Р Е Ш Е Н И Е №386
гр. ВРАЦА,13.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско
отделение, в публичното заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
Председател:РЕНАТА Г.
МИШОНОВА - ХАЛЬОВА
Членове:МАРИЯ АДЖЕМОВА
мл.съдия:ИВАН
НИКИФОРСКИ
в присъствието на: секретар Миглена Костадинова, като разгледа
докладваното от мл.
съдия Никифорски в.гр.дело N 535 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба,
вх. № 7641/02.10.2018 г. по описа на ОС - гр. Враца, подадена от ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, ЮЛСТРЕИД” ООД, 1220, р-н
Надежда, ж.к. Надежда 2, ул. Христо Силянов 41, против Решение № 220/11.06.18
г. по гр.д. № 116/18 г. по описа на Районен съд - гр. Козлодуй.
Прави се искане въззивният съд да
отмени обжалваното решение в цялост и да присъди на дружеството деловодните
разноски за двете инстанции.
Твърди се във въззивната жалба, че
постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно , като противоречи на
чл. 41, ал. 1, 42, ал. 2 ЗЗД и на ТР 5/14 г. на ОСГТК на ВКС. Посочва се, че
активната материално-правна легитимация на ищеца по делото не е установена, тъй
като същият не се явява собственик на спорния имот.
Навеждат се аргументи, че
извършеното потвърждаване е без правна стойност, тъй като потвърждаване се
извършва само и единствено на действия без представителна власт, които към
момента на извършването им са направени от името на живо лице, а не и на
починало такова. Посочва се също така, че е основателен предявеният инцидентен
установителен иск, тъй като изложените в него обстоятелства са безспорно
установени от събраните по делото доказателства и законосъобразното приложение
на относимите към спора правни норми: чл. 41, ал. 1 и чл. 42, ал. 2 ЗЗД, респ.
ТР № 5/14 г. на ОСГТК наВКС.
Твърди се също, че правото на потвърждаване /освен в случаите на лични
права и задължения с оглед личността на лицето, от името на което се действа
без представителна власт/ е наследимо от неговите наследници, но за възникване
в тяхно лице като наследници на това право за потвърждаване е безусловно необходимо
наследодателят да е бил жив към момента на извършване на действията без
представителна власт.Посочва се, че към датата на сделката, с която ищецът се
легитимира като собственик на спорния имот, не е бил налице жив упълномощител,
от чието име да се извършват действия без представителна власт /пълномощното е
прекратено по право с неговата смърт/, а са налице само неговите наследници.
Именно от тяхно име би могло да се приеме, че е действал пълномощникът, но само
ако в нотариалния акт по сделката, която го легитимира като ищец, той бе
действал без представителна власт от името на наследниците. Тогава те биха
могли да потвърдят действия без представителна власт на сделка, по която са
ангажирани без пълномощие като страни.
Препис от въззивната жалба е бил връчен на ищеца -
въззиваем в настоящото производство В.И.П..
В подадения писмен отговор се твърди, че именно В.П. е собственик на
процесната идеална част от имота, тъй като я е придобил по силата на
потвърждаването на разпоредителната сделка, извършено от наследниците на Б.Г.Б..
Посочва се също така, че предвид
приложената по делото декларация от Б.А.Б., Г.А.Б. и Г.Й.А.,
потвърждаваща извършените от В.И.П. действия по продажба на имота, но без
представителна власт, са удовлетворени
изискванията на чл.35 ЗЗД, поради което и договора за продажба е
потвърден с обратна сила.
С оглед на изложеното се моли подадената
въззивна жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение потвърдено.
При извършената проверка на редовността и допустимостта на жалбата, съдът
констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е насочена против обжалваем съдебен акт. При констатираната допустимост на жалбата,
съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Във въззивното производство доказателства не са събирани.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и
допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца и инцидентния установителен
иск от страна на ответника.
С решение № 220/11.06.18 г. по гр.д. № 116/18 г.
по описа на Районен съд - гр. Козлодуй, съдът
е:
ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК в отношенията между В.И.П., ЕГН ********** *** и „ЮЛСТРЕЙД” ООД, ЕИК
********* със седалище гр.София, представлявано от М.К.А., че В.И.П., ЕГН **********
е собственик на 1/6 идеална част от имот № 022004 в землището на с.Михайлово,
представляващ нива с площ от 41.493 дка., трета категория в местността
„Совата”.
ОТМЕНИЛ е на основание чл. чл.537, ал.2 ГПК като
незаконосъобразен констативен нотариален акт № 94, том 8, дело № 942 от 2017г.
на нотариус В.М., с който „ЮЛСТРЕЙД” ООД, ЕИК ********* със седалище гр.София,
представлявано от М.К.А. е признат за собственик на 2/24 идеални части от имот
№ 022004 в землището на с.Михайлово, представляващ нива с площ от 41.493 дка.,
трета категория в местността „Совата”.
ОТХВЪРЛИЛ е като неоснователен и недоказан
инцидентен установителен иск на ЮЛСТРЕЙД” ООД, ЕИК ********* със седалище
гр.София, представлявано от М.К.А. против В.И.П., ЕГН ********** ***, за
обявяване нищожност на договор за покупко-продажба сключен с нотариален акт №
120, том 3, дело № 96 от 2016г. на нотариус Е.К..
ОСЪДИЛ е на основание чл.78, ал.1 ГПК ЮЛСТРЕЙД”
ООД, ЕИК ********* със седалище гр.София, представлявано от М.К.А. да заплати
на В.И.П., ЕГН ********** *** направените съдебни разноски, представляващи
платена държавна такса в размер на 68.00 лева и платено адвокатско
възнаграждение в размер на 500.00 лева.
Твърди се в исковата молба, че въз
основа на договор за покупко-продажба сключен във формата на нотариален акт № 120, том 3, дело № 96 от
2016г. на нотариус Е.К. В.И.П. е станал собственик на 1/6 идеална част от имот
№ 022004 в землището на с.Михайлово, представляващ нива с площ от 41.493 дка.,
трета категория в местността „Совата”. Сочи
се, че тъй като Б.Б. след като е продала въпросната идеална част от имота си на
В.П., за което му е представила и пълномощно / рег. № 156 и 157 / 11.03.2016 г.
Община Хайредин/, за да се изповяда сделката в нотариална форма, е починала на
09.05.2016 г., като този факт не е бил известен на П., като неин пълномощник, а
и същия не е бил надлежно отразен в
регистрите на населението, то договора за покупко - продажба е изготвен на
12.05.2016 г.Твърди се, че този договор е сключен от В.П. в качеството на
пълномощник на Б.Б. без представителна власт, която е прекратена със смъртта на
пълномощника Б..Посочва, че след като е информирал наследниците на Б.Б. за
проблема, а именно лицата Б.А.Б., Г.А.Б. и Г.Й.А., то същите са подписали декларация
с нотариална заверка на подписите от 17.02.2017 г., с която в качеството си на
наследници и вече собственици на процесните идеални части от имота, са
потвърдили действията му по продажбата на същите, с което са валидирали
представителната му власт.
Предвид на тези факти, от които черпи права ищеца иска да бъде признат за
собственик по отношение на закупената 1/6 идеална част от имот № 022004 в
землището на с.Михайлово, представляващ нива с площ от 41.493 дка., трета
категория в местността „Совата”. Претенцията си е насочил против ответника, тъй
като последния му оспорва правото на собственост, като се е снабдил с
констативен нотариален акт за собственост на земеделска земя № 96, том 8, дело
№ 942/2017г. на нотариус В.М. издаден на 15.12.2017г. въз основа на договор за
продажба на наследствени права, сключен на 05.12.2017г., с който договор двама
от наследниците на Б.Г.Б. - нейните внуци Б.А.Б. и Г.А.Б. са му продали
наследствените си права от наследодателя Б.Г.Б., включващи и половината от
наследената от нея 1/6 идеална част от процесния имот /т.е. 1/12 или още 2/24
идеални части от процесния имот/ № 022004 в землището на с.Михайлово. Иска
евентуално след като бъде признат за собственик на 1/6 идеална част от имота,
да бъде отменен като незаконосъобразен констативния нотариален акт за
собственост на ответника по отношение същия имот. Констативния нотариален акт и
договора за продажба на наследствени права са приложени по делото на л.11-12
първия и на л.13-14 втория.
