Решение по дело №269/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е    № 165

                                    

гр. Пловдив, 22 октомври 2019 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на   тридесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА

ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ПЕТРОВА

РУМЯНА ПАНАЙОТОВА       

с участието на секретаря Стефка Тошева като разгледа докладваното от съдията Панайотова в.гр.д. № 269/2019 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх.№ 3887/ 11.09.2018 г. от „Г. „АД – гр.П. ,представляван от Изп.директор ИБ против решение № 245 / 22.06.2018 г.,постановено по гр.д.68 / 2016 г. по описа на ОС - С. ,в частта ,в която е уважен иска  на С.Л.Д.-О., против  жалбоподателя за установяване , че дружеството не е собственик на 0,518% идеални части от имот с идентификатор ........, целият с площ 11 692 кв.м., с адрес гр. С., бул. Б.... № ..., представляващ урбанизирана територия, с начин на трайно ползване, за друг обществен обект, комплекс, при съседи: имоти с идентификатори ************************************************************по кадастралната карта на гр. С., одобрена със заповед № РД-18-14/10.05.05г., изменена със заповед № РД14-21-493/23.09.13г. на началника на СГКК – С., както и в частта ,в която е уважен иска ,          предявен от С.Я.Ч. против жалбоподателя  за установяване, че дружеството не е собственик на 0,518% идеални части от същия имот.По съображения ,изложени във въззивната жалба  ,жалбопаделят  счита решението  в неговата обжалвана част за незаконосъобразно ,необосновано , непълно и постановено при липса на мотиви  и е заявил искане за неговата отмяна и постановяване на друго в обратния смисъл.

Постъпила е  и насрещна въззивна жалба вх.№ 4448/ 09.10.2018 г. от  С.Л.О. ,представлявана от адв. М. против същото решение в частта ,в която предявеният отрицателен установителен иск са собственост против „Г. „АД е отхвърлен .По съображения ,изложени в жалбата жалбоподателката счита решението в обжалваната част за неправилно и заявява искане да бъде отменено и да бъде постановено друго в обратния смисъл.Претендира се и присъждане на разноски.

Постъпили са отговори от С.Л.О. и С.Я.Ч.  по въззивната жалба и от „Г. Х.С.“АД по насрещната въззивни жалба ,с които същите се оспорват.

Предмет на настоящето производство  са и 14 броя въззивни частни жалби от Б.М. ,“Е.Б.Е.Г.“ ООД ,Е.К.,Н.Х.,М.М. ***ЕООД,“В.“ЕООД ,ПОД“,ЕТ „ Е. - .. - д-р ...– ....- индивидуална практика „  ФК,Н.М. и „Т.К.“ЕООД против определение № 36 / 08.01.2019 г. ,постановено по същото гр.д. по реда на чл.248 от ГПК.

От С.О. и С.Ч. са постъпили отговори по посочените частни жалба ,с които считат същите за неоснователни и завяват искане да бъдат оставени без уважение.

От „Г. „ АД е постъпил отговор само по частната жалба на Б.М. ,с който счита същата за неоснователна.

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Първоинстанционният окръжен съд е сезиран с отрицателен установителен иск  ,предявен първоначално от 20 ищци против „Г.“  АД за установяване ,че ответникът не е собственик на описания в исковата молба недвижим имот.В хода на производството  18  от общо 20 ищци  са се отказали от исковете си и производството по делото по отношение на тях е прекратено като ищците С.О. и С.Ч.  са поддържали претенцията си и по отношение на тях съдът се е произнесъл с решение по същество като е признал за установено по отношение на първата ищца ,че ответникът не е собственик на 0,518% идеални части от процесния имот като по отношение на втория  също е признал за установено ,че ответникът не е собственик на  0,518 % идеални части от имота . В останалата част предявеният отрицателен установителен иск е отхвърлен като доколкото   са постъпили въззивна жалба и насрещна възивна жалба решението е обжалвано в неговата цялост.

С решение № 407/29.10.2019 г. ,постановено по същото  дело е допусната поправка на явна фактическа грешка ,касаеща процента идеални части , за които исковете са уважени и съответно – отхвърлени,което решение  не е обжалвано.

За да обосноват правния си интерес от водене на отрицателен установителен иск ищците са  навели следните твърдения : същите са собственици на самостоятелни обекти в сграда,построена върху процесния поземлен имот като ответникът е закупил собствените на предишния собственик самостоятелни обекти в същата сграда ,ведно с имота ,върху който е построена същата.До закупуването на имота през 2016 г. от ответника ищците ,както и другите лица ,притежаващи самостоятелни обекти в сградата ,ползвали безпрепятствено обслужващия и застроен терен   като след закупуването му ответникът предприел действия , с които преустановил това ползване.Освен това ,пак във връзка с правния си интерес от водене на този иск са завили ,че те са собственици на съответните ид.ч. от дворното място доколкото е налице етажна собственост и съответно  земята като обща част е придобита от тях съобразно % идеални части от общите части.Освен това  са заявили ,че  владееки съответните ид.ч. от дворното място от 2004 г. насетне са придобили същите и по давност.

Безспорно е ,че ищцата С.О. е закупила от „О К У„АД следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда, представляващ стая № ..., с идентификатор  ********, със застроена площ 27,56 кв.м., с предназначение друг вид самостоятелен обект   в сграда, състоящ се от една стая, коридор и санитарен възел и тераса, при съседи самостоятелни обекти на същия етаж   ********, под обекта ********и над обекта ********, разположен на ІV-ти надземен етаж на сградата на Хотелски комплекс С. в гр. С., с идентификатор ********, построена в поземлен имот с идентификатор ********, целият с площ 12 535 кв.м., за който  имот бил отреден парцел ІІІ-********, с площ  12 150 кв.м., заедно с 0,565% идеални части от общите части на етажа, на който се намирал обекта, заедно с 0,565 % идеални части от общите части на цялата сграда и от правото на строеж върху терена, в който била построена сградата.

Безспорно е също е ,че ищецът С.Ч. е закупил от „В.„ ЕООД самостоятелен обект в сграда, представляваща офис № ***, с идентификатор ********.***, със застроена площ 27.56кв.м., с предназначение друг вид самостоятелен обект в сграда, при съседи на същия етаж ********.***, ********.***под обекта ********.**,  над обекта ********, който обект се намирал на  **етаж, кота 14,75м., заедно с 0,565% идеални части, равняващи се на 13.72кв.м. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, находящ се в масивна сграда с идентификатор ********, представляваща Хотелски комплекс С., построена в поземлен имот с идентификатор ******** целият с площ 12 535кв.м., за който имот  бил отреден УПИ ********** по плана на гр. С., целият от 12 150 кв.м.

Следователно по делото е безспорно установено ,че ищците са суперфициарни собственици на отделни самостоятелни обекти от сграда ,построена в процесния имот ,при което положение и доколкото същите извличат правният си интерес именно от това си качество и от обстоятелството ,че ответникът ,считайки се за собственик на терена, им пречи да упражняват суперфициарните си права на ползване на  същия ,то следва да се  приеме ,че  предявеният от тях отрицателен установителен иск ,с който отричайки правото на собственост в лицето на ответника защитават собствените си вещни права, се явява допустим като предявен при наличие на правен интерес.

С обжалваното решение съдът е приел ,че с включването на процесния поземлен имот в строителните граници на населеното място с общия градоустройствен план през 1973 г. и с извършването на строителство от държавата, същият е преминал в патримониума на последната .Приел е ,че ,съобразно устройствените предвиждания  държавният терен е отреден за хотелски комплекс и е застроен с масивна 5-етажна сграда, хотелски комплекс, състояща се от хотел, ресторант и плувен басейн, като е била изпълнена и съответната за предназначението на хотела вертикална планировка с изграждането  на паркинг, зелени площи и подходи към сградата, а строежът е  въведен в експлоатация със съответния административен акт от инвеститора на строежа - държавният К. по Т., с решение на приемателна комисия от 06.01.1983г. Приел е понататък ,че  хотелският комплекс ведно с прилежащия терен е бил надлежно включен  в капитала на приватизиращото се дружество С. ЕАД .Търговското дружество с държавно имущество С. ЕАД  е вписано по фирмено дело № 1787/91г. на ОС-С. като през 1997 г.е  вписана промяна на фирмата на дружеството от С. ЕАД С. на Хотел С. АД, а с решение № 715/23.06.04г. по същото фирмено дело са  вписани промени по партидата на хотел С. АД-С., като е приет нов устав на дружеството и фирмата му е променена на Център за здраве и дълголетие О.АД. Във връзка със собствеността на терена е приел ,че с извършване на разпоредителни сделки от страна на „Ц. О.“ АД на отделни самостоятелни обекти от сградата ,построена върху терена , е възникнала етажна собственост ,поради което земята се явява обща част независимо ,че не е част от разпоредителните сделки .Поради тези изводи и отчитайки обема на притежаваните от ищците права е приел ,че ответникът не е собственик на посочените % ид.ч. от терена като обща част ,поради което е уважил частично предявените искове.

Недоволни от така постановения съдебен акт са останали и двете страни като ответникът обжалва решението в частта ,в която исковете спрямо него са уважени като въвежда оплакване  за неправилност на направените прави изводи ,касаещи  възприемането на поземления имот като обща част на сграда и следващите от това мотиви за придобиване на право на собственост на съответните на притежаваните от ищците обекти % идеални части.От своя страна ищците  са заявил оплакване за неправилност на решението в отхвърлителната част  като считат първо ,че  съдът е следвало да се произнесе еднозначно за целия имот ,не само за отделни ид.ч. от нето .Считат на следващо място за неправилен  извода на съда относно преминаване на правото на собственост на  процесния имот в патримониума  на ДФ „ С. – С. , а оттам и в патримониума на „ О.К. У.“АД  като считат,че не е налице фактическия състав на чл.17 а от ЗППДОбП/отм/.Правят оплакване и относно  неправилното незачитане на изтеклата в тяхна полза придобивна давност.

По  въззивната жалбата на ответника „Г.“АД :оплакванията са основателни.Както е видно от посочените по-горе разпоредителни сделки ищците   са закупили самостоятелни обекти от сграда ,находяща се в процесния  недвижим имот ,ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж като предмет на тези сделки не е ид.ч. от правото на собственост  върху имота.Същият ,независимо че сградата безспорно е в режим на етажна собственост ,не съставлява обща част по смисъла на чл.38 от ЗС доколкото  изрично е предвидено в чл. 63 ал.2 от същия закон ,че собствеността върху етажи или част от етажи може да бъде прехвърлена и без земята,в който случай общи са само общите части на сградата без земята .В случая ищците  са станали единствено суперфициарни собственици  и като такива могат да се ползват от земята само доколкото това е необходимо за използването на притежаваните от тях самостоятелни обекти според тяхното предназначение,но не  са придобили  собственически права досежно ид.ч. от дворното място.

         По насрещната въззивна жалба на С.  О. съдът намира за установено следното :

От събраните по делото доказателства се установява ,че с решение № 142 / 27.06.1991 г. на Председателя на К. Т. към МС   са образувани фирми  с държавно имущество съгласно приложение 1 – 5 ,а съобразно приложение 1 към това решение е образувана фирма с държавно имущество ДФ „ С. – С. „  с предмет на дейност : хотелиерство ,ресторантьорство ,външно – икономическа дейност ,продажба на вносни и местно производство стоки,организиране и провеждане на музикално – артистична дейност ,организиране на екскурзии в страна и чужбина,предоставяне на транспортни ,информационни ,комунално – битови ,рекламни,спортни ,анимационни ,културни и други видове допълнителни услуги ,свързани с международния и вътрешен Т..Посочено е в същото решение ,че основната сфера на дейност на фирмата  е отрасъл „Т.“ ,както и че й се предоставя  за уставен фонд държавно имущество в размер на 8188 хил.лв. – Хотелски комплекс „С.“.С решение № 1344 /28.06.1991 г.  ,постановено по ф.д.1205 / 1991 г. е вписана в регистъра на държавните и общински фирми ДФ „ С. – С. „ , а с разпореждане № 30 / 30.10.1991 г. на МС  на основание чл.1 ал.1 от Закона за образуване на еднолични търговски дружества  с държавно имущество  ДФ „ С. – С. „ е преобразувана  в еднолично акционерно дружество ,което е вписано в регистъра на търговските дружества по ф.д. 1787 / 1991 г. по описа на ОС – С. с решение № 2013 / 13.11.1991 г.  като със същото решение  е вписан  капитал в размер на 8188 хил.лв. , а по партидата на ДФ „ С. – С.“ ,вписана по ф.д. 1205 / 1991г. е вписано нейното прекратяване поради преобразуването й в ЕАД .

 С АДС № 731 / 11.01.1993г. е актуван като държавен недвижим имот – хотелски комплекс ,ресторант „С. „  и дворно място то 2 360 кв.м.  ,а с АДС № 758 / 22.02.1994 г. е актуван като държавен недвижим имот  хотелски комплекс -  сграда и дворно място – застроено и незастроено  ,съставляващ парцел III- хотелски комплекс ,кв.9 по плана на гр.С.  с посочен предходен АДС № 731 / 1993 г.  с площ общо от 12150 кв.м. .

Със заповед №  131 / 13.05.1994 г. на Председателя на  К. Т.при МС  е увеличен капитала на „С. – С. „ЕАД  на 66 158 000 лв. ,разпределен в 66 158 акции от по 1 000 лв. всяка ,което увеличение е в резултат на ПМС 179 /13.09.1991 г.  за оценка на имуществото на държавните и общински предприятия ,което е съобразено със справка  от счетоводството на дружеството ,видно от която  е оценен   капитал ,включващ сгради и съоражения без  земята. Със заповед № 81 / 21.04.1995 г.  на Председателя на К. Т.при МС е увеличен капитала на дружеството  на 69 655 000 лв. ,разпределен в 69 655 броя акции  от по 1 000 лв. всяка ,което увеличение е в резултат на изпълнение на ПМС №  176 / 13.09.1991 г. за оценка на имуществото на държавни  и общински предприятия и включването в капитала на правото на собственост върху земята,което увеличение е вписано по  ф.д. 1787 / 1991 г. по описа на ОС – С. с решение № 870 / 27.07.1995 г.

Ответникът „Г. „АД  ,в чиято тежест е да установи правото на собственост върху земята като установи твърдяните от него правопораждащи за собствеността факти е заявил ,че  хотелския комплекс С. е придобит още през 1991 г. с включването му с уставния фонд на новоборазуваната ДФ „ С.- С. „ ,преобразувана впоследствие в еднолично акционерно дружество с държавно имущество .Заявил е ,че със Заповед № 168 / 29.12.1993 г. на Кмета на гр.С. за хотелски комплекс С. е отреден парцел .....по плана на гр.С.  с обща площ от 12 150 кв.м.  като на основание чл.47 ал.3 от ППЗТСУ/отм/ с посочената заповед теренът е предоставен на  инвеститора – хотелски комплекс С., а със Заповед № 81 / 21.04.1995 г. на Председателя на К. Т.при МС е увеличен капитала на „С. – С. „ЕАД като  в него е включено правото на собственост върху предоставената със застроителния и регулационен план земя .Увеличението на капитала е вписано  с решение № 870/17.07.1995г.  на ОС – С.   на 03.07.2001 г.  и е издаден на осн. Чл.148 ал.1 от ППЗДС/отм/  АДС № ***8/03.07.2001г. за целия имот,който е включен в капитала на „Хотел С. „АД. Като самостоятелно основание  за придобиване правото на собственост е  навел и изтекла   придобивна давност.

Тази защитна теза,видно от изложеното в отговора на насрещната въззивна жалба , се поддържа от „Г. „АД и пред настоящата инстанция .

 С оглед на установеното по делото могат да се направят следните изводи :с посоченото решение № 142 / 27.06.1991 г. на Председателя на К. Т.към МС по реда на Указ 56 за стопанска дейност /отм/  е образувана ДФ „ С. – С.“ , в уставния капитал на която държавата е  включила държавно имущество   в размер на 8 188 хил.лв.,представляващо хотелски комплекс С. и същата е вписана в регистрите  при ОС – С..Тази държавна фирма впоследствие при действието на Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество с разпореждане № 30 / 30.10.1991 г. на МС  е преобразувана в ЕАД „С.  С. „ ,вписана в регистрите по ф.д.1787/1991 г. по  описа на ОС – С.. Видно от приложеното фирмено дело с решение № 628/23.05.1997 г. ,постановено по същото фирмено дело, е вписана промяна във фирмата и правноорганизационната форма на дружеството от „С. –С.„ЕАД  на „Хотел С. „АД . С решение № 715 /23.06.2004 г. ,постановено по същото фирмено дело е вписана промяна в наименованието на дружеството от „Хотел С.“АД на „З. З. Д. О. АД,  което дружество впоследствие е преобразувано чрез вливане в „О.К. У.“ АД ,който се явява праводател на ответника „Г. „ АД. Във връзка с горното следва да се  приеме ,че хотелски комплекс „С. „ още през 1991 г.  с включването му в капитала на новообразуваната ДФ“С. С.“ е преминал в собственост на последната ,а оттам с оглед на обсъденото правоприемство ,и в собственост на „О.К. У.“ АД  .

Спорът по делото е относно прилежащия и застроен терен  ,който съобразно посочения АДС № ***8/03.07.2001г. е с обща площ от 12 150 кв.м. Принципно е вярно становището на ищците ,че по делото не е установен фактическия състав на придобивния способ ,уреден първоначално   с ПМС от 25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия, възприет  впоследствие и в разпоредбата на чл.17 а от ЗППДОбП/отм/ . Ответникът обаче ,за да се легитимира като собственик ,се е позовал на друг придобивен способ.Същият ,както се каза по –горе, е заявил ,че във връзка с Заповед № 168 / 29.12.1993 г.  на Кмета на гр.С. ,за хотелски комплекс С. е отреден парцел .....по плана на гр.С.  с обща площ от 12 150 кв.м. ,което  действително се установява по делото ,с който парцел е увеличен капитала  на дружеството „С. – С. ЕАД  със Заповед  № 81 / 21.04.1995 г. на Председателя на К. Т.при МС.

Съобразно разпоредбата на чл.2 ал.2 от ЗОЕТДДИ правата на едноличния собственик на капитала в търговските дружества с държавно имущество се упражняват от МС.А съобразно чл.10 ал.1 от Правилник за реда за упражняване правата на собственост  на държавата в предприятията / отм/ ,приет с ПМС № 7 / 25.01.1994 г. ,обн. ДВ бр.10 / 01.02.1994 г.  министрите, председателите на К.и и ръководителите на ведомства упражняват правата на едноличния собственик на капитала в държавните предприятия - еднолични търговски дружества, съобразно отрасловата им компетентност, освен ако в акт на Министерския съвет изрично е предвидено друго.В  случая с посочената Заповед  на Председателя на К. Т.при МС № 81/21.04.1995г. едноличният собственик на капитала  на „С. – С.“ЕАД и на основание чл.15 т.2 от посочения правилник  е взел решение за увеличение на капитала на дружеството на 69 655 000 лв. ,разпределен в 69 655 броя акции  от по 1 000 лв. всяка ,което увеличение е в резултат на изпълнение на ПМС №  176 / 13.09.1991 г. за оценка на имуществото на държавни  и общински предприятия и включването в капитала на правото на собственост върху земята.Тук следва да се каже ,че във връзка с изискването на  ПМС 176 /13.09.1991 г. едноличният собственик на капитала е увеличил същия с предшестваща заповед №  131 / 13.05.1994 г. на Председателя на  К. Т.при МС  ,което увеличение е вписано с решение № 974 / 08.07.1994 г. на ОС – С. Последващото увеличение на капитала   ,независимо от посоченото в заповедта ,не може да бъде прието като такова в  изпълнение на посоченото ПМС ,а  е  поради  включване оценката на правото на собственост върху земята в капитала на дружеството,което по съществото си съставлява  увеличение на капитала с апортна вноска. Увеличението на капитала  на дружеството ,чиито едноличния собственик на капитала е държавата, се извършва с решение на  последния ,което  решение  в светлината на горепосочените норми ,е валидно взето със заповедта  на Председателя на К. Т.при МС. Със същото решение  е  посочен предмета на непаричнита вноска -  правото на собственост  върху земята , както и броя на акциите ,предоставени срещу  нея  и тяхната номинална стойност,а видно от приложеното гр.д.260/1995 г. по описа на ОС –С. е изготвено и прието заключение за  оценка от три вещи лица  на предмета на апортната вноска -  терен,представляващ по действащия регулационен план на гр.С.  парцел ....по плана на града  с площ 12 150 кв.м.  С решение № 870/27.07.1995 г. ,постановено по ф.д.1787/1991 г. по описа на ОС- С. е вписано   по  партидата на „С. – С. „ЕАД увеличение на капитала ,извършено със  заповед № 81 /21.04.1995 г.  от 66 158 хил.лв. на 69 655 хил лв.,разпределен в  69 655 броя акции от по 1 000 лв. всяка.

С оглед гореказаното настоящата инстанция намира ,че се е осъществил фактическият състав  на увеличение на капитала на  „С. – С. „ЕАД  с непарична вноска – апорт на имот ,собственост на държавата ,която е и едноличен собственик на капитала на  дружеството ,представляващ недвижим имот ,за който е отреден парцел .... по плана на гр.С. / действащ към 1995 г./  с площ 12 150 кв.м.   и доколкото вписването на увеличението на капитала на  АД  от регистърния съд има конститутивно действие ,а  апортът има транслативен ефект,то следва да се приеме,че считано от вписването правото на собственост върху апортирания имот е преминал от държавата в патримониума на дружеството ,чийто ЕСК е последната, а оттам предвид  обсъденото по-горе правоприемство в патримониума на  „О К У„ АД ,който е праводател на ответника „Г. „ АД видно от представения нот.акт за покупко- продажба № ............ с район на действие РС – С..

Гореказаното несъмнено сочи ,че ответникът е собственик на процесния имот  , доколкото неговият праводател „О К У„ АД правно валидно е придобил същия , а посредством казаната покупко- продажба е преминал в неговия патримониум ,поради което предявеният против него отрицателен установителен иск се явява изцяло неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.Тъй като съдът с обжалваното решение  е стигнал до други изводи, в резултат  на което неправилно е  уважил частично иска , и доколкото решението е обжалвано в неговата цялост ,то ще  следва същото да бъде отменено изцяло ,включително в частта на разноските ,и да бъде постановено друго ,с което предявения от С.О.  и С.Ч. иск  за установяване ,че „Г. „АД не е собственик на процесния имот като неоснователен  бъде отхвърлен изцяло.С оглед на този резултат на ответника „Г.“АД ще следва да се присъдят и разноски за двете инстанции.

По въззивните частни жалби от Б.М. ,“Е.Б.Е.Г.“ ООД ,Е.К.,Н.Х.,М.М. ***ЕООД,“В.“ЕООД ,ПОД“,ЕТ „ Е. - .. - д-р ...– ....- индивидуална практика „  ФК,Н.М. и „Т.К.“ЕООД против определение № 36 / 08.01.2019 г. ,постановено по същото гр.д. по реда на чл.248 от ГПК настоящата инстанция  счита следното:ищците  са депозирали молба  от 19.07.2018 г. ,с която са заявили искане за изменение на постановеното решение в частта на разноските ,считайки ,че всички ищци ,включително отказалите се от исковете ,следва да понесат разноските ,които са присъдени на ответника „Г. „АД и затова са поискали от съда  да осъди и останалите първоначални ищци  да заплатят дължимите на последния разноски. Във връзка с това искане  е постановил обжалваното определение  като е осъдил всички ищци да заплатят на  ответника разноски в размер на 7 687 ,32 лв. .В тази част определението е обжалвано от горепосочените частни жалбоподатели като съдът по отношение на всички ищци ,освен по отношение на С.О. и С.Ч. ,намира същото за недопустимо.Ищците ,заявили искане за изменение на решението  в частта на разноските са процесуално легитимирани да  искат изменение само  на разноските ,които те са осъдени да заплатят ,съответно са присъдени на тях.Същите не могат да упражняват чужди процесуални права ,каквото по същество е искането им всички ищци да бъдат осъдени да заплатят  дължимите на ответника разноски. Такова процесуално право може да упражнява единствено последния. Доколкото процесуалната субституция е възможна само в изрично предвидените случай ,какъвто настоящият не е ,то постановеното определение ,в частта ,в която С.Ш. , Б.М. ,Н.Х.,“Т.С.“ЕООД, ЕТ „ Е. - .. - д-р ...– ....- индивидуална практика,“ В.“ЕООД ,Г.П., Е.К., Ю. Ч. ,Е.Б.Е.Г.“ ООД , Ж.Д. , Т.К.“ЕООД, ***  ФК- ........, М.М.,“, Н.М. ,ПОД , и „Г. „ООД  са осъдени да заплатят разноски на ответника е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено. Същото следва да бъде обезсилено и в частта ,касаеща размера на общо присъдените разноски ,а именно до размер на 6 918,48 лв.С оглед на това следва да бъде прекратено производството по гр.д.68 / 2016 г. по описа на ОС – С. по  молба вх.№ в ОС – С. 3267 / 19.07.2018 г.  от С.О. и С.Ч. в частта ,в която са поискали останалите ищци ,отказали се от иска ,да бъдат осъдени да заплатят дължимите на ответника разноски ,както и производството по настоящето дело в тази му част.

В останалата част ,с която  С.О. и С.Ч.   са осъдени да заплатят разноски на „Г.“АД в размер на 768,84 лв. обжалваното определението е допустимо  ,но предвид крайния резултат същото ще следва да бъде отменено ведно с решението в частта на разноските като  същите се присъдят с настоящия съдебен акт.

Предвид гореизложените мотиви  ,съдът

Р       Е       Ш       И   :

ОТМЕНЯ решение  № 245 / 22.06.2018 г. ,постановено по гр.д. 68 / 2016 г. по описа на Окръжен съд С.  ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло иска ,предявен от С.Л.Д.-О., ЕГН **********, съдебен адрес ***, адв. Г.М. и С.Я.Ч., ЕГН ********** *** против  „Г. „ АД с ЕИК  ........, със седалище и адрес на управление ***  за признаване на установено ,че последният  НЕ Е СОБСТВЕНИК на имот с идентификатор ........, целият с площ 11 692 кв.м., с адрес гр. С., бул. Б.... № ..., представляващ урбанизирана територия, с начин на трайно ползване, за друг обществен обект, комплекс, при съседи: имоти с идентификатори ************************************************************по кадастралната карта на гр. С., одобрена със заповед № РД-18-14/10.05.05г., изменена със заповед № РД14-21-493/23.09.13г. на началника на СГКК – С..

ОТМЕНЯ решение  № 245 / 22.06.2018 г. ,постановено по гр.д. 68 / 2016 г. по описа на Окръжен съд С. в частта на разноските ,изменено с определение  № 36 / 08.01.2019 г. в частта ,в която „Г. „АД е осъден да заплати разноски на ищците  ,както и в частта ,в която С.Л.О. и С.Я.Ч. са осъдени да заплатят на „Г. Х.С.“АД разноски в размер на 768,84лв.ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА С.Л.Д.-О., ЕГН **********, съдебен адрес ***, адв. Г.М. и С.Я.Ч., ЕГН ********** *** да заплатят на „Г. „ АД с ЕИК  ........, със седалище и адрес на управление ***   разноски за двете инстанции в общ размер от 7 787,01 лв.

ОБЕЗСИЛВА определение №36/08.01.2019 г. ,постановено по гр.д. 68 / 2016 г. по описа на ОС – С. в частта ,в която С.Ш. , Б.М. ,Н.Х.,“Т.С.“ЕООД, ЕТ „ Е. - .. - д-р ...– ....- индивидуална практика,“ В.“ЕООД ,Г.П., Е.К., Ю. Ч. ,Е.Б.Е.Г.“ ООД , Ж.Д. , Т.К.“ЕООД, ***  ФК- ........, М.М.,“, Н.М. ,ПОД , и „Г. „ООД  са осъдени да заплатят разноски на „Г.“ АД и в размер от 6 918,48 лв.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.68 / 2016 г. по описа на ОС – С. по  молба вх.№ в ОС – С. 3267 / 19.07.2018 г.  от С.О. и С.Ч. в частта ,в която са поискали останалите ищци ,отказали се от иска ,да бъдат осъдени да заплатят дължимите на „Г.“АД разноски ,както и производството по настоящето дело в тази му част.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба пред ВКС, а в частта ,в която е обезсилено посоченото определение и производството по делото е прекратено- с частна касационна жалба в едноседмичен срок от съобщението до страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                     ЧЛЕНОВЕ : 1.                             2.