Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 21.04.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 24-ти състав, в закрито заседание на двадесет и първи април две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБКА
ГОЛАКОВА
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
като разгледа ч.гр.д.№ 777 по описа за 2020 година, докладвано от съдия Любка Голакова и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Подадена е жалба
с вх. №7352/21.01.2020г. от длъжника Г. Ф.срещу постановление /съобщение/ с
изх. №122704 от 12.12.2019г. за отказ за намаляване на адвокатски хонорар,
определен в постановление от 28.11.2019г. по изпълнително дело №20198380406716.
Жалбоподателят -
Г. Ф.поддържа, че претендираното
възнаграждение е прекомерно и несъобразено с Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, с Тълкувателно решение № 6/2012
г. на ОСГТК на ВКС, с фактическата и правна сложност на изпълнителното дело и с
извършените изпълнителни действия за събирането на претендираните суми, които
от страна на взискателя се състоят единствено в изготвянето на молба за
образуване на изпълнително дело. Посочва още, че фондът е юридическо лице с
публична дейност, като спрямо него не се налага осъществяването на каквито и да
било принудителни действия за реализиране на изпълнението. Поддържа, че
задължението е заплатено в срока за доброволно изпълнение. Моли съдът да отмени обжалваното постановление
на частния съдебен изпълнител, като намали претендираното адвокатско
възнаграждение до законоустановения минимум в размер на 200 лв. и съответно се
редуцира размера на дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Претендира направените
по делото разноски.
Взискателят – Е.Р.Р., редовно
уведомена в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК,
е депозирала становище. В него се посочва, че преди
образуване на изпълнителното дело процесуалният представител на тази страна я е
представлява в производството по издаване на изпълнителен лист. Поддържат, че
до момента не е извършено плащане от страна на длъжника. Счита, че жалбата е
неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира разноски в размер на
адвокатско възнаграждение.
В мотивите си по
чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност
на частната жалба. В нея е посочено, че длъжникът не е заплатил дълга в срока
за доброволно изпълнение.
Софийски градски съд, след като
разгледа обжалваният акт, обсъди изтъкнатите в частната жалба доводите и се
запозна с материалите по делото, приема следното:
Производството
по изпълнително дело № 20198380406716 е образувано на 28.11.2019г. по писмена
молба с вх. №67383 на Е.Р.Р., в качеството й на взискател чрез пълномощника й
адв. С.Б.срещу Г. ф., в качеството на длъжник, въз основа на издаден
изпълнителен лист на 26.11.2019г. по в. гр. д. №2296/2019г. по описа на Софийски
апелативен съд, 14 състав за заплащане на сумата от 20 000 лв., на основание
чл. 577, ал. 1, т. 1 от КЗ, заедно със законната лихва от 18.04.2017г. до
окончателното изплащане.
Към молбата е приложено пълномощно от 22.11.2019г.,
съгласно което оказването на правна защита по него се извършва при условията на
чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
На 28.11.2019г. е издадено
постановление, в което са определени разноските по изпълнителното дело,
включително и 844, 66 лв. – адвокатско възнаграждение.
На 29.11.2019г. е връчена покана за доброволно изпълнение до длъжника, в
която е посочено, че в задължението по изпълнителното дело е включен адвокатски
хонорар в размер на 844, 66 лв.
На 29.11.2019г., длъжникът по
изпълнителното дело е подал възражение срещу определения размер на разноските
по изпълнителното дело, включително и адвокатско възнаграждение.
С обжалваното постановление /съобщение/
от 12.12.2019г. съдебният изпълнител е отказал да редуцира размера на дълга по
отношение на адвокатското възнаграждение.
Обжалваният акт е съобщен на длъжника на
13.12.2019г.
При
така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира
следните правни изводи:
Подадената жалба
е процесуално допустима, тъй като е
подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано
лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна,
поради следните съображения:
С разпоредбата на чл. 435, ал.2, предл.
последно ГПК изрично е предвидена възможност за обжалване на постановлението за
разноски по изпълнителното дело от страна на длъжника. Въпросът за съдебните
разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу
незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за
разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.
79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното
производство. Компетентен да се произнесе по искането в случая е съдебния
изпълнител, като неговия акт може да бъде обжалван по реда на чл. 435, ал. 2,
т. 7 ГПК.
Процесното изпълнително дело не се
отличава с фактическа и/или правна
сложност. Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, за образуване на изпълнително дело се дължи
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., а съгласно т. 2 на същата
разпоредба - за воденето на изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответните възнаграждения,
посочени в чл. 7, ал. 2. В конкретния случай от страна на процесуалния
представител на взискателя единственото процесуално действие, което е извършено
е депозиране на молбата за образуване на изпълнително дело.
Не са представени в настоящото производство нито към
жалбата, нито в документите по изпълнителното дело документи, от които да се
установи, че в срока за доброволно изпълнение е извършено плащане на
задължението от длъжника, поради което настоящият съдебен състав приема, че
това твърдение на длъжника е недоказано.
Към така определения размер на адвокатско
възнаграждение следва да се включи и този определен по чл. 10, т. 2, предл. 1
от Наредбата. Настоящият съдебен състав счита, че доколкото в срока за
доброволно изпълнение не е постъпило плащане на задължението от длъжника,
действително в този случай следва да се определи адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнително дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания. В конкретния случай материалния интерес е 28 370, 37 лв. /това е сбора от сумата, посочена в изпълнителния лист за
главница и лихва и разноските, дължими по изпълнителното производство, които са
за сметка на длъжника – такси за
съдебния изпълнител и адвокатско възнаграждение за взискателя/ и съобразно т.
10, ал. 1, т. 2, предложение 2 от посочената наредба – адвокатското
възнаграждение е минимум 690, 55 лв.
Предвид изложените мотиви настоящият
съдебен състав намира, че на взискателя се дължи минимално адвокатско
възнаграждение в размер на 890, 55 лв.
По изложените съображения жалбата срещу
постановлението, с което са определени разноските по изпълнително дело № 20198380406716 се явява неоснователна, тъй като е определено
адвокатско възнаграждение за взискателя е под сумата от 890, 55 лв. – а именно 844,
66 лв.
Относно
направените разноски за настоящото производство
Взискателят е претендирал присъждане на
разноски за настоящото производство в размер на минималното адвокатско
възнаграждение.
Предвид изхода на спора, представеното
пълномощно /страница 3 от делото/ и чл. 10, т. 5 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, настоящият съдебен състав приема, че
жалбоподателят следва да бъде осъдена да заплати на пълномощника на взискателя
сумата от 200 лв.
С
тези мотиви съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалба
с вх. №7352/21.01.2020г. на длъжника Г. Ф.срещу постановление /съобщение/ с
изх. №122704 от 12.12.2019г. за отказ за намаляване на адвокатски хонорар,
определен в постановление от 28.11.2019г. по изпълнително дело №20198380406716.
ОСЪЖДА Г. фонд, с адрес: ***
да заплати на адвокат С.В. Б., ЕГН – ********** от САК, с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сумата от 200 лв.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.