Ответника в срока и по реда на
чл.131 ГПК е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете и
излага съображения в този смисъл.Оспорва иска за собственост на ищеца като твърди, че договора за покупко-продажба
е нищожен, тъй като е сключен от лице действащо за продавач без представителна
власт. Излага доводи, че наследниците на продавача не са имали право да
потвърдят извършената продажба след нейната смърт. Иска обявяване нищожност на
договора за покупко-продажба сключен в нотариална форма, с който ищеца се
легитимира като собственик на 1/6 идеална част от процесния имот.
Като взе предвид твърденията на страните и наведените доводи в исковата
молба и отговора, както и оплакванията във въззивната жалба и подадения отговор
към нея, настоящият съдебен състав приема, че предметът на въззивната проверка
обхваща изцяло повдигнатия спор, свързан с правото на собственост върху идеални
части от имот № 022004 в землището на с.Михайлово, представляващ нива с площ от
41.493 дка., трета категория в местността „Совата”.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди
събраните в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в
тяхната пълнота, при което приема за установено от фактическа страна следното:
От приложения по делото договор,
сключен в изискуемата за неговата действителност нотариална форма, с нотариален
акт № 120, том 3, дело № 96 от 2016г. на нотариус Е.К. /нотариалния акт е
приложен в делото на л.8-9/ се установява, че на 12.05.2016г. ищеца В.И.П. е
закупил от Б.Г.Б., действаща чрез него като пълномощник, наследствената 1/6
идеална част от процесния имот № 022004 в землището на с.Михайлово,
представляващ нива с площ от 41.493 дка., трета категория в местността
„Совата”.
По делото няма спор между
страните,а и се доказва от извлечение от общинската служба - гр.Козлодуй
относно статута на процесния имот № 022004 в землището на с.Михайлово,
представляващ нива с площ от 41.493 дка., трета категория в местността
„Совата”, че същия е реституиран на наследниците на Г.Д.Н..
Видно от приложеното
удостоверение № 338/26.10.2016г. издадено от Община Хайредин, продавача Б.Г.Б.
е един от наследниците на Г.Д.Н., заедно с още пет човека, нейни братя и сестри.При
това положение Б.Б. е получила от общия наследодател в наследство 1/6 идеална
част от процесния имот № 022004 в землището на с.Михайлово, представляващ нива
с площ от 41.493 дка., трета категория в местността „Совата”.
От същото удостоверение за наследници
безспорно се установява и обстоятелството, че Б.Г.Б. е починала на
09.05.2016г., което е преди датата на сключване на договора за продажба на
наследствената част от процесния имот на ищеца /договора с нотариална форма е
сключен на 12.05.2016г., три дни след смъртта на продавача/.
Видно от цитираното по-горе
удостоверение за наследници е,че след смъртта си Б.Г.Б. е оставила трима
наследници – син Г.Й.А. и внуци Б.А.Б. и Г.А.Б..
От представената от ищеца и неоспорена
от ответника декларация с нотариална
заверка на подписите от тримата наследници на Б.Г.Б. /приложена на л.10 в делото/ от 17.02.2017г.,
заверена от нотариус Емилия Карамфилома, се установява, че тримата са
потвърдили действията на В.И.П. извършени от него като пълномощник на
наследодателя им при сключване на договора за покупко-продажба на нейната
наследствена 1/6 идеална част от процесния имот с нотариален акт № 120, том 3,
дело № 96 от 2016г.
При така възприетата фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че
спорът по делото се свежда до правото на собственост върху идеални чести от имот
№ 022004 в землището на с.Михайлово, представляващ нива с площ от 41.493 дка.,
трета категория в местността „Совата”.
За да уважи
предявения от В.И. иск, районният съд е
направил извод, че с факта на потвърждаване на извършената продажба от
наследниците на продавача Б. Б., извършено валидно с декларация с нотариална
заверка на подписите на 17.02.2017г., същата е станала валидна от датата на
извършването и на 12.05.2016г. и договора е породил своите последици – вещно
прехвърлителния ефект. Така ищеца В.И. е станал собственик на процесния имот –
1/6 идеална част от имот № 022004 в землището на с.Михайлово.Въз основа на това
е приел, че доколкото ищеца е станал собственик на спорния имот на
12.05.2016г., то ответника не е могъл да го придобие по силата на договора за
продажба на наследствени права от 5.12.2017г. и е отмени изцяло констативния
нотариален акт, с който ответника се легитимира като собственик на половината
част от имота, собственост вече на ищеца.
По отношение на инцидентния установителен иск за
обявяване нищожност на договора за покупко-продажба на имота, сключен от ищеца
на 12.05.2016г., с нотариален акт № 120, том 3, дело № 96 от 2016г. на нотариус
Е.К. съдът е приел, че е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, тъй като
същия не е нищожен, в какъвто смисъл са твърденията на ответника.
Настоящият съдебен състав споделя напълно
изложените от районния съд мотиви за уважаване на предявения от В.И. установителен
иск за собственост и отхвърляне на предявения инцидентен установителен иск от ЮЛСТРЕЙД”
ООД, ЕИК ********* със седалище гр.София, като на основание чл.272 от ГПК
препраща към тях. Съображенията за това са следните:
Спорен е бил въпросът в практиката на съдилищата, относно
характера на недействителността на договор, сключен от пълномощник без
представителна власт, при липсата на потвърждаване от лицето, от името на което
е сключен договора.
Една част от съдилищата са поддържали становище, че
договор, сключен от пълномощник без представителна власт, при липса на
потвърждаване от лицето, от името на което той е сключен, е нищожен на
основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД – поради липса на съгласие, като такъв
договор сам по себе си не поражда никакви правни последици и не е годен да
направи едно лице собственик.На нищожността може да се позове всяко лице, което
има правен интерес от това.
Според другото становище, договор, сключен от
пълномощник без представителна власт, е относително недействителен – правните действия, извършени от лице без
представителна власт, не са нищожни, тъй като могат да бъдат потвърдени от
представлявания, или е налице висяща недействителност на сделката до потвърждаването
и от лицето, от чието име е сключена.
Разнобоя в практиката се преодоля с приемането на
тълк. решение № 5/2014г. на ВКС, ОСГТК.Съгласно чл.42,ал.2 ЗЗД, лицето, от името на което е сключен договор без
представителна власт, може да го потвърди, като е установена и формата, която
се изисква за потвърждаването.Систематичното място и граматическото тълкуване
на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД сочат, че тя е установена единствено и
изключително в интерес на мнимо представлявания.Установената с нея висяща
недействителност само временно препятства директното настъпване на правните
последици от договора в неговия патримониум, като нормата му предоставя
потестативното право да потвърди договора.
Както субективното потестативно (преобразуващо)
материално право на мнимо представлявания да потвърди и по този начин да
валидира с обратно действие във времето висящо недействителния договор, така и
неговото субективно материално право да се позове на тази недействителност,
респективно – и процесуалното му право на иск, включващо предявяването на
установителния иск и заявяването на правоизключващото процесуално възражение с
правна квалификация по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, са наследими (изключение са само
случаите, когато недействителният договор има за предмет незаместими престации,
свързани с неговата личност) и могат да бъдат упражнени от всеки от
наследниците му – съразмерно дела му от наследството.
Всяка нищожност по чл. 26 ЗЗД е
абсолютна – не само изначална, а и
окончателно водеща до пълна невъзможност опорочената сделка да породи правни
последици, т.е. – непоправима, неоздравима, без възможност за
саниране. За договора, сключен чрез мним представител – без представителна власт, нормата на чл. 42,
ал. 2 ЗЗД изрично установява възможността той да
бъде потвърден. След като такъв договор може да бъде потвърден от мнимо
представлявания и заздравен по този начин, като с обратна сила се заличат последиците
от недействителността и договорът породи действие, считано от момента на
неговото сключване, то тезата за
абсолютна и неоздравима нищожност е логически неиздържана.
Тази теза е в пряко противоречие и с приетото в
мотивите към т. 1 от ТР N 1/19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС, тъй като съгласно
възприетите там дефиниции на видовете недействителност, е изключено
съвместяването на абсолютната нищожност по чл.
26 ЗЗД и висящата
недействителност, каквато е тази по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, т.е. – изключено е съчетаването
им в понятие като „висяща нищожност“.
Предвид гоеризложените съображения,първостепенният
съд правилно и законосъобарзно е отхвърлил като неоснователен и недоказан
инцидентния установителен иск на ЮЛСТРЕЙД” ООД, ЕИК ********* със седалище
гр.София, представлявано от М.К.А. против В.И.П., ЕГН ********** ***, за
обявяване нищожност на договор за покупко-продажба сключен с нотариален акт №
120, том 3, дело № 96 от 2016г. на нотариус Е.К..
Предвид изложените съображения и следвайки
задължителните указания посочени в т. 2 от тълк. решение № 5/2014г. на ВКС,
ОСГТК, първостепенният съд правилно е възприел, че ищеца В.И. е станал собственик
на 1/ 6 идеална част от имот № 022004 в землището на с.Михайлово, с
потвърждаването действията на Б.Б. от нейните наследници, посредством
декларация с нотариална заверка на подписите на 17.02.2017г., предвид на което
сделката е станала валидна от датата на извършването и на 12.05.2016г. и
договора е породил своите последици – вещно прехвърлителния ефект, поради което
е уважил предявеният положителен иск за собственост на собственост на В.И..
По изложените по - горе съображения, настоящия
съдебен състав не споделя изводите на въззивника, посочени във въззивната жалба,
че не е допустимо наследниците да потвърдят сделката по реда на чл.42, ал.2 ЗЗД, при положение, че към датата на сключване на сделката, мнимо
представлявания е бил починал.За правният ефект от потвърждаване на сделката /
заличаване с обратна сила последиците на недействителността / от наследниците на лицето, от чието име е
извършено действието без представителна власт е ирелевантно обстоятелството, дали към момента на
изповядване на сделката последното е било живо или не.
След като с декларация с нотариална заверка на
подписите наследниците на Б.Г.Б. - Б.А.Б.
и Г.А.Б. /приложена на л.10 в делото/ от
17.02.2017г., заверена от нотариус Е. К., са потвърдили действията на В.И.П.
извършени от него като пълномощник на наследодателя им при сключване на
договора за покупко-продажба на нейната наследствена 1/6 идеална част от
процесния имот с нотариален акт № 120, том 3, дело № 96 от 2016г., то В.И. е станал
собственик на техните 2/24 идеални части от наследствения имот.
При това положение и съгласно общия правен принцип,
че никой не може да прехвърли права, които не притежава,то договорът за
продажба на наследство /л.13 /, с което Б.А.Б. и Г.А.Б. са продали
наследствените си права върху притежаваните от тях 2/ 24 от процесния имот не е породил вещно - транслативен ефект по
чл. 24,
ал. 1 ЗЗД, респективно дружеството ЮЛСТРЕЙД” ООД -
гр.София не е станало собственик на същите, поради което правилно и
законосъобразно първостепенният съд е отменил на основание чл.537, ал.2 ГПК
като незаконосъобразен констативен нотариален акт № 94, том 8, дело № 942 от
2017г. на нотариус В.М., с който „ЮЛСТРЕЙД” ООД, ЕИК ********* със седалище
гр.София, представлявано от М.К.А. е признат за собственик на 2/24 идеални
части от имот № 022004 в землището на с.Михайлово, представляващ нива с площ от
41.493 дка., трета категория в местността „Совата”, издаден въз основа на
посочения договор.
С оглед изложеното, настоящата
съдебна инстанция намира, че решението на първостепенният съд следва да бъде
потвърдено, а подадената въззивна жалба оставена без уважение.
По разноските:При този изход на
спора и на основание чл.78 ГПК на въззиваемия В.И. се следват разноски за
настоящото производство, но предвид изявлението на процесуалния му представител
- адв. М., че не се претендират разноски за настоящата инстанция, то такива не
следва да бъдат присъждани.
Настоящото съдебно решение по
аргумент от чл.280, ал.3, т.1 ГПК ще подлежи на касационно обжалване пред
Върховният касационен съд.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 220/11.06.18 г. по гр.д. № 116/18 г. по описа на РС -
гр. Козлодуй.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването
му на страните.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........