О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е №
гр.Враца, 03.01.2020г.
Районен съд - Враца, V
граждански състав в закрито заседание на трети януари през две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател: Калин Тодоров
като пристъпи към проверка на допустимостта на
предявеният иск и на редовността на искова молба вх. № 20376 от 15.11.2019г.,
подадена от А.Ф.А. ***, въз основа на която е
образувано гр. дело № 4674 по описа на съда за 2019г., и като взе предвид
становището на ответника М.П.М. ***, направено с отговора
на исковата молба, за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба ищецът А.Ф.А. *** твърди, че съгласно нотариален акт за собственост върху жилище строено върху държавна
земя - групов строеж № 95 от 24.02.1995г., том І, нот. дело № 318/1995г. на
нотариус при Врачански районен съд - Рейна Стефанова, е признат за собственик
на основание отстъпено право на строеж върху държавна земя на следния недвижим
имот: II етаж от триетажна жилищна сграда, построена по стопански начин в
парцел VІІ, в кв. 183 по плана на град Враца, тяло 11 на ж.к. Подбалканска,
състоящ се от спалня, детска стая, дневна столова, кухня с бокс и сервизни помещения,
застроен на 111,51 кв.м., заедно с прилежащите му гараж № 2 застроен на 17,53
кв.м., таванско помещение № 2, обхващащо четири броя помещения с обща площ
47,22 кв.м., мазе № 2, застроено на 15,76 кв.м., с идеални части от общите
части на сградата и съответното право на строеж, като съседи на гаража са: И.К.С.,
М.П.М. и двор, съседи на мазето са: И.К.С. и двор, съседи на таванското
помещение са: И.К.С., двор, коридор. Поддържа, че ответникът М.П.М. *** по
силата на нотариален акт е признат за собственик на жилище строено върху
държавна земя - групов строеж № 96 от 24.02.1995г., том І, нот.дело №
319/1995г. на нотариус при Врачански районен съд - Рейна Стефанова, на
основание отстъпено право на строеж върху държавна земя на следния недвижим
имот: І етаж от триетажна жилищна сграда, построена по стопански начин в парцел
VII, в кв. 183 по плана на град Враца, тяло 11 на ж.к. Подбалканска, състоящ се
от спалня, детска стая, дневна столова, кухня с бокс и сервизни помещения,
застроен на 111,51 кв.м., заедно с прилежащите му гараж № 1, застроен на 17,53
кв.м., таванско помещение № 1, застроено на 10 кв.м., мазе № 1, обхващащо
четири броя помещения с обща площ 40.83 кв.м., които помещения съставляват мазе
№ 1, с идеални части от общите части на сградата и съответното право на строеж,
като съседи на гаража са: съседна кооперация, А.Ф.А. и двор, съседи на мазето
са: И.К.С., коридор и двор, съседи на таванското помещение са: А.Ф.А. и
коридор. Посочва, че съгласно одобрените строителни книжа и архитектурен
проект, сградата има един полуподземен етаж /ниво - 1/, в който са разположени
три сутеренни складови помещения /мази/ и две общи помещения —
противорадиационно укритие /ПРУ/ и котелно, в което е обособена малка стаичка -
склад, която има отделна врата. Изтъква, че от години ответникът е заключил и
упражнява фактическа власт върху цялото котелно помещение, което ползва изцяло
и лично за задоволяване на свои нужди и потребности, като не предоставя ключ и
достъп на останалите съсобственици, възпрепятствайки правото им да ползват
общата вещ според предназначението й. Твърди, че по отношение процесното общо
котелно помещение между съсобствениците не е налице уговорка, решение на
мнозинството, или установено от съда разпределение на ползване. Поддържа, че с
писмена покана е поканил ответника в тридневен срок от получаването на
поканата, да му предостави достъп и ключ срещу подпис, както и да изчисти и
освободи котелното помещение от личните си вещи, като до предоставяне на достъп
и ползване на общото помещение ответникът е поканен да заплаща на останалите
съсобственици обезщетение, съобразно притежаваните от тях права в общата вещ,
равняващо се на пазарния наем, определено в размер на 50 лева месечно. Поканата
е връчена лично на ответника на 02.06.2019г. чрез ЧСИ Ц.Д., рег. № 900 в КЧСИ и
район на действие - Окръжен съд, гр.Враца. Твърди, че доколкото всяка една от
страните притежава в собственост по един жилищен етаж, гараж и таванско
помещение, идентични по площ, то всяка от тях притежава в собственост по 1/3
ид.ч. от общите части на сградата и общите помещения - котелно и ПРУ. Моли съда, като установи
изложеното, да постанови решение, с което да осъди ответника М.П.М. да му заплати сумата 133.00
лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 1/3 ид.ч. от общо
помещение, с предназначение котелно, изградено на ниво -1 в триетажна жилищна
сграда, построена по стопански начин в парцел VII, в кв. 183 по плана на град
Враца, тяло 11 на ж.к. Подбалканска, за периода от 05.06.2019г. до 15.11.2019г.
- датата на подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от деня на предявяване на иска в съда до окончателното й
изплащане, както и сторените съдебно-деловодни разноски.
Ответникът М.П.М. ***, в писмения отговор по делото в срока по чл.131
от ГПК, чрез пълномощника си, оспорва предявения иск като недопустим и
неоснователен. На първо място, твърди, че по силата на Нотариален акт № 51, том III, рег. №
5580, дело № 302/2018 г. на Нотариус с рег. № 026 в НК на Р. България и
Нотариален акт за поправка на нотариален акт № 79, том III, рег. № 5960, дело №
328/2018 г., заедно със съпругата си Нина Младенова са се разпоредили със
собствените си недвижими имоти: 1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
12259.1015.190.3.4, находящ се в гр. Враца, ж.к. ****ул. ,,Черни дрин" №
31, ет. 2 - първи жилищен самостоятелен обект в сграда № 3, с предназначение
жилище, апартамент на едно ниво, състоящ се от спалня, детска стая, дневна,
столова, кухня с бокс и сервизни помещения, с площ от 111.51 кв.м., прилежащи
части: таван № 1 с площ 10 кв.м., мазе № 1, обхващащо 4 броя помещения с обща
площ 40.83 кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото; 2. Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 12259.1015.190.3.1, находящ се в гр. Враца, ж.к. ****ул. ******-
първи жилищен самостоятелен обект в сграда № 3, с предназначение гараж в
сграда, на едно ниво с площ 17.53 кв.м., прилежащи части: таван № 1 с площ 10
кв.м., мазе № 1, обхващащо 4 броя помещения с обща площ 40.83 кв.м. и
съответните идеални части от общите части на сградата, в полза на Трайко М.П..
Посочва, че от момента на дарствения акт и до настоящия момент описаните
недвижими имоти се владеят от собственика, като същият ползва и общите
помещения в сградата, поради което за процесния период предявеният иск за
присъждане на обезщетение за лишаване от ползване на 1/3 ид. части от общо
помещение, с предназначение котелно, изградено на ниво -1 в триетажна сграда, с
посочения в исковата молба административен адрес, се явява недопустим. На второ
място, поддържа, че не е вярно твърдението на ищеца, че по отношение на
процесното общо котелно помещение между съсобствениците не е налице уговорка,
решение на мнозинството за ползването му, тъй като от построяване на сградата
по стопански начин до датата на разпореждане със собствения си недвижим имот,
находящ се в сградата, а именно етаж 1, е владял непрекъснато, необезпокоявано
и без противопоставянето на останалите съсобственици в сградата процесното общо
помещение. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
предявения иск.
По отношение
допустимостта на предявения иск, съдът намира следното:
Фактическите твърдения на ищеца и формулираният петитум на исковата молба обосновават извода, че е предявен иск за
присъждане на обезщетение за ползата, от която съсобственик е лишен от
ползването на обща вещ, от друг съсобственик с правно основание чл.31, ал.2 от
ЗС.
Така предявеният иск е процесуално недопустим.
Видно от представените по делото писмени доказателства - заверени
копия от нотариални актове, с които страните по делото са признати за
собственици на съответните етажи и общи части от жилищната сграда, и
архитектурен проект на ниво сутерен и партер на жилищната сграда, както и от
твърденията на страните, е че се
касае за триетажна жилищна сграда, в която обектите се
притежават от различни лица - първи етаж, мазе № 1, склад № 1, гараж № 1 и
таван № 1 - от ответника М.П.М.; втори етаж, мазе № 2, склад № 2, гараж № 2 и таван № 2 - от ищеца А.Ф.А.; трети етаж,
мазе № 3, склад № 3, гараж № 3 и таван № 3 - от И.К.С.. При това положение жилищната
сградата попада в обхвата на чл. 38, ал.1 ЗС и е налице режим на етажна собственост. Тъй като по проект предназначението на процесното котелно помещение е да обслужва цялата жилищна сграда, то се явява обща
част по своето предназначение. Такива
са и твърденията на ищеца в исковата молба (които не се оспорват от ответника),
за доказването на които е поискал назначаване на съдебна експертиза.
Обществените отношения, свързани с управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, както и правата и задълженията на собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти или на части от тях, се уреждат със специален закон - Закон за управление на етажната собственост (ЗУЕС) (чл.1), който изключва приложението на Закона за собствеността за уредените с него въпроси (§5 от ПЗР). Изключението от този принцип е регламентирано в чл. 3 от закона, съгласно който за управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, в които самостоятелните обекти са до три и принадлежат на повече от един собственик, се прилагат разпоредбите на чл. 30, ал. 3, чл. 31, ал. 1 и чл. 32 от Закона за собствеността. Изключение обаче не е предвидено относно приложение на разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС. С Решение № 1150 от 02.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4821/2007 г., V г. о., постановено в производство по чл. 218а, буква "а" ГПК (отм.), е постановено, че нормата на чл. 31, ал. 2 от ЗС допуска присъждане на обезщетение само за съсобствени вещи, че правилата за общите части са различни от правилата за съсобствеността и че законодателят не е предвидил възможност за обезщетение от неползване на общи части.
От друга страна, в ЗУЕС
няма норма, аналогична на тази на чл.31, ал.2 от ЗС, която би могла да намери
приложение в настоящия случай (дори и при приемане на исковата молба за
нередовна и даване на указания за отстраняване на нередовността). В чл.6, ал.1,
т.3 от ЗУЕС е предвидено задължение на
собствениците, ползвателите и обитателите да не завземат общи части на сградата,
но защита срещу неизпълнилия това задължение е предвидена в полза на етажната собственост, а не на отделните собственици, ползватели и обитатели
на самостоятелни обекти в етажната собственост, и същата се осъществява
чрез иск за осъждане на член на етажната собственост за
изпълнение на решение на Общото събрание на етажната собственост или на задълженията му по ЗУЕС, а не чрез осъдителен иск за заплащане на обезщетение за неползване.
В случая исковата молба не следва да бъде връщана при условията на чл. 130 ГПК, тъй като делото по нея вече е образувано, респективно - исковата молба може да бъде върната само и единствено ако недопустимостта на предявения иск е констатирана при проверката на неговата допустимост преди образуването на делото по него. Ето защо съдът приема, че предявеният по делото иск следва да бъде оставен без разглеждане като процесуално недопустим, а производството по него - прекратено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално НЕДОПУСТИМ предявения от А.Ф.А. *** против М.П.М. ***, иск за присъждане на
обезщетение за ползата, от която съсобственик е лишен от ползването на обща
вещ, от друг съсобственик с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС.
ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по гражданско дело № 4674 от 2019г. по описа на Врачански
районен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред
ОС-Враца в едноседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: