Определение по дело №411/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1262
Дата: 28 май 2021 г. (в сила от 18 април 2022 г.)
Съдия: Валентин Тодоров Пушевски
Дело: 20217050700411
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№……………………. /28.05.2021 г., гр. Варна

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ХIV състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и първа година в състав:

           

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ

 

след като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 411 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по адм. дело 411 по описа за 2021 г. на Административен съд Варна е образувано въз основа на искова молба от Б.С. (Б.С.С.), без ЕГН, без постоянен и настоящ адрес, депозирана чрез неговия упълномощен процесуален представител адв. П.В. от АК – Благоевград срещу Министерството на вътрешните работи с посочено правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 203 от АПК.

Самото производство по адм. дело № 411 по описа за 2021 г. на Административен съд Варна е образувано, след като с Решение № 2307 от 19.02.2021 г., постановено по адм. дело № 1698 по описа за Върховен административен съд, Трето отделение, е било обезсилено Решение № 1957 от 22.10.2019 г., постановено по адм. дело  № 650 по описа за 2017 г. на Административен съд – Варна и материалите по делото са били върнати на първоинстанционния съд със задължителни указания.

В изпълнение на тези конкретни указания, е било постановено Разпореждане № 3599 от 19.03.2021 г., с които съдията – докладчик е дал конкретни указания на ищеца С. да отстрани нередовностите в исковата си молба, изразяващи се в следното:

-           Да наведе конкретни твърдения за съображенията си да предяви исковите си претенции срещу Министерството на вътрешните работи на Република България;

-           Изрично да посочи какви са конкретно предвидените задължения на конкретни административни органи във връзка с правното положение на ищеца, по повод на които са формирани бездействия и във връзка с които се иска обезщетение;

-           Ако твърди, че тези бездействия на съответните административни органи са вследствие на конкретни сезирания на същите тези административни органи от страна на ищеца, конкретно и ясно да изброи тези сезирания;

-           Да наведе конкретни твърдения, които да обвържат търсената отговорност от страна на ответната страна с исковата претенция за стойността на вещите, останали на територията на Канада.

-           Да посочи защо счита, че по исканията му са обективирани бездействия, а не индивидуални административни актове.

На 29.04.2021 г. в деловодството на XIV състав на Административен съд – Варна е постъпила уточняваща молба от Б.С. (Б.С.С.), депозирана чрез неговия процесуален представител адв. П.В., в която се навеждат твърдения, които обаче според съда, не изпълняват дадените указания за уточняване на исковата претенция.

Мотивите за така застъпената позиция са следните:

На практика твърденията, които са наведени в уточняваща молба в една много голяма степен се препокриват с твърденията, които ищецът е навеждал в производството по адм. дело  № 650 по описа за 2017 г. на Административен съд – Варна.

В уточняващата молба се изразява позиция, че исковете са солидарни срещу Министерството на вътрешните работи и дирекция „Миграция“ към Министерството на вътрешните работи. Липсват обаче каквито и да е било твърдения от къде произтича така твърдяната солидарност. Очевидно е противоречието в ищцовите твърдения, доколкото се твърди, че дирекция „Миграция“ към Министерството на вътрешните работи е бездействала и отказвала да издаде документ за самоличност на Б.С., но същевременно се твърди, че е влязло в сила съдебно решение (Решение № 7428/ 13.06.2017 г. на Върховен административен съд по адм. дело № 4148 по описа за 2017 г., с което е оставено в сила Решение 805/ 13.02.2017 г. постановено по адм. дело № 7654/ 2016 г. по описа на Административен съд София град), с което дирекция „Миграция“ е осъдена да предостави статут на лице без гражданство на ищеца и съответно да издаде съпътстващите документи за това.

Дори и действително да не е изпълнено от административния орган влязлото в сила решение, настоящия исков процес не представлява точния път за защита на правата на ищеца С.. И тук съдът отново ще подчертае, претендира се обезщетение от солидарно задължени ответници (според ищеца), но липсват твърдения какви незаконосъобразни според ищеца действия/ бездействия на единия ответник (Министерството на вътрешните работи) са установени. Предвид липсата на ясни и конкретни твърдения за незаконосъобразни действия/ бездействия на ответниците, според съда това конкретно указание не е било изпълнено.

Още повече, че в обстоятелствената част на уточняваща молба ищецът навежда твърдения за незакосъобразни според него действия/ бездействия на Главна дирекция „Гранична полиция“ и Министерството на външните работи на Република България, а същевременно навежда твърдения, че МВнР съвместно с МВР, напълно незаконосъобразно са издали временен паспорт ********* през 2012 г. на ищеца, а същевременно липсват оформени претенции като петитум към тези две институции.

Липсват също така конкретни твърдения, които да обвържат търсената отговорност от страна на ответната страна с исковата претенция за стойността на вещите, останали на територията на Канада, единствено е наведено като твърдение, че поради липса на документ за самоличност, ищецът не може да изпраща и респ. да получава кореспонденция (в това число и пратки).

Съдът не може да се съгласи с твърдението, че липсата на документ за самоличност е осуетила възможността на ищеца да го представлява, доколкото и към настоящия момент статута на Б.С. не е променен, но същевременно същият разполага с процесуален представител, макар, че малко или много този въпрос е по – скоро по основателността на претенцията, а не по нейната допустимост.

Поради гореизложените съображения, съдът намира, че дадените указания с Разпореждане № 3599 от 19.03.2021 г. не са били изпълнени, поради което и следва производството по адм. дело № 411 по описа за 2021 г. на Административен съд Варна да бъде прекратено, доколкото исковата молба и към настоящия момент е нередовна.

Само за допълнение на мотивите следва да се отбележи, че многократното даване на указания на една от страните в производството нарушава принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 8 от АПК за равенство между страните, поради което и съдът намира, че не следва да бъде предоставяна нова възможност на ищеца да уточни исковите си претенции, още повече, че твърденията му в една огромна степен се препокриват с твърденията му, наведени и поддържани в производството по адм. дело № 650 по описа за 2017 г. на Административен съд – Варна.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 158, ал. 3 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 411 по описа за 2021 г. на Административен съд Варна.

Препис от определението да се изпрати на Б.С. (Б.С.С.), чрез неговия процесуален представител адв. П.В. ***.

Определението може да бъде обжалвано в 7 – дневен срок от получаване му пред Върховен административен съд.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: