Р
Е Ш Е Н И Е
№ 222
гр. Кюстендил, 20.10.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - КЮСТЕНДИЛ, в открито съдебно заседание на двадесет и първи септември две
хиляди двадесет и втора година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
АСЯ
СТОИМЕНОВА
с участието на секретар: Антоанета Масларска и в присъствието на прокурора:
Михаил Крушовски, като
разгледа докладваното от съдия Табакова КАНД № 193/2022 година, за да се
произнесе взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл.
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на община Дупница срещу решение № 131 от 26.05.2022 г.,
постановено по а.н.д. № 1093/2021 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което
е потвърдено наказателно постановление № 26/10.02.2021 г. на директора на
РИОСВ-София, с което на касационния жалбоподател, на основание чл. 143, ал. 1,
т. 1, пр. 2 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ е наложено административно
наказание "имуществена санкция" в размер на 3 000 лв. за
извършено нарушение по чл. 38, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1,
т. 1, пр.2 от ЗУО.
В
касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради
нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира се да се отмени решението и да се постанови друго,
с което да се отмени НП.
Ответникът
по касационната жалба – РИОСВ – София в съдебно заседание излага съображения за
неоснователност на жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Кюстендил дава заключение за основателност на жалбата.
Административен
съд - Кюстендил, като съобрази изложените в жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна
проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2
от АПК,
прие за установено следното:
Касационната
жалба, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1
от АПК
е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
Делото е за
втори път пред настоящата инстанция, след като с решение № 232/18.10.2022 г.,
постановено по к.а.н.д. № 233/2021 г. по описа на Административен съд –
Кюстендил е отменено решение № 260221/14.06.2021 г. на Районен съд – Дупница,
постановено по а.н.д № 281/2021 г. и делото е върнато за ново разглеждане от
друг състав на съда. Касационната инстанция е приела, че решението на Районен
съд – Дупница е постановено при установено несъответствие между оспореното НП и
потвърденото от съда, като постановеното решение не съответства на съдържанието
на проверяването наказателно постановление в частта относно нарушителя и вида
на наказанието.
За да постанови обжалваното решение и потвърди издаденото наказателно постановление, съставът на Районен съд – Дупница е приел, че фактите по делото са установили констатациите в АУАН, а именно извършването на дейност по съхранение на излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС), компоненти и материали от тях на площадки, неотговарящи на изискванията на чл. 38, ал.1 от ЗУО от община Дупница в ПИ с идентификатор 68789.30.14 по КК на гр. Дупница, находящ се в Гиздова махала. Въззивният съд е приел за обосновани изводите на наказващия орган, че дейностите с ИУМПС е следвало да се извършват само на площадки, разположени на територии, за които съгласно ПУП или друг устройствен план по ЗУТ, е допустимо съхраняването на отпадъците. Приел е също, че на фазата на административнонаказателното производство – при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, с оглед характера на нарушението в акта и издаденото наказателно постановление, като извършеното нарушение и нарушителят са установени по убедителен начин, а определената от АНО санкция е съобразена с разпоредбите на чл. 27 ЗАНН.
Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно.
Настоящият
съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение е допуснато
нарушение на закона и съществено нарушаване на съдопроизводствени правила –
релевираните с жалбата касационни основания по чл. 348, ал.1,
т. 1
и т. 2 от НПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Съгласно
чл. 143, ал.
1, т. 1 от ЗУО
с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. се наказва едноличен
търговец или юридическо лице, което извършва дейности по събиране, съхраняване,
разкомплектуване, оползотворяване и/или обезвреждане на ИУМПС, компоненти и
материали от тях на неразрешени за това места или на площадки, неотговарящи на
изискванията на този закон или
подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Видно от фактическата
обстановка по НП, и от представените писмени документи, не е установено
юридическото лице да се явява притежател на ИУПМС, които са отпадък – аргументи
от § 1, т. 17 и т. 29 от ДР на
ЗУО.
С оглед на което, настоящата съдебна инстанция намира, че при постановяване на
обжалваното решение, са допуснати нарушения на закона и на процесуалните
правила от въззивния съд. Нарушението на процесуалните правила се изразява в
несъбирането на допустими и относими доказателства, въз основа на които да се
направи извода за принадлежност на описаните компоненти и материали от ИУМПС
към патримониума на санкционираното юридическо лице. Нарушението на закона се
състои в приемането на погрешни правни изводи въз основа на установените и
неустановените факти за допуснато административно нарушение от санкционираното юридическо
лице. Фактът, че имота е частна общинска собственост не следва, че именно
общината извършва описаната в наказателното постановление дейност. В случая, по
делото проверяващите не са проявили активност да установят чия собственост са
твърдяните ИУМПС, компоненти и материали от тях, като от факта на собствеността
на имота по предположение са приели, че тези натрупани смесени компоненти и
материални с произход ИУМПС са собственост на наказаното юридическо лице. Ролята,
както на наказващия орган по силата на разпоредбата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН,
така и на въззивния съд при провеждането на съдебния контрол, въз основа на
служебното начало, е да издирят доказателствата, които обосноват приемането на
едни или други факти за осъществили се.
При неправилно установяване чия собственост са процентите ИУМПС, компоненти и материали от тях, както и кой е наредил извършването на дейности с тях, изводите за доказаното авторство са неправилни. Възприетият по презумция подход – собственост на терена- извършител, е по–скоро предположение, но не и безспорно доказано авторство. Като не е отчел, че липсват преки и категорични доказателства и е потвърдил обжалваното наказателно постановление, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което и обжалваното решение следва да се отмени, като се отмени и потвърденото наказателно постановление.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Кюстендил,
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решение № 131 от 26.05.2022 г., постановено по а.н.д. № 1093/2021 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е потвърдено наказателно постановление № 26/10.02.2021 г. на директора на РИОСВ-София и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 26/10.02.2021 г. на директора на РИОСВ-София, с което на община Дупница, на основание чл. 143, ал. 1, т. 1, пр. 2 от Закона за управление на отпадъците е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 3 000 лв. за извършено нарушение по чл. 38, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1, т. 1, пр.2 от Закона за управление на отпадъците.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: