№ 71124
гр. С., 08.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВ. М.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Частно гражданско дело №
20231110128617 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 147825/26.05.2023 г. на „..... за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. Т. М. ЕГН ********** за сумата от 800 лв. –
главница по договор за паричен заем № 718496 от 08.08.2022 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.05.2023 г. до окончателното
плащане, 121,24 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 08.08.2022 г. до
08.02.2023 г.; 533,26 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение за периода от 08.08.2022 г. до 08.02.2023 г., 72,61 лв. – лихва за
забава за периода от 01.11.2022 г. до 01.05.2023 г. и 145,45 лв. – еднократно начислена
неустойка за забава, както и 135 лв. – направени разходи за извънсъдебно събиране на
вземането за периода от 15.09.2022 г. до 01.05.2023 г.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница,
договорна, законна лихва и лихва за забава, както и за разноските, съразмерно с уважената
част, но съдът намира, че следва да откаже издаването на такава за сумата от 275,55 лв. -
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение за
периода от 12.08.2020 г. до 03.03.2021 г. и за сумата от 275 лв. – еднократно начислена
неустойка за направени разходи за извънсъдебно събиране на вземането.
Процесният договор за паричен заем е сключен на 08.08.2022 г., като породените от
него отношения се регулират от специалните правила на Закона за потребителския кредит
(ЗПК).
Уговорката в чл. 8 от договор за паричен заем № 718496 от 08.08.2022 г. за заплащане
на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение (поръчители
или гаранция) е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Това е така, тъй като
неустойката излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече
отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без
обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по
заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На
практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин
на кредитополучателя се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е
отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост
на длъжника се увеличава. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън
1
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т. е. същата
противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта нищожна.
Предвиждането на санкция за потребителя, ако не намери поръчители и то които да
отговарят на конкретни условия, всъщност цели освобождаване на кредитодателя от
изпълнение на задължението му по чл. 8 от Директива 2008/48 и прехвърляне на същото в
отговорност на потребителя. Директивата поставя в тежест на кредитодателя да проучи
предварително финансовото състояние на потребителя, да изиска обезпечение на
задълженията по договора за кредит най-късно към момента на сключването му и така се
постигне целта на чл. 26 от Директивата да не се допуска предоставяне на кредити без
предварителна оценка на кредитоспособността. Прехвърлянето на неблагоприятните
последици от неизпълнение на това задължение на кредитополучателя в патримониума на
потребителя е неравноправна клауза, водеща до значително неравновесие между правата на
търговеца и потребителя. В този смисъл са и задължителните за правосъдните органи
разяснения, дадени в т. 3 на ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС. За
съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността се
преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретното
неизпълнение. Отделно от това, по този начин се заобикаля и законът, тъй като
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само
обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно
обезщетение за неизпълнение на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от
което обаче пряко не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази
неустойка са, че вземането няма да бъде събрано, а реално така се стига до кумулиране на
неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е
недопустимо.
Това е така и по отношение на претендираната неустойка за забава по т. 3 от Трифата
за таксите на „Сити Кеш“ ООД в размер на 72,61 лв., тъй като най-напред същата е в
противоречие с чл. 33, ал. 1 ЗПК, според който при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а предвиденото
обезщетение за забава не може да надвишава законната лихва. Налице е заобикаляне на
посочената разпоредба, тъй като се търси още едно обезщетение, наред с дължимото такова
за забава, поради което посочената клауза преследва забранена от закона цел. Това е така,
тъй като срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а напротив изискуемостта на това
вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. Следователно,
самото наименование покрива неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за
вреди от забавата, каквато вече се претендира от заявителя. Ето защо, посочената клауза е в
колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна.
Тази наказателна клауза е в пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване,
като в същността си представлява неустойка, излизаща извън присъщите от закона
функции, което също влече нищожността . Отделно от това, съдът приема, че уговорената
такса за събиране на просрочени задължения не е за допълнителни услуги по договора за
кредит. Извънсъдебното събиране на задълженията изобщо не е услуга, която се предоставя
на потребителя. Това е дейност, извършвана от кредитодателя в негов интерес и за
охраняване на неговите интереси, която дейност е свързана с управлението на кредита. Ето
защо, съдът приема, че уговарянето на тези такси е в нарушение и на чл. 10а ЗПК.В
хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
Уговорката в общите условия към договор за паричен заем № 718496 от 08.08.2022 г. и
Тарифата за таксите, към която те препращат, за заплащане на еднократно начислена
неустойка за направени разходи за извънсъдебно събиране на вземането при забава в
2
плащането на погасителните вноски също е нищожна, тъй като преследва забранена от
закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. Това е така, тъй като срещу тази
такса не се дължи никакво поведение, а напротив изискуемостта на това вземане следва
автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. Следователно, не става въпрос за
никаква такса, защото не се дължи заради извършени разходи, а самото наименование
покрива неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Такова обезщетение за забава обаче вече има предвидено в договора и това е лихвата за
забава, която претенция на ищеца също е предмет на разглеждане по делото. Ето защо,
посочената клауза е в колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да
се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е в пряко противоречие на забраната за
неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка, излизаща извън
присъщите от закона функции, което също влече нищожността . Отделно от това, съдът
приема, че уговорените такси за събиране на просрочени задължения не са за допълнителни
услуги по договора за кредит. Извънсъдебното събиране на задълженията изобщо не е
услуга, която се предоставя на потребителя. Това е дейност, извършвана от кредитодателя в
негов интерес и за охраняване на неговите интереси, която дейност е свързана с
управлението на кредита. Ето защо, съдът приема, че уговарянето на тези такси е в
нарушение и на чл. 10а ЗПК.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
Ето защо, заявлението в посочената по-горе част следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. 59595/25.03.2022 г. на „..... за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. Н. К., ЕГН ********** за сумите, както следва: 533,26
лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение
за периода от 08.08.2022 г. до 08.02.2023 г.; 145,45 лв. – еднократно начислена неустойка за
забава по т. 3 от Тарифата за таксите, както и 135 лв. – направени разходи за извънсъдебно
събиране на вземането за периода от 15.09.2022 г. до 01.05.2023 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3