Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 22.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, ХХ състав в публично заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Ива Чавдарова, като разгледа докладваното от съдия Лесенски НАХД № 1588 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С електронен фиш серия К № ******, издаден от ОД на МВР Пазарджик е наложена глоба в размер на 400 лв. на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП на Н.П.П. с ЕГН: ********** *** за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Срещу електронния фиш е подадена в срок жалба от Н.П.П., в която се навеждат доводи за незаконосъобразност на ел. фиш и се моли да бъде отменена глобата. Твърди, че ел. фиш не отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 ЗДвП и е издаден в нарушение на процесуалните правила, като липсват доказателства въобще за извършеното нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не се явява и упълномощения му процесуален представител.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител. Не взема становище.
Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата, становището на ответната страна и събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Жалбоподателят е наказан за това, че на 04.01.2019 г. в 15.41 часа в с. В., ул. „Двадесет и седма“ в посока от гр. Септември към гр. Велинград е управлявал лек автомобил „Ф.“ с рег. № …, като при максимално разрешена скорост за движение в населено място от 50 км/ч., е заснет с мобилна радарна система TFR1-M № 606 и отчетен толеранс от минус 3 км/ч от измерената скорост при извършено нарушение на скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 606 – установена стойност на скоростта 89 км/ч., с което е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП и е издаден процесния електронен фиш серия К № ****** от ОД на МВР Пазарджик.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които са абсолютно непротиворечиви.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е процесуално допустима, подадена е в срок. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следното:
В конкретния случай административното наказание на жалбоподателя е наложено с електронен фиш, а не с наказателно постановление, каквато възможност е предвидена в ЗДвП. Електронният фиш съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП подлежи на обжалване по ЗАНН, а разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Следователно ел. фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. В тази посока е и ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г. Същите съображения важат и по отношение на датата на издаване на ел. фиш, тъй като тя не е част от задължителните реквизити определени в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП. В този смисъл съдът намира, че от формална страна ЕФ отговаря на законовите изисквания, тъй като процедурата е значително по-олекотена от тази по ЗАНН и законът определя точно и изчерпателно условията, при които може законосъобразно да се издаде електронен фиш. Тези условия са лимитативно изброени в чл.189, ал.4 от ЗДвП и се заключават в установяване и заснемане на административното нарушение с техническо средство, в отсъствие на контролен орган и на нарушител. Съгласно § 6, т.65 ДР на ЗДвП: „Автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. В конкретния казус нарушението е констатирано и заснето с мобилна радарна система, за чието използване на посоченото място и време е представен надлежен протокол с рег. № 340р-249/04.01.2019 г. Системата представлява одобрен тип техническо средство и отговаря на метрологичните изисквания. Последното е видно от представените удостоверение за одобрен тип техническо средство № 10.02.4835 и протокол за последваща проверка № 4-26-18/06.11.2018 г. на Лаборатория за проверка на скоростомери и анализатори за алкохол в дъха - София, следователно процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване на скоростта и към момента на установяване на нарушението е било технически изправно.
Съдът констатира, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно. Видно е, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател. Негово съдържание съответства на изискванията на чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП, т.е. отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което съвпада с данните от техническото средство, изведени на фотос от заснетия клип. Описано е нарушението по време, място и констатирано превишение на скоростта, а именно на 04.01.2019 г. в с. Варвара, ул. „Двадесет и седма“ в посока от гр. Септември към гр. Велинград. Посочена е и посоката на движение на л.а. Снимани са приближаващи се автомобили. Разминаването между скоростта, която се сочи като измерена по данните от клипа, изведен на фотоса и възприетата като установена в ЕФ се отдава на редуцирането й, предвид възможността за допустима техническа грешка от 3 км/ч., която е отчетена в полза на нарушителя, тъй като от фотоса е видно, че скоростта на движение е била 92 км/ч, а в ел. фиш е посочена скорост от 89 км/ч. Посочени са нарушените разпоредби на ЗДвП - чл. 21, ал.1, както и наложената глоба по размер, място, начин и срок на плащане. Индивидуализирано е в пълна степен и техническото средство, с което е извършено видеозаснемането и е засечена превишената скорост. В атакувания ел. фиш са посочени модела на техническото средство - TFR1-M и серийния му номер № 606. Те са посочени и в протокола за използването му на процесната дата и в протокола за проверка № 4-26-18/06.11.2018 г. на Лаборатория за проверка на скоростомери и анализатори за алкохол в дъха – София и в изведения фотос от заснетия клип, т.е. средството за измерване е в достатъчна степен индивидуализирано.
Като се има предвид моментната фотоснимка от целия видеоклип, придружаваща ЕФ, имаща статут на веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП, може да се заключи, че видеоклипът, заснет от техническото средство, с което е било регистрирано нарушението е напълно валиден и изготвен в съответствие с техническите изисквания. Визираните реквизити в дясната част на фотоса напълно съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението. Установява се посока на измерване, която напълно съвпада с посоката на движение на МПС. Засичани са били приближаващи се автомобили. Отчетената скорост е на заснетия автомобил, а не на друг лек автомобил, т.к. камерата е насочена и е засекла автомобил, движещ се в лява лента, а видно от фотоса точно там се движи процесният автомобил, а освен това около него не се наблюдават други МПС.
В заключение - обжалваният ЕФ съдържа всички изискуеми от закона реквизити. А от събраните по делото доказателства безспорно се установява осъществен състав на нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, която предвижда забрана за водача при избиране скоростта на движение на пътно превозно средство да превишава установени стойности на скоростта, като за населено място тази стойност е 50 км/ч, а водачът се е движил със скорост 89 км/ч. При установяване на скоростта на движение е отчетен толеранс от минус 3 км/ч. от измерената скорост, което е в рамките на техническата грешка допустима за техническото средство за измерване, поради това посочената на снимковия материал, отчетената скорост на движение на МПС от 92 км/ч, съответства на описаната в ЕФ скорост от 89 км/ч.
По делото не се оспорва обстоятелството, че лекият автомобил, заснет със стационарната радарна система, е собственост на жалбоподателя. Следва да се отбележи по отношение на авторството на деянието, че в обжалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената от законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189, ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа на които да се анулира издадения фиш. В законоустановения срок такива действия не са предприети от страна на жалбоподателя. При това положение същият правилно е бил санкциониран за констатираното нарушение. В този смисъл авторството на нарушението в лицето на санкционирания е безспорно доказано. По делото не се представиха доказателства в срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП жалбоподателят да е представила в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението. В тази връзка с оглед субекта на нарушението - физическото лице – собственик на автомобила, с който е извършено нарушението, правилно е определен и вида на санкцията – глоба. Размерът на санкцията е съобразен с предвидения такъв в чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП за превишаване на скоростта на движение с 42 км/ч в населено място.
С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, чрез налагане на предвидената глоба в абсолютно определен в закона размер, съответен на стойността на превишението.
С оглед гореизложеното съдът счита, че атакуваният електронен фиш е правилен и законосъобразен, като следва да бъде потвърден.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Районен съд Пазарджик
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразен електронен фиш серия К № ******, издаден от ОД на МВР Пазарджик, с който е наложена глоба в размер на 400 лв. на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП на Н.П.П. с ЕГН: ********** *** за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: