 111, буква „б“ от ЗЗД лихвата за забава има 3-годишен давностен срок,
за какво претендират те? Третото ми възражение е за това, че ако приемете иска
за съвместно разглеждане, той съществено ще затрудни наказателния процес,
защото вредоносният резултат би могъл да настъпи не само в резултат на
действието или бездействието на подсъдимия. Възможно е да има съвкупност от много
причини, множество явления, които в тяхната съвкупност да са довели до този
вредоносен резултат. В този смисъл е и Решение № 163 от 03.02.2021 г. на ВКС, 3-то
ГО, това би затруднило процеса. До каква степен само подписването на този
протокол, ако той наистина е подписан от подсъдимия, е довел само той до
настъпване на този вредоносен резултат, за който се иска пълна имуществена
отговорност за непозволено увреждане.
Няма основание за разглеждане на делото по
особените правила.
Няма основание за разглеждане на делото
закрити врати, не е необходимо да се назначава преводач.
Взетите мерки за неотклонение са отпаднали по
силата на закона.
На този
етап нямаме искания за събиране на нови доказателства и моля да насрочите
делото в предвидения от закона срок.
Адв. С.. Относно въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК считам, на първо място, че по правилата на местната и родова подсъдност делото
е подсъдно на СГС.
Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
По т. 3 считам, че е допуснато нарушение на
процесуалните правила в досъдебното производство, което е съществено и отстранимо. Същото се изразява в неспазени изисквания на
съдържанието по чл. 246, ал. 2 НПК на внесения обвинителен акт от СГП, като е
налице абсолютна неяснота на повдигнатото обвинение спрямо обвиняемия В. по
отношение на това по какъв начин, с какви свои действия е осъществил твърдените
в обвинителния акт изпълнителни деяния, което, разбира се, рефлектира върху
правото му да разбере, в какво точно е обвинен и въз основа на какви
доказателства, с което силно е ограничено правото му на защита.
От друга страна, по отношение заповедта за
определяне месечните възнаграждения на изпълнителния директор и членовете на
Съвета на директорите на „Напоителни системи“, и по-точно приетите и приложени
отделни единици, е останало неизяснено, как е следвало да бъдат формирани
месечните възнаграждения, как е била формирана бална оценка 11, кое е
отговорното лице за това, на какво основание
е следвало да стане определянето, как е определена твърдяната като правилна
в обвинителния акт бална оценка 6 от СГП и вече на тази база да се установи
дали изплатените възнаграждения са правилни, следвало ли е и на какво основание
е трябвало да бъдат определени и да се определи разликата между дължимо
платеното и съответно платеното в повече, визирано от обвинителния акт. Не е
ясно и не е направена съпоставка и между работата, която е следвало да бъде извършена
по договора, който е изследван, работата, която не е била извършена, но е била фактурирана,
не е ясно кой е следвало да констатира това, в каква форма е следвало да стане
и по какъв начин и какво точно е следвало да предприеме обвиняемият В. в тази
връзка. От субективна страна и за двете твърдени престъпления за обвиняемия В.
в обстоятелствената част на обвинителния акт няма изложени абсолютно никакви
правни съображения предвид приетата от прокуратурата правна квалификация
умишлено извършване и на двете престъпления от него. Няма описана конкретика,
описваща субективната страна на инкриминираните деяния и конкретните действия
на В.. Внесеният обвинителен акт не съответства на тълкувателните решения на
ВКС и не изпълнява изцяло изискванията към съдържанието на ОА, посочени в НПК.
В тази връзка считам, че са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, което в по-голяма пълнота съм изложила в
предходно разпоредително заседание.
По т. 4 на чл. 248, ал. 1 НПК – считам, че не
са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила
По т. 5 – не са налице обстоятелства, които да
обуславят визираните в тази точка.
По т. 6 – липсва основание за промяна на
взетата мярка за процесуална принуда „Подписка“, която и е отпаднала по силата
на закона.
Нямам искания за събиране на нови
доказателства, такива ще направя в съдебно заседание.
По т. 8 –
моля да се насрочи делото за разглеждане в съдебно заседание.
Адв. Д.: Делото е подсъдно на съда.
Не виждам основания за прекратяване или
спиране на наказателното производство.
Въпреки отменителното
определение на САС продължавам да твърдя записаните в протокола от съдебно
заседание на 20.01.2021 г. и приети с отмененото определение на СГС основания,
сочещи на наличието на съществени нарушения на процесуални правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. При всички положения и
основно те се свеждат до недостатъци в съдържанието на внесения обвинителен акт,
както досежно обективната страна на престъплението, така и досежно наличието на
умисъл.
На настоящия етап, и по принцип, не виждам
основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, нито при
закрити врати и при останалите предпоставки
на т. 5 на чл. 248, ал. 1 НПК.
Нямам искания във връзка с взетата мярка за
процесуална принуда.
Нямам искания
за събиране на нови доказателства и считам, че делото следва да се насрочи в
съдебно заседание за разглеждане по същество.
Адв. Й.: Смятам, че делото е подсъдно на настоящия
съд.
Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
Няма допуснати съществени отстраними нарушения
на процесуалните правила.
Не са налице основания за разглеждане на
делото по реда на особените правила.
Не са налице предпоставките за разглеждане на
делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател,
за назначаването на защитник, вещо лице, преводач и други.
Смятам, че мярката за неотклонение е отменена
и няма основание за налагане на нова.
Нямам искания за събиране на нови доказателства
на този етап от производството.
Моля заседанието
да бъде насрочено в разумен срок.
ПРОКУРОРЪТ: По отношение възраженията на адв. Х.,
защитник на обвиняемия Д.И. – считам, че в обвинителния акт точно е посочена
датата, на която всяка една от сумите е платена. Освен това, ясно е записано, че
работата, която не е извършена, се състои в това, че обвиняемият не е проверил
каква работа е извършена и след това е разпоредил плащане.
По отношение на умисъла – считам, че е достатъчно
това, че е записано, че деянието е извършено умишлено, като според практиката
на Върховния съд не е нужно конкретизиране дали това е под формата на пряк или
евентуален умисъл.
По отношение възраженията на защитниците на
обвиняемите Б.В. и Г.С., както и възраженията на адв. В. отчасти – считам, че с
определението на Софийски апелативен съд тези въпроси бяха решени еднозначно.
Същите възражения бяха направени отчасти в съдебното заседание на 20.01.2021 г.
и Софийски апелативен съд имаше възможност да вземе отношение по
основателността на всяко едно от тези възражения. Той ги определи като
неоснователни, напълно се солидаризирам с това и не считам да преповтарям нито
мотивите, които аз съм изложил, нито мотивите, които САС подробно е записал в
определението. Аз се солидаризирам с мотивите на САС.
ПОДСЪДИМИЯТ И.: Получих препис от
постановлението на СГП от 04.06.2020 г. за частично прекратяване на
наказателното производство.
Адв. Х.: Получил съм постановлението на СГП от
04.06.2020 г. Нямам представа дали съм се подписвал за това дали съм го получил
или защо в делото няма данни за това.
ПОДСЪДИМИЯТ Б.В.: Не съм получил постановление
от 03.06.2020 г. на СГП за частично прекратяване на наказателното производство.
Адв. С.: Не съм получила постановление на СГП
от 03.06.2020 г.
ПРОКУРОРЪТ:
В този момент не мога да кажа дали има съобщения или известия за връчване на тези
две постановления. Трябва да се направи справка за това, те са в наблюдателното
производство, там се прикрепят разписките за връчване.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ, след проведено тайно съвещание, съобразявайки
доводите, възраженията и исканията на страните, направени в днешното съдебно
заседание в хода на разпоредителното съдебно заседание по настоящото дело, и
при обсъждане на въпросите по реда на чл. 248, ал. 1 НПК намира следното:
Делото е родово и местно подсъдно на Софийски
градски съд.
В конкретния случай по делото не са налице
основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
На следващо място, не са налице основанията на
разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен защитник,
резервен съдия, резервни съдебни заседатели, назначаване на вещо лице, преводач
или тълковник, както и за извършване на съдебно-следствени действия по
делегация.
По делото не са направени искания от
страна на подсъдимите и техните процесуални
представители за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно
по реда на Глава 27 и 29 НПК.
Не са налице на настоящия етап от съдебното
производство основания за събиране на нови доказателства, в каквато насока в днешното
съдебно заседание не се правят искания от страна на страните в съдебната фаза
на наказателния процес.
Не са налице основания за изменение на взетите
по отношение на подсъдимите мерки за неотклонение, а и такива искания не се
заявяват от страна на защитата на подсъдимите лица и самите подсъдими.
Настоящият съдебен състав намира, че в
конкретния случай са налице основанията и предпоставките на чл. 248, ал. 1, т.
3 НПК за прекратяване на съдебното производство по делото, поради допуснати
съществени, но отстраними в хода на досъдебното производство процесуални
нарушения, водещи до ограничаване процесуалните права на подсъдимите по делото
лица.
Съдът намира за основателни направените от
адв. Х., адв. В. и адв. С. искания и възражения в тази насока, каквито са направени
от същите защитници и в хода на проведеното съдебно заседание на 20.01.2021 г.
и които в днешното съдебно заседание посочените защитници поддържат.
Действително в съдебно заседание на 20.01.2021
г. съдебното производство по делото бе прекратено с определение на настоящия съд,
поради допуснати в хода на досъдебното производство процесуални нарушения, довели
до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите по делото лица. Това
определение бе протестирано пред Софийски апелативен
съд от страна на държавния обвинител, при което и с определение от 09.03.2021
г. на състав на САС определението е отменено и делото върнато на СГС за
продължаване на съдопроизводствените действия, за което в мотивите си САС
излага съображения.
Настоящият съдебен състав, за разлика от държавния
обвинител, намира, че определението на САС няма задължителна за настоящия
състав сила и същото не представлява дадени указания за изпълнение. Съставът на
САС има само и единствено контролни функции, а решаващи такива има настоящият съдебен
състав, който разглежда делото по същество. Процесуалният закон, регламентиращ
задълженията на съответните съдебни инстанции, какъвто е НПК, не предвижда
по-горната въззивна инстанция да дава указания на по-долната съдебна инстанция,
разглеждаща делото по същество. Такива указания само и единствено законодателят
е вменил да бъдат давани от страна на Върховния касационен съд. В тази насока
определението на САС не е задължително за настоящия съдебен състав. За настоящия
съдебен състав е налично задължението само и единствено да съобрази своите произнасяния
със закона, материалите по делото и своето вътрешно убеждение.
При така изложеното настоящият съдебен състав
счита, че констатираните с протоколното определение от 20.01.2021 г. процесуални
нарушения, допуснати в хода на досъдебното производство, са налични и към
настоящия момент. В тази връзка съдът отново намира, че следва да посочи и тези
процесуални нарушения, които се изразяват в следното:
По отношение на повдигнатото обвинение за
извършено престъпление по чл. 219 НК – настоящият съдебен състав счита, че в обстоятелствената
част на обвинителния акт не са посочени конкретни правила на поведение, които според
държавното обвинение са били нарушени от подсъдимите лица, и за което е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл. 219 НК. Престъплението по чл. 219,
ал. 4 НК не е формално престъпление, а резултатно, поради което и в тази насока
следва не само да са посочени нарушените правила на поведение, които са вменени
на подсъдимото лице със съответен законов акт, подзаконов акт и други правила,
но също така следва да бъде очертан по ясен, несъмнен, точен, разбираем начин
механизма на причиняване на щетата, която се претендира от страна на държавното
обвинение и в връзката между правилата и настъпилия вредоносен резултат. За да
мотивира такава щета държавният обвинител се позовава на твърдения за
несвършена работа, за работа, която е несвършена, но фактурирана, както и за
работа, която реално не е била извършена, но е приета за извършена без да излага
конкретни за това факти и обстоятелства. В обстоятелствената част на обвинителния
акт не се съдържат никакви факти и обстоятелства за тази работа. Още повече в обстоятелствената
част на обвинителния акт, на лист 7, прокурорът посочва, че във връзка с
инкриминирания договор е била извършена работа, която работа е била приета от
комисия, назначена от изпълнителния директор към дата 07.08.2012 г. И тук
отново не става ясно дали тази работа, която е приета, е част от инкриминираната
такава, която е вменена като неизпълнена, но фактурирана и приета от страна на
подсъдимия Г.. Ето защо е много важно в случая да се посочи, коя е тази работа,
която се претендира от държавния обвинител, тъй като същата в хода на досъдебното
производство и в съставения обвинителен акт следва да бъде установена и
очертана със своите характеристики, за да може и подсъдимите лица да
организират своята защита в пълнота. В противен случай на съда ще бъдат
възложени функции, каквито той няма, а именно да установява за първи път в хода
на съдебното следствие факти и обстоятелства, за които вероятно по делото в
хода на досъдебното производство са събрани данни, но не са били
материализирани в обстоятелствената част на обвинителния акт и които подлежат
на доказване.
По отношение на обвинението, повдигнато на
подсъдимите Г. и Х. за извършено престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл.
201, вр. чл. 20, ал. 4 НК – настоящият съдебен състав констатира, че е налице
противоречие между словесното и цифрово изписване на така повдигнатото обвинение.
Това противоречие е било прието от страна на държавния обвинител, тъй като е
посочено в частния протест от 25.01.2021 г. срещу определението от 20.01.2021
г., но едва с частния протест е прието като допусната очевидна фактическа
грешка, защото в предходното разпоредително съдебно заседание от страна на
държавния обвинител в тази насока съображения не бяха изложени. Такива се
изложиха едва след като бяха констатирани от съдебния състав като противоречия.
В случая обаче това противоречие, по мнение на настоящия съдебен състав, не
може да бъде отчетено като допусната очевидна фактическа грешка в обвинителния
акт, а като процесуално нарушение.
По отношение на механизма на престъплението по
чл. 202, ал. 2, т. 1 НК – отново са налице неясноти касателно изпълнителното
деяние на това престъпление. И тук отново не е изяснен точно механизмът на
причиняване на вредата – как държавният обвинител е преценил, и въз основа на
какви факти и обстоятелства, каквито в обстоятелствената част на обвинителния
акт не се съдържат, че балната оценка неправомерно е определена на 11 единици.
Остава неизяснен въпросът, каква е стойността на една бална единица съгласно нормативните
показатели, които държавният обвинител принципно е посочил в обстоятелствената
част на своя обвинителен акт на стр. 25. На посочената страница са описани
разпоредби от раздел 9 от Правилника за реда за упражняване правата на
държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала, които правила
дословно са пренесени от Правилника в обвинителния акт, но конкретни факти и
обстоятелства във връзка с тези правила не се посочват. Единствено се препраща
към съдебно-счетоводната експертиза, но конкретни данни в обвинителния акт,
макар и на базата на заключението на тази съдебно-счетоводна експертиза, не се
съдържат, за да може и подсъдимите лица да се запознаят със същите и да могат
да организират своето право на защита в пълнота.
На последно място – в днешното съдебно
заседание се установи, че подсъдимият Б.В. и неговият процесуален представител
адв. Й.С. не са получили съобщение за постановление от 03.06.2020 г. на СГП, с
което е било прекратено наказателното производство срещу подсъдимия В. за
конкретни посочени в това постановление деяния, поради което и на настоящия
етап от развитие на производството е видно, че обвинението, за което е
прекратено наказателното производство, все още е висящо и налично по делото. В
тази насока отново са допуснати процесуални нарушения в хода на досъдебното
производство. По делото съдът не констатира приложени съобщения за връчване на
постановленията за прекратяване на наказателното производство спрямо подсъдимия
В. и неговия защитник, а също така и спрямо подсъдимия И., независимо че в днешното
съдебно заседание от страна на подсъдимия И. и неговия процесуален представител
адв. Х. се заяви, че това постановление им е било връчено. За разлика от Софийски
апелативен съд, настоящият съдебен състав счита, че постановленията следва да
бъдат връчени само и единствено на лицата, спрямо които са постановени, а не на
всички лица, които имат качеството на обвиняем в хода на досъдебното
производство.
Така посоченото от съда по-горе е изводимо с
оглед разпоредбата на чл. 246, ал. 2 НПК относно законосъобразното изготвяне на
обвинителния акт, който следва да бъде подложен на разглеждане в хода на съдебното
производство по делото. Това е така, тъй като обвинителният акт е този, който
очертава предмета на доказване по настоящото дело и съдът е стриктно обвързан с
неговите рамки, към което го задължава не само посочената разпоредба, но и
задължителните за всички съдилища тълкувателно решение № 2 по ТД № 2/2002 г. на
ОС на ВКС, а също така и тълкувателно решение № 6/2018 г. на ОСНК на ВКС, с
което са дадени указания, че тълкувателно решение № 2 не е загубило своето
значение независимо от настъпилите законодателни изменения след неговото
постановяване.
В обстоятелствената част на обвинителния акт
прокурорът е длъжен, с оглед посочените две тълкувателни решения, да развие в
пълнота своите съображения спрямо подсъдимото лице, като посочи конкретни факти
и обстоятелства, на които основава своето обвинение, за да може и това лице да
реализира в пълнота правото си на защита.
Ето защо по изложените по-горе съображения и
предвид констатираната непълнота и неяснота в обвинението по отношение на
съставомерни от обективна страна признаци касаещи процесните престъпления, за
които на подсъдимите е повдигнато обвинение, както и предвид допуснати процесуални
нарушения по невръчване на постановление за прекратяване на наказателно
производство на подсъдимия В. в смисъла, изложен по-горе от съда, както и
предвид допуснати процесуални нарушения между цифрова и словесна квалификация при
престъплението по чл. 202 НК, по мнение на настоящия съдебен състав препятства
изпълнението на процесуалната роля на съда, а именно да бъде постановена една
правилна и законосъобразна за страните в съдебната фаза на наказателното
производство присъда, каквито страни са прокуратурата, подсъдимите и техните
защитници.
На последно място, съдът намира за основателни
съображенията на защитата в частта, в която се посочва, че в обвинителния акт
липсват обстоятелства, свързани със субективната страна на престъпленията, за
които на подсъдимите се повдига обвинение. Посоченото в обвинителния акт е
декларативно, липсва яснота, за да може не само за подсъдимите, но и за съда да
станат ясни съображенията на държавното обвинение в тази насока, с цел същите
да могат да бъдат преценени правилно и законосъобразно въз основа разпоредбите
на закона.
По изложените по-горе съображения съдът счита,
че са налице основанията и предпоставките на чл. 249, ал. 3. вр. чл. 248, ал.
1, т. 3 НПК за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на
прокурора за отстраняване на допуснатите в хода на досъдебното производство
процесуални нарушения довели до ограничаване на процесуалните права на
подсъдимите, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД №
2861/2020 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 1-ви
състав.
Определението
подлежи на обжалване и протест по реда на Глава 22 в 7-дневен срок от днес пред
Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА
делото на СГП за отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство
съществени, но отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимите.
Препис
от протокола да се издаде на страните при поискване.
Протоколът
е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12.00 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